Categories
Преглед на печата

Коя е Юлия Навалная, новият враг на Путин

Loading

Години наред тя се опитваше да избегне светлината на прожекторите. Сега вдовицата на Алексей Навални се зарича да продължи борбата му

Тъй като в понеделник много руснаци все още се вълнуваха от смъртта на Алексей Навални, те получиха новина, която можеше да бъде известна утеха. Три дни след като руските власти обявиха, че опозиционният лидер е починал в затвор на север от Арктическия кръг, съпругата му Юлия Навалная каза в понеделник, че ще поеме мисията на съпруга си да свали режима на Владимир Путин.

„Убивайки Алексей, Путин уби половината от мен, половината от сърцето ми и половината от душата ми. Но все още имам другата половина и това ми казва, че нямам право да се откажа“, обяви тя. „Ще продължа каузата на Алексей Навални.

Това беше несъмнено политическа декларация.

Навалная изглежда следва стъпките на Светлана Цихановская от Беларус, която след задържането на съпруга си пое неговата роля на опозиционен политик въпреки липсата на предишен опит, превръщайки се в катализатор на протестите срещу диктатора на страната Александър Лукашенко. 

В същия ден, когато новината за смъртта на Навални избухна, Навалная беше заснета в разговор с Цихановская на Мюнхенската конференция по сигурността, което подхранва спекулациите относно плановете ѝ. И въпреки това изявлението ѝ в понеделник изненада мнозина – главно защото Навалная прекара години в отхвърляне на идеята, че иска собствена политическа кариера. 

Икономист по образование, тя се запознава с Алексей на почивка в Турция през 1998 г. Няколко години по-късно двойката има първото си дете – дъщеря Даша, след раждането на което Навалная спира работа и остава домакиня. 

В редки интервюта изглеждаше, че преди всичко тя се стреми към нормалност, докато звездата на съпруга ѝ изгряваше, а репресиите на Кремъл срещу него се засилваха. 

„Моята основна задача е нашето семейство да остане същото, въпреки всичко“, каза тя пред Harper’s Bazaar. 

Запознати, които познават добре двойката, споделят, че Навалная не само е споделяла възгледите на съпруга си, но и помогнала за оформянето им. 

Юлия Амбросимова е родена в Москва през 1976 г. Тя е дъщеря на уважаван учен. Завършва икономика и има свое кариерно развитие в банкирането. Отказа се обаче от работата си, за да отгледа двете си деца.

Телепатична връзка

„Не се омъжих за обещаващ адвокат или опозиционен лидер. Омъжих се за млад мъж на име Алексей“, казва тя пред руския седмичник „Собеседник“ през 2020 г.

„На всеки етап от кариерата на Алексей Юлия винаги е била до него“, каза пред POLITICO Анна Ведута, служител на американския клон на Фондацията за борба с корупцията на Навални. „Имаше някаква телепатична връзка между тях, понякога дори нямаше нужда да говорят; те мислеха еднакво.”

На митинги и съдебни заседания Навалная винаги беше до съпруга си, привличайки вниманието на медиите с поразителната си физика и спокойствие, въпреки заявеното от нея желание да избягва светлината на прожекторите.

„Тези копелета никога няма да видят нашите сълзи“, беше нейният отговор, когато Навални получи първата си присъда „затвор“ през 2013 г. по дело за присвояване, което неговите поддръжници заклеймиха като политически мотивирано.

Междувременно Навални подхождаше далеч по-публично при разкриване на семейния живот. Той често публикува семейни снимки и видеоклипове и не пести похвали към съпругата си, стигайки дотам, че тя го е върнала към живота, след като е бил отровен.

„Юлия, ти ме спаси“, написа той в Instagram.

Последната му публикация в Instagram преди смъртта му беше съобщение за Свети Валентин, един от многбройните изрази на любов. 

Публичният роман на двойката допълнително подчертава разликите между Навални и Путин, който е разведен и според сведенията е имал няколко любовници и извънбрачни деца, но е изключително потаен относно личния си живот.

Всяка възможност Навалная да остане далеч от общественото внимание беше унищожен, след като Алексей беше отровен с нервнопаралитичното вещество „Новичок“ през лятото на 2020 г. Тя стоически оглави кампания за освобождаването на Навални от болницата в Омск, за да бъде транспортиран в чужбина за лечение, изправена пред медиите и измъчвайки местни медици и мистериозни мъже в цивилни дрехи, вероятно изпратени от Кремъл, за да прикрият отравянето.

Бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол нарича Юлия „принципна и безстрашна“ и коментира че върху нея ще има огромен натиск.

„Навални не би могъл да има по-добър партньор в живота от Юлия Навална. Тя споделя неговите убеждения, неговата смелост, неговото безстрашие“, казва Макфол пред американската мрежа NBC. „Тя отглежда и осигурява защита на двете им деца по начин, който предизвика дълбоко възхищение сред привържениците на демокрацията в Русия. Без съмнение Юлия спаси живота на съпруга си“, коментира още той.

Никога не се отпускай

„Основното чувство, което имах беше, че не трябва да се отпускам, да показвам слабост“, каза Навалная по-късно на руския журналист Юрий Дуд в интервю в YouTube от Германия. „Ако аз се отпусна, всичко ще се срути.“

Тя продължи да описва въздействието на политическата кариера на съпруга си върху семейството им, включително следенето им, набезите в дома им и замразяването на банковите им сметки. Според разследване на отравянето на Навални от Bellingcat, самата Юлия дори е претърпяла отравяне два месеца преди Навални да се разболее. Разследващите журналисти подозираха, че това е по-ранен, неуспешен опит да се стигне до лидера на опозицията.

Но Навалная каза на Дуд, че продължава да подкрепя съпруга си и смята, че „няма да е добре, ако той се откаже по средата“. Стоейки до нея, Алексей се пошегува, че тя е „по-радикална“ от него.

След като се възстанови обаче, Навалная се върна към ролята си на домакиня. 

В наградения с Оскар документален филм „Навални“ тя е изобразена да излиза на разходка и да храни магарета със съпруга си, докато дъщеря им Даша е тази, която помага на Навални да записва Tik-Tok видеоклипове за своите последователи. Но стремежът на Юлия към нормалност отново беше прекъснат, когато Алексей беше арестуван на летище Шереметиево при завръщането си в Русия в началото на 2021 г. Поддръжниците на политика похвалиха самообладанието ѝ, когато тя целуна съпруга си за довиждане на паспортната проверка, преди да бъде отведен.

След като Навални беше подложен на все по-сурови условия в затвора, през последната година Навалная стана все по-видима на международната сцена. Тя изнесе реч през март миналата година на Оскарите и последно в Мюнхен, само часове след като научи за смъртта на съпруга си. Вероятно усещайки потенциала на Навалная, руските държавни медии и социални медии отдавна се стремят да я игнорират или очернят. Сред историите, които се разпространяват за Навалная, са съобщения за романтични връзки, че баща ѝ е агент на КГБ и предполагаемото ѝ германско гражданство (всички от които са развенчани).

Следващата цел на Путин

Всяко нейно публично представяне беше подложено на интензивен контрол в контролираните от руската държава медии, като коментаторите я обвиняваха, че е твърде весела или действа по заповед на ЦРУ. 

„Тя показа голяма смелост, защото е ясно, че ще бъде следващата мишена за клеветническите кампании на Кремъл“, каза Любов Собол, адвокат и дългогодишен служител на Навални в изгнание в Берлин. „Ще се опитат да я пречупят.“ 

Най-близките съюзници на Навални в понеделник изразиха подкрепата си за Навалная, като Иван Жданов написа, че тя е „встъпила на мястото му [на Алексей]“. 

„За нея винаги е било важно децата да си останат деца, домът да си остане дом, а семейството да си остане семейство“, каза Ведута, съюзник на Навални. „Сега [след смъртта на Навални] тя няма избор. Те са едно цяло, тя никога няма да отстъпи или да предаде идеалите му.”

Но Татяна Становая, старши научен сътрудник в Центъра за Евразия Карнеги Русия, прогнозира, че обикновените руснаци може да са по-скептични.

„Ще бъде трудно за нея да пробие до руската публика заради образа ѝ на човек, който не е просто привърженик на либералните западни ценности, а фигура, използвана от Запада, за да свали Путин“, каза тя. „У дома в Русия, това е нейното проклятие.“

Тя също така предупреди, че сравнението с Цихановская може да не работи в полза на Навалная, тъй като беларуският политик в изгнание се смята за безсилен по същество. 

Навалная трябва да обуе прекалено големи обувки. За разлика от съпруга си обаче, тя в момента е извън Русия, което я поставя извън обсега на Кремъл. 

„В известен смисъл Навални сега се е превъплътил в жена си, но за разлика от Навални, тя не е в Русия“, каза Становая. „За руския режим, разбира се, това е доста лоша новина.“

Categories
Преглед на печата

Кой е Шарли?

Loading

Имах съвсем различна чернова с мнението и позицията ми за трагедията в Шарли ебдо. Тя така и не успя да придобие вид, годен за публикуване и после бързо изгуби давност.

Днес ме провокира публикацията при Боян Юруков, че всъщност е лесно да си Шарли. Написах го във Facebook, но предпочитам да го споделя и тук.

Свободата на словото позволява както да си съгласен, така и да си несъгласен, както да се подиграваш и осмиваш идеи, така и теб да те осмиват. Свободата е в реципрочността. Когато обаче срещу перото е изперен Калашников, това не е реципрочност.

Нямаше карикатури с Левски, но имаше достатъчно снимки на ученици, от малцинствата, със средни пръсти и пр. И пишки на Богоявление. Вероятно и други примери могат да се посочат от родния бит. Знаем каква беше обществената реакция.

Лесно е да си Шарли? На думи. Когато опре до дела, грозната действителност подава истинското си лице. Защото много хора НЕ СА Шарли. Защото ги е страх открито да изразят позиция, да защитават, да критикуват. Автоцензурата и страхът са норма.

Аз, обаче, съм Шарли. А ти?

Categories
Преглед на печата

Ебола. Заплахата

Loading

Ебола
Обяснявам си отсъствието или слабото присъствие на темата Ебола в българския новинарски поток с по-голямата комуникационна и географска отдалеченост между нас и засегнатите държави. Само че проблемът е сериозен и съвсем скоро той ще плъзне извън страните, в които епидемията върлува вече месеци наред. 4000 смъртни случая от 8000 регистрирани заразени са числа от официалната статистика, които са изключително плашещи.

Засега вероятността за заразяване с Ебола наистина е минимална, но преди дни попаднах на статия, в която която се казваше (за съжаление не пазя източника), че след анализ на трафика на хора от и към засегнатите държави може да се заключи, че е въпрос на дни болестта да напусне пределите на тези държави (Либерия, Гвинея и Сиера Леоне) и ще се разпространи в минимум 10 от по-големите държави.

Имам сериозното подозрение, че ако по някаква причина вирусът си проправи път до България, доста хора ще умрат преди да бъдат диагностицирани коректно и лекуванитретирани адекватно. Най-малкото заради отсъствието от новинарския поток на информации за епидемията, за болестта като цяло, както и заради симптомите, които наподобяват такива на други заболявания. А тъй като в България много голям процент хора предпочитат да се самолекуват, вместо да потърсят (не?)адекватна медицинска помощ, положението съвсем вероятно ще бъде катастрофално.

Най-честите симптоми на зараза с Ебола са треска, силно и остро главоболие, болки в мускулите, отпадналост, диария, повръщане, болки в корема и необясними кръвотечения или зачервявания. Симптомите започват да се проявяват между 2 и 21 ден след излагане на заразата.

Искрено се надявам да не се налага да следим за такива симптоми и болестта да бъде овладяна преди да прескочи нашите граници, но все пак информираността не е никак излишна.

И не, изолирането на засегнатите държави не е решение на проблема.

Мета и контекст

Categories
Преглед на печата

Култура :: Политическа Култура – Брой 19 (2725), 24 май 2013

Loading

„Расте поколение, което няма познание за колективното преживяване от естетическо произведение, различно от чалга концерт. Расте поколение, което никога не е преживяло колективната радост от хубав филм.“

през Култура :: Политическа Култура – Брой 19 (2725), 24 май 2013.

Categories
Преглед на печата

Камен Донев с нов моноспектакъл

Loading

Много обичан, но и много критикуван. Намират се хора, които завидели на успеха му се опитват да обиждат, наричайки него и спектакъла му „комерсиални“ и дори „чалга“. Хора, мислещи се за интелектуалци, за нещо повече от другите.

Неуспели актьори, смятащи себе си за критици, или пък такива събиращи на представленията си по 100 – 200 човека. Те казват, че театъра е за отбрани хора, а не за масовия зрител. Принизяват публиката, защото просто са некадърни да достигнат до всеки. Това са опасните псевдо творци.

Така пише Гергана Николова в статията си „Камен Донев с нов моноспектакъл“. Не, драга, не завиждат на успеха му – хвала на всеки, който успява да пълни салоните. Но изкуството трябва да съдържа някаква стойност, не да е просто смехотерапия. И за Мариус ли ще кажеш, че е „неуспял актьор“? Защото и неговото мнение за моноспектакъла не е никак бляскаво. За моноспектакъла, казвам, не за Камен. За Камен той каза, че „вече е достигнал своите 100%“. То и затова не се сещам за познат, гледал новото отроче, който да го е харесал. Недопустимо е да вдигнеш летвата високо, след което да не я надскочиш, а да разчиташ на благосклонността на „тълпата“, от които се очаква да харесат посредствения продукт. Или го правиш като хората, или гръмко се проваляш. Това се случи с новия моноспектакъл.

Да не говорим за показателния факт, че Камен взе Икар за ролята си в класическо театрално представление. Или тоя факт си го пропуснала?!

Categories
Преглед на печата

Умиращите новини

Loading

Чета статията „Господ слиза в Атина“ – тази книга трябва да продължи в f2ftv и един пасаж от размишленията на Катя ми направи впечатление и бих искал да коментирам:

Новината, обаче, е най-бързо умиращия жанр. И в журналистиката – мисля си, докато все още говорим за интервюто. Новината идва, обира аплаузите, смутената тишина или шумното наплюване – за минута, рядко две, после минава в графа „излъчени“. И край, умира за съзнанието на потребителя на информация, пък било то и културна.

Факт. И това се дължи на факта, че живеем в непрекъснат, 24-часов новинарски и информационен поток, във време на Уикипедия и YouTube. Новините не се създават и не служат за да бъдат запомняни. Те са зрелище, забавление, източник на пари, не памет.

Отделно, че традиционните медии все по-малко са първи в съобщаването на новините – социалните медии иззеха тази привилегия заради мигновеността си, ангажираността на потребителите и все по-широкото им приемане.