Categories
Web

Счупените уеб прозорци

счупени очила

Преди известно време споделих в Google+ за теорията за счупените прозорци1.

Теорията се е строила интересна за Иван Ралчев и той писа за нея в блога си. По-късно пък видях в блога на БГ сайт за счупените прозорци и уеб. Това е интересно и предизвикващо замисляне.

Наистина ли е възможно да бъде пренесена теория от криминологията в уеб, като се запази цялата ѝ релевантност? На практика се оказва, че е възможно. Факт е, че добре поддържаните сайтове се радват на по-добро приемане от посетителите им, а онези, които не са добре обгрижвани, са обект на вандализми. По-дълбокото замисляне върху темата показва, че има и изключения. А именно познаването на изключенията помага за налагане на правилата.

Нека вземем за пример Уикипедия. Тя е пример за много счупени прозорци и неприветлива среда – недотам добър дизайн, много излишни елементи (шум) в страниците, неработещи или липсващи (червени) препратки (към статии, които все още не съществуват), възможни грешки и неточности, понякога липса на или спорна неутрална гледна точка… Ако тези проблеми не бяха (някои нарочно) допуснати, дали свръхприветливата и красива Уикипедия щеше да мотивира толкова много хора да допринасят за нея, да спомагат за разширяването ѝ, за подобряването ѝ и за попълването ѝ със съдържания?

Уикипедия е пример за, ако мога да го нарека така, успешен лош дизайн – пример за услуга или продукт, които са успешни независимо от дизайна си (в тази категория мога да добавя и MySpace, Craiglist). В случай като тези, лошият дизайн често е печеливш, тъй като няма по-добра алтернатива, която да е заместител на продукта или услугата, но с по-добър дизайн. Когато такава се появи, потребителите обикновено се преориентират към новата (това сме го виждали – Google срещу Altavista, Facebook срещу MySpace).

Уикипедия е интересна за разглеждане и заради факта, че тя умишлено е създадена да изглежда като работилница – може би единственото място, на което можете да прочетете „не се притеснявайте, че ще счупите нещо, опитайте!“ Лошият дизайн, непълните или лиспващи страници носят същото послание като оградата с табела „Не заключвайте велосипеди за оградата“ и заключен велосипед под нея2. Можете да пренебрегнете правилата. Можете да редактирате тази статия, не виждате ли колко е лоша? Можете да счупите няколко прозореца докато се опитвате да подмените някой счупен със здрав!

Означава ли това, че трябва да правите дизайни с грешки? Можете ли чрез лош дизайн или съдържание на сайта си да мотивирате потребителите си да направят едно или друго нещо и така да допринесете за успеха му?

Трудно да се каже със сигурност дали е добра идея да се подхожда като в случая с Уикипедия, още по-трудно е да се измисли начин, по който този пример да е работещ за различни сайтове, но си струва да се помисли върху това. Още повече, че съвсем в началото направих уговорка, че това е изключение 🙂

Вие как мислите? 😉


Снимка: juancho17, sxc


Categories
Интернет

И actualno.com в черния списък на Уикипедия

Мнозина свързват 24 август със събитията от 1572 година, станали известни под името Вертоломеевата нощ.

За да са актуални и вероятно за да привличат посетители, actualno.com публикуват материал по темата. На пръв поглед всичко изглежда добре, но оформлението на страницата ми напомни на уикисинтаксис. Проверката ми показа, че всъщност въпросният материал е копиран почти дословно от статията в Уикипедия Вертоломеева нощ. И тъй като материалът явно се е струвал късичък за „автора“ (или му плащат за брой изписани думи в материала), се е сетил, че може да го допълни с информация за други събития. Отново от Уикипедия, статията за 24 август.

Естествено лицензните споразумения не са спазени.

Categories
Интернет Преглед на печата

Как не трябва да се прави интервю с Джимбо

За съжаление не успях да сколасам да скоча на публичната лекция на Джимбо в Модерен театър и на уикипедианската среща с него предишния ден (необявена публично, за да не се замъкнат неуикипедианци). Обаче пък успях да попадна на едно интервю на Велислава Попова с Джимбо в Дневник, „Джими Уелс: Wikipedia е много добра отправна точка, но не е последната спирка„.

На пръв поглед в по-голямата си част е обикновено интервю, стига да беше публикувано преди няколко години, а не на 4 юни. А ако авторката познаваше поне малко материята, едва ли щеше да зададе точно тези въпроси, което можеше да направи интервюто наистина интересно и полезно за читателите.

Въпросът за това дали и доколко Уикипедия е достоверен източник е дъвкан многократно през годините както в Уикипедия, по дискусионните страници, така и във външни сайтове, а онези, които ги е интересувало това, отдавна са получили отговора. Всъщност това е приложимо за повечето от зададените въпроси в интервюто.

„Каква е разликата между Wikipedia и по-новия ви проект, който представихте, Wikia?“, пита журналистката, все едно Wikia е стартирала преди два дни и половина… Всъщност Wikipedia стартира през 2001, а Wikia – през 2004. А по какво се различават… познайте… пише в Уикипедия, при това разликата е посочена съвсем категорично. Пак там се намира отговорът на въпросите за даренията.

И като се извадят тези неща, остават 2-3 въпроса, които са наистина интересни и незадавани…

Продължавам да задавам въпроса: „Докога журналистите ще са толкова некомпетентни по темите, за които пишат? Кога ще започнат да си правят по-обстойно проучванията?“

Сега разбирам от @borislavb, че и след публичната лекция са били задавани недотам акйтуални и адекватни въпроси. Което ме навежда на мисълта, че хората, отишли на нея, не са запознати или са запознати бегло с нещата. Чудно ми е защо въобще са били там… Мода?!

Categories
Google Уикипедия

Knol vs Wikipedia

„Нито една страст на света не може да се сравни със страстното желание да поправим чужд ръкопис.“ —Хърбърт Уелс

Писах преди време общите си впечатления за приликите и разликите между Knol, хранилището за статии на различни теми, дело на Google и Уикипедия, свободната енциклопедия.

Да вземем като начало на днешното задълбаване в темата един кнол на български, наречен „Увод в Knol“ от Лидия Стайкова (блог). Няма да обсъждам дали е добър или не, избрах него, защото 1.) е на български и 2.) защото е на подходяща тема.

Така, сега ако реша да го редактирам и да добавя каквото знам по темата, редакцията ми и евентуалното подобрение може никога да не види бял свят – за да бъде показано в статията, то трябва да премине през одобрението на първоначалния автор, в нашия случай – Лидия. Ако тя не е съгласна с написаното от мен, независимо дали то е истина, тя може да откаже публикуването му. За разлика от Уикипедия, където всички статии се пишат от неутрална гледна точка без оглед на позицията и възгледите на отделните автори.

В кнол-а си Лидия е написала „Ако желаете, можете да потвърдите истинската си самоличност, след като подадете допълнителна информация за себе си“. Това е недотам точно, тъй като потвърждаването на самоличността е достъпно само за някои райони и доставчици на услуги в САЩ.

Тъй като в Knol могат да съществуват безброй статии по една и съща тема, ако съществуват 20 статии за „Увод в Knol“ и всички те съдържат горната неточност, за да бъде отстранена тя, трябва да мина и да редактирам всяка една от тези 20 статии, които после евентуално може и да включват промяната, направена от мен. А ако статиите са 100, 200, 500? Трябва да ги редактирам всичките? Чиста загуба на време, което в Уикипедия може да бъде използвано за редактиране на други статии, тъй като там една редакция е достатъчна.

Много кнол-ове са написани от 1 л. ед. ч. (взетият пример не е от тях), което прави редактирането значително по-трудно. Накрая изглежда, че си сложил думи в устата на първоначалния автор. Тъпо. Че вместо да му насаждам мнението си, аз мога да си напиша мой си кнол по темата. Въпросът е дали си струва и какво би ме мотивирало да го направя…

И… освен ако не познавам автора, май по-добре е да оставя коментар под публикацията му. Коментарите поне се публикуват веднага, не се модерират и не нарушават толкова ценния за Knol език на първоначалния автор.

И не на последно място – откъде мога да съм сигурен, че прочетеният кнол съдържа достоверна информация? В Уикипедия поне написаната информация може да бъде проверена, тук присъствието на източници хич не е задължително. Което го прави много ненадежден източник на информация, особено за важни теми.

В крайна сметка ако искаш да създаваш енциклопедични статии, Уикипедия е по-добрият избор. А Кнол може да се ползва като платформа за споделяне на впечатления, мисли, схващания. Нещо като блог, в който нещата не се подреждат хронологично.

Categories
Уикипедия

Положението в Уикипедия – на път да стане тревожно

Не бях отварял Уикипедия от бая време. Всъщност направих една кратка редакция веднага след като се върнах от Гърция, но без да преглеждам кой какво как и защо. При днешното ми заседяване в последните промени забелязах, че от някъде са изпълзели единдвама , които, подкрепяни от трета, сформират яка дружинка. Дано бързо им омръзне, иначе положението ще стане тревожно.