Автор: Димитър Цонев

Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.

Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.

Повече за мен можете да прочетете на тази страница, а можете да се свържете с мен по някой от следните начини.

Ами ако изчезне бутонът Like?

От доста врме се носят откъслечни слухове (естествено – непотвърдени), че големите социални платформи търсят начин да премахнат бутоните си за харесване. Facebook, като безспорен лидер на социалния свят, замениха обикновения изначален палец за харесване с бутони за реакции. Те първи осъзнаха, че сам по себе си палецът или не е доататъчен, или няма достатъчна стойност. Защото целта на социалните платформи никога не е била да бъдат място за съревнование по популярност. Всъщност в края на 2013 година правих експеримент по темата – успешен. Възможен ли е към днешна дата? Разбира се. Но дали мнозинството от потребителите (а и бизнесът) са готови с лека ръка да се откажат от лайк-а?

Instagram вече правят експерименти със скриване на харесванията

Вече не е новина, че Instagram експериментират с нов интерфейс, който значително скрива броя харесвания, които новите снимки получават. Последователите ще могат да виждат ограничен брой от хора, които харесват споделянето, но без да виждат точния пълен брой харесвания. Вместо това те ще виждат „и други“. Авторът на споделянето ще си вижда тоталния брой харесвания, но по този начин ще се намали тревожността, която някои потребители чувстват, когато споделят в социалните медии. Така наистина няма да има значение дали споделянето има 33 или 333, или пък 3333 харесвания.

Instagram обясниха процеса като част от създаване на по-добра платформа, с по-добро преживяване. Вече има твърде много публикации за социалната тревожност, причинена от хора, които се съревновават по брой харесвания – платформите започнаха да осъзнават, че превръщането на притежанието им в място за съревнования по популярност не е особено полезно за психическото здраве на потребителите им (особено за по-младите). Всъщност във Великобритания вече се обсъжда ново правило, което изисква социалните платформи да деактивират функционалността за харесване за потребители под 18 години (текстът е на английски). Ако възрастта на потребителя не е сигурна, тогава харесването се ограничава.

Краят на инфлуенсърите?

Напълно възможно е да има доста непредвидени последици при премахване на харесванията. Една от тях би била намалената популярност на брандове, които използват т.нар. инфлуенсъри, за да промотират продуктите им. А за да станеш „инфлуенсър“, трябва да можеш да покажеш на брандовете, че имаш много последователи и споделянията ти предизвикват много голяма ангажираност. Ако изчезне харесването, как ще се доказва, че подобна инвестиция би си струвала и би донесла полза на бранда?

След дълги години в които на брандовете беше натъртвано, че трябва да измерват всичко, което правят онлайн, възможно е да има напрежение и от тях при евентуално такова ограничаване или премахване. Какъв е смисълът да публикуваш съдържание онлайн ако не можеш да покажеш на всички колко популярен си? А ако харесването отпадне, ще трябва ли да се търсят други начини да се измерва ангажираност?

Слуховете за края на харесването са силно преувеличени

Както е казал Марк Твен – „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“. Това може да е вярно и за харесването – слуховете са силно преувеличени. Въпреки всички промени, които се правят досега – аплаузи, анимирани GIF, емоджита и други реакции, харесването засега си остава най-използваният инструмент. Да видим докога.

Аскеер 2019 – Наградените

Съвременна българска драматургия

  • „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов, постановка Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив

Костюмография

  • Свила Величкова – „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Коя гад изяде кашкавала“ – Драматичен театър – Русе, „Наблюдателите“ – Народен театър

Сценография

  • Мира Каланова – „Дебелянов и ангелите“ – Драматичен театър – Пловдив, „Бащата“ – Народен театър

Музика

  • Калин Николов – „Празникът“ – Театър „Зад канала“, „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Наблюдателите“ – Народен театър

Поддържаща мъжка роля

  • Стоян Младенов за ролята на Ансел Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“

Поддържаща женска роля

  • Ирини Жамбонас за ролята на Елизе в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“, Театър „Зад канала“

Водеща женска роля

  • Радина Кърджилова за ролята на Сара в „Любовникът“, Народен театър

Водеща мъжка роля

  • Валентин Ганев за ролята на Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър

Режисура

  • Диана Добрева за „Бащата“, Народен театър

Най-добро представление

  • „Дебелянов и ангелите“, режисьор Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив

Номинации за Аскеер 2019

Няма да коментирам промените в регламента – всеки, който се нагърбва да прави една или друга инициатива, има правото да си променя регламента по начини, които го устройват, за да се случват нещата. Някои неща не ми харесват, но…

Изгряваща звезда

  • Александър Кънев за ролята на Гаврюшка в „Картоиграчи“, Драматичен театър – Плевен
  • Ненчо Костов за ролята на Дебелянов в „Дебелянов и ангелите“, Драматичен театър – Пловдив, и за ролята на Васил Левски в „Наблюдателите“, Народен театър
  • Полина Христова за ролята на Колежки асесор Ковальов в „Нос“, Театър „199“

Сценография

  • Венелин Шурелов – „Опит за летене“ – Народен театър
  • Мира Каланова – „Дебелянов и ангелите“ – Драматичен театър – Пловдив, „Бащата“ – Народен театър
  • Никола Тороманов – „Дивата патица“ – Народен театър, „Развратникът“ – Театър „София“, „Наблюдателите“ – Народен театър

Костюмография

  • Елис Вели – „Развратникът“ – Театър „София“
  • Мариета Голомехова – „Нос“ – Театър „199“
  • Свила Величкова – „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Коя гад изяде кашкавала“ – Драматичен театър – Русе, „Наблюдателите“ – Народен театър

Музика

  • Калин Николов – „Празникът“ – Театър „Зад канала“, „Драконът“ – ТМПЦ-Варна, „Наблюдателите“ – Народен театър
  • Петър Дундаков – „Портретът на Дориан Грей“ – Драматичен театър – Благоевград
  • Христо Намлиев – „Луда трева“ – Театър „Сфумато“, „Нос“ – Театър „199“, „Телефонът на мъртвеца“ – ТМПЦ-Варна

Поддържаща женска роля

  • Анастасия Лютова за ролята на Шарла Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“
  • Донка Аврамова-Бочева за ролята на Беатриче в „Защото на мама така ѝ харесва“, Театър „Възраждане“
  • Ирини Жамбонас за ролята на Елизе в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“, Театър „Зад канала“

Поддържаща мъжка роля

  • Алексей Кожухаров, Венелин Методиев, Димитър Банчев, Добрин Досев, Ивайло Христов, Красимир Василев, Никола Орешков, Петър Тосков, Симеон Алексиев, Стилиян Стоянов, Тодор Дърлянов и Троян Гогов за ролите на ангелите в „Дебелянов и ангелите“, Драматичен театър – Пловдив
  • Валери Йорданов за ролята на Петлето в „Опит за летене“, Народен театър „Иван Вазов“
  • Стоян Младенов за ролята на Ансел Смит в „Килър Джо“, Малък градски театър „Зад канала“

Водеща женска роля

  • Василена Винченцо за ролите ѝ в „Кокошка“, Театър „Сфумато“
  • Илиана Коджабашева за ролята на Леа Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър
  • Радина Кърджилова за ролята на Сара в „Любовникът“, Народен театър

Водеща мъжка роля

  • Валентин Ганев за ролята на Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“, Народен театър
  • Владимир Пенев за ролята на Андре в „Бащата“, Народен театър
  • Иван Бърнев за ролята на Хелге в „Празникът“, Малък градски театър „Зад канала“

Режисура

  • Деян Донков за „Любовникът“, Народен театър
  • Диана Добрева за „Бащата“, Народен театър
  • Явор Гърдев за „Наблюдателите“, Народен театър

Най-добро представление

  • „Дебелянов и ангелите“, режисьор Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
  • „Празникът“, режисьор Явор Гърдев, Театър „Зад канала“
  • „Спускане от връх Морган“, режисьор Николай Ламбрев-Михайловски, Народен театър

Съвременна българска драматургия

  • „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов, постановка Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив
  • „Наблюдателите“ от Константин Илиев, постановка Явор Гърдев, Народен театър
  • „Цигуларката на Бога“ от Стефан Цанев, постановка Мартин Киселов, Драматичен театър – Казанлък

Цялостен принос

  • Иван Налбантов

Камен Донев за всеобщото неодобрение

В общи линии Камен Донев написал „отворено писмо“ срещу всички, които го критикуват. Щото, видиш ли, той бил най-даровития, а критиците му – бездарници и пр. обидни квалификации. Щеше да е буря в чаша вода и бързо можеше да отмине в канала, ама…

Когато сам се откажеш от постигнатото с единствената цел да „прайш кинти“, уж под формата на изкуство, трябва да си готов да получиш и това. Да не говорим, че трябва да си доста по-широкоскроен и да можеш да приемаш различните мнения за себе си и „продукта“. Няма как да се харесаш на всички.

Или пък това е евтин PR трик чрез скандал да се привлече внимание към себе си и новия продукт, който също май не е точно такова, каквото уж трябвало да бъде?

Много зле. Лайното удари вентилатора.

Update 09.04.201

Нещата, видиш ли, не били такива, каквито били. Че чак последва и второ още по-отворено писмо, което уж трябва да допълва първото и да внася конкретика, ама… Явно няма да стане с писма. По-добре цял роман, хем ще е ново поприще. Само да не се окаже, че и той не е точно роман, както филмът, който не е точно филм или „Възгледите…“, които пък не са точно театър…

В навечерието на Деня на театъра (27 март), когато мъдри хора всяка година отправят послание за възхвала на театъра (ето го тазгодишното, от Карлос Селдран от Куба), да излезеш с отворено писмо, в което хем нищо не казваш, хем сипеш хейт към гилдията, към която принадлежиш, а после нямаш топки да минеш в конкретика… това е обида не само за гилдията, а и за публиката.

Аз БЯХ публика на Камен. Във времето, когато правеше изкуство. Когато гореше в това и го правеше заради любовта си към него, а не заради любовта към $$$. Защото „Възгледите…“ са касичка. Набързо претоплени в микровълновата нова порция смешнозвучащи словосъчетания без особен смисъл и послание.

Опитвам се да разбирам онези, които Камен Донев нарича „уважаема публика“, онези, които за пореден път френетично пълнят салона или Зала 1 на НДК. Те не искат Камен Донев. Те искат терапия, лесно откъсване и бягство от реалността. Искат да се смеят безпаметно, да си тръгнат и да не помнят нищо, но да са разтоварени емоционално.

Само че изкуството, по мое мнение, не трябва да експлоатира по този начин публиката си.

Наградените с Икар 2019

Дебют

  • Дина Маркова за режисурата на „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка, Театър „ЗОНГ”, Център за култура и дебат „Червената къща“

Водеща мъжка роля

  • Боян Арсов за Сехизмундо в „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка, реж. Дина Маркова, Театър „ЗОНГ”, Център за култура и дебат „Червената къща“

Водеща женска роля

  • Ива Тодорова за „Приятно ми е, Ива!“ от Ива Тодорова, постановъчен консултант Стоян Радев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Поддържаща мъжка роля

  • Йордан Ръсин за Глигор в „Нова Библия“, Програма „Ноев ковчег“ по Йордан Радичков, реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща женска роля

  • Весела Бабинова за Поп-фолк певица в „Поп – фолк хроники: Бели птици и куршуми“ – вербатим спектакъл, режисьор и драматург Неда Соколовска, Малък градски театър „Зад канала“

Режисура

  • Иван Пантелеев за „Neoдачници“ от Максим Горки, Народен театър „Иван Вазов“

Сценография

  • Никола Тороманов за „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, Народен театър „Иван Вазов“

Майсторско техническо осъществяване

  • „Опит за летене“ от Йордан Радичков, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

пълен списък с всички категории – в сайта на САБ.