Етикет: Тодор Дърлянов

Номинации за Аскеер 2019

Няма да коментирам промените в регламента – всеки, който се нагърбва да прави една или друга инициатива, има правото да си променя регламента по начини, които го устройват, за да се случват нещата. Някои неща не ми харесват, но…

Изгряваща звезда

  • Александър Кънев за ролята на Гаврюшка в „Картоиграчи“, Драматичен театър – Плевен
  • Ненчо Костов за ролята на Дебелянов в „Дебелянов и ангелите“, Драматичен театър – Пловдив, и за ролята на Васил Левски в „Наблюдателите“, Народен театър
  • Полина Христова за ролята на Колежки асесор Ковальов в „Нос“, Театър „199“

Сценография

  • Венелин Шурелов – „Опит за летене“ – Народен театър
  • Мира Каланова – „Дебелянов и ангелите“ – Драматичен театър – Пловдив, „Бащата“ – Народен театър
  • Никола Тороманов – „Дивата патица“ – Народен театър, „Развратникът“ – Театър „София“, „Наблюдателите“ – Народен театър

Костюмография

  • Елис Вели – „Развратникът“ – Театър „София“
  • Мариета Голомехова – „Нос“ – Театър „199“
  • Свила Величкова – „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Коя гад изяде кашкавала“ – Драматичен театър – Русе, „Наблюдателите“ – Народен театър

Музика

  • Калин Николов – „Празникът“ – Театър „Зад канала“, „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Наблюдателите“ – Народен театър
  • Петър Дундаков – „Портретът на Дориан Грей“ – Драматичен театър – Благоевград
  • Христо Намлиев – „Луда трева“ – Театър „Сфумато“, „Нос“ – Театър „199“, „Телефонът на мъртвеца“ – ТМПЦ-Варна

Поддържаща женска роля

  • Анастасия Лютова за ролята на Шарла Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“
  • Донка Аврамова-Бочева за ролята на Беатриче в „Защото на мама така ѝ харесва“, Театър „Възраждане“
  • Ирини Жамбонас за ролята на Елизе в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“, Театър „Зад канала“

Поддържаща мъжка роля

  • Алексей Кожухаров, Венелин Методиев, Димитър Банчев, Добрин Досев, Ивайло Христов, Красимир Василев, Никола Орешков, Петър Тосков, Симеон Алексиев, Стилиян Стоянов, Тодор Дърлянов и Троян Гогов за ролите на ангелите в „Дебелянов и ангелите“, Драматичен театър – Пловдив
  • Валери Йорданов за ролята на Петлето в „Опит за летене“, Народен театър „Иван Вазов“
  • Стоян Младенов за ролята на Ансел Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“

Водеща женска роля

  • Василена Винченцо за ролите ѝ в „Кокошка“, Театър „Сфумато“
  • Илиана Коджабашева за ролята на Леа Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър
  • Радина Кърджилова за ролята на Сара в „Любовникът“, Народен театър

Водеща мъжка роля

  • Валентин Ганев за ролята на Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър
  • Владимир Пенев за ролята на Андре в „Бащата“, Народен театър
  • Иван Бърнев за ролята на Хелге в „Празникът“, Малък градски театър „Зад канала“

Режисура

  • Деян Донков за „Любовникът“, Народен театър
  • Диана Добрева за „Бащата“, Народен театър
  • Явор Гърдев за „Наблюдателите“, Народен театър

Най-добро представление

  • „Дебелянов и ангелите“, режисьор Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
  • „Празникът“, режисьор Явор Гърдев, Театър „Зад канала“
  • „Спускане от връх Морган“, режисьор Николай Ламбрев-Михайловски, Народен театър

Съвременна българска драматургия

  • „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов, постановка Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
  • „Наблюдателите“ от Константин Илиев, постановка Явор Гърдев, Народен театър
  • „Цигуларката на Бога“ от Стефан Цанев, постановка Мартин Киселов, Драматичен театър – Казанлък

Цялостен принос

  • Иван Налбантов

Евридика в подземния свят

Плакат на Евридика в подземния святАко трябва да съм откровен, малко се позачудих, когато научих, че това заглавие ще се появява в репертоара на Пловдивския театър. Защото в действащия (към момента на писането) репертоар вече съществува пиеса на тази авторка – „Чиста къща“. Беше ми странно като репертоарно решение.

Оригиналното заглавие на пиесата е „Евридика“. Още заглавието подсказва, че ще разглежда познатия мит за Орфей и Евридика. Само че (отново заглавието го подсказва) погледът ще е насочен основно към Евридика, митът ще е пречупен през нейната призма и светоглед.

Не съм чел пиесата, отидох на откритата репетиция в Нощта на театрите „без домашно“. За тази репетиция може би трябва да отделя самостоятелна публикация, особено след като вече премиерата е факт. Но още тогава, макар и само като процес, при това в ранен етап, успях да усетя заряда, желанието да се получи нещо различно и интересно, а не просто скучноват преразказ на един мит, безкрайно познат и близък за нас.

И нямах търпение първо да дойде денят, после – да се добера до залата. Очавах да видя, че решението ще е кардинално променено от онова, което вече бях видял – със задоволство установих, че очакванията ми са били напразни. Защото решението на Стайко Мурджев е точно такова, каквото трябва да бъде – едновременно дръзко, но и уважаващо думите на авторката (пък била тя и феминистка).

В крайна сметка бях свидетел на нещо, което се получава рядко – хармония между всички компоненти, които изграждат едно театрално представление като такова. Дори Луиза Григорова, към която подходих с предубеждение заради ролите ѝ по разни сериали със спорно качество (вече сме ги гледали такива набедени за звИзди „как са мятат“) беше великолепна!

Аплауз заслужава и хорът (Камъните) за изключителния колективен образ. И идея си нямам колко часове репетиции са им били необходими за четиримата, за да докарат нещата дотук, но определено това си е струвало, защото са безупречни.

Любопитни костюми, изключичтелна минималистична сценография (Марина Райчинова), но решетката-завеса пред сцената, която разделя зрителите от действието, ме присети за въпрос от публиката към режисьора по време на репетицията – „как очаквате да се държим ние?“. Това ми се стори интересен своеобразен отговор – театърът се случва независимо от публиката.

Музика (Петър Дундаков), която те води в действието и за разлика от „Дисни трилър“ – точно толкова силна, колкото е необходимо.

И пушек. Много пушек. Твърде много пушек. Дотолкова, че на предпоследния ред на камерна зала се издушихме – не ми се мисли как са се чувствали артистите или пък зрителите на първите редове. И то това е единственото, за което мога да кажа, че не ми хареса (като количество), иначе като част от цялото си беше ОК.

Евридика в подземния свят

Сара Рул пише „Евридика“ като своеобразен начин да общува с починалия си баща. Ето затова и създава иначе несъществуващия персонаж на бащата на Евридика. Нямам представа какъв е бил мотивът на Стайко Мурджев да постави точно тази пиеса – страхът от смъртта е интересна тема, но страховете той вече ги извади на показ още в „Дисни трилър“. Вероятно и затова „Дисни трилър“ ми хареса повече, отколкото ми допадна „Евридика“. И въпреки това „Евридика“ е ценно попълнение в репертоара, малко коледно бижу, което си струва да бъде преживяно.

Плактът на представлението е на Радослава Боор, а снимката е от архива на театъра.