Няма да коментирам промените в регламента – всеки, който се нагърбва да прави една или друга инициатива, има правото да си променя регламента по начини, които го устройват, за да се случват нещата. Някои неща не ми харесват, но…
Изгряваща звезда
Александър Кънев за ролята на Гаврюшка в „Картоиграчи“, Драматичен театър – Плевен
Ненчо Костов за ролята на Дебелянов в „Дебелянов и ангелите“, Драматичен театър – Пловдив, и за ролята на Васил Левски в „Наблюдателите“, Народен театър
Полина Христова за ролята на Колежки асесор Ковальов в „Нос“, Театър „199“
Сценография
Венелин Шурелов – „Опит за летене“ – Народен театър
Мира Каланова – „Дебелянов и ангелите“ – Драматичен театър – Пловдив, „Бащата“ – Народен театър
Никола Тороманов – „Дивата патица“ – Народен театър, „Развратникът“ – Театър „София“, „Наблюдателите“ – Народен театър
Костюмография
Елис Вели – „Развратникът“ – Театър „София“
Мариета Голомехова – „Нос“ – Театър „199“
Свила Величкова – „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Коя гад изяде кашкавала“ – Драматичен театър – Русе, „Наблюдателите“ – Народен театър
Музика
Калин Николов – „Празникът“ – Театър „Зад канала“, „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Наблюдателите“ – Народен театър
Петър Дундаков – „Портретът на Дориан Грей“ – Драматичен театър – Благоевград
Христо Намлиев – „Луда трева“ – Театър „Сфумато“, „Нос“ – Театър „199“, „Телефонът на мъртвеца“ – ТМПЦ-Варна
Поддържаща женска роля
Анастасия Лютова за ролята на Шарла Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“
Донка Аврамова-Бочева за ролята на Беатриче в „Защото на мама така ѝ харесва“, Театър „Възраждане“
Ирини Жамбонас за ролята на Елизе в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“, Театър „Зад канала“
Поддържаща мъжка роля
Алексей Кожухаров, Венелин Методиев, Димитър Банчев, Добрин Досев, Ивайло Христов, Красимир Василев, Никола Орешков, Петър Тосков, Симеон Алексиев, Стилиян Стоянов, Тодор Дърлянов и Троян Гогов за ролите на ангелите в „Дебелянов и ангелите“, Драматичен театър – Пловдив
Валери Йорданов за ролята на Петлето в „Опит за летене“, Народен театър „Иван Вазов“
Стоян Младенов за ролята на Ансел Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“
Водеща женска роля
Василена Винченцо за ролите ѝ в „Кокошка“, Театър „Сфумато“
Илиана Коджабашева за ролята на Леа Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър
Радина Кърджилова за ролята на Сара в „Любовникът“, Народен театър
Водеща мъжка роля
Валентин Ганев за ролята на Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър
Владимир Пенев за ролята на Андре в „Бащата“, Народен театър
Иван Бърнев за ролята на Хелге в „Празникът“, Малък градски театър „Зад канала“
Режисура
Деян Донков за „Любовникът“, Народен театър
Диана Добрева за „Бащата“, Народен театър
Явор Гърдев за „Наблюдателите“, Народен театър
Най-добро представление
„Дебелянов и ангелите“, режисьор Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
„Празникът“, режисьор Явор Гърдев, Театър „Зад канала“
„Спускане от връх Морган“, режисьор Николай Ламбрев-Михайловски, Народен театър
Съвременна българска драматургия
„Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов, постановка Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
„Наблюдателите“ от Константин Илиев, постановка Явор Гърдев, Народен театър
„Цигуларката на Бога“ от Стефан Цанев, постановка Мартин Киселов, Драматичен театър – Казанлък
Харесвам много театъра, който Диана Добрева прави и наистина се наслаждавам как актьорите играят като в танц, поведени умело в действието. Харесва ми как тя успява да ги обедини в един цял организъм, който работи в синхрон и хармония.
Затова не се колебах много дали да гледам „Саломе“. Гледал съм „Медея“, гледал съм „Йерма“, гледах „Къща на гнева“ – знам какво да очаквам и нямам търпение да получавам още от същото. Затова гледах и „Вълци“ и след това бях щастлив, че именно Диана Добрева получи Аскеер за режисурата точно на това заглавие (доста сериозна конкуренция със Стайко Мурджев, както се оказа).
Да, аз ще целуна устните ти, Йоане. Не ти ли казах?
Ако трябва да съм честен, не бях чел текста на Оскар Уайлд, въпреки че се е налагало да се запозная с него. Заради малкото време, тогава избрах да прочета някакво резюме. Това не ме оправдава, но не влязох в салона съвсем неподготвен. Знаех какво да очаквам и знаех, че ще ми хареса.
И да, много ми хареса. Най-вече дързостта на режисьорските решения, които позволиха на текста да звучи толкова близък, толкова днешен, толкова наш… Спектакъл за любовта и безверието, в които живеем. Спектакъл за неподготвеността ни за вестта, че Спасителят идва. Спектакъл, който всяка картина се запечатва в съзнанието ти.
Впечатляваща сценография на Нина Пашова – този сребърен поднос, върху който е пожелана главата на Йоан и костюми (особено на Саломе и на шута), които няма как да не харесаш.
В края на спектакъла, по времето на аплауза, публиката получи извинение, че по време на представлението е била свидетел на „всички възможни гафове, които можеха да се случат“. Изненадващо решение – ако публиката очакваше перфектното изиграно представление, ако не е готова да подмине с лека усмивка ако забележи нещо нередно (и ако не реши, че е част от постановката), то значи това е неподходяща публика. Тази публика трябва да ходи на кино, където се гледа и търси съвършенство на всеки един кадър, всяка сцена се снима до откат, докато не се получи този единствен съвършен кадър. Това е очарованието на живото изкуство и не трябва да се извиняваш за това, което правиш – напротив, трябва да убеждаваш, че твориш чудо, нещо грандиозно, тук и сега и зрителите са свидетели не на продукт, а на процес. Това важи за всички сфери – ако обичаш това, което правиш и влагаш в него цялата си емоция, цялото си същество, няма място за извинения.
Наградите Аскеер определено са по-авторитетните и изпълнени със смисъл, създадени с повече умисъл и с жури, което е по-прецизно и взискателно, с по-добър вкус към представленията. Все още има какво да се работи, за да се получи истински празнична атмосфера на церемонията по награждаването. Вероятно трябва да минат години преди на режисьорите, които правят церемонията, им щукне, че не е задължително на театрални награди церемонията да е като театрално представление. Надявам се да доживея, за да го видя това. Тази година ми хареса изчистената сценография и това, че всичко беше някак по-стегнато и в темпо. Ето и кои са новите носители на статуетката, на която ѝ пада каската.
Изгряваща звезда
Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов за „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“.
Поддържаща мъжка роля
Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“
Поддържаща женска роля
Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
Поздравления за Ивана Папазова – ролята ѝ е малка, но запомняща се и предизвикваща бурен и несдържан аплауз след монолога ѝ. И само заради това си струва да се гледа цялото представление.
Сценография
Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“
Костюмография
Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“
Театрална музика
Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
Музикалната картина на „Вълци“ ме подразни – прекалено силна и натрапчива, като някакво уродливо съчленение към представлението, а не в хармония и единство. Бих предпочел друг да беше взел Аскеер-а тази година.
Водеща мъжка роля
Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“
Водеща женска роля
Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама“ по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Режисура
Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
„Театърът е лаборатория за обществен смисъл“ – това каза Диана при получаването на наградата. И именно защото дръзна да опита да открие този смисъл във „Вълци“ и защото го намери, защото успя да отрази в постановката обществото ни към момента, тя спечели. Защото конфликтът на човека с времето на Григор Антонов звучи прекалено отнесено и далечно, а конфликтът между вътрешния и външния свят и самата идея за толерантност при Стайко Мурджев са прекалено ежедневни и вече недотам интересни.
Най-добро представление
„Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“
Влади Люцканов риторично зададе въпроса – Как се получава най-добро представление, след като компонентите му не са добри? Не спечели в останалите категории за съставящите едно представление части, но взе за цялото. Интересно.
Съвременна българска драматургия
„Пробен срок“ от Николай Гундеров (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)
ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2017“ големия български драматург КОНСТАНТИН ИЛИЕВ
− Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке!
Това са първите думи, с които започва представлението „Вълци“ и първите, с които започват „Трънски разкази“ от Петър Делчев. Адаптацията е на Александър Секулов, а постановката е на Диана Добрева. Това е и първото представление, с което избрах да започна „Сцена на кръстопът“ и театралния сезон – с премиера на представление, за което имам няколко въпросителни, но и някакви очаквания.
Вече бях чел „Трънски разкази“, но Диана Добрева си оставаше голямата въпросителна – колкото и да харесвам театъра, който прави, у мен се съпротивляваше упорито онова усещане, че нещо няма да е наред. Защото за първи път поставя текст на български автор. Текст, върху който самата тя не е прекарала седмици и месеци, за да адаптира за сцена. Поставя в Пловдив, защото тук е поканена да го направи, с текст, който сякаш е далеч от нея, не я вълнува, не я кара да ври и кипи. Диана Добрева е използвана за режисьор-мечка, магнит за публика. Като почитател на Диана Добрева и изгледал голяма част от нейните постановки, беше ми любопитно и някак странно как „Вълци“ се явява продължение на нишката от теми и спектакли, върху които работи и все още нямам своя отговор. Бих задал този въпрос на пресконференция, но вероятно от страх, че ще задам неудовен въпрос, от театъра не ме канят на пресконференциите си. Може би ще задам въпроса директно на Диана, пресконференцията не е единственият начин за контакт с нея (за радост!)
Разбира се, че горните ми опасения са дали резултат в крайния продукт – очаквах значително повече от почерка на режисьорката, повече дързост в интерпретацията. Вероятно българският текст, с който се чувства не съвсем в свои води или пък фактът, че не е неин избор, е довел до някакво затваряне и ограничаване на размаха.
Въпреки това си взех билет за премиерата. Днес, няколко дни по-късно, изобщо не съжалявам. Получило се е прекрасно представление, което след всяко следващо изиграване ще уляга още и още и ще става все по-хубаво.
„Вълци“ разказва за загубата на човешкото и превръщането на хората във вълци. Озлоблението разкрива комплексите, Много добро разпределение на актьорите и добро разделение между млади и стари. Изключителна роля на Иван Костадинов в ролята на поп Никодим. Чужд за селото, както е чужда и вярата и близостта между хората тук, свещеникът попива греховете и прави опити да смири бесовете, да приеме комплексите, страховете и отчуждението, които властват в това село, някъде в нищото. И вълците. Те също са тук, господари на пустошта – едновременно далеч и само воят им се чува, но и същевременно тук, някак близо. И в опит да ги държи далеч, да върне надеждата и вярата, е поп Никодим. Роля, изиграна безупречно от непрофесионален актьор, който наравно и без да отстъпва, си партнираше на сцената с останалите артисти. Роля и актьор толкова различни, че веднага правят впечатление и се запечатват в създанието. Затова и Диана Добрева изгражда постановката си около свещеника, той е идейният център на представлението и откритието на Добрева.
Не разбрах какво точно прави Герасим Георгиев – Геро в разпределението, освен да е… кхъ-кхъ… мечката сред актьорите. Не ме подразни, но не ме и спечели – съмнявам се да е единственият, който да може да изиграе тази роля. За сметка на това пък Симеон Алексиев като мъдреца на селото, беше отлично попадение! Силна и отчетлива роля, изпълнена брилянтно. Както и малката, но запомнящата се роля на Ивана Папазова, предизвикала бурен аплауз на премиерата.
“ ВЪЛЦИ“ . Премиера. 12.09. ДТ Пловдив.
ВЪЛЦИ
по „Трънски разкази” от Петър Делчев
постановка – Диана Добрева
драматиза…
Дали „Вълци“ ми хареса – да, със сигурност. Харесаха ми и „Трънски разкази“. Адаптацията се оказа много добра, много успешна и наистина много податлива за сцена. Харесах режисьорските решения, даже исках да има повече от дързостта на Диана Добрева. Харесах актьорската игра и гротескната някак сценография. Допаднаха ми костюмите и воят на вълците от музикалната картина. Определено ще се върна в театъра, за да го изгледам поне още веднъж. За пречистване.
Спектакъл за болка и тъга. Толкова силни, че те раздират и с крясък излизат наяве.
Спектакъл за жената. За майката. За извора на живота. Спектакъл, който трябва да преживеете.
Диана Добрева не изневерява на себе си и стила си и е създала нещо, което на въпроса „кога ще видим такова нещо да се сътвори в Пловдив“, отговорих без да се замисля „Никога!“.
Радина не ми беше минус, както очаквах, беше си екстра.
Възхитен съм, браво!
Повече за „Йерма“ – в статията на Монитор. Умишлено не слагам препратка към сайта на Театър Българска армия, както и към който и да е друг театър, защото българският театър няма онлайн памет – след свалянето на заглавията от афиша, препратките спират да работят и пиесите загубват своя дом.
We use cookies on our website to give you the most relevant experience by remembering your preferences and repeat visits. By clicking “Accept”, you consent to the use of ALL the cookies.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. These cookies ensure basic functionalities and security features of the website, anonymously.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Functional cookies help to perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collect feedbacks, and other third-party features.
Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.
Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.
Advertisement cookies are used to provide visitors with relevant ads and marketing campaigns. These cookies track visitors across websites and collect information to provide customized ads.