Категория: Театър

светът е сцена и всички в него сме артисти

Categories
Театър

Мухите

Мухите

Loading

Изгледахме „Мухите“ на шуменския театър. На Античния театър в Пловдив. Беше любопитно преживяване, още повече, че досега не бях гледал представление толкова близо до сцената – когато купувах билети, бях сред първите и взех централни места на 1 ред. Та от тези най-добри места имахме възможност да се докоснем най-добре до идеите на екзистенциализма, които Сартр изследва в пиесата си.

Мисля, че заради географската отдалеченост, досега не съм имал възможност да гледам представление на шуменския театър. Това, заедно с възможността да гледаме Стоян Радев (варненския), набързо наклони везните в избора на представление.

Сартр стъпва на древния гръцки мит за Електра и изследва важни за добруването на личността и обществото теми. Според него „човек е осъден да бъде свободен“. Никой няма власт над нас, докато ние не изберем да му дадем тази власт. Свободата е дар, но и бреме, тя е отговорност.

„Мухите“, подобно на основната идея на екзистенциализма, има за цел да предаде на хората, че силата на царете и боговете, се основава само на факта, че хората не знаят, че всъщност са свободни. Свободни да вземат сами решения, да вървят по своя път, вместо да обвиняват за всичко някой авторитет и така да прехвърлят отговорността. Така „Мухите“ се превръща в много повече от пиеса – Сартр призова към съпротива.

Като цяло представлението ми хареса. Идеята, реализацията, играта. Имам няколко забележки, но те не попречиха на общото цялостно усещане. Да, липсваше ми ограничението на сценичната кутия, но си давам сметка за всички адаптации, които са необходими, когато представлението е в турне. Ако за театър, както за кино, се поставяха оценки, бих поставил 6/10 – представление, подходящо за гледане, за замисляне, но не някакъв шедьовър. Отделно, че няма как да не си личи пропастта между качеството на игра на Стоян Радев и това на шуменския театър, но това е проблем на режисьора, избрал този начин за привличане на публика в театъра. Не искам да обиждам шуменските артисти, но класите са си класи.

Режисьор: Дамян Тенев
Сценография и костюми: Величка Джамбазова
В ролите: Стоян Радев, Пламен Петков, Вилиана Димитрова, Кольо Стайков, Александра Михайлова, Росен Караджов, Антония Велева, Валентин Ченков, Валери Зарков, Веселин Бърборков, Джан Якуб, Димитрия Милушева, Катрин Лалова, Кристина Константинова, Никола Орешков, Николета Велчева, Радостина Велкова, Светлин Иванов, Стефани Лечева

Categories
Театър

Граф Монте Кристо

Граф Монте Кристо

Loading

Имах възможност да изгледам „Граф Монте Кристо“ на Младежкия театър, по драматизацията на Юрий Дачев и с режисьор Бина Харалампиева.

Можете да си припомните сюжета на романа в Уикипедия на български език или да го прочетете (или препрочетете) в Читанка. Ако го искате да го притежавате в домашната си библиотека, ето го в Ozone.bg – Том 1 и Том 2.

„Граф Монте Кристо“ не ми е някакъв любим роман, дори 1200 страници ми се струват протяжно и ненужно много. Не го харесах нито при първия прочит в училище (в превод), нито когато го четях в оригинал в университета. Вероятно трети прочит няма да направя, но това е друга тема.

Няма как да не ми е направило впечатление, че Бина Харалампиева в последно време поставя различни класически произведения. Преди години така правеше Стайко Мурджев. Ясно е, че в репертоарите на театрите трябва да има някакъв процент постановки по класически текстове, а те не са най-привлекателните за поставяне, но пък влизането в някакъв такъв цикъл от един режисьор също е леко странно и прилича повече на касичка за лесни пари, отколкото за сериозна отдаденост и изследване на теми. Но да се върнем на Граф Монте Кристо.

Зарадвах се, въпреки всичко, че романът е поставен на сцена и много исках да го гледам – за да видя как драматургично ще бъде събран и реализиран в рамките на представление, предназначено за младежката аудитория.

Оказа се хубаво представление – може би малко по-дълго, отколкото е нужно, но основните линии бяха запазени, удовлетворението от гледането на театър беше налице. Може би беше и една идея по-шумно. Не разбирам защо такава плеяда отлични актьори са накарани да викат. Обикновено виковете са израз на безсилие. Въпреки това се справиха отлично със задачите си. Всички, дори Калин Врачански, когото не харесвам особено. Койна Русева, Станка Калчева и Искра Донова бяха фантастични – съвсем очаквано.

Сценографията ми дойде малко странна и през цялото време имах някакъв проблем с нея, който не мога точно да определя какъв. Костюмите бяха чудесни – може би ми липсваше по някой цветен, ярък акцент, но и така си бяха много добри.

Забавлявах се, хареса ми. Въпреки дребните неща. В крайна сметка не е шедьовър, а и не е имало амбицията за такъв. Хубаво представление за гледане и отлично прекарване на вечерта.

Categories
Шум зад кулисите

Аскеер 2019 – Наградените

Аскеер 2019 – Наградените

Loading

Съвременна българска драматургия

  • „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов, постановка Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив

Костюмография

  • Свила Величкова – „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Коя гад изяде кашкавала“ – Драматичен театър – Русе, „Наблюдателите“ – Народен театър

Сценография

  • Мира Каланова – „Дебелянов и ангелите“ – Драматичен театър – Пловдив, „Бащата“ – Народен театър

Музика

  • Калин Николов – „Празникът“ – Театър „Зад канала“, „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Наблюдателите“ – Народен театър

Поддържаща мъжка роля

  • Стоян Младенов за ролята на Ансел Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“

Поддържаща женска роля

  • Ирини Жамбонас за ролята на Елизе в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“, Театър „Зад канала“

Водеща женска роля

  • Радина Кърджилова за ролята на Сара в „Любовникът“, Народен театър

Водеща мъжка роля

  • Валентин Ганев за ролята на Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър

Режисура

  • Диана Добрева за „Бащата“, Народен театър

Най-добро представление

  • „Дебелянов и ангелите“, режисьор Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Аскеер 2019

Номинации за Аскеер 2019

Loading

Няма да коментирам промените в регламента – всеки, който се нагърбва да прави една или друга инициатива, има правото да си променя регламента по начини, които го устройват, за да се случват нещата. Някои неща не ми харесват, но…

Изгряваща звезда

  • Александър Кънев за ролята на Гаврюшка в „Картоиграчи“, Драматичен театър – Плевен
  • Ненчо Костов за ролята на Дебелянов в „Дебелянов и ангелите“, Драматичен театър – Пловдив, и за ролята на Васил Левски в „Наблюдателите“, Народен театър
  • Полина Христова за ролята на Колежки асесор Ковальов в „Нос“, Театър „199“

Сценография

  • Венелин Шурелов – „Опит за летене“ – Народен театър
  • Мира Каланова – „Дебелянов и ангелите“ – Драматичен театър – Пловдив, „Бащата“ – Народен театър
  • Никола Тороманов – „Дивата патица“ – Народен театър, „Развратникът“ – Театър „София“, „Наблюдателите“ – Народен театър

Костюмография

  • Елис Вели – „Развратникът“ – Театър „София“
  • Мариета Голомехова – „Нос“ – Театър „199“
  • Свила Величкова – „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Коя гад изяде кашкавала“ – Драматичен театър – Русе, „Наблюдателите“ – Народен театър

Музика

  • Калин Николов – „Празникът“ – Театър „Зад канала“, „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Наблюдателите“ – Народен театър
  • Петър Дундаков – „Портретът на Дориан Грей“ – Драматичен театър – Благоевград
  • Христо Намлиев – „Луда трева“ – Театър „Сфумато“, „Нос“ – Театър „199“, „Телефонът на мъртвеца“ – ТМПЦ-Варна

Поддържаща женска роля

  • Анастасия Лютова за ролята на Шарла Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“
  • Донка Аврамова-Бочева за ролята на Беатриче в „Защото на мама така ѝ харесва“, Театър „Възраждане“
  • Ирини Жамбонас за ролята на Елизе в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“, Театър „Зад канала“

Поддържаща мъжка роля

  • Алексей Кожухаров, Венелин Методиев, Димитър Банчев, Добрин Досев, Ивайло Христов, Красимир Василев, Никола Орешков, Петър Тосков, Симеон Алексиев, Стилиян Стоянов, Тодор Дърлянов и Троян Гогов за ролите на ангелите в „Дебелянов и ангелите“, Драматичен театър – Пловдив
  • Валери Йорданов за ролята на Петлето в „Опит за летене“, Народен театър „Иван Вазов“
  • Стоян Младенов за ролята на Ансел Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“

Водеща женска роля

  • Василена Винченцо за ролите ѝ в „Кокошка“, Театър „Сфумато“
  • Илиана Коджабашева за ролята на Леа Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър
  • Радина Кърджилова за ролята на Сара в „Любовникът“, Народен театър

Водеща мъжка роля

  • Валентин Ганев за ролята на Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър
  • Владимир Пенев за ролята на Андре в „Бащата“, Народен театър
  • Иван Бърнев за ролята на Хелге в „Празникът“, Малък градски театър „Зад канала“

Режисура

  • Деян Донков за „Любовникът“, Народен театър
  • Диана Добрева за „Бащата“, Народен театър
  • Явор Гърдев за „Наблюдателите“, Народен театър

Най-добро представление

  • „Дебелянов и ангелите“, режисьор Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
  • „Празникът“, режисьор Явор Гърдев, Театър „Зад канала“
  • „Спускане от връх Морган“, режисьор Николай Ламбрев-Михайловски, Народен театър

Съвременна българска драматургия

  • „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов, постановка Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
  • „Наблюдателите“ от Константин Илиев, постановка Явор Гърдев, Народен театър
  • „Цигуларката на Бога“ от Стефан Цанев, постановка Мартин Киселов, Драматичен театър – Казанлък

Цялостен принос

  • Иван Налбантов
Categories
Шум зад кулисите

Камен Донев за всеобщото неодобрение

Loading

В общи линии Камен Донев написал „отворено писмо“ срещу всички, които го критикуват. Щото, видиш ли, той бил най-даровития, а критиците му – бездарници и пр. обидни квалификации. Щеше да е буря в чаша вода и бързо можеше да отмине в канала, ама…

Когато сам се откажеш от постигнатото с единствената цел да „прайш кинти“, уж под формата на изкуство, трябва да си готов да получиш и това. Да не говорим, че трябва да си доста по-широкоскроен и да можеш да приемаш различните мнения за себе си и „продукта“. Няма как да се харесаш на всички.

Или пък това е евтин PR трик чрез скандал да се привлече внимание към себе си и новия продукт, който също май не е точно такова, каквото уж трябвало да бъде?

Много зле. Лайното удари вентилатора.

Update 09.04.201

Нещата, видиш ли, не били такива, каквито били. Че чак последва и второ още по-отворено писмо, което уж трябва да допълва първото и да внася конкретика, ама… Явно няма да стане с писма. По-добре цял роман, хем ще е ново поприще. Само да не се окаже, че и той не е точно роман, както филмът, който не е точно филм или „Възгледите…“, които пък не са точно театър…

В навечерието на Деня на театъра (27 март), когато мъдри хора всяка година отправят послание за възхвала на театъра (ето го тазгодишното, от Карлос Селдран от Куба), да излезеш с отворено писмо, в което хем нищо не казваш, хем сипеш хейт към гилдията, към която принадлежиш, а после нямаш топки да минеш в конкретика… това е обида не само за гилдията, а и за публиката.

Аз БЯХ публика на Камен. Във времето, когато правеше изкуство. Когато гореше в това и го правеше заради любовта си към него, а не заради любовта към $$$. Защото „Възгледите…“ са касичка. Набързо претоплени в микровълновата нова порция смешнозвучащи словосъчетания без особен смисъл и послание.

Опитвам се да разбирам онези, които Камен Донев нарича „уважаема публика“, онези, които за пореден път френетично пълнят салона или Зала 1 на НДК. Те не искат Камен Донев. Те искат терапия, лесно откъсване и бягство от реалността. Искат да се смеят безпаметно, да си тръгнат и да не помнят нищо, но да са разтоварени емоционално.

Само че изкуството, по мое мнение, не трябва да експлоатира по този начин публиката си.

Categories
Шум зад кулисите

Наградените с Икар 2019

Loading

Дебют

  • Дина Маркова за режисурата на „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка, Театър „ЗОНГ”, Център за култура и дебат „Червената къща“

Водеща мъжка роля

  • Боян Арсов за Сехизмундо в „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка, реж. Дина Маркова, Театър „ЗОНГ”, Център за култура и дебат „Червената къща“

Водеща женска роля

  • Ива Тодорова за „Приятно ми е, Ива!“ от Ива Тодорова, постановъчен консултант Стоян Радев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Поддържаща мъжка роля

  • Йордан Ръсин за Глигор в „Нова Библия“, Програма „Ноев ковчег“ по Йордан Радичков, реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща женска роля

  • Весела Бабинова за Поп-фолк певица в „Поп – фолк хроники: Бели птици и куршуми“ – вербатим спектакъл, режисьор и драматург Неда Соколовска, Малък градски театър „Зад канала“

Режисура

  • Иван Пантелеев за „Neoдачници“ от Максим Горки, Народен театър „Иван Вазов“

Сценография

  • Никола Тороманов за „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, Народен театър „Иван Вазов“

Майсторско техническо осъществяване

  • „Опит за летене“ от Йордан Радичков, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

пълен списък с всички категории – в сайта на САБ.