Categories
Литература

Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

Блоговете умряха някъде около 2012. Тогава свърши и света, ако не помните, но това е друга тема. За умрелите блогове писах още тогава. Още отпреди това се шушукаше, че този инструмент отмира, даже и за това съм писал – защо имам умрял блог. И за края на света писах, ама тъй като не е по темата, затуй няма да давам линк.

Но днес, вече толкова години по-късно, онова, което си беше умряло, макар и да продължава да съществува и днес, си е също толкова умряло. Никой не направи опит да го върне към живот, да го адаптира към действителността. Явно стените на блогърската ехо камера са много плътни и непрозрачни или пък света няма нужда от преосмисляне на блоговете и си ги предпочита такива, каквито бяха. Не че няма примери за живи, пулсиращи общности, сформирани около блогове, но те са изключение, а не правило. Дори са статистическа грешка на фона на количествата блогове, които съществуват.

Но ето, че макар и блоговете да са мъртви отдавна, за тях продължава да се говори – било с умиление, било с научен интерес… всеки си избира. И така тази година Жюстин Томс защити докторската си дисертация именно на тема блогове. Научен ръководител е проф. Деси Бошнакова, която настоя успешно защитената дисертация да се превърне в книга за блоговете. И тази книга е вече факт, а на мен се падна честта и удоволствието да напиша предговора към нея.

Тезата ми, че блоговете са умрели, не се е променила. Блоговете съществуват, но не се развиват с темповете и според очакванията на днешните онлайн потребители. Затова и мястото им е повече в историята, защото текстът, като формат, не е привлекателен и притегателен, не предизвиква ангажираност – лайкове, коментари, споделяния… изисква повече съсредоточаване и внимание, за да изчетеш и разбереш над 500 думи… Друго си е да качиш като стори някоя забавна картинка… или селфи в мола в социалната мрежа по избор. И това от една страна е по-бързо и лесно, а от друга – се радва на по-добра видимост, пък и инструментите са по-визуални и лесни за използване, без да губиш време.

Та дори дефиницията на „блог“ днес не звучи актуално и всеки разбира и интерпретира по различен начин. Попитайте няколко души „Какво е блог?“ и ще чуете съвсем различни определения. А ако задълбаете и попитате кога един сайт става блог или кога един блог спира да е такъв и става сайт – най-много да видите повдигнати рамене…

Но книгата няма за цел да убеждава някого да създаде блог или ако вече има – да го изтрие. Не, целта е да покаже инструмента такъв какъвто е – от неговото създаване и развитие, до неговия край. И, както е модерно да се казва днес – „всеки сам си преценя“. И няма да сгреши в избора си.

„Блоговете умряха. Да живеят блоговете!“ е интересна и полезна, защото едва ли ще намерите друга книга на български език, която съдържа толкова много информация по темата за блоговете, наред с детайлно проучване и анализ както на световната блогосфера, така и на родната, добри примери и съвети за създаване на блог – бил той личен или фирмен.

Можете да прочетете какво съдържа в блога на д-р Жюстин Томс и да поръчате бройка за себе си директно от сайта на ROI Communication. Докато още има, защото и с книгите е като с блоговете – изчерпват се, тиражите намалват, правим преход към е-книги… точно както направихме и с блоговете – изоставихме ги, за да се прехвърлим в по-удобна среда.

А началната снимка заех (с позволение) от блога на Жюстин. И тази снимка е копие на копие от оригинала… и вероятно я загледахте повече, отколкото целият този текст… айде да сме честни!

Categories
Кино

Matrix. Resurrection – първи впечатления и размисли

…и изведнъж всички отново започнаха да говорят за Матрицата. Спомням си как през 1999 всички говореха за нея – колко революционен, колко различен, колко… всичко е този филм.

Да, Матрицата е като пиеса на Шекспир – в нея има за всекиго по нещо. Всеки може да открие по нещичко за себе си. Ако искаш брутален екшън – Матрицата ти го предлага. Ако искаш много ефекти – е, бъкано е. Ако искаш сюжет, много герои… абе каквото искаш, можеш да го откриеш във филма.

Докато го гледах, спомням си, не се впечатлявах от ефекти, екшън и сюжет (не че са лоши и не им обърнах внимание, но не бяха водещото да гледам с интерес), а от идеите на тогава братя (сега – сестри) Уашовски. Това, което прикова вниманието ми, беше изкуственият интелект на авторитарния компютър, който управлява света и навява усещането за теориите за социален контрол на Мишел Фуко и Жан Бодрияр.

И сега, след като изгледах трейлъра на предстоящия филм, след като съм гледал Облакът Атлас, Пътят на Юпитер и Sense8 и трансформацията, която Уашовски предприеха, някак си се опитвам да анализирам начина им на мислене, посоката на мисълта…

Мисля си, че трейлърът, както и тийзърите на сайта са просто заблуда. Всъщност тийзърите са много интересно решение – съдържанието на клиповете не е едно и също при всяко следващо гледане. Това кара зрителя да се съмнява в паметта (и наблюдателността си) при следващо изглеждане.

„Мислиш си, че сега е ХХ:ХХ ч., но това може да е много далече от истината…“

Матрицата. Възкресение няма да е обикновено продължение на вече познатата (и приключила) история. Вместо това има доста подсказки, че новият филм ще е ново начало (дали пак на трилогия – ще видим) и ще изследва същия свят в някаква паралелна реалност. Защото нищо не е каквото изглежда, можеш да вярваш в каквото си искаш и т.н. познати фрази от филмите… Много силно се съмнявам Уашовски да е спретнала още от същото. Напротив, това ново ще е тотално различно и затова героят на Киану Рийвс е видимо остарял и уморен, докато пък Тринити си изглежда както я помним, преди да умре в края на третата част. Морфей е друг, по-млад… Това са паралелни реалности. И някак си ми се струва, че героите ще изменят тези реалности според изборите, които правят… точно като в труд на Жил Дельоз. Нещо като „Генезис“, ама в света на Матрицата.

– Луд ли съм?
– Не използваме тази дума тук.

Нео към психотерапевта си в трейлъра

Матриците никога не са били обикновени филми – от ония, които гледаш и после забравяш за тях. Те не разчитат на пасивното гледане, карат зрителят да е активен участник в действието. Няма какво да се лъжем, Уашовски промениха езика на киното. А с Матрицата промениха и социалния ни дискурс – днес „синьото хапче“ и „червеното хапче“ имат своята смислова натовареност. Така че Възкресение ще бъде нещо повече и нещо различно от това, което се опитват да ни заблудят, че ще видим.

А дали е така – ще разберем през декември.

Categories
Маркетинг

Писане на описания за продукти

Маркетирането и продажбата на продукти с високо качество е това, което ще създаде значителна част от приходите ви. За да увеличите трафика и за да привлечете повече хора да разглеждат продуктите, които предлагате онлайн, както и да генерирате по-голям интерес към предложенията, трябва да подходите креативно и така да опишете предложенията си. Важно е да обясните по разбираем начин защо хората трябва да ги купуват и да го направят точно от вас. Ако описанието е скучно или неактуално, има голяма вероятност хората да ги подминат и да потърсят по-добри предложения при конкурентите. По-долу са посочени няколко насоки, с които да създадете описания, които грабват вниманието. 

Характеристики

Първата и основна задача, когато говорите за продуктите, е да разкажете на аудиторията за какво точно служат. Уверявайте се непрекъснато, че сте възможно най-детайлни и подробни, за да не трябва хората да гадаят какво има вътре, какво прави или как изглежда. Тук на помощ идва творческото писане. С помощта на описателни прилагателни може да се създаде интерес към продукта, да привлечете вниманието и да предизвикате желание за притежаването му. И все пак описанието трябва да е стегнато и без излишни повторения. С придобиването на опит ще се научите как да създавате детайлно описание без то да е скучно, прекалено дълго или изпълнено с повторения. 

Ползи

Само най-общо описание и описването единствено на външния вид често е твърде недостатъчно. Трябва да дадете на хората точна и ясна причина да купят точно този продукт. Например можете да опишете как изглежда продуктът, как се усеща или какъв вкус има – но важното е да обясните много добре защо клиентът не може без този продукт. Ползите може да са свързани със здравето, благосъстоянието, удобството, скорост, прецизност или много други. Ако например създавате текст за описание на съдомиялна машина, не описвайте само колко оборота прави или че има множество програми и настройки. Напишете на читателите, че с този избор сметките им за електроенергия и вода ще спаднат наполовина (ако това наистина е така).

Какво е отличително

Едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени компаниите, когато предлагат продуктите си в онлайн магазина е, че конкурентите имат и предлагат сходни или дори привидно еднакви продукти. Обикновеният клиент е много възможно да не прави разлика между вашия продукт и този на конкурентите. Ето тук е моментът да подчертаете онези неща, които отличават вашия продукт пред останалите на пазара. Можете да разкажете за професионалното му изпълнение, иновативната технология, гаранции и всякакви други аспекти, които смятате, че ще дадат конкурентно предимство на продукта пред тези на конкурентите. Бъдете предпазливи и внимателни, за да не се окаже, че написаното е преувеличено или невярно. Не трябва да допускате да има неверни или подвеждащи твърдения, защото това може да доведе до правни проблеми. 

За кого е

Когато създавате описанията на продуктите трябва винаги да насочвате писането си към вашата целева аудитория – тези, на които искате да продадете продукта. Някои продукти може да допаднат на някои, но те всъщност да са по-подходящи или предназначени за други – напр. за друга възрастова група или за хора с различни интереси. Важно е да уточните кой най-много би се възползвал ако притежава този продукт – може да го направите и когато описвате ползите.

Действие

Винаги завършвайте описанието с призив към читателите да предприемат някакво действие. Най-често това е да ги накарате да натиснат върху „Купи сега“, „Абонирай се“ или „Регистрирай се“. Тези призиви за действие (на английски call to action) допринасят за увеличаване на трафика, за подобряване на резултатите от посещения, покупки, поръчки, абонаменти, както и за изграждане на ангажираност между посетителя и вас. Не е необходимо да е нещо дълго или многословно, но винаги подканяйте посетителите да се възполват от нещата, които им предлагате и продукта, който им показвате.

Създаването на продуктови описания е от решаващо значение за всяка компания с онлайн присъствие. Опитният автор на такива текстове, който следва всички описани по-горе правила, ще генерира по-големи продажби и ще допринесе за по-бързото постигане на целите на бизнеса. Клиентите ще бъдат по-заинтересовани от това, което продавате и им предлагате. Затова описанието трябва да е възможно най-привлекателно и представящо продукта в най-положителната му светлина.

Categories
РАЗ(ни)МИСЛИ

Ерата на дезинформацията: Умря ли истината?

Днес живеем във време на недоверие. Хора с различен произход, статут и политически възгледи все по-често изпитват недоверие към други хора, платформи и дори медии, които им предоставят информация. На всичкото отгоре често сме свидетели на злонамерени хора, които умишлено се опитват да манипулират обществото с неверни, неточни, непълни и подвеждащи информации.

Когато прекрачвахме прага на новия век си мислехме, всички ние, които създаваме някакво съдържание онлайн, че изграждаме информационна ера. Само че идеологията ни нещо не сполучи и се превърна в ера на дезинформацията. Умря ли истината? Какво се случи, кой или какво е отговорно за проблма и как да продължим напред с усещането кое е истина и кое – не?

Достъпност и достъп до информация

Първоначално изглеждаше, че достъпността до информацията ще демократизира новините (и информацията като цяло). Това доведе до някаква вълна на прозрачност сред някои индустрии и организации, но в последствие се оказа, че не е съвсем „добро“ за истината.

Няма как да не отбележим, че достъпността е двупосочна. Благодарение на интернет всеки може да потърси каквото пожелае и да направи свое проучване по темата, която го интересува. Но това означава също, че всеки може да създаде каквото съдържание пожелае – може да напише публикация или да заснеме видео например, че ваксините срещу COVID-19 съдържат чипове, с които да се контролират хората. И никой не може да спре този процес на създаване.

И така, комбинацията на тези два процеса, на тази двупосочност означава, че е възможно всеки да намери (почти) всякаква информация. А като се добавят към достъпната информация и предубежденията, които всеки носи в нас, много лесно и бързо може да бъде открит източник, който защитава всяка една теза – без значение колко налудничава е тя.

Ехо камери

Изобилието от информация, облечена в пристрастия и предразсъдъци, и предоставяни от любимите ви източници на информация води до ефекта на ехо камерите. Ехо камера (наричана също ехо стая) е всяка общност или платформа, в която и където участниците споделят общи възгледи и мнения и по този начин ограничават и намаляват влиянието на нови или противоречащи им тези.

Например ако някой публикува някъде, в някаква общност, за това, че водещ политик е рептил и се банва и не се допуска никой, който твърди, че този политик не е такъв, какъвто е прието да се смята в тази общност, тя (общността) бързо се превръща в самоподдържаща се общност, която вярва единствено, че този човек наистина е рептил.

Ехо камерите имат разрушителен ефект, особено в по-голям мащаб. Важно уточнение е, че много често хората в такава ехо камера не знаят, че са в нея и са склонни да затвърждават своите схващания, вярвания и позиции – без значение доколко те отразяват или не действителността. Като допълнение – участниците в една ехо камера са склонни да осмиват непопулярните и различни тези и мнения, което води до изкривено мислене и представа каква е „другата страна“.

Ехо камерите не изкривяват истината. Те просто служат като вид филтър, който в крайна сметка довежда до изкривяване на мисленето. Това, което те правят, е да затрудняват намирането на истината или увереността, че информацията, която е представена, е истина.

Обхват на вниманието, новинарски цикъл и заглавия

Нека разгледаме сложните взаимоотношения и взаимодействия между обхвата на човешкото внимание, новинарския цикъл и състоянието на медиите като цяло. Във времето станахме свидетели на промяна на новинарския модел. Преминаването към 24-часов информационен и новинарски поток в зората на разпространението на интернет стимулира медиите да се пригодят и да започнат да споделят информациите възможно най-бързо. С други думи вече се залага на бързото разпространение пред присъщата точност и достоверност.

В наши дни това е доста сериозен проблем. По-голямата част от хората, които са избрали да научават за новините от социалните медии, не четат пълните материали. Вместо това те сканират заглавието и предполагат, че знаят останалата част от контекста. Това е едно от нещата, които правят т.нар. „фалшиви новини“ толкова силни. Въпреки че самата информация е изпълнена с очевидни неточности, едно достатъчно провокативно и емоционално заглавие може да разбуни духовете.

Стимули за журналистите и медиите

Трябва да обърнем внимание и на начините, по които се стимулират и насърчават журналистите и медиите преди и днес.

Старият новинарски модел разчиташе на платените абонаменти – ако вестникът има добра репутация, хората се абонират за него и по този начин могат да се правят пари.

Днес живеем във време, в което ако някой иска да има сериозен успех в тази сфера, трябва да предостави съдържанието си безплатно и да печели от показването на реклама. А единственият начин да се получават пари от реклама е чрез кликове към сайта. Нека сме честни – единственият лесен начин за получаване на такива кликове е като се публикуват сензации, като се публикуват нови съдържания по-бързо от конкурентите, като се предизвикват силни (и дори крайни) емоции и се гъделичка читателското любопитство. За съжаление никоя от тези тактики няма нищо общо с предоставянето на истината.

Това в никакъв случай не означава, че няма добри журналисти и медийни компании. Факт е обаче, че в този модел най-добрите в откриването на истината и правилното ѝ поднасяне получават много по-малко внимание (и съответно – пари).

Проверка на фактите и проверяващи фактите

Разчитаме на надеждни сайтове и медии като барометър за истината. Ако попаднем на нещо онлайн, се обръщаме към източник, който познаваме и на който имаме доверие, за да проверим дали написаното е точно и вярно. Но кой проверява проверяващите информации?

Сайтовете за проверка на факти и авторитетните източници често са допълнение на ефекта на ехо камерата. Дори някои от организациите, на които имаме най-голямо доверие проявяват във времето едва доловимо пристрастие или прибягват до предоставяне само на откъси информация, а не на пълния контекст на дадена ситуация. Хората използват тези източници не да правят проучвания или откриват още нещо в повече, а да докажат правотата си в спор с някой друг.

Технологичен напредък

Нещата стават още по-сложни с напредъка на технологиите. Този напредък прави значително по-лесно изкривяването на истината или изфабрикуването на изцяло нов вид истина. Новите видове съдържание са много интересни, когато се разглеждат като забавление, но когато става въпрос за управление на истината, те са направо ужасяващи.

Да вземем Deepfake за пример. Чрез технологията Deepfake човек може да възпроизведе лицето, изразителността и дори гласа на известна личност, като ги вмъкне във вече съществуващи и подготвени предварително кадри. В най-невинния вид чрез тази технология можем да видим любим актьор или актирса на мястото на друг в любим филм, в който той или тя не участват. Но това може да е и начин за предоставяне на видео „доказателство“, че някой е казал нещо – дори без той наистина да го е казал.

Силата на потребителската манипулация

Стимулите за изричане на лъжа или неистина са повече, отколкото стимулите за казването на истината. Лъжата е по-гъвкава, защото са на лице повече лъжливи, отколкото точни и правилни начини за описване на събития от близкото минало или настоящето. С лъжливи информации хората може да бъдат убеждавани по начин, който се приближава до поставените цели на този, който го прави. Важно е да се отбележи, че чрез лъжата е по-лесно, защото не се налага да се правят проучвания и изследвания на темите, за да се доказват твърденията.

Безброй много хора (при това не само от медийните компании) с готовност изричат лъжи или неистини, за да могат да постигнат целите си – дори и тези цели да са алтруистични. Манипулирането на потребителите е твърде силно и прекалено достъпно, че да бъде игнорирано като похват.

Да яхнеш вълната

Лидерството има много силно влияние. Докато малка шепа хора и организации се възползват от лъжата, манипулирането на аудиторията и разделянето ѝ в ехо камери, други са готови с охота да следват и се оставят да бъдат водени. Това създава ефекта на снежната топка, при който все повече хора са готови да изкривяват или изопачават истината, за да отговаря тя и на техните потребности и да ги задоволява.

Колко е важна Истината?

В някакъв момент трябва да се запитаме колко важна е всъщност истината. На индивидуално ниво важността е очевидна – това води до доверие, помага за изграждане на връзки и за получаване на достъп до неща, от които се нуждаем. На по-глобално, на социално ниво, обаче, има ли значение ако малка изолирана групичка в интернет вярва в налудничави конспиративни теории?

От областта на философията може да изникнат аргументи, че истината е субективна, че тя никога не може да бъде известна или че вярването в неистини по своята същност не е нещо лошо. Обаче обществото се движи напред и ние имаме нужда от надежден начин за оценка на истината, когато не можем сами да я открием или разпространим.

Какво може да се направи?

И така, какво можем да направим? Силата и въздействието на Deepfake технологията, фалшивите новини и другите инструменти за манипулация са сложни, разнородни и широко разпространени дотолкова, че да няма как да бъдат спрени или ограничени от една-единствена законодателна инициатива. Няма как с един закон или нормативен акт да се разреши целият този проблем. Вместо това ще трябва да разчитаме на някаква промяна в поведението на хората – а това е нещо, което има тенденцията да се случва постепенно, с течение на времето.

Ерата на дезинформацията е в разгара си и е много вероятно нещата да се влошат преди да наблюдаваме някакво подобрение. Но с времето може би ще открием онези ценности, които са необходими, за да си имаме доверие и да си сътрудничим пълноценно.

Categories
Интернет

Как да разпознаваме и да се пазим от фалшивите новини

Запознайте се с Иван. Той използва социалните мрежи, има хиляди последователи и неговите публикации се радват на особен интерес и популярност, на много коментари и споделяния.

Една съществена подробност: Иван не съществува. Това е фалшива снимка на фалшив профил (реално снимката взех от този инструмент за нуждите на тази публикация.) И някой захранва профили като тези на Иван с нови съдържания, които не винаги са верни, коректно поднесени или са си изцяло фалшиви новини.

Това по-горе е само пример. Попаднах на скрийншота и не съм проверявал дали наистина е публикуван в този му вид, но за нуждите на тази публикация не е и необходимо.

Публикацията бързо става популярна. Хората са ядосани и веднага заповат да коментират и споделят информацията. Но реална и истинска ли е тя? Някои биха попитали защо да не е? Има си текст, има си снимка, всичко изглежда наред, а и Иван е написал, че е последна информация, гореща и топла! Какво може да не е наред?

Как да разпознаваме фалшивите новини

Международната федерация на библиотечните асоциации и учреждения (IFLA) предлага прост и лесен процес.

Image for post
Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/International_Federation_of_Library_Associations_and_Institutions

Да разгледаме примера от по-горе и да анализираме информацията:

Проверете източника на информация

Ако има снимка (в случая има, но не се вижда), помислете дали е възможно авторът да я е направил сам или просто я е свалил от някъде в интернет. Можете да проверите къде другаде е използвана тази снимка и дали тя е актуална към споделянето. Разгледайте профила на Иван и сайта, който той споделя. Уверете се, че това е реален профил (не просто една снимка или само котенца и цветя), а сайтът, който се посочва, е сериозен и зад него стоят хора с имената и лицата си.

Прочетете цялата информация, не само заглавието

Прочетете цялата информация. Не съдете и реагирайте първосигнално само заради заглавието. Каква е цялата история – често можете да попаднете на заглавие, което ви манипулира да натиснете върху него, а често в съдържанието се вижда, че истината е друга. Потърсете информацията и прочетете и на други места. Ако Иван е прав в твърденията си, ако новината е истина, то със сигурност някоя друга медия ще го е отразила. Малко търсене онлайн може да докаже, че никоя медия онлайн не е отразила „сензацията“, скандала или каквато е темата на Иван.

Проверете автора

В примера, който разглеждаме, източникът е Иван. Точно така, някой си Иван във Facebook. Социалните медии и мрежи рядко верифицират потребителите си, така че защо да вярваме на Иван? Защо да харесваме или споделяме публикацията му? В същото онлайн пространство има достатъчно много уважавани журналисти и профили на медии и да, Иван не е от тях.

Проверете източниците на тезата

Използва ли се снимката на други места? Твърденията могат ли да бъдат доказани и проверени в достоверен източник? Ако твърденията не могат да бъдат доказани или проверени на друго място, най-често се касае за фалшива новина.

Проверете датата

Това е важно – новите споделяния на новини от миналото не ги правят актуални или верни към днешна дата или към днешните събития.

Това шега ли е?

Това е важна стъпка и може би дори трябва да е на първо място в списъка. Може би Иван е просто трол и това му е работата или целта му е да създаде забавление чрез объркването. Може да не е желал или очаквал да бъде приет насериозно и ако някой е приел това сериозно, това си е негов проблем при харесване или споделяне.

Но пък може да е умишлено и Иван да работи за т.нар. фабрика за фалшиви новини и целта му е да вреди на едни или фаворизира други хора, идеи или процеси.

Оставете предубежденията си

Живеем в демокрация и всеки може да подкрепя или не подкрепя хора, идеи или процеси. Въпреки това ако позицията ви съвпада с тази на Иван, то значително по-лесно ще реагирате с харесване, коментари или споделяне на информацията. А ако е по гореща тема, вероятно доста хора ще се подведат именно по това. Не очаквайте новините да са такива, каквито да ви харесват, очаквайте винаги нещо повече и ги подлагайте на съмнение.

Попитайте експерт

Вместо сляпо да се доверявате на Иван или пък ако имате колебание защо не попитате някой експерт за съвет? Много доказани журналисти и експерти са онлайн и биха ви помогнали да разпознаете дали новината е фалшива или реална. Защо да се доверявате на Иван и да разпространявате информациите му вместо да попитате някой, който това работи? Или пък дори някой с малко повече медийна грамотност, който да може да направи проверка на фактите…

В заключение

Интернет, както и социалните медии в частност, направиха изключително лесно за всеки да публикува текст, видео, снимки и meme-та и по този начин да достига до широка аудитория. От една страна това е добре, защото хората могат да направят така, че гласът им да се чуе високо и социалните медии да разпространят посланието. Грета Тунберг започна своето движение за климатичните промени, а Джъстин Бийбър стана известен певец от едно видео в YouTube. От друга страна пък всеки има глас, включително троловете и фабриките за фалшиви новини.

Технологичните гиганти отдавна се борят с фалшивите новини. Google имат екип, който е на разположение 24 часа, за да премахва дезинформации от резултатите на търсачката и YouTube. Twitter премахва туитове, които съдържат подвеждащо или потенциално опасно съдържание. Facebook пък предупреждава потребителите си, когато получават подвеждащо съдържание или фалшиви новини.

Само че технологичните компании не могат да спечелят войната с фалшивите новини сами. Те имат нужда от нашата помощ. Ние трябва да започнем да се (само)образоваме и да можем да разпознаваме фалшивите новини.

Следващият път преди да натиснете бутона за споделяне или да оставите коментар, отделете време и се запитайте:

  • Това шега ли е? Ако е така, споделете я с усмивка или по начин, по който да не заблудите останалите, че това е реална новина.
  • Вярвате ли и доверявате ли се на източника и/или автора?
  • Авторът защитава ли тезите си с надеждни източници?
  • Проверете датата. Релевантно ли е съдържанието, да не четете информация, която е остаряла?
  • Оставете предубежденията си настрана и помислете трезво – споделяте, харесвате или коментирате информацията защото вярвате, че е реална или защото ви се иска да вярвате, че е реална?

Ако все още имате съмнения, просто не натискайте нищо и подминете инфотмацията. Защото не си струва.

Categories
Ежедневно

42

Това е. Предполага се, че вече знам.

Продължаваме напред.