Categories
Театър

Мухите

Мухите

Loading

Изгледахме „Мухите“ на шуменския театър. На Античния театър в Пловдив. Беше любопитно преживяване, още повече, че досега не бях гледал представление толкова близо до сцената – когато купувах билети, бях сред първите и взех централни места на 1 ред. Та от тези най-добри места имахме възможност да се докоснем най-добре до идеите на екзистенциализма, които Сартр изследва в пиесата си.

Мисля, че заради географската отдалеченост, досега не съм имал възможност да гледам представление на шуменския театър. Това, заедно с възможността да гледаме Стоян Радев (варненския), набързо наклони везните в избора на представление.

Сартр стъпва на древния гръцки мит за Електра и изследва важни за добруването на личността и обществото теми. Според него „човек е осъден да бъде свободен“. Никой няма власт над нас, докато ние не изберем да му дадем тази власт. Свободата е дар, но и бреме, тя е отговорност.

„Мухите“, подобно на основната идея на екзистенциализма, има за цел да предаде на хората, че силата на царете и боговете, се основава само на факта, че хората не знаят, че всъщност са свободни. Свободни да вземат сами решения, да вървят по своя път, вместо да обвиняват за всичко някой авторитет и така да прехвърлят отговорността. Така „Мухите“ се превръща в много повече от пиеса – Сартр призова към съпротива.

Като цяло представлението ми хареса. Идеята, реализацията, играта. Имам няколко забележки, но те не попречиха на общото цялостно усещане. Да, липсваше ми ограничението на сценичната кутия, но си давам сметка за всички адаптации, които са необходими, когато представлението е в турне. Ако за театър, както за кино, се поставяха оценки, бих поставил 6/10 – представление, подходящо за гледане, за замисляне, но не някакъв шедьовър. Отделно, че няма как да не си личи пропастта между качеството на игра на Стоян Радев и това на шуменския театър, но това е проблем на режисьора, избрал този начин за привличане на публика в театъра. Не искам да обиждам шуменските артисти, но класите са си класи.

Режисьор: Дамян Тенев
Сценография и костюми: Величка Джамбазова
В ролите: Стоян Радев, Пламен Петков, Вилиана Димитрова, Кольо Стайков, Александра Михайлова, Росен Караджов, Антония Велева, Валентин Ченков, Валери Зарков, Веселин Бърборков, Джан Якуб, Димитрия Милушева, Катрин Лалова, Кристина Константинова, Никола Орешков, Николета Велчева, Радостина Велкова, Светлин Иванов, Стефани Лечева

Categories
Кино

Succession

Succession

Loading

В търсене какво да гледам по HBOmax се натъкнах на това заглавие, което привлече вниманието ми. Хареса ми краткото резюме и това, че действието се развива сега, в действителността. После започнаха различните семейни истории и драми, борби за надмояие и получаване на постове, облаги – с позволени и недотам позволени методи.

Много добре реализиран сериал, с хубава актьорска игра. Успява да привлече и потопи зрителя в обстановката и той да иска още и още. Предимство е, че приключи и всички епизоди са вече налични, а и е 4 сезона, което го прави бърз за изглеждане. После оставя копнеж и желание за още.

Дадох му оценка 8/10 в imdb – все пак е сериал, не може макс 🙂

Вижте енциклопедичната информация за сериала в Уикипедия (на английски) и материала в Булевард България за последния сезон, но внимавайте – има спойлери!

Categories
Театър

Граф Монте Кристо

Граф Монте Кристо

Loading

Имах възможност да изгледам „Граф Монте Кристо“ на Младежкия театър, по драматизацията на Юрий Дачев и с режисьор Бина Харалампиева.

Можете да си припомните сюжета на романа в Уикипедия на български език или да го прочетете (или препрочетете) в Читанка. Ако го искате да го притежавате в домашната си библиотека, ето го в Ozone.bg – Том 1 и Том 2.

„Граф Монте Кристо“ не ми е някакъв любим роман, дори 1200 страници ми се струват протяжно и ненужно много. Не го харесах нито при първия прочит в училище (в превод), нито когато го четях в оригинал в университета. Вероятно трети прочит няма да направя, но това е друга тема.

Няма как да не ми е направило впечатление, че Бина Харалампиева в последно време поставя различни класически произведения. Преди години така правеше Стайко Мурджев. Ясно е, че в репертоарите на театрите трябва да има някакъв процент постановки по класически текстове, а те не са най-привлекателните за поставяне, но пък влизането в някакъв такъв цикъл от един режисьор също е леко странно и прилича повече на касичка за лесни пари, отколкото за сериозна отдаденост и изследване на теми. Но да се върнем на Граф Монте Кристо.

Зарадвах се, въпреки всичко, че романът е поставен на сцена и много исках да го гледам – за да видя как драматургично ще бъде събран и реализиран в рамките на представление, предназначено за младежката аудитория.

Оказа се хубаво представление – може би малко по-дълго, отколкото е нужно, но основните линии бяха запазени, удовлетворението от гледането на театър беше налице. Може би беше и една идея по-шумно. Не разбирам защо такава плеяда отлични актьори са накарани да викат. Обикновено виковете са израз на безсилие. Въпреки това се справиха отлично със задачите си. Всички, дори Калин Врачански, когото не харесвам особено. Койна Русева, Станка Калчева и Искра Донова бяха фантастични – съвсем очаквано.

Сценографията ми дойде малко странна и през цялото време имах някакъв проблем с нея, който не мога точно да определя какъв. Костюмите бяха чудесни – може би ми липсваше по някой цветен, ярък акцент, но и така си бяха много добри.

Забавлявах се, хареса ми. Въпреки дребните неща. В крайна сметка не е шедьовър, а и не е имало амбицията за такъв. Хубаво представление за гледане и отлично прекарване на вечерта.

Categories
Ежедневно

44

44

Loading

Представях си го по друг начин, искаше ми се да е по друг начин, но светът е такъв, какъвто е. Животът продължава, както и ние.

Пожелавам си тази година да не е толкова трудна като предходната.

Categories
Кино

Dracula (2020)

Dracula (2020)

Loading

Чудех се какво да гледам, за да убия малко време – имам започнати няколко сериала и филма, но никой от тях не беше подходящ за целта – просто да върви нещо, по познат сюжет и да не изисква някакво сериозно съсредоточаване. И по възможност да не е безкрайно дълго…

Затова „Дракула“ на Netflix привлече вниманието ми. Чел съм романа на Брам Стокър, гледал съм немалко екранизации… Идеално.

Оказа се интересно минисериалче (1 наличен сезон към момента на писане), което е събрано в 3 серии по малко над 1 час всяка. Достатъчно да се потопиш в историята. Не е екранизация на романа, което е голям плюс – такива вече има достатъчно и нелоши, така че непрекъснатото претопляне на този сюжет единствено го изтърква още и още.

граф Дракула

Историята разглежда граф Дракула в замъка му в Трансилвания и опитите му да се премести в Лондон. Първият епизод до голяма степен е познатата на всички история, но с интересен различен ъгъл на представяне и допълнителни елементи, които да привличат зрителя да внимава и да следи действието, да очаква и да иска още.

В тази екранизация централно място има не Дракула и вампирското му битие, а връзката между него и сестра Агата. Истинско удоволствие е да гледаш, когато са общите им сцени. Тя изследва силите на Дракула, подиграва му се или го заплашва, въпреки че той може лесно да я убие без никакви усилия. Докато тя е очарована от него, защото той е вампир и е знак, че свръхестественото е реално, той е впечатлен от нейната смелост и безстрашието ѝ от смъртта.

Средната оценка за сериала в imdb е 6.8, аз сложих 7. По-долу слагам кратко видео Making-of. И то си струва да се изгледа. Защото колкото и „Дракула“ да ми хареса, вероятно няма да допадне на някои, които си очакват познатото и не биха искали то да се развива като действие в страни, камо ли пък по начина, по който това се случва осовено в третата серия.

Да, на мен ми хареса – изпълни предназначението си, допълнително привлече вниманието ми заради красивите сетове, костюми, плътни диалози и отличната игра на Дракула и Агата.

Доколкото разбрах е заснет още един сезон, така че очаквам с интерес.

Categories
Кино

1899

1899

Loading

„1899“ е сериал в Netflix (страница в imdb). За него, ако се поровите или попитате, можете да откриете много полярни мнения.

https://www.youtube.com/watch?v=p7OUQ9U2qIw

Изгледах го след препоръка от подкаста „Животът и други неща“. Ето статията в Булевард България (не съдържа спойлери и можете да четете спокойно).

На мен много ми хареса. Имаше своите си странности, но като цяло оценката ми е положителна, даже го оцених със 7/10 в imdb.

Препоръчвам ви да си оправите настройките и да махнете дублажа на английски. Тогава ще си зададете много допълнителни въпроси, които иначе няма да ви хрумнат докато гледате осемте серии на това психо-хорър-фентъзи-мистериозно приключение, което се развива на борда на кораб, приличащ на Титаник, плаващ 13 години преди него по вълните на Атлантическия океан от Великобритания до САЩ.

Гледайте внимателно, без да се разсейвате, за да не изпуснете важни детайли. Не е сериал, който да е „само ей така, между другото“. А начинът, по който се разплита мистерията, заплита се отново и се омешват историите на пасажерите, е наистина изумително добре измислен и реализиран. Да, на моменти е доста объркващо, действието в други се точи едва-едва, а после изведнъж се забързва до степен трудна за следене, но това си има своите очарования.

Сериалът е истинска визуална наслада – като сет, костюми, грим, начин на снимане… всичко е изключително красиво до последния детайл и допълнително привлича вниманието.

Финалът предполага следващи сезони, а предвид успеха на първия сезон, такива със сигурност ще има, така че аз лично ги очаквам с нетърпение, защото цялата главоблъсканица наистина си струваше и беше толкова неочаквана, а финалът – далеч от всичко очаквано, че направо ме блъсна в стената. А уж имам някакъв усет за това как ще се развият нещата и накъде теглят сценаристите…

А след като приключите с гледането, може да видите и the making of видеото – също много любопитно.