Филип Аврамов за Чики и Валери Йорданов за Нино в „Ничия земя” по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“
Водеща женска роля
Албена Чобанова за Малама във „Вампир“ от Антон Страшимиров, реж. Маргарита Мачева, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград
Поддържаща мъжка роля
Ивайло Христов за Лебедев в „Иванов” от Антон П. Чехов, реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър „Николай Бинев“
Поддържаща женска роля
Гергана Плетньова за Дорина в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
Дебют
Александра Петрова за режисурата на „Хамелин” от Хуан Майорга, Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Режисура
Николай Поляков за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, Театър „София“
Сигурно с журито сме гледали различни представления, защото тази досада дори не мога да си помисля, че може да бъде номинирана, камо ли да бъде носител на наградата. Много лошо!
Майсторско техническо осъществяване
„Жулиета“ от Андраш Вишки, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
Сценография
Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, реж. Василена Радева, Театър „София“
Авторска музика
Христо Йоцов за „Анна Каренина“ от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков и „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен, адаптация и реж. Катя Петрова, Театър „София“
Други награди Икар
Награда „Икар“ За цялостен принос към преподавателската дейност – проф. Цветана Манева
Награда „Икар“ за чест и достойнство – Гинка Станчева
Награда „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър – Руси Чанев
− Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке!
Това са първите думи, с които започва представлението „Вълци“ и първите, с които започват „Трънски разкази“ от Петър Делчев. Адаптацията е на Александър Секулов, а постановката е на Диана Добрева. Това е и първото представление, с което избрах да започна „Сцена на кръстопът“ и театралния сезон – с премиера на представление, за което имам няколко въпросителни, но и някакви очаквания.
Вече бях чел „Трънски разкази“, но Диана Добрева си оставаше голямата въпросителна – колкото и да харесвам театъра, който прави, у мен се съпротивляваше упорито онова усещане, че нещо няма да е наред. Защото за първи път поставя текст на български автор. Текст, върху който самата тя не е прекарала седмици и месеци, за да адаптира за сцена. Поставя в Пловдив, защото тук е поканена да го направи, с текст, който сякаш е далеч от нея, не я вълнува, не я кара да ври и кипи. Диана Добрева е използвана за режисьор-мечка, магнит за публика. Като почитател на Диана Добрева и изгледал голяма част от нейните постановки, беше ми любопитно и някак странно как „Вълци“ се явява продължение на нишката от теми и спектакли, върху които работи и все още нямам своя отговор. Бих задал този въпрос на пресконференция, но вероятно от страх, че ще задам неудовен въпрос, от театъра не ме канят на пресконференциите си. Може би ще задам въпроса директно на Диана, пресконференцията не е единственият начин за контакт с нея (за радост!)
Разбира се, че горните ми опасения са дали резултат в крайния продукт – очаквах значително повече от почерка на режисьорката, повече дързост в интерпретацията. Вероятно българският текст, с който се чувства не съвсем в свои води или пък фактът, че не е неин избор, е довел до някакво затваряне и ограничаване на размаха.
Въпреки това си взех билет за премиерата. Днес, няколко дни по-късно, изобщо не съжалявам. Получило се е прекрасно представление, което след всяко следващо изиграване ще уляга още и още и ще става все по-хубаво.
„Вълци“ разказва за загубата на човешкото и превръщането на хората във вълци. Озлоблението разкрива комплексите, Много добро разпределение на актьорите и добро разделение между млади и стари. Изключителна роля на Иван Костадинов в ролята на поп Никодим. Чужд за селото, както е чужда и вярата и близостта между хората тук, свещеникът попива греховете и прави опити да смири бесовете, да приеме комплексите, страховете и отчуждението, които властват в това село, някъде в нищото. И вълците. Те също са тук, господари на пустошта – едновременно далеч и само воят им се чува, но и същевременно тук, някак близо. И в опит да ги държи далеч, да върне надеждата и вярата, е поп Никодим. Роля, изиграна безупречно от непрофесионален актьор, който наравно и без да отстъпва, си партнираше на сцената с останалите артисти. Роля и актьор толкова различни, че веднага правят впечатление и се запечатват в създанието. Затова и Диана Добрева изгражда постановката си около свещеника, той е идейният център на представлението и откритието на Добрева.
Не разбрах какво точно прави Герасим Георгиев – Геро в разпределението, освен да е… кхъ-кхъ… мечката сред актьорите. Не ме подразни, но не ме и спечели – съмнявам се да е единственият, който да може да изиграе тази роля. За сметка на това пък Симеон Алексиев като мъдреца на селото, беше отлично попадение! Силна и отчетлива роля, изпълнена брилянтно. Както и малката, но запомнящата се роля на Ивана Папазова, предизвикала бурен аплауз на премиерата.
“ ВЪЛЦИ“ . Премиера. 12.09. ДТ Пловдив.
ВЪЛЦИ
по „Трънски разкази” от Петър Делчев
постановка – Диана Добрева
драматиза…
Дали „Вълци“ ми хареса – да, със сигурност. Харесаха ми и „Трънски разкази“. Адаптацията се оказа много добра, много успешна и наистина много податлива за сцена. Харесах режисьорските решения, даже исках да има повече от дързостта на Диана Добрева. Харесах актьорската игра и гротескната някак сценография. Допаднаха ми костюмите и воят на вълците от музикалната картина. Определено ще се върна в театъра, за да го изгледам поне още веднъж. За пречистване.
Преди всичко – едно уточнение: Аз съм крайно нерелигиозен и невярващ. Отказвам да приема съществуването на Господ и по същата тази причина отричам и отхвърлям Дявола. Боравя с тези понятия единствено и само като художествени образи и категории. Въобще не ме интересуват религиозните пристрастия на хората и много слабо ме вълнуват фанатичните напъни на този и онзи. Има вероятност по-долу, поради неразбиране и непознаване, някои части от текста да съдържат неточности от канона – това ще са моите представи за него.
„А ти, окаяни, като знаеш, че всяко човешко слово е безсилно, защо пак хващаш перото?“
–Емилиян Станев, из „Антихрист“
На 15 януари беше премиерното представление на „Антихрист“ по Емилиян Станев в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Постановката е дебют на Анастасия Събева, която въпреки крехките си 23 години, е успяла съвсем точно да разчете посланието, да го анализира, пречупи през призмата си и да го предаде на актьорите. А оттам – и на зрителите.
Само че зрителите, особено в този случай, трябва да са достатъчно подготвени от една страна какво ги очаква, а от друга – да са прочели романа. Ето го романът Антихрист(препратка за прочитане в Читанка, за да не се излагате!) Иначе нищо не става, губи се идеята, а на драгия зрител му е скучно и не разбира много-много какво се случва по сцената, посланието, идеята. Казвам го от опит, защото го видях на премиерата!
Иначе представлението е смазващо, много добро и въздействащо. Както казах и по-рано, режисьорката очевидно отлично си е свършила работата, а покрай нея – и целият постановъчен екип. Крайният резултат, след сериозна работа, е представление, което връща надеждата ми, че Пловдивският театър може да реализира и качествени, стойностни заглавия на голямата си сцена (образно казано, предвид че голямата сцена изгоря и това е тема, която по-добре да не зачеквам). Защото „Антихрист“ е театралното събитие на Пловдивския театър, а не както на някои им се искаше – „Възвишение“. Защото и аз, както и Еню-Теофил, видях Таворската светлина, но за него тя не е „благодат и райска светлина“, не укрепва вярата и охладнява душата му. Аз пък видях крехката надежда. Защото всеки се убеждава, рано или късно. Само Еню-Теофил никога не стига до убеждение, на което да повярва и затова се задоволява със сладостта на отрицанието.
„Антихрист“ ми даде точно онова, за което бях си купил билети и бях избрал да го гледам. Бързо след хаотичното и леко шумно начало, заради което репликите оставаха недочути и неразбрани, спектакълът ме погълна с философските размисли на Еню-Теофил и неговото непрекъснато търсене на целта и смисъла на живота, неговото страдание от мъчителните въпроси и невъзможността да намери нищо. Макар и седнал на балкона, осезаемо беше усещането за празнотата и неудовлетворението, които той изпитва, за трагедията на неговия живот. Отърсвам глава и се отдалечавам от текста, който познавам, защото съм чел неведнъж. И видях, че има нещо, което не ми беше съвсем ОК с разпределението – не мога да посоча какво, но нещо ми куцаше и някои роли сякаш не бяха попаднали при артисти, които биха ги изградили най-подобаващо (няма да споменавам конкретни имена, защото не ми се занимава с глупости!). Не знам, може да е режисьорско решение (въпреки че силно се съмнявам) второстепенни образи да са по-силни и ярки от главни. На моменти ми изглеждаше като рецитал, а вместо вътрешната борба на Еню-Теофил (и противопоставянето на божественото и земното – тема, която прозира още от имената, които той носи), получавах ударни дози излишна патетика, чинно издекламирана на един глас. Това от видеото не си личи.
В цялото действие някак неубедително ми се струваше как „антихристът“ ту погребва Христос, ту се противопоставя на Дявола, при това многократно. Само че аз съм чел романа, при това не веднъж, и използвах действието повече за припомняне, отколкото да ме просветлява. Аз и именно затова страшно много харесах „Антихрист“. Вероятно след стреса от премиерата тази патетика ще изчезне, страстите ще се успокоят и образът ще улегне. И ще се превърне в онова, което режисьорката е очаквала. Надявам се това да се случи. Защото „Антихрист“ е много важно представление, много ценен текст, който трябва да достигне до възможно повече хора. Да ги докосне, да ги развълнува.
Дори днес „Антихрист“ звучи актуално в свят на безверие и отрицание. Защото мнозина, подобно на Еню, изгубват своята вяра и се отказват от християнския смисъл на живота и достигат до простия извод, че ако няма бъдещ живот, по-добре е да извлече колкото може повече удоволствия от земния. Всяка минута, всяко наслаждение трябва да се улови. И така целта на живота се превръща в консумиране на самия живот. И в това се състои трагедията на нашия бит.
И „Антихрист“ показва точно това, при това по много точен и премерен начин. Затова го и препоръчвам!
Можете да видите още много снимки от представлението. Фотограф е Николай Бекярски, използваните в публикацията снимки също са негови.
„Прочетох твоите молитвословия и светски словоизлияния и се убедих в дарбата ти. Ала много си млад, за да отсъдя накъде ще я насочиш – дали към дявола, или към бога. Може и по средата да останеш, а то е, като да застанеш между ада и рая. Тогава душата ти ще се мъчи, ще живее без вяра и не ще научиш човека нито на добро, нито на зло, а само на съмнения, пък те са вратата към греха и към пъкъла. Не пиши засега, чедо, доде не се докоснеш до Таворската светлина.“
– Евтимий към Теофил, „Антихрист“ от Емилиян Станев
Гала спектакъл. Така Милен Миланов нарече това, което се случва на сцената на Театър Българска армия. Колко по-яко щеше да е беше прекрасна и тържествена церемония, празник за духа, културата и театралното изкуство… уви. В заучения сценарий, Милен Миланов използва архаични думички като „спомоществуватели“. Сякаш времето е спряло някъде през 80-те…
Ето кой грабна статуетките с падащи шапки:
проф. Надежда Сейкова получи Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2014″.
Изгряваща звезда
Бойко Кръстанов за ролята на Гичо във „Възвишение“ от Милен Русков, драматизация Иван Добчев и Александър Секулов, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
но комент, тенкю.
Поддържаща женска роля
Ирини Жамбонас за ролята на Ирина в „Заминавам“ от Алексей Слаповски, постановка Петър Пейков, режисьор Петър Денчев, Малък градски театър „Зад канала“
Можеше да не се присъди награда и никой нямаше да забележи.
Поддържаща мъжка роля
Валери Йорданов за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Добре! Че се опасявах да не иде у на мама синчето.
Театрална музика
Петя Диманова за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Костюмография
Елица Георгиева за „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, постановка Стилян Петров, Камерен театър „Възраждане“
Браво, Елица!
Сценография
Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
Браво! Награда за спектакъл, един от малкото, които направиха впечатление и предизвикаха интерес у публиката.
Водеща мъжка роля
Ивайло Христов за ролята на Коулмън Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Водеща женска роля
Александра Василева за ролята на Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
Наградата у Алекс е изненада, честно!
Режисура
Стефан Москов за „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
Пф… нарочно ли орязаха Петринел, за да дадат награда на човек, чието изкуство се разбира нейде из камерните театри в Германия, евентуално? Тъпо.
Най-добро представление
„Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
Каквото и да си говорим, „Ромео и Жулиета“ е хитът на сезона и това е най-достойното от трите представления.
Съвременна българска драматургия
„Покана за вечеря“ от Оля Стоянова (Театър „София“, постановка Тея Сугарева, 11 март 2014 г.)
Днес обявиха номинациите за Аскеер. Можете да видите ето тук жури-мури и пр. информация за това как и защо точно тези са номинациите.
Няма какво да се лъжем, сезонът е скучноват и заглавията и имената, които правят впечатление, са малко. За разлика от Икарите, тук поне има някаква вложена мисъл, макар и недостатъчна. Мое лично мнение е, че в полза на наградите би било през отделни години да не се поощрява посредствена работа, само колкото да се даде статуетката. В някои години спокойно може да не се присъжда награда – така хем ще се отбележи, че никой не е работил достатъчно, хем ще се стимулират творците да полагат повече усилия, за да бъде забелязан трудът им и да не сипят ширпотреба представления-еднодневки на килограм. Да не посочвам имена и заглавия!
Искрено се надявам, въпреки че няма да се случи, да видим ЦЕРЕМОНИЯ по награждаването, а не спектакъл. Тържество на културата, на изкуството, а не евтини смешки от ненаучен сценарий, който водещите четат разпечатан от папките си. Барем по едно таблетче да имаха… 2014 е!
Искрено се надявам, въпреки че отново няма да се случи, да спечелят най-достойните, а не най-уговорените.
Искрено се надявам наградите отсъствието на номинации за ТР „Сфумато“ да не е само за да не може Ласкин да не може да си прави гаргара с тях.
И все пак, ето номинациите, както и моите щения и размисли относно кой би трябвало да спечели и защо.
Изгряваща звезда
Бойко Кръстанов за ролята на Гичо във „Възвишение“ от Милен Русков, драматизация Иван Добчев и Александър Секулов, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
Елена Телбис за ролята на Изи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Христо Ушев за ролята на Робин в „Робин“ от Анна Топалджикова, постановка Тея Сугарева, копродукция на Сдружение „Антракт“ и Камерен театър „Възраждане“ и за ролята си в „Welcome America“ от Матей Вишнек, постановка Тея Сугарева, Театър „София“
Колкото и „Възвишение“ да не ми допадна, да му липсва нещо голямо, за да бъде хитът на сезона, Бойко Кръстанов прави много добър старт с ролята си. Не съм гледал останалите номинирани, но искрено се надявам да са поне толкова добри, колкото е Бойко във „Възвишение“.
Поддържаща мъжка роля
Александър Кадиев за ролята на Клеант в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, и за ролята на Бузата в „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, постановка Мариус Куркински, Малък градски театър „Зад канала“
Валери Йорданов за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Мартин Гяуров за ролята на Алекс в „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, постановка Тея Сугарева, Театър „София“
Можем да минем и без награда тази година.
Поддържаща женска роля
Вяра Табакова за ролята на Немощната старица във „Всичко ни е наред“ от Дорота Масловска, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“
Ирини Жамбонас за ролята на Ирина в „Заминавам“ от Алексей Слаповски, постановка Петър Пейков, режисьор Петър Денчев, Малък градски театър „Зад канала“
Мая Бабурска за ролята на Лейтенант Джанет в „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“
И тук ако не се присъди награда няма да е особена драма.
Сценография
Венелин Шурелов за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Петър Митев за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
Колкото и много да харесах „Дисни трилър“, нещо ми липсваше в сценографията, онова усещане за напластени спомени и истории в дневната, не само спотаен в ъгъла ужас. Затова много силно се колебая между сценографиите на „Канкун“ и „Ромео и Жулиета“ с по-голяма тежест към тази на „Канкун“.
Костюмография
Васил Абаджиев за „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
Елица Георгиева за „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, постановка Стилян Петров, Камерен театър „Възраждане“
Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
Skip.
Театрална музика
Кирил Дончев за „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“
Петър Дундаков за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
Петя Диманова за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Прескачаме и тук. Песничката на „Дисни трилър“ е смразяваща, ама чак награда за една песничка…
Водеща мъжка роля
Владимир Пенев за ролята на Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
Ивайло Христов за ролята на Коулмън Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Малин Кръстев за ролята на Валийн Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Малин Кръстев или Владо Пенев? Малин Кръстев, защото, да не забравяме, че Владо Пенев получи Икар за тази си роля, а дублирането е статистическа грешка. Кво да правиш, случаен принцип, уж…
Водеща женска роля
Александра Василева за ролята на Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
Бойка Велкова за ролята на Дора в „Две“ от Таня Шахова, постановка Юрий Дачев, Народен театър „Иван Вазов“
Ивана Папазова за ролята на Виктория Глас в „Глас“ от Елена Алексиева, постановка Калин Ангелов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
Искам да спечели Ивана Папазова. „Глас“ е спектакъл, който впечатлява, Ивана е изключителна в старанието си. НО! имам усещането, че в номинациите е включена и Бойка Велкова не без причина и тази причина е точно тя да вземе наградата…
Режисура
Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
Стефан Москов за „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
Тея Сугарева за „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, Театър „София“
„Ромео и Жулиета“.
Най-добро представление
„Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
„Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
„Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Каквото и да си говорим, „Ромео и Жулиета“ е хитът на сезона и това е най-достойното от трите представления.
Съвременна българска драматургия
„Злият принц“ от Георги Тенев (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Георги Тенев, 10 ноември 2013 г.)
„Покана за вечеря“ от Оля Стоянова (Театър „София“, постановка Тея Сугарева, 11 март 2014 г.)
„Хората от Оз“(Поредица от разговори, чиято последователност може да се променя според вкуса, желанието или настроението на читателя) от Яна Борисова (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Галин Стоев, 6 април 2013 г.)
Принципно трябва да се насърчава родното творчество, но…
През годините наградите Аскеер винаги са били някак по-престижните, по-желаните и с по-голяма тежест награди за театрално изкуство у нас. Икар винаги са ми изглеждали като „защото трябва да ги има“… За толкова години Аскеерите някак по-точно улавяха пулса на българския театър и отсяваха по-точно най-добрите през годината (с изключение на миналата, когато незнайно защо журито беше решило да отсвири варненския театър, който пък имаше изключително силен сезон и репертоар!). По традиция, сред номинираните не попадат и заглавия и творци от състава на Театър „Българска армия“ (а може би трябва, защото сред тях също има много добри, а журито не е само от театъра, че да е пристрастно)..
Наградите тази година ще отидат за спектакли, чиято премиера е била в периода от 15 април 2012 г. до 10 април 2013 г. Тази година номинациите за Аскеер ми изглеждат странни. Не знам дали и какво са гледали от журито и по какви критерии са избирали номинираните, но оставам с усещането, че има нещо сбъркано. И за първа година Икарите ще са по-смислената награда.
Следват номинациите, заедно с фаворитите ми. Като цяло ми се струва тъпо наблъксването в категориите на недотам ярки заглавия, за да може „Хамлет“ на Явор Гърдев да е безспорен фаворит. Също така се чудя защо не направят категория „Ляхова, Тороманов и Шурелов“ и на ротационен принцип всяка година да им дават награда, че да може и други сценографи и костюмографи да видим…
Водеща мъжка роля
Герасим Георгиев – Геро за ролята на Ганьо Балкански в „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, постановка Бина Харалампиева, Младежки театър „Николай Бинев“
Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
Марин Янев за ролята на Филипо, Стефан Мавродиев за ролята на Николо и Илия Добрев за ролята на Пепино в „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“
Леонид йовчев, няма съмнение. Не защото не заслужава наградата за ролята, а защото останалите бледнеят.
Водеща женска роля
Елена Азалова за ролята на Мария Гаралда в „Карнавал“ от Жорди Галсеран, постановка Петър Денчев, Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора
Жорета Николова за ролята на Нанси в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, постановка Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов“
Илка Зафирова за ролята на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ от Андрю Бовел, постановка Зорница София, Малък градски театър „Зад канала“
Странно, но нямам фаворит. Може би Илка Зафирова, въпреки че не съм гледал тази ѝ роля, но пък Илка е страхотна актриса, така че нямам съмнения, че се е справила безупречно.
Поддържаща мъжка роля
Атанас Атанасов за ролята на Труман в „Хората от Оз“ на Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Вежен Велчовски за ролята на Абдел в „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
Павлин Петрунов за ролята на Гунчо в „Духът на поета“ от Стефан Цанев, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“
Пас.
Поддържаща женска роля
Даниела Викторова за ролята на Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън, постановка Стоян Радев, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Ивана Папазова за ролята на Шут на Лир в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
Станка Калчева за ролята на Корделия Егерман в „Часът на вълците“ по мотиви от „Из живота на марионетките“ на Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“
Ей това ми е много интересна категория. Искам и трите да спечелят! Или поне първите две! (тайничко май Ивана ми е фаворит)
Изгряваща звезда
Васил ДуевДани за ролите на Свалячът и Сексистът в „Самотни персонажи“ от Васил Дуев, постановка Васил Дуев, Театрална работилница „Сфумато“
Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов, постановка Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Димитър Живков за ролите на г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка в „Живак“ (Авторски моноспектакъл) от Димитър Живков, постановка Димитър Стефанов, Продуцентска къща „Креди Арте“
Да сложиш Гергана Плетньова в тази категория е обидно. Не само заслужава да спечели, ами ако може – да ѝ връчат два аскеер-а.
Режисура
Ивайло Христов за „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, Народен театър „Иван Вазов“
Неда Соколовска за „Майките“, авторски вербатим спектакъл, Студио за документален театър „Vox populi“
Явор Гърдев за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“
Някакви съмнения, че Явор Гърдев ще вземе награда? Не би трябвало да имате…
Сценография
Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
Елена Иванова за „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
Петя Боюкова за „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов“
Пак за „Хамлет“, въпреки че личното ми предпочитание е Елена Иванова.
Костюмография
Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
Петя Боюкова за „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен Театър „Иван Вазов“
Юлиян Табаков за „Идиот 2012“ по Фьодор Михайлович Достоевски, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“
Пфф… айде, пак „Хамлет“, мир да има…
Театрална музика
Асен Аврамов за „Медея – майка ми“ от Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов, постановка Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
Антоний Дончев за „Ричард ІІІ“ по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
Мартин Каров за „Скачай!“ от Здрава Каменова и Мартин Каров, постановка Калин Ангелов, Театър „София“
Скачай!
Най-добро представление
„Майките“, авторски вербатим спектакъл, постановка Неда Соколовска, Студио за документален театър „Vox populi“
„Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“
„Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
така и така сме тръгнали да даваме на „Хамлет“, поне да е навсякъде… ще има мат’рял после медиите да пишат заглавия…
Съвременна българска драматургия
„Терапевтът“ от Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)
„Една седмица страсти“ от Любен Босилков (Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, постановка Ивелин Керанов, 25 март 2013 г.)
„Зазиданите“ от Ясен Василев (Младежки театър „Николай Бинев“, постановка Тея Сугарева, 8 октомври 2012 г.)
Тази година Академия „Аскеер“ присъди Специална награда Почетен „АСКЕЕР 2013“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство на проф. дфн Александър Шурбанов за превода на четирите високи трагедии на Шекспир – „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“
Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2013“ актрисата Емилия Радева.
На номинираните – честито, церемонията е на 23 май и ще я дават по телевизора! За радост – на живо.
We use cookies on our website to give you the most relevant experience by remembering your preferences and repeat visits. By clicking “Accept”, you consent to the use of ALL the cookies.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. These cookies ensure basic functionalities and security features of the website, anonymously.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Functional cookies help to perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collect feedbacks, and other third-party features.
Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.
Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.
Advertisement cookies are used to provide visitors with relevant ads and marketing campaigns. These cookies track visitors across websites and collect information to provide customized ads.
Гала спектакъл. Така Милен Миланов нарече това, което се случва на сцената на Театър Българска армия. Колко по-яко щеше да е беше прекрасна и тържествена церемония, празник за духа, културата и театралното изкуство… уви. В заучения сценарий, Милен Миланов използва архаични думички като „спомоществуватели“. Сякаш времето е спряло някъде през 80-те…