Categories
Кино

Dracula (2020)

Loading

Чудех се какво да гледам, за да убия малко време – имам започнати няколко сериала и филма, но никой от тях не беше подходящ за целта – просто да върви нещо, по познат сюжет и да не изисква някакво сериозно съсредоточаване. И по възможност да не е безкрайно дълго…

Затова „Дракула“ на Netflix привлече вниманието ми. Чел съм романа на Брам Стокър, гледал съм немалко екранизации… Идеално.

Оказа се интересно минисериалче (1 наличен сезон към момента на писане), което е събрано в 3 серии по малко над 1 час всяка. Достатъчно да се потопиш в историята. Не е екранизация на романа, което е голям плюс – такива вече има достатъчно и нелоши, така че непрекъснатото претопляне на този сюжет единствено го изтърква още и още.

граф Дракула

Историята разглежда граф Дракула в замъка му в Трансилвания и опитите му да се премести в Лондон. Първият епизод до голяма степен е познатата на всички история, но с интересен различен ъгъл на представяне и допълнителни елементи, които да привличат зрителя да внимава и да следи действието, да очаква и да иска още.

В тази екранизация централно място има не Дракула и вампирското му битие, а връзката между него и сестра Агата. Истинско удоволствие е да гледаш, когато са общите им сцени. Тя изследва силите на Дракула, подиграва му се или го заплашва, въпреки че той може лесно да я убие без никакви усилия. Докато тя е очарована от него, защото той е вампир и е знак, че свръхестественото е реално, той е впечатлен от нейната смелост и безстрашието ѝ от смъртта.

Средната оценка за сериала в imdb е 6.8, аз сложих 7. По-долу слагам кратко видео Making-of. И то си струва да се изгледа. Защото колкото и „Дракула“ да ми хареса, вероятно няма да допадне на някои, които си очакват познатото и не биха искали то да се развива като действие в страни, камо ли пък по начина, по който това се случва осовено в третата серия.

Да, на мен ми хареса – изпълни предназначението си, допълнително привлече вниманието ми заради красивите сетове, костюми, плътни диалози и отличната игра на Дракула и Агата.

Доколкото разбрах е заснет още един сезон, така че очаквам с интерес.

Categories
Кино

1899

Loading

„1899“ е сериал в Netflix (страница в imdb). За него, ако се поровите или попитате, можете да откриете много полярни мнения.

Изгледах го след препоръка от подкаста „Животът и други неща“. Ето статията в Булевард България (не съдържа спойлери и можете да четете спокойно).

На мен много ми хареса. Имаше своите си странности, но като цяло оценката ми е положителна, даже го оцених със 7/10 в imdb.

Препоръчвам ви да си оправите настройките и да махнете дублажа на английски. Тогава ще си зададете много допълнителни въпроси, които иначе няма да ви хрумнат докато гледате осемте серии на това психо-хорър-фентъзи-мистериозно приключение, което се развива на борда на кораб, приличащ на Титаник, плаващ 13 години преди него по вълните на Атлантическия океан от Великобритания до САЩ.

Гледайте внимателно, без да се разсейвате, за да не изпуснете важни детайли. Не е сериал, който да е „само ей така, между другото“. А начинът, по който се разплита мистерията, заплита се отново и се омешват историите на пасажерите, е наистина изумително добре измислен и реализиран. Да, на моменти е доста объркващо, действието в други се точи едва-едва, а после изведнъж се забързва до степен трудна за следене, но това си има своите очарования.

Сериалът е истинска визуална наслада – като сет, костюми, грим, начин на снимане… всичко е изключително красиво до последния детайл и допълнително привлича вниманието.

Финалът предполага следващи сезони, а предвид успеха на първия сезон, такива със сигурност ще има, така че аз лично ги очаквам с нетърпение, защото цялата главоблъсканица наистина си струваше и беше толкова неочаквана, а финалът – далеч от всичко очаквано, че направо ме блъсна в стената. А уж имам някакъв усет за това как ще се развият нещата и накъде теглят сценаристите…

А след като приключите с гледането, може да видите и the making of видеото – също много любопитно.

Categories
Ежедневно

43

Loading

И това ще мине…

Categories
Ежедневно

Моята Tefal AIR FRYER фурна FW501815

Loading

Абе няма да влизам в подробности, ама така се случи, че се наложи да се понауча да готвя това и онова. Разглеждах различни идеи за уреди за бързо приготвяне на храна. И тъй като имам известни затруднения с използването на фурната в готварската печка, реших да заложа на нов уред, който да ми помага в тази посока. Така избрах фурната за готвене с горещ въздух на Tefal. Разглеждах и другите предложения, които са с купа, но това на мен ми се стори най-практично и отговарящо на сегашните ми потребности. Не исках да инвестирам в нова фурна/печка, защото имам и друга, но не е подходящият момент тя да бъде монтирана сега.

Та поръчах онлайн в сайта на Технополис1, възползвах се от промоция някаква и доставка до вкъщи.

Tefal описват фурната като една машина с безброй възможности – от хрупкави картофки и хапки до отлично гриловани храни. И това – без или с минимално количество мазнина. Да си призная отсега, мен това за здравословното хранене така или иначе не ме блазнеше, така че този аспект въобще няма да го споменавам, но да си знаете, че го има! Ако ви е важно. Всички тези уреди за готвене с горещ въздух предлагат намаляване или изцяло изключване на допълнителните мазнини в храната.

Сега малко характеристики, защото са важни:

  • Размери (Ш x В x Д): 32.5 x 37 x 23.5 cm – за мен това беше важен елемент, защото в кухнята нямам много място, а тази форма позволява по-удобно разположение, отколкото ако беше кръгъл или елипсовиден уред.
  • Тегло: 8 кг. Това може да ви е важно ако смятате да вадите и пребирате фурната. В моят случай не беше важно.
  • 9 функции в 1 уред: няма да ги превеждам, директно както са описани, за да не се главоблъскам за различните синомини и разлики в печене и пържене: air frying, roasting, grilling, baking, frying, drying, toasting, rotisserie cooking, reheating
  • 8 автоматични програми: картофи, пиле, месо, риба, пица, сладкиши, сушене, скара
  • Приготняне на до 3 ястия наведнъж
  • Голям обем (11 литра вместимост, това са 6 порции храна!)
  • Контрол на температурата (от 45 до 200 градуса)
  • Лесен за почистване (подвижните елементи се почистват в съдомиялна машина – голямо предимство за мен!)
  • Таймер (до 60 минути време за готвене или 24 часа в режим на сушене)
  • Мощност: 2 000 W

В сайта на Технополис в описанието на продукта има QR код, който ако сканирате, ще можете чрез обогатена реалност да видите как ще се позиционира в хухнята ви. Аз тествах и така го избрах 🙂

Сега нещо многоважно – ако разчитате на готварските рецепти, които се предлагат, може да останете и разочаровани, особено ако не сте фенове на някакви изтънчени рецепти и вкусове. Ето, вижте (pdf, на български).

Моето впечатление след вече седмица използване на фурната – повече от доволен съм. Като изключим едни картофи, които опропастих и само кучето им се радваше, останалите неща, които приготвях – кюфтета, пилешки бутчета, банички със сирене… всичко си беше много добре. Да, тук-таме можеше да се готви една идея повече или по-малко, но това си е до вкус и предпочитания и следващите ми начинания ще са по-успешни. Дето се вика – още се опознаваме и опитваме различни неща.

Към фурната са включени аксесоари – 2 решетъчни тавички, една по-дълбока кошница за пържене, тавичка за отцеждане, лята плоча, двулицева (за пица от едната страма, за грил – от другата) с дръжка, която се отделя и шиш за пиле на грил (до 1,2 кг, но не намерих в магазина такова, за да тествам, може да тествам) + вилица за пиле. На мен лично ми липсват плътни тавички, защото например кюфтетата ми залепнаха по решетъчните тавички – може би трябваше да ползвам грил плочата или да ги сложа директно в тавичката за отцеждане – и без друго не целя здравословното хранене и по-малкото мазнини…

Ако обичате да експериментирате повече, тази фурна е чудесна за целта. Ако ще разчитате на рецепти в интернет за приготвяне на храна в еърфрайър, които да следвате 1:1, то може би е по-удачно да изберете модел с купа. Знам ли…

Categories
Литература

Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

Loading

Блоговете умряха някъде около 2012. Тогава свърши и света, ако не помните, но това е друга тема. За умрелите блогове писах още тогава. Още отпреди това се шушукаше, че този инструмент отмира, даже и за това съм писал – защо имам умрял блог. И за края на света писах, ама тъй като не е по темата, затуй няма да давам линк.

Но днес, вече толкова години по-късно, онова, което си беше умряло, макар и да продължава да съществува и днес, си е също толкова умряло. Никой не направи опит да го върне към живот, да го адаптира към действителността. Явно стените на блогърската ехо камера са много плътни и непрозрачни или пък света няма нужда от преосмисляне на блоговете и си ги предпочита такива, каквито бяха. Не че няма примери за живи, пулсиращи общности, сформирани около блогове, но те са изключение, а не правило. Дори са статистическа грешка на фона на количествата блогове, които съществуват.

Но ето, че макар и блоговете да са мъртви отдавна, за тях продължава да се говори – било с умиление, било с научен интерес… всеки си избира. И така тази година Жюстин Томс защити докторската си дисертация именно на тема блогове. Научен ръководител е проф. Деси Бошнакова, която настоя успешно защитената дисертация да се превърне в книга за блоговете. И тази книга е вече факт, а на мен се падна честта и удоволствието да напиша предговора към нея.

Тезата ми, че блоговете са умрели, не се е променила. Блоговете съществуват, но не се развиват с темповете и според очакванията на днешните онлайн потребители. Затова и мястото им е повече в историята, защото текстът, като формат, не е привлекателен и притегателен, не предизвиква ангажираност – лайкове, коментари, споделяния… изисква повече съсредоточаване и внимание, за да изчетеш и разбереш над 500 думи… Друго си е да качиш като стори някоя забавна картинка… или селфи в мола в социалната мрежа по избор. И това от една страна е по-бързо и лесно, а от друга – се радва на по-добра видимост, пък и инструментите са по-визуални и лесни за използване, без да губиш време.

Та дори дефиницията на „блог“ днес не звучи актуално и всеки разбира и интерпретира по различен начин. Попитайте няколко души „Какво е блог?“ и ще чуете съвсем различни определения. А ако задълбаете и попитате кога един сайт става блог или кога един блог спира да е такъв и става сайт – най-много да видите повдигнати рамене…

Но книгата няма за цел да убеждава някого да създаде блог или ако вече има – да го изтрие. Не, целта е да покаже инструмента такъв какъвто е – от неговото създаване и развитие, до неговия край. И, както е модерно да се казва днес – „всеки сам си преценя“. И няма да сгреши в избора си.

„Блоговете умряха. Да живеят блоговете!“ е интересна и полезна, защото едва ли ще намерите друга книга на български език, която съдържа толкова много информация по темата за блоговете, наред с детайлно проучване и анализ както на световната блогосфера, така и на родната, добри примери и съвети за създаване на блог – бил той личен или фирмен.

Можете да прочетете какво съдържа в блога на д-р Жюстин Томс и да поръчате бройка за себе си директно от сайта на ROI Communication. Докато още има, защото и с книгите е като с блоговете – изчерпват се, тиражите намалват, правим преход към е-книги… точно както направихме и с блоговете – изоставихме ги, за да се прехвърлим в по-удобна среда.

А началната снимка заех (с позволение) от блога на Жюстин. И тази снимка е копие на копие от оригинала… и вероятно я загледахте повече, отколкото целият този текст… айде да сме честни!

Categories
Кино

Matrix. Resurrection – първи впечатления и размисли

Loading

…и изведнъж всички отново започнаха да говорят за Матрицата. Спомням си как през 1999 всички говореха за нея – колко революционен, колко различен, колко… всичко е този филм.

Да, Матрицата е като пиеса на Шекспир – в нея има за всекиго по нещо. Всеки може да открие по нещичко за себе си. Ако искаш брутален екшън – Матрицата ти го предлага. Ако искаш много ефекти – е, бъкано е. Ако искаш сюжет, много герои… абе каквото искаш, можеш да го откриеш във филма.

Докато го гледах, спомням си, не се впечатлявах от ефекти, екшън и сюжет (не че са лоши и не им обърнах внимание, но не бяха водещото да гледам с интерес), а от идеите на тогава братя (сега – сестри) Уашовски. Това, което прикова вниманието ми, беше изкуственият интелект на авторитарния компютър, който управлява света и навява усещането за теориите за социален контрол на Мишел Фуко и Жан Бодрияр.

И сега, след като изгледах трейлъра на предстоящия филм, след като съм гледал Облакът Атлас, Пътят на Юпитер и Sense8 и трансформацията, която Уашовски предприеха, някак си се опитвам да анализирам начина им на мислене, посоката на мисълта…

Мисля си, че трейлърът, както и тийзърите на сайта са просто заблуда. Всъщност тийзърите са много интересно решение – съдържанието на клиповете не е едно и също при всяко следващо гледане. Това кара зрителя да се съмнява в паметта (и наблюдателността си) при следващо изглеждане.

„Мислиш си, че сега е ХХ:ХХ ч., но това може да е много далече от истината…“

Матрицата. Възкресение няма да е обикновено продължение на вече познатата (и приключила) история. Вместо това има доста подсказки, че новият филм ще е ново начало (дали пак на трилогия – ще видим) и ще изследва същия свят в някаква паралелна реалност. Защото нищо не е каквото изглежда, можеш да вярваш в каквото си искаш и т.н. познати фрази от филмите… Много силно се съмнявам Уашовски да е спретнала още от същото. Напротив, това ново ще е тотално различно и затова героят на Киану Рийвс е видимо остарял и уморен, докато пък Тринити си изглежда както я помним, преди да умре в края на третата част. Морфей е друг, по-млад… Това са паралелни реалности. И някак си ми се струва, че героите ще изменят тези реалности според изборите, които правят… точно като в труд на Жил Дельоз. Нещо като „Генезис“, ама в света на Матрицата.

– Луд ли съм?
– Не използваме тази дума тук.

Нео към психотерапевта си в трейлъра

Матриците никога не са били обикновени филми – от ония, които гледаш и после забравяш за тях. Те не разчитат на пасивното гледане, карат зрителят да е активен участник в действието. Няма какво да се лъжем, Уашовски промениха езика на киното. А с Матрицата промениха и социалния ни дискурс – днес „синьото хапче“ и „червеното хапче“ имат своята смислова натовареност. Така че Възкресение ще бъде нещо повече и нещо различно от това, което се опитват да ни заблудят, че ще видим.

А дали е така – ще разберем през декември.