Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.
Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.
Във Facebook най-сетне достигнаха до прозрението, че електронната поща все още е гръбнакът на онлайн комуникацията.
За да запазят пощенските кутии от затлачване с писма, Facebook правят опити да ги намалят и да ги обединят в нещо по-компактно и практично – бюлетин с най-скорошните известия.
Новъведението е значително по-удобно и практично, особено за най-активните потребители, които получават по много писма от своята активност. Така едновременно ще могат да следят какво се случва във Facebook, като в същото време пощенската кутия ще е отново използваема. Има настройка за изключване на бюлетина и връщане към стандартната функционалност – ново писмо за всяко събитие.
Типично за Facebook, при стартиране на функционалността, тя автоматично променя потребителските настройки за оповестяване: всички възможни писма се изключват и се активира само възможността за получаване на бюлетин. Въпреки че тази функционалност е добра идея, това своеволно ровене и променяне на потребителски настройки без предварително съгласие е дразнещо за по-опитните потребители, които обичат да държат нещата под контрола си. Потребителите могат да възвърнат старите си настройки чрез редактиране на сметката си, но докато го направят, ще получават бюлетини.
Аз още преди много време изключих всички известия, които Facebook изпращат, независимо от типа събитие, за което се отнасят. По-късно реших да ги включа отново и създадох отделен етикет и филтър, чрез който те автоматично да се отбелязват като прочетени и да се архивират в етикета (функционалности в Gmail). Така не ги виждам, но ако ми потрябват, знам че са там някъде.
Целта на бюлетина, освен като жест от страна на Facebook за опит за намаляване на излишните писма, е и привличане на внимание и трафик обратно към сайта – стандартно Facebook изпраща оповестявания за над 70 различни действия на сайта, а вероятността много от писмата (или дори всички) да бъдат пренебрегнати, особено от по-активните потребители, е много голяма. Това отделно е и освобождаване на хардуерна мощ – 750 милиона потребители, всеки прави какво ли не, това са си сериозни количества писма, които трябва да бъдат създадени и изпратени. Бюлетините успешно могат да ги заместят.
В същото време, при използване на смартфони, известията се получават в реално време и често се пропускат събития, особено когато е по-натоварено или следенето на сайта не е от първостепенна важност. В тези случаи бюлетинът изглежда полезен, за да се следи по-детайлно какво се случва. При това значително по-удобен от индивидиални писма.
Въпреки че функционалността ми е активирана и достъпна, погледнах само от любопитство как изглеждат бюлетините, след което ги оставих тихо да си се складират там някъде, на дъното на пощенската ми кутия. И се съмнявам, че някога ще ми потрябват, както никога не са ми потрябвали писмата, които ми пращаха досега. Дори не знам защо не съм ги спрял отново.
Ако току-що започвате преживяването си в Google+ или имате интерес да научите повече подробности около проекта на Google, ето няколко официални(на английски език)препратки за общ преглед, обща информация, помощни страници, настройки, поверителност и лични данни, обновявания и мобилни приложения:
Ахилесовата пета на социалните медии, като цяло, е липсата на (общи, единни, еднакви…) инструменти, които да измерват ефективност, възвръщаемост и разни подобни[1. Аз намирам липсата им за очарователна – социалните медии отдавна не са нещо ново, отдавна са достигнали някаква зрялост, а неналичието на (общи, единни, еднакви…) аналитични инструменти е показателно, че всеки трябва сам да бъде достатъчно креативен, че да може да си измерва каквото го интересува с данни, които сам си събира за целите, които го вълнуват и се нуждаят от измерване.]. Като опит да помогне на бизнеса, Twitter обяви свой аналитичен инструмент[2. Препратката е към публикацията в блога на Twitter, самото обявяване беше направено от Ейприл Ъндърууд, директор бизнес развитие в Twitter, по време на TechCrunch Disrupt. Видео към обявяването (в Ustream).], наречен Twitter Web Analytics.
В основата на инструмента лежи технология, с която Twitter се сдоби след придобиването на BackType[3. Disclоsure: Бях бета тестер на инструмент, който предлагаха BackType – BackTweets. Този блог имаше интегриран BackTweets докато инструментът беше безплатен и свободен за ползване и премахнат, когато ползването му беше направено платено, а бета тестерите – освободени и с премахнат достъп.] през юли[4. BackType бяха интересен Startup, стартиран през 2008 и финансиран от Y Combinator, който предлагаше на фирми, организации и брандове аналитична платформа, чрез която те да могат да имат по-добра преценка и поглед върху влиянието, което имат в социалните медии.][5. Инструментът BackTweets предлагаше инструмент, чрез който регистрираните потребители получаваха информация за това как и колко от техните туитове водят до продажба, уеб трафик към сайта и т.н.].
Целта на нововъведението е да даде представа на собствениците на сайтове за ефективността на техните интеграции с Twitter и трафикът, който Twitter генерира към сайта. Кристофър Голда[6. Основател на BackType, сега част от екипа на Twitter. Туитва тук.] посочва три основни области, в които Twitter Web Analytics ще бъде полезен – колко съдържание се споделя в Twitter, колко трафик връща Twitter обратно към сайта и ефективността на туит бутона.
Twitter Web Analytics е безплатен за ползване и текущо е в затворена бета версия, но се очаква скоро да бъде направен публичен за постепенно нарастващ брой потребители. Наред с публичното му пускане за всички ще бъде пуснат и програмно-приложен интерфейс (API) за да могат външни разработчици да допълват функционалностите, които се предлагат базово.
Въпрос на трафик
Twitter Web Analytics предоставя аналитични данни за генерирания трафик. По-долу са показани 4 екранни кадъра, взети от видео презентацията на новия инструмент.
Трафик от Twitter
Екранният кадър показва, че седем дни преди демонстрацията и обявяването, TechCrunch.com е получил повече от 500 000 клика от 96 000 туита, които са съдържали препратка към сайта. Това е средно по 5,4 клика на туит. През този период 10% от туитовете са били създадени и публикувани чрез Туит бутона, интегриран в сайта.
Туитове
Екранният кадър показва табло със самите туитове, като позволява от него да се взаимодейства с тях (ретуитване, отговаряне и т.н.) директно оттам. Ейприл Ъндърууд споменава по време на демонстрацията, че се използват „и някои собствени уеб инструменти, които се създават за уеб сайтовете“, за да се направи възможна тази интеграция — ще е интересно да се види какви допълнителни инструменти ще интегрират и представят Twitter при стартирането на услугата.
Туит бутон
Екранният кадър съдържа същата информация — туитове за деня и самите туитове —, но само онези, които са създадени и публикувани чрез Туит бутона (Tweet Button). Целта е да се помогне на собствениците на сайтове да разберат как да оптимизират и поставят Tweet Button в сайта си на най-подходящото място и да промотират използването му.
Съдържание
Екранният кадър показва раздела с информация кои съдържания са били най-споделяни и са били кликани най-много пъти.
Моето мнение
Социалният уеб, като цяло, поставя потребителите и взаимоотношенията между тях като основен, най-важен елемент. Както казах в една от бележките под линия, намирам очарователно неналичието на единни аналитични инструменти, които да подпомагат бизнеса в опита им да намерят своето място и глас в на пръв поглед неприсъщо за тях място – социалните медии.
Още с обявяването за придобиването на BackType беше ясно, че Twitter възнамерява да предостави своя аналитична платформа, която да разкрива повече и по-детайлна информация от вече наличните външни инструменти. Това се затвърди и след започналото скъсяване на всички препратки (включително и на вече скъсените) чрез собствения инструмент t.co. Остава въпросът дали точно данните за генериран трафик са най-важните в среда, предназначена за директна и публична двустранна комуникация, а не за спам и облъчване. Ще ми се да вярвам, че след сегашния период на затворена бета, бързо ще станем свидетели на въвеждането и на други данни, които се следят и които биха имали и биха придали повече смисъл в и за средата и които приканят за по-сериозното ѝ използване за реално директно общуване, не за автоматизирано споделяне на препратки.
От друга страна подобен инструмент е полезен, за да се следи донякъде какво съдържание се харесва на последователите (въпреки че това може да е подвеждащо, заради динамичната среда и моментните нагласи и настроения на последователите) и да се подобри съдържанието на сайта.
Моят съвет: Използвайте го (когато стане наличен за вас) разумно, но не му се предоверявайте прекалено — общуването с аудиторията ви е значително по-важно, вълнуващо и предизвикателно от числата, които показва. Ще ми благодарите по-късно!
Като цяло ми допада, че Twitter започва да придобива някаква зрялост и стремеж за завършеност и цялост, но не харесвам прекаления им стремеж към самодостатъчност и включването и използването на (и позволяването на) само свои, разработени от тях инструменти.
Вашето мнение?
Какво мислите за инструмента и въвеждането му? Не идва ли малко късно? Това ли ви беше необходимо? По какъв начин аналитичен инструмент, който изследва трафика, би намерил приложение и би оказал влияние на активността ви в Twitter и би ли бил полезен за подобряване качеството на съдържанието, което споделяте и което публикувате в сайта си?
Едно от най-привлекателните неща, и същевременно – сред най-омразните, е симетричността на приятелствaтa във Facebook. За да съществува приятелство, трябва и двете страни да се съгласят и да го приемат. Ритуалът по сприятеляване трябва да се изпълни. Единият изпраща покана, другият я приема (или не). Едва след това може да се говори за взаимоотношение. След това двете страни взаимно виждат кой какво споделя, могат да разглеждат профилите си, да четат публикуваното на стените и да взимат участия в обсъжданията, като оставят и своите коментари (ако съответните настройки за поверителност са такива).
Приятелството (симетричното, двупосочното) е в основата на и изгражда вездесъщия Социален граф — чрез него се определя как потребителите са свързани помежду си.
Именно признакът „приятелство“ беше основна отличителна черта между Facebook, Twitter и Google+. Той присъства само във Facebook и е силно характерен за него. Да, това промени значително и до известна степен лиши от смисъл и съдържание термина, но пък всички потребители след определено време започнаха да се чувстват комфортно с него и начина му на функциониране. И всички приемат добре затвореността на системата, наложена от двупосочните приятелства.
Facebook е проектиран и създаден за споделяне на информации. Между приятели. Малко над 70% от потребителите използват системата, за да споделят основно със семейтвата си и/или с близките си приятели. За това го ползват и, да ги наречем условно леля Хортензия и чичо Гърдьо Чукундурови, както и децата им Минка, Събка и Рашко[1. Всички имена, макар и реални, са дадени на измислени от мен персонажи.] – средностатистически потребители, доколкото такива наистина съществуват. Та те използват Facebook за да си споделят помежду си снимки и новини, да играят игри или да общуват с близките си приятели. Толкоз. Те нямат проблем с приятелството, защото не добавят в списъците си непознати хора, а споделят в затворената си група от хора, с които се познават от реалния свят.
Във Facebook има и друг тип потребители, обаче. Те имат малко или много различни потребности и навици за споделяне и общуване. Потребители, които са готови на експерименти, имат потребност от или желание за публично общуване не само с близки и познати, но с по-широка аудитория. Такива са малко или много публичните личности и онези, които попадат във вниманието на широк кръг хора – политици, музиканти, журналисти, писатели, артисти… За тях Facebook освен възможност за общуване с приятелите, е и трибуна за достигане до (често нови) почитатели, фенове, колеги или опоненти.
Страниците, които обслужват (основно) фирменото присъствие, вършат прекрасна работа и на тези публични и обществени личности за заобикаляне на ограничението от 5000 възможни „приятели“ в потребителските профили или за разделяне на професионалните от личните споделяния[2. което вече е възможно да се случва и от потребителския профил, след въвеждането на списъците и възможността за споделяне с определени групи хора.]. Страниците не изискват изпълнение на ритуала за сприятеляване – достатъчно е, който желае, да хареса страницата, за да започне да получава споделянията, които се публикуват на нея в новините си на началната страница (News Feed). Страниците са инструментът, който разчупва симетричното приятелство, защото предлага асиметрично следене, но тази функционалност не беше рекламирана като асиметрична (и именно заради това никой не обвиняваше Facebook, че е изкопирал това от някой друг, както сега, с абонаментите.).
Абонаментите
За добавяне на тази функционалност се говори от доста време и Facebook нееднократно бреше критикуван, че предлага само двупосочно приятелство, поддържайки по този начин затвореността на споделянията и системата си.
След обявяването на услугата, мнозина припознаха това като „копиране“ на следването в Twitter или едностранното добавяне в кръг в Google+, което е погрешно, защото Facebook вече предлага със страниците подобна функционалност, сега обаче я добавя и за потребителските профили. Отделно, дори да са взаимствали идеята, те не са я копирали просто 1:1, а са я обогатили и доразвили по начин, по който горепосочените други две мрежи само могат да завиждат и да съжаляват, че не са се сетили и реализирали тези възможности първи.
Абонаментите, както казах, са обвързани с потребителските профили и тази функционалност добавя изцяло нов смисъл на потребителските взаимоотношения и връща смисъла и стойността на приятелството, както и (евентуално) променя начина, по който потребителите споделят информация. Въвеждането на услугата е фундаментална промяна на начина, по който функционира Facebook и е част от мащабното префокусиране на Facebook и обръщането му към потребителите. Макар и на пръв поглед да изглежда като съвсем малко нововъведение, един почти незабележим бутон, добавен в потребителския профил, той добавя цял един нов слой на комуникация и взаимоотношения в платформата, като допълнително я обогатява с възможности и нови употреби, добавяйки и възможност за по-фин контрол върху това какви информации потребителите получават в потока си с новини и споделяния.
Абонаментите са начин да се избегне или временно заобиколи ритуалът по сприятеляване с някой потребител и представлява асиметрично (или асинхронно) следене на обновяванията/споделянията[3. Така и не си създадохме хубава думичка на български за това ‘status update’…] на избрания потребител, но без да има на лице приятелство (по смисъла, който има то във Facebook).
Целта на тази добавка не е да замести приятелството. Не, приятелството, като възможност за двустранна обвързаност, си остава и продължава да играе същата централна роля, както и досега. Добавката няма за цел да замени и Страниците, но за страниците ще стане въпрос по-късно. А семейство Чукундурови от примера дори може да не разбере за абонаментите (въпреки че вероятно трябва и биха им намерили приложение) и да не забележи направената промяна.
Казано по-просто, основната идея на Facebook e приятелите (и приятелството) да са всички онези хора, които по един или начин познавате и/или сте свързани извън Facebook, от реалния свят, докато всички останали потребители, които намирате за интересни, са подходящи за абонамент. (Или да ги препратите към публичната си страница, в случай, че имате такава.)
Какво представляват абонаментите
Бутонът за абониране е разположен на потребителския профил, до бутоните за сръчкване и изпращане на съобщение. След натискане и абониране за обновяванията на някой потребител, посетителят получава достъп само до публичните (споделени с всички, Everyone) обновявания на този, за когото се е абонирал. Тези споделяния се появяват в News Feed-а (на началната страница, новините)[4. Подобно нещо беше налично и досега – след изпращане на покана за приятелство, виждате публичните споделяния на този потребител. Но това досега беше по-скоро бъг в системата, отколкото нарочно добавено.]. Отделно се предоставя възможност, след абонирането (и повторно натискане на бутона), да се изберат кои и колко точно от обновяванията да се получават – напр. само споделянията, но без публикуваните снимки и съобщенията от игрите. Отделно се посочва и колко от обновяванията да се получават – всички, повечето (това, което се получава и сега) или само онези, които Facebook смята за важни (например нова работа, преместване в нов град, раждане на дете…).
Тази функционалност добавя за потребителите и допълнителен контрол върху това какво и колко искат да виждат от всеки от приятелите си. Ако харесвате някой, можете да изберете да получавате всичко, което публикува, но ако някой ви е безинтересен или скучен, или много от нещата, които споделя не ви интересуват, лесно можете да се откажете от повечето му неща и да изберете да получавате само важните.
Подходящо ли е за мен?
Зависи. Ако обичате да държите нещата изцяло под свой контрол и да получавате само важните за вас неща, значи вероятно новата функционалност ще ви е полезна. Ако сте окей със стандартните настройки и това, което получавате като обновявания от приятелите ви задоволява потребността от новини и информации, значи може би не е нужно да я използвате (на този етап).
От друга страна, ако не познавате някого лично, но той споделя неща, които считате, че отговарят на интересите ви и бихте искали да следите какви ги споделя, приятелството не винаги е най-удачно. Да вземем за пример Лейди Гага – със сигурност не е добра идея да се сприятелявате с нея – тя получава твърде много покани за приятелство, така че едва ли ще приеме точно вашата (отделно ограничението за 5000 приятели си остава). Но можете да се абонирате за нейния профил и да получавате публичните ѝ споделяния. Facebook дават пример и с местните журналисти, но този пример сякаш не е съвсем приложим у нас, но това е друга тема.
Ето така сем. Чукундурови (от по-горе), ако искат да са в течение за, да речем политическите изяви на своя фаворит за местните избори в Долно Уйно, могат да се абонират за него. В същото време те може да решат да не привличат свои последователи, за да не се объркват излишно, а и защото са средностатистически, обикновени хора, и тази функционалност им е ненужна, защото те нямат нужда от тази трибуна за изява.
Защо променя играта
Асиметричното следене чрез потребителския профил, както написах и по-горе, е фундаментална промяна в начина на функциониране на Facebook и има за цел да превъзпита навиците за споделяне на потребителите. Абонаментите придават допълнителен смисъл на публичното споделяне, особено след като се натрупат солидно количество последователи. А натрупването на повече публични споделяния гарантират повече генерирани приходи за Facebook. Facebook иска да е социалната мрежа за всичко и всички.
Допълнително, новата услуга връща смисъла на думата приятел — почти изцяло изгубен след толкова години, в които потребителите бяха принуждавани да се сприятеляват с кого ли не, за да могат да комуникират и споделят.
Публичните споделяния са достъпни и сега за всички, но за да се видят, желаещите трябва да отварят всеки път потребителския профил, за да следят за нови споделяния. Сега вече новите неща пристигат до заинтересованите директно през потока с новини. Това добавя междинен слой между затворените потребителски профили и публичните страници.
Абонаментите и по-финото им дефиниране променя начина, по който функционира алгоритъма EdgeRank и го персонализира според очакванията за всеки потребител. С това потребителите добиват увереността, че вече сами определят какво ги интересува, а не разчитат на системата да избира нещата, които да им показва. Това е една много голяма крачка към персонализирането на уеб.
Използването на абонаменти, от друга страна, е полезна, защото подобряването на алгоритъма EdgeRank ще подобри видимостта на споделената информация. Според едно изследване едва около 8% от споделянията на публичните страници достигат до техните почитатели/фенове.
Искам и аз!
Функционалността за абонамент е незадължителна за използване и изключена по подразбиране – всеки потребител решава сам дали да я включи за себе си от тази страница и да предоставя на останалите възможността да се абонират за неговите публични споделяния. Настройката е изцяло обратима и във всеки момент мнението може да се променя и функционалността за получаване на нови последователи (нови абонаменти) да бъде променяна – включвана или изключвана.
Имайте предвид, че по подразбиране сте абонирани за всички свои приятели, но допълнително можете да настроите какви информации и колко желаете да виждате за всеки от тях на началната си страница. Можете да изберете и да не получавате информации, без това да прекъсва връзката на приятелството. Но ако прекратите приятелството си с някого, а абонаментите са включени за профила ви, то този потребител автоматично се абонира за вашите публични обновявания. И от него зависи дали иска да продължи да ги получава.
Но пък имате възможност да донастроите как абонираните за споделянията ви могат да взаимодействат с информациите, които публикувате.
Важно е също да знаете, че можете да се абонирате за до 5000 души, като дневният максимум на абонаменти е 200. След кативирането на услугата, Facebook започва да ви показва списък с предложения на потребители, които да следвате. Той все още не работи съвсем коректно и не показва точно потребители, свързани с вашите интререси и очаквания, но очаквам той да се подобри с времето.
Заместител на публичните страници? Зависи, по-скоро не!
Тази нова фунционалност не засяга бизнесите, а само хората, които са решили да създадат своя публична „фен страница“, за да отделят публичното споделяне от личните. Бизнесите нямат право на потребителски профили, за тях страниците са единствената възможност за присъствие.
Според Facebook сега вече не е необходимо да се поддържат отделно страница и профил и дори подготвят инструмент, чрез който феновете/почитателите/харесалите страницата, да бъдат преобразувани автоматично в последователи, абонирани за обновяванията от профила. Този ход трябва добре да бъде обмислен, защото публичните споделяния, които са предназначени за абонираните, се виждат и от приятелите. А тази информация не винаги е важна и интересна за тях – най-вероятно именно заради това сте отделили публичната информация в страница – връщането ѝ обратно ще доведе до повече шум за приятелите ви, които най-вероятно не се интересуват чак толкова много и в големи подробности от, да речем, какви ги вършите на работа.
Отделно се предлага и PDF, който обяснява по-подробно за услугата, как да се активира и ползва (в случай, че тази информация ви е недостатъчна). Налична е и помощна страница с много въпроси и отговори.
Аз?
Аз активирах функционалността за профила ми, и започнах да набирам последователи и да споделям публично. Имам и публична страница, но мисля да запазя страницата и да се върна към затворения модел на споделяне в профила – само с приятели. А онези от приятелите ми, които се интересуват от нещата, които споделям публично, могат да харесат страницата ми. И това не е защото в профила ми споделям кой знае какви тайни неща, а защото приятелите ми са пъстроцветни и са от много и все различни кръгове, често несвързани един с друг, че да могат всичките ми споделяния, в това число и публични, да представляват интерес за тях.
При вас как стоят нещата? Какво мислите за абонаментите? Активирахте ли ги? Намирате ли нововъведението за полезно?
Наистина ли е възможно да бъде пренесена теория от криминологията в уеб, като се запази цялата ѝ релевантност? На практика се оказва, че е възможно. Факт е, че добре поддържаните сайтове се радват на по-добро приемане от посетителите им, а онези, които не са добре обгрижвани, са обект на вандализми. По-дълбокото замисляне върху темата показва, че има и изключения. А именно познаването на изключенията помага за налагане на правилата.
Нека вземем за пример Уикипедия. Тя е пример за много счупени прозорци и неприветлива среда – недотам добър дизайн, много излишни елементи (шум) в страниците, неработещи или липсващи (червени) препратки (към статии, които все още не съществуват), възможни грешки и неточности, понякога липса на или спорна неутрална гледна точка… Ако тези проблеми не бяха (някои нарочно) допуснати, дали свръхприветливата и красива Уикипедия щеше да мотивира толкова много хора да допринасят за нея, да спомагат за разширяването ѝ, за подобряването ѝ и за попълването ѝ със съдържания?
Уикипедия е пример за, ако мога да го нарека така, успешен лош дизайн – пример за услуга или продукт, които са успешни независимо от дизайна си (в тази категория мога да добавя и MySpace, Craiglist). В случай като тези, лошият дизайн често е печеливш, тъй като няма по-добра алтернатива, която да е заместител на продукта или услугата, но с по-добър дизайн. Когато такава се появи, потребителите обикновено се преориентират към новата (това сме го виждали – Google срещу Altavista, Facebook срещу MySpace).
Уикипедия е интересна за разглеждане и заради факта, че тя умишлено е създадена да изглежда като работилница – може би единственото място, на което можете да прочетете „не се притеснявайте, че ще счупите нещо, опитайте!“ Лошият дизайн, непълните или лиспващи страници носят същото послание като оградата с табела „Не заключвайте велосипеди за оградата“ и заключен велосипед под нея[2. част от изследване на теорията за счупените прозорци, проведено от Кийс Кайзер и колеги от университета в Гронинген, Нидерландия. Те поставили на обществен паркинг временна ограда, на която закачили две табели – едната забранявала промъкването през оградата (имало е нарочно оставена пролука), а другата – забрана за заключване на велосипеди за оградата. Когато на метър от знаците били поставени 4 велосипеда, 27% от преминаващите пренебрегнали забраната за промъкване през оградата. Когато велосипедите били заключени за оградата, 82% пренебрегнали забраната за преминаване. Пренебрегването на едното правило довежда до пренебрегването и на другото.]. Можете да пренебрегнете правилата. Можете да редактирате тази статия, не виждате ли колко е лоша? Можете да счупите няколко прозореца докато се опитвате да подмените някой счупен със здрав!
Означава ли това, че трябва да правите дизайни с грешки? Можете ли чрез лош дизайн или съдържание на сайта си да мотивирате потребителите си да направят едно или друго нещо и така да допринесете за успеха му?
Трудно да се каже със сигурност дали е добра идея да се подхожда като в случая с Уикипедия, още по-трудно е да се измисли начин, по който този пример да е работещ за различни сайтове, но си струва да се помисли върху това. Още повече, че съвсем в началото направих уговорка, че това е изключение 🙂
Да ме прощават университетските ми преподаватели, но пиесата „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ на Пейо Яворов не е и няма как и защо да е сред любимите ми драматургични произведения. Дори я намирам за донякъде скучна, плоска. Някога, когато Яворов я е писал и е била поставяна, е възможно да е била интересна, да е провокирала някакъв дебат. Днес темите са толкова дъвкани и предъвквани, дотолкова са разпространени и преживени, че дори не им обръщаме внимание.
„Когато гръм удари“ е вече част от репертоара на Драматичен театър – Пловдив, с премиера на 11 септември. Режисьор е Стайко Мурджев — млад режисьор, покрай когото се зашумява с дипломната му работа – постановката „Пухеният“, с която миналата година печели Икар за дебют. За мен е изумително, че нещо е успяло да го грабне в текста на Яворов, да го провокира дотолкова, че да го постави на сцена. Не знам дали и кой точно от (вечните?) въпроси, до които се докосва всеки от героите е впечатлил режисьора — за любовта и омразата, верността и дълга, лъжата и истината, егоизма и всеотдайността, доброто и злото… Или може би пораженията, до които достига всеки от героите? Аз не успях да намеря отговор на този въпрос в действието. Или може би това е търсено?
Опитах се да завържа разговор с режисьора за спектакъла, но той не беше от най-разговорливите[2. Вероятно заради факта, че беше малко след 3 след полунощ, дни преди премиерата.]. Искаше ми се да допълня представите си и да му задам няколко въпроса, но не се получи – от него разбрах, че съм изпуснал пресконференцията, сиреч – изтървал съм влака. Нищо, ако не съм разбрал нещо както трябва или съм изпуснал, нека е за негова сметка.
„Поради някои специфики на спектакъла, входът е през терасата!“, казаха ми на влизане към салона. През терасата попадам[2. Disclaimer: Работил съм в Драматичен театър – Пловдив като Експерт реклама и PR. Запознат съм с потайностите около сцената и местата, през които трябваше да мина, те не представляваха изненада или новост за мен, но със сигурност ще са интересни на зрителите.] в страничния джоб на сцената, за да мога да достигна до дъното ѝ, където зрителят не е попадал (освен може би в редки случаи – само с поглед) – там, върху практикабли, е изместено мястото за публика, точно срещу салона. Светлинна завеса пречи да се вижда в него, като съсредоточава вниманието върху случващото се на сцената.
Текстът на Яворов (би трябвало да) е познат, но ето накратко – действието ни пренася в дома на Сава Попович и съпругата му Бистра. Те двамата имат привидно щастлив и безоблачен семеен живот. Но над семейното гнездо надвисва буря – щастието е застрашено от неочакван гост от миналото, а най-голямото богатство и гордост на Сава – синът Данаил – се оказва дете на полковник Витанов. Преди 21 години Витанов е имал „афера“ с Бистра, която не е признала и е крила това от всички. Появяването на полковника срутва из основи всичко, защото то е градено върху плаващи пясъци. Миналото хвърля сянка върху бъдещето.
Сценографията и костюмите са на Петър Митев, музиката е на Петя Диманова. Сценографията е изчистена, но интересна, нетрадиционна (очаквах да заваря нещо кичозно и натруфено, за радост – не се случи!), недотам мобилна (за турне, макар че след като цялата сценография на „Кола Брьонон“ е могла да бъде пренесена до Пловдив, значи не е толкова невъзможно.), но в същото време подвижна (защото е построена върху кръга) и това позволява поглед към нея от различни ъгли. Както и пряко участие в случващото се, надникване през прозоеца на рушащия се дом, на разпадащото се семейство. Оградено, затворено пространство, привидно скриващо грешките от миналото и изповедите на героите от външния свят, прикриващо невъзможното бъдеще. Зрителят се озовава в „окото на бурята на една семейна трагедия, която прераства в екзистенциална“. Ролите са поверени на Петя Силянова, Димитър Димитров, Симеон Алексиев, Юлиян Балахуров, Мариaна Йотова, Елена Атанасова и Венелин Методиев.
Оказа се, че не съм гледал най-доброто възможно представление, защото това, на което аз присъствах, остави у мен впечатлението, че Бистра (Петя Силянова) играе жертва, вместо властна и категорична жена, която с вдигната глава признава грешката си и готовността и категоричността да понесе последствията от нея. Въпреки това, точно този образ, който аз видях, страшно много ми напомни на Нора (от „Куклен дом“ на Ибсен). Докато я гледах там, на сцената, върху тази сценография и с този костюм, това беше образът, който ми изплува. Нора от едно малко по-различно време и място. И ми хареса, макар че би ми било интересно и любопитно да я видя и в другата ѝ противоположност.
Малкото и затворено, почти клаустрофобично пространство, в което са разположени зрителите, особено след спускането на противопожарните завеси, навяваше у мен непрекъснато усещане, че всеки момент ще завали. Дъжд. Дъждът, който непрекъснато вали в „Призраци“ (отново на Ибсен). Вместо него, обаче, валя сняг. В душите на героите. Може би именно заради това ми допадна така изиграният образ на Бистра – ако тя беше победител, нямаше да усеща празнина и студ в душата си и снегът щеше да изглежда нерелевантно.
Не знам дали представлението ми хареса, не знам дали мога и бих го препоръчал – ако харесвате Яворов като драматург, ако харесвате, например, стари български филми и усещането за „старост“, която навяват, гледани днес, ако харесвате актьорите да говорят „като едно време“[3. Не знам дали това е търсен ефект или Димитър Димитров така играе (Сава Попович), но на фона на останалите актьори този тип игра ми изглеждаше не точно на място.], то представлението ще ви допадне. Ако обаче търсите нещо повече, нещо, което да ви вълнува, провокира, да ви кара да се смеете, плачете, да се раждате, умирате, страдате и т.н., изберете си друго представление от афиша.
На мен лично ми допадна. Хареса ми начинът, по който са вплетени текстове на Достоевски и Чехов (вкл. откъс от „Вуйчо Ваньо“ на френски). Хареса ми измислената героиня на Елена Атанасова – стоеше интересно на фона на действието. Хареса ми Нора Бистра. Не ми хареса това (толкова много!) разсипване на ледени кубчета по сцената. Харесаха ми костюмите. Не ми допадна музикалната картина – на моменти толкова силна и натрапчива, че е почти на прага на търпимото. Хареса ми как е решено осветлението.
Истинско геройство е, не мога да отрека, от такава „слаба“ драматургично пиеса да изтръгнеш толкова много и да го превърнеш в спектакъл, който ако не е блестящ, то поне е гледаем. Стайко Мурджев се е справил много добре.
Бутонът за абониране е разположен на потребителския профил, до бутоните за сръчкване и изпращане на съобщение. След натискане и абониране за обновяванията на някой потребител, посетителят получава достъп само до публичните (споделени с всички, Everyone) обновявания на този, за когото се е абонирал. Тези споделяния се появяват в News Feed-а (на началната страница, новините)[4. Подобно нещо беше налично и досега – след изпращане на покана за приятелство, виждате публичните споделяния на този потребител. Но това досега беше по-скоро бъг в системата, отколкото нарочно добавено.]. Отделно се предоставя възможност, след абонирането (и повторно натискане на бутона), да се изберат кои и колко точно от обновяванията да се получават – напр. само споделянията, но без публикуваните снимки и съобщенията от игрите. Отделно се посочва и колко от обновяванията да се получават – всички, повечето (това, което се получава и сега) или само онези, които Facebook смята за важни (например нова работа, преместване в нов град, раждане на дете…).
