„Ръкомахане в Спокан“ камерна пиеса от Мартин Макдона, а текстът не е непознат за България. Пиесата вече е поставяна на българска сцена от Явор Гърдев в Народния театър преди години. Сега към текста е посягнала и младата режисьорка Елица Йовчева. Това е втората ѝ постановка в пловдивския театър, след „Отблизо“ (не съм гледал, така че за мен „Ръкомахане в Спокан“ беше запознанство с постановчика).
Пиесата е определяна като in-yer-face театър и поставя по интересен начин редица въпроси от обществото ни. Колкото и да си мислим, че българското общество е толерантно, пиесата провокира страсти и коментари, които показват, че грешим в представите си за „зрелостта“ на обществото и приемането на другите – без значение дали различието е заради цвета на кожата, както е по автор.
За мое съжаление постановката е далеч от експлицитността (с някои малки изключения, които са по пиеса и не могат или трудно могат да бъдат избегнати) и дързостта, които текстът предлага и предполага.
Елица Йовчева сама прави превода на пиесата, за да може свободно да работи с текста, заедно с актьорите, както и да правят промени на местата, където това е необходимо, за да се придаде актуалност. Това винаги е двуостър нож – едновременно дава свобода, но и рискът да изпуснеш нишката и да нанесеш непоправими щети на текста, с което да се намали цялостното усещане.
„Ръкомахане в Спокан“ вероятно би било интересно приключение за любителите на театъра. Не нещо феноменално, със сигурност не е нещо, което изумява, но попълва, заедно с „Отблизо“, репертоара със съвременни заглавия.
Но ако имате по-добри предложения за гледане, спокойно можете да ги предпочетете. Аз лично очаквах повече дързост и свобода, вместо стриктно следване на текста.
Няма да коментирам промените в регламента – всеки, който се нагърбва да прави една или друга инициатива, има правото да си променя регламента по начини, които го устройват, за да се случват нещата. Някои неща не ми харесват, но…
Изгряваща звезда
Александър Кънев за ролята на Гаврюшка в „Картоиграчи“, Драматичен театър – Плевен
Ненчо Костов за ролята на Дебелянов в „Дебелянов и ангелите“, Драматичен театър – Пловдив, и за ролята на Васил Левски в „Наблюдателите“, Народен театър
Полина Христова за ролята на Колежки асесор Ковальов в „Нос“, Театър „199“
Сценография
Венелин Шурелов – „Опит за летене“ – Народен театър
Мира Каланова – „Дебелянов и ангелите“ – Драматичен театър – Пловдив, „Бащата“ – Народен театър
Никола Тороманов – „Дивата патица“ – Народен театър, „Развратникът“ – Театър „София“, „Наблюдателите“ – Народен театър
Костюмография
Елис Вели – „Развратникът“ – Театър „София“
Мариета Голомехова – „Нос“ – Театър „199“
Свила Величкова – „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Коя гад изяде кашкавала“ – Драматичен театър – Русе, „Наблюдателите“ – Народен театър
Музика
Калин Николов – „Празникът“ – Театър „Зад канала“, „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Наблюдателите“ – Народен театър
Петър Дундаков – „Портретът на Дориан Грей“ – Драматичен театър – Благоевград
Христо Намлиев – „Луда трева“ – Театър „Сфумато“, „Нос“ – Театър „199“, „Телефонът на мъртвеца“ – ТМПЦ-Варна
Поддържаща женска роля
Анастасия Лютова за ролята на Шарла Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“
Донка Аврамова-Бочева за ролята на Беатриче в „Защото на мама така ѝ харесва“, Театър „Възраждане“
Ирини Жамбонас за ролята на Елизе в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“, Театър „Зад канала“
Поддържаща мъжка роля
Алексей Кожухаров, Венелин Методиев, Димитър Банчев, Добрин Досев, Ивайло Христов, Красимир Василев, Никола Орешков, Петър Тосков, Симеон Алексиев, Стилиян Стоянов, Тодор Дърлянов и Троян Гогов за ролите на ангелите в „Дебелянов и ангелите“, Драматичен театър – Пловдив
Валери Йорданов за ролята на Петлето в „Опит за летене“, Народен театър „Иван Вазов“
Стоян Младенов за ролята на Ансел Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“
Водеща женска роля
Василена Винченцо за ролите ѝ в „Кокошка“, Театър „Сфумато“
Илиана Коджабашева за ролята на Леа Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър
Радина Кърджилова за ролята на Сара в „Любовникът“, Народен театър
Водеща мъжка роля
Валентин Ганев за ролята на Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър
Владимир Пенев за ролята на Андре в „Бащата“, Народен театър
Иван Бърнев за ролята на Хелге в „Празникът“, Малък градски театър „Зад канала“
Режисура
Деян Донков за „Любовникът“, Народен театър
Диана Добрева за „Бащата“, Народен театър
Явор Гърдев за „Наблюдателите“, Народен театър
Най-добро представление
„Дебелянов и ангелите“, режисьор Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
„Празникът“, режисьор Явор Гърдев, Театър „Зад канала“
„Спускане от връх Морган“, режисьор Николай Ламбрев-Михайловски, Народен театър
Съвременна българска драматургия
„Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов, постановка Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
„Наблюдателите“ от Константин Илиев, постановка Явор Гърдев, Народен театър
„Цигуларката на Бога“ от Стефан Цанев, постановка Мартин Киселов, Драматичен театър – Казанлък
Дина Маркова за режисурата на „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка, Театър „ЗОНГ”, Център за култура и дебат „Червената къща“
Ирина Митева за Жената в „Нирвана“ от Константин Илиев, реж. Максима Боева, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен
Максима Боева за режисурата на „Нирвана“ от Константин Илиев, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен
Мартина Троанска за Шърли в „Палачи“ от Мартин Макдона, реж. Стоян Радев, Театър „София“
Ненчо Костов за Димчо Дебелянов в „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов, реж. Диана Добрева, Драматичен театър „Николай Масалитинов“ – Пловдив
Водеща мъжка роля
Боян Арсовза Сехизмундо в „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка, реж. Дина Маркова, Театър „ЗОНГ”, Център за култура и дебат „Червената къща“
Бойко Кръстанов за Джон в „Петел“ по пиесата COOK от Майк Бартлет, реж. Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“
Владимир Пенев за Андре в „Бащата“ от Флориан Зелер, реж. Диана Добрева, Народен театър „Иван Вазов“
Водеща женска роля
Ана Пападопулу за Джина Екдал в „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, Народен театър „Иван Вазов“
Здрава Каменова за „Дом за овце и сънища“ от Здрава Каменова, реж. Гергана Димитрова, Международна театрална мрежа „UNDERNATIONAL AFFAIRS“, Център за култура и дебат „Червената къща“, Театър „Максим Горки“ / Студио „Я“/ – Берлин, Театър „Ноймаркт“ – Цюрих в партньорство с ОСАИК „36 маймуни“
Ива Тодорова за „Приятно ми е, Ива!“ от Ива Тодорова, постановъчен консултант Стоян Радев, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Поддържаща мъжка роля
Герасим Георгиев-Геро за Санчо Панса в „За какво Ви е Дон Кихот“ по романа „Дон Кихот де Ла Манча“ от Сервантес, драматургия Юрий Дачев, реж. Бина Хралампиева, Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Йордан Ръсин за Глигор в „Нова Библия“, Програма „Ноев ковчег“ по Йордан Радичков, реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
Христо ПетковзаХаджи Станьо в „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“ от Константин Илиев, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
Поддържаща женска роля
Анастасия Лютова за Шарла в „Килър Джо“ от Трейси Леттс, реж. Стайко Мурджев, Малък градски театър „Зад канала“
Весела Бабинова за Поп-фолк певица в „Поп – фолк хроники: Бели птици и куршуми“ – вербатим спектакъл, режисьор и драматург Неда Соколовска, Малък градски театър „Зад канала“
Ирини Жамбонас за Елизе в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ от Теди Москов и Симон Шварц по филма „Обичахме се толкова много“ от Еторе Скола, реж. Теди Москов, Малък градски театър „Зад канала“
Режисура
Иван Пантелеев за „Neoдачници“ от Максим Горки, Народен театър „Иван Вазов“
Крис Шарков за „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, Народен театър „Иван Вазов“
Стайко Мурджев за „Петел“ по пиесата COOK от Майк Бартлет, Младежки театър „Николай Бинев“
Сценография
Борис Далчев за „Нирвана“ от Константин Илиев, реж. Максима Боева, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен
Иван Добчев, Станислав Памукчиев за „Нова Библия“, Програма „Ноев ковчег“ по Йордан Радичков, реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
Никола Тороманов за „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, Народен театър „Иван Вазов“
Майсторско техническо осъществяване
„Опит за летене“ от Йордан Радичков, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“
„Нова Библия“, Програма „Ноев ковчег“ по Йордан Радичков, реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
„Драконът“ от Евгений Шварц, сценична версия и постановка Явор Гърдев, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Препоръчаха ми силно да гледам „Момчето от последния чин“, затова веднага си купих билет за първата възможна дата. Представлението е на Пловдивския театър, а премиерата беше по време на тазгодишното, 21-во издание на „Сцена на кръстопът“, но на същата дата предпочетох да гледам „Последното изкушение“ на Народния театър.
Та, купих си билет и го прибрах… и забравих за него. Бях останал с впечатлението, че е за 10 октомври и се присетих отново за него на 11-ти. Хвана ме яд не толкова заради парите, майната им на 12 лв, колкото заради препоръката и пропуснатата възможност. Когато извадих билета, за да го хвърля, се оказа, че е за 11-ти и навързо се озовах в театъра, за да видя какво е това представление и защо толкова силно ми е похвалено и препоръчано.
„Момчето от последния чин“ е пиеса от Хуан Майорга (в превод на български от Нева Мичева) с режисьор Крис Шарков. Самата пиеса е много интересен микс, който събира на едно място интелектуалното и криминалното по начин, който да те държи нащрек до края. Историята се завърта около учител по литература (Стефан Вълдобрев), който е недоволен от постиженията на учениците му и талантлив тийнейджър от класа (Димитър Николов). И докато първият имам личен проблем да гледам на сцена – някак първите 20-30 минути от представлението слухът ми отказва да приема думите, които изказва за някаква членоразделна и разбираема реч, то вторият не позволява да откъснеш поглед от него и начинът, по който гради образа си.
Много добро представление. Много и отлична работа на режисьора (Крис Шарков). Любопитна сценография (Ралица Тонева)– на моменти ми се искаше да не е толкова затворена и алтернативните пространства да бъдат маркирани по друг начин. Винаги ми е било малко странно и нелепо прекосяването на невидимите граници на пространствата и вероятно затова очаквах нещо различно.
Бих гледал пак. Може пък втория път да успея да доловя някоя дума на Стефан. И филма (на Франсоа Озон) ще гледам.
− Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке!
Това са първите думи, с които започва представлението „Вълци“ и първите, с които започват „Трънски разкази“ от Петър Делчев. Адаптацията е на Александър Секулов, а постановката е на Диана Добрева. Това е и първото представление, с което избрах да започна „Сцена на кръстопът“ и театралния сезон – с премиера на представление, за което имам няколко въпросителни, но и някакви очаквания.
Вече бях чел „Трънски разкази“, но Диана Добрева си оставаше голямата въпросителна – колкото и да харесвам театъра, който прави, у мен се съпротивляваше упорито онова усещане, че нещо няма да е наред. Защото за първи път поставя текст на български автор. Текст, върху който самата тя не е прекарала седмици и месеци, за да адаптира за сцена. Поставя в Пловдив, защото тук е поканена да го направи, с текст, който сякаш е далеч от нея, не я вълнува, не я кара да ври и кипи. Диана Добрева е използвана за режисьор-мечка, магнит за публика. Като почитател на Диана Добрева и изгледал голяма част от нейните постановки, беше ми любопитно и някак странно как „Вълци“ се явява продължение на нишката от теми и спектакли, върху които работи и все още нямам своя отговор. Бих задал този въпрос на пресконференция, но вероятно от страх, че ще задам неудовен въпрос, от театъра не ме канят на пресконференциите си. Може би ще задам въпроса директно на Диана, пресконференцията не е единственият начин за контакт с нея (за радост!)
Разбира се, че горните ми опасения са дали резултат в крайния продукт – очаквах значително повече от почерка на режисьорката, повече дързост в интерпретацията. Вероятно българският текст, с който се чувства не съвсем в свои води или пък фактът, че не е неин избор, е довел до някакво затваряне и ограничаване на размаха.
Въпреки това си взех билет за премиерата. Днес, няколко дни по-късно, изобщо не съжалявам. Получило се е прекрасно представление, което след всяко следващо изиграване ще уляга още и още и ще става все по-хубаво.
„Вълци“ разказва за загубата на човешкото и превръщането на хората във вълци. Озлоблението разкрива комплексите, Много добро разпределение на актьорите и добро разделение между млади и стари. Изключителна роля на Иван Костадинов в ролята на поп Никодим. Чужд за селото, както е чужда и вярата и близостта между хората тук, свещеникът попива греховете и прави опити да смири бесовете, да приеме комплексите, страховете и отчуждението, които властват в това село, някъде в нищото. И вълците. Те също са тук, господари на пустошта – едновременно далеч и само воят им се чува, но и същевременно тук, някак близо. И в опит да ги държи далеч, да върне надеждата и вярата, е поп Никодим. Роля, изиграна безупречно от непрофесионален актьор, който наравно и без да отстъпва, си партнираше на сцената с останалите артисти. Роля и актьор толкова различни, че веднага правят впечатление и се запечатват в създанието. Затова и Диана Добрева изгражда постановката си около свещеника, той е идейният център на представлението и откритието на Добрева.
Не разбрах какво точно прави Герасим Георгиев – Геро в разпределението, освен да е… кхъ-кхъ… мечката сред актьорите. Не ме подразни, но не ме и спечели – съмнявам се да е единственият, който да може да изиграе тази роля. За сметка на това пък Симеон Алексиев като мъдреца на селото, беше отлично попадение! Силна и отчетлива роля, изпълнена брилянтно. Както и малката, но запомнящата се роля на Ивана Папазова, предизвикала бурен аплауз на премиерата.
“ ВЪЛЦИ“ . Премиера. 12.09. ДТ Пловдив.
ВЪЛЦИ
по „Трънски разкази” от Петър Делчев
постановка – Диана Добрева
драматиза…
Дали „Вълци“ ми хареса – да, със сигурност. Харесаха ми и „Трънски разкази“. Адаптацията се оказа много добра, много успешна и наистина много податлива за сцена. Харесах режисьорските решения, даже исках да има повече от дързостта на Диана Добрева. Харесах актьорската игра и гротескната някак сценография. Допаднаха ми костюмите и воят на вълците от музикалната картина. Определено ще се върна в театъра, за да го изгледам поне още веднъж. За пречистване.
Да, гледах „Майка“ на Драматичен театър – Пловдив. Гледах премиерата – без никакво колебание – просто отворих скицата и си купих билет. После поканих и колеги, а те, отново без колебание, приеха предизвикателството да гледаме заедно.
Заглавието е такова, че представлението можеше да бъде или гвоздеят в репертоара на театъра, или тотално да го закопае още по-надълбоко след редицата последни посредствени заглавия.
Аз съм УАУ! Колегите, с които бях, също са силно впечатлени!
„Майка“ се оказа разкошно представление. Най-доброто в настоящия репертоар на пловдивския театър. Не съм гледал и не познавам много от предлаганите заглавия, но нямам и желание. И имам усещането, че не съм изпуснал. Но „Майка“ беше тотално и очаквано попадение в десетката.
Малко информация за постановката:
сценичен вариант и постановка – Маргарита Мачева
сценография и костюми – Елица Георгиева
музика – Пламен Мирчев – Мирона
видеодизайн – Петко Танчев
художествено осветление – Стайко Мурджев
плакат – Радослава Боор
фотограф – Георги Вачев
Постановката е по пиесата на Горки „Васа Железнова“ в нейния по-ранен вариант. Всъщност вторият вариант е съвсем различна пиеса – докато първата е по-театрална, втората е по-диалогична, а двете са с различен сюжет и фабула, с различни действащи лица. Дори Васа е представена с друго име – Борисовна, вместо Петровна. И докато Васа става главна героиня във втория вариант, в първия отсъстват ясно изразени главни герои (чеховска структура). Но пък само за първия вариант подзаглавието е „Сцени. Майка“. Първият вариант е сякаш по-познат, по-често се поставя на сцена, докато вторият е по-подходящ за екранизация. И днес можете да чуете впечатления за постановките на Красимир Спасов в Народния театър, на Стоян Камбарев във Варна или на Калин Ангелов във Велико Търново.
Горки е предизвикателство. За читателя. За зрителя. За режисьора. За артистите. Текстът е сложен, на моменти може би труден за разбиране, на места почти нечетим. Посланията са много и разнопосочни, многопластови и често – противоречиви, каквито са и персонажите. Вероятно заради това и е от текстовете, които сякаш се избягват от режисьорите.
Действието се развива в политически нестабилна предреволюционна Русия по време на индустриалната криза и проследява взаимоотношенията на членовете на едно семейство в критична ситуация. Времето също е определящо за отношенията им, макар и не изцяло.
На сцената излизат Ивана Папазова, Мариана Йотова, Димитър Банчев, Тодор Дърлянов, Александра Димитрова, Боряна Братоева/ Мария Сотирова, Красимир Доков, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Петя Михайлова/ Деница Илиева, всеки със своята роля, всеки – различен, но същевременно в синхрон с всички останали. „Майка“ няма главни и второстепенни, поддържащи герои, всички са важни, всички имат своята важна роля, която трябва да изиграят, след което да отстъпят място на другия.
Ивана Папазова е изключителна! Не е тайна моята симпатия към нея, но тя е съвсем оправдана – харесвам работата ѝ, как подхожда към всеки един образ и отдадеността към детайлите. Всъщност всички бяха много добри и актьорски се бяха сработили прекрасно, за да изглеждат на сцената като разпадащо се семейство. Семейство, в което всеки се спасява поотделно, без да го е грижа за останалите. В общество, което действа по същия начин във време на несигурност.
Основна тема в „Майка“, в нейния първи ватриант, е жената-майка. Майката като притегателен и обединяващ център, стожер на семейството. Майката, с всички нейни възходи и падения. Сила и слабости. И как майката завърта всички около себе си и влияе на взаимоотношенията между останалите членове в семейството. Поставени в критична ситуация, те проявяват болезнените си страсти, слабости и желания. Едно микрообщество, което вместо да бъде сплотено, е разкъсано от алчност, съмнения и злоба. „Майка“ повдига въпросите за свободата, за възмездието, за отклоненията от собствената същност, за невъзможната любов, за дома и за семейството.
Ако трябва да поставям някаква оценка, както често правя на филмите, които гледам, „Майка“ на пловдивския театър би получил 8/10. Имаше няколко дребни неща, маловажни и несъществени, които намаляват общата оценка и които можеше да ги няма, но няма да ги споменавам именно заради маловажността им. Пък и защото „Майка“ е чудесна постановка, за която трябва да се гледа. След кеото да се говори, говори, говори…
„Който иска да ме съди, да ме съди както иска. Това, което направих, го направих затова, защото съм майка и защото нищо, което е за децата, не е грях.“ –Васа Железнова
We use cookies on our website to give you the most relevant experience by remembering your preferences and repeat visits. By clicking “Accept”, you consent to the use of ALL the cookies.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. These cookies ensure basic functionalities and security features of the website, anonymously.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Functional cookies help to perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collect feedbacks, and other third-party features.
Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.
Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.
Advertisement cookies are used to provide visitors with relevant ads and marketing campaigns. These cookies track visitors across websites and collect information to provide customized ads.
.jpg?fit=942%2C628&ssl=1 "Ръкомахане в Спокан")
