Categories
Театър

Ръкомахане в Спокан

Loading

„Ръкомахане в Спокан“ камерна пиеса от Мартин Макдона, а текстът не е непознат за България. Пиесата вече е поставяна на българска сцена от Явор Гърдев в Народния театър преди години. Сега към текста е посягнала и младата режисьорка Елица Йовчева. Това е втората ѝ постановка в пловдивския театър, след „Отблизо“ (не съм гледал, така че за мен „Ръкомахане в Спокан“ беше запознанство с постановчика).

Пиесата е определяна като in-yer-face театър и поставя по интересен начин редица въпроси от обществото ни. Колкото и да си мислим, че българското общество е толерантно, пиесата провокира страсти и коментари, които показват, че грешим в представите си за „зрелостта“ на обществото и приемането на другите – без значение дали различието е заради цвета на кожата, както е по автор.

За мое съжаление постановката е далеч от експлицитността (с някои малки изключения, които са по пиеса и не могат или трудно могат да бъдат избегнати) и дързостта, които текстът предлага и предполага.

Елица Йовчева сама прави превода на пиесата, за да може свободно да работи с текста, заедно с актьорите, както и да правят промени на местата, където това е необходимо, за да се придаде актуалност. Това винаги е двуостър нож – едновременно дава свобода, но и рискът да изпуснеш нишката и да нанесеш непоправими щети на текста, с което да се намали цялостното усещане.

„Ръкомахане в Спокан“ вероятно би било интересно приключение за любителите на театъра. Не нещо феноменално, със сигурност не е нещо, което изумява, но попълва, заедно с „Отблизо“, репертоара със съвременни заглавия.

Но ако имате по-добри предложения за гледане, спокойно можете да ги предпочетете. Аз лично очаквах повече дързост и свобода, вместо стриктно следване на текста.