Categories
Google Уикипедия

Knol vs Wikipedia

„Нито една страст на света не може да се сравни със страстното желание да поправим чужд ръкопис.“ —Хърбърт Уелс

Писах преди време общите си впечатления за приликите и разликите между Knol, хранилището за статии на различни теми, дело на Google и Уикипедия, свободната енциклопедия.

Да вземем като начало на днешното задълбаване в темата един кнол на български, наречен „Увод в Knol“ от Лидия Стайкова (блог). Няма да обсъждам дали е добър или не, избрах него, защото 1.) е на български и 2.) защото е на подходяща тема.

Така, сега ако реша да го редактирам и да добавя каквото знам по темата, редакцията ми и евентуалното подобрение може никога да не види бял свят – за да бъде показано в статията, то трябва да премине през одобрението на първоначалния автор, в нашия случай – Лидия. Ако тя не е съгласна с написаното от мен, независимо дали то е истина, тя може да откаже публикуването му. За разлика от Уикипедия, където всички статии се пишат от неутрална гледна точка без оглед на позицията и възгледите на отделните автори.

В кнол-а си Лидия е написала „Ако желаете, можете да потвърдите истинската си самоличност, след като подадете допълнителна информация за себе си“. Това е недотам точно, тъй като потвърждаването на самоличността е достъпно само за някои райони и доставчици на услуги в САЩ.

Тъй като в Knol могат да съществуват безброй статии по една и съща тема, ако съществуват 20 статии за „Увод в Knol“ и всички те съдържат горната неточност, за да бъде отстранена тя, трябва да мина и да редактирам всяка една от тези 20 статии, които после евентуално може и да включват промяната, направена от мен. А ако статиите са 100, 200, 500? Трябва да ги редактирам всичките? Чиста загуба на време, което в Уикипедия може да бъде използвано за редактиране на други статии, тъй като там една редакция е достатъчна.

Много кнол-ове са написани от 1 л. ед. ч. (взетият пример не е от тях), което прави редактирането значително по-трудно. Накрая изглежда, че си сложил думи в устата на първоначалния автор. Тъпо. Че вместо да му насаждам мнението си, аз мога да си напиша мой си кнол по темата. Въпросът е дали си струва и какво би ме мотивирало да го направя…

И… освен ако не познавам автора, май по-добре е да оставя коментар под публикацията му. Коментарите поне се публикуват веднага, не се модерират и не нарушават толкова ценния за Knol език на първоначалния автор.

И не на последно място – откъде мога да съм сигурен, че прочетеният кнол съдържа достоверна информация? В Уикипедия поне написаната информация може да бъде проверена, тук присъствието на източници хич не е задължително. Което го прави много ненадежден източник на информация, особено за важни теми.

В крайна сметка ако искаш да създаваш енциклопедични статии, Уикипедия е по-добрият избор. А Кнол може да се ползва като платформа за споделяне на впечатления, мисли, схващания. Нещо като блог, в който нещата не се подреждат хронологично.

9 отговори на “Knol vs Wikipedia”

Аз също бих предпочела да оставя коментар, а авторът ако прецени, може да промени статията си след като го прочете 🙂 Ще добавя линк към тази статия в моя блог 🙂 И ако имаш време, остави коментар в Knol. Сега като се замисля, твърде е възможно да не бързам да правя проверки на коментарите и да променям текстовете … от чист мързел 🙂

Аз също бих предпочела да оставя коментар, а авторът ако прецени, може да промени статията си след като го прочете 🙂 Ще добавя линк към тази статия в моя блог 🙂 И ако имаш време, остави коментар в Knol. Сега като се замисля, твърде е възможно да не бързам да правя проверки на коментарите и да променям текстовете … от чист мързел 🙂

wikipedia особено българският Вариант е някаква измислица, в този си вариант на редакции и намеси няма никакво бъдеще, освен за група наивници.Цензурата е в най-лошия си вариант за българската практика, не-професионалиизмът е издигнат в ранг на официална политика.
Проектът на google е в пъти по-добър, запазва правото на автора да редактира нещата и да се идентифицира.

wikipedia особено българският Вариант е някаква измислица, в този си вариант на редакции и намеси няма никакво бъдеще, освен за група наивници.Цензурата е в най-лошия си вариант за българската практика, не-професионалиизмът е издигнат в ранг на официална политика.
Проектът на google е в пъти по-добър, запазва правото на автора да редактира нещата и да се идентифицира.

Вашият коментар