Защо гневът и обвиненията изместиха състраданието и кой „плаща сметката” за моралния ни разпад
Новината в TrafficNews.bg за двамата младежи, изпаднали в безпомощно състояние пред Гранда след употреба на наркотици, не просто информира за поредния инцидент в града под тепетата. Тя послужи като детонатор на социална експлозия онлайн, която извади на повърхността плашещи нива на обществено разделение.
Вълната от коментари под публикацията на TrafficNews в социалните мрежи разкри една болезнена истина: докато се борим с навлизането на нови и смъртоносни субстанции, ние вече сме загубили битката за своята емпатия. Реакциите показват, че за голяма част от обществото зависимият вече не е болен човек или жертва, а „индивид”, за който не си струва да се хаби дори мисъл, камо ли държавен ресурс.
Директната присъда: „Да се тровят!”
Най-поразителната тенденция в обществения дебат е пълната липса на емпатия и замяната ѝ с открита враждебност. Голяма част от потребителите не просто отказват съчувствие, а директно обвиняват зависимите за състоянието им, като ги определят като съзнателна заплаха за останалите. За тези хора наркозависимостта не е здравословен или социален проблем, а доброволен избор, който заслужава наказание, а не помощ.
Ivanova Deana изразява тази позиция с изключителна острота: „Да се тровят бе те така ли иначе стават опасни за обществото . Никой не му слагал насила в устата тази отрова. Какво ги съжалявате такива ненормални младежи…”. В думите ѝ се чете не само гняв, но и убеждението, че подобни състояния са срам за родителите и че единствената причина тези младежи да не извършват престъпления в момента е фактът, че отровата ги е „съборила”.
Още по-краен в своята оценка е Jordan Georgiev, който вижда в смъртта на зависимите своеобразно пречистване на социума: „Тъкмо светът ще се поразчисти! Защо ни занимавате с тези наркомани? Някой кара ли ги? НЕ! Само разходи за всички нас“. Той дори предлага финансови санкции, настоявайки родителите не само да плащат разходите за линейка и полиция, но и да бъдат глобявани. Тази „прагматична” жестокост се споделя и от Щиляна Росенова, е лаконична: „Не ме е жал за такива индивиди“.
Ресурсът като ябълка на раздора
В центъра на безпощадните коментари застава и въпросът за обществения ресурс. Когато институциите се намесят, за да спасят живот, част от гражданите виждат в това „прахосване” на средства, които биха били по-полезни за някой „читав” човек.
Katq Ivanova поставя този въпрос в контекста на новата заплаха – фентанила, като иронично отбелязва, че веществото поне прави състоянието на човека „видимо и осезаемо”. Нейната критика към намесата на Спешна помощ е безмилостна: „Защо се викат линейки и полиция? Защо се прави разход на този обществен ресурс?… Линейка, която може да спаси човешки живот от инсулт примерно на някой читав човек, ще е заета да прави компания на друг избрал зависимостта”. Според нея такива гледки трябва да остават на улицата като „шокиращ пример” за това какви не трябва да бъдем.
Отпорът: „Колко примитивни и злобни хора има”
Срещу стената от безразличие и омраза се изправя друга група граждани, които са шокирани не толкова от гледката на дрогираните младежи, колкото от реакциите на съгражданите си. За тях липсата на емпатия е по-страшен симптом за разпада на нацията от самата наркомания.
Валентина Лалова изразява своето възмущение от „примитивните мозъци”, които се мислят за застраховани от всичко: „Не мога да повярвам колко примитивни, злобни и напълно лишени от чувство на емпатия хора има… Повечето коментари показват, че в обществото ни все повече преобладават примитивни и злобни индивиди, които само си мислят, че са хора, но нищо човешко няма в тях”. Тя напомня, че зависимостта често е капан, в който се попада неосъзнато, понякога дори чрез легални лекарства.
В същия дух потребителят с псевдоним Всв Все критикува самопровъзгласилите се морални съдници: „Хората имат нужда от помощ. Всеки заслужава шанс и протегната ръка. Но май си си заслужаваме съдбата… прости, арогантни и т.н. Големи съдници сте всички”. Красимира Ботева пък предупреждава за „тънката граница” в тийнейджърската възраст и призовава за молитва утре на тротоара да не се окажат нашите собствени деца.
Омразата като защитен механизъм?
В целия този дебат се прокрадва и една още по-мрачна нотка – омразата, родена от страха и личния опит. Vencislav Velikov обяснява своята липса на състрадание чрез практичен опит: „Такива хора ги защитаваш, мислиш им противоотрова да преживеят до следващата доза… Накрая идва ограбва те теб или имуществото ти и го намразваш. Аз си спестих момента с грабежа. Просто си ги мразя”.
Този коментар синтезира логиката на голяма част от недоволните – за тях наркозависимият не е болен, той е потенциален престъпник и паразит върху гърба на работещите. Когато обществото се чувства предадено от държавата, която „нехае” и е оставила децата в опасност, то често насочва гнева си не към дилърите или корумпираната система, а към най-слабото и видимо звено – хората на тротоара.
Диагноза на разединението
Случката, която се разигра пред Гранда в Пловдив в съботната вечер, е много повече от инцидент с упойващи вещества. Той е диагноза за състоянието на духа ни. От едната страна е гневът на хората, които се чувстват ограбени от липсата на ред и държавност, а от другата – ужасът на тези, които виждат в този гняв края на човечността.
Докато Jordan Georgiev призовава за „разчистване на света”, а Vencislav Velikov открито заявява омразата си, въпросът за това кой всъщност е „нормален” и кой е „индивид” става все по-труден за отговор. В една държава, описана от гражданите си като „разграден двор”, изглежда, че най-лесната жертва се оказва емпатията.
А докато спорим дали да ни е жал за падналите, „зомби апокалипсисът” вече не е на екрана, а в душите ни.
