Последното изкушение

Първото представление, което гледах от Сценана кръстопът 2017 не беше това, което организаторите искаха – не гледах откриването. Оказа се, че изборът ми е повече от правилен – дочух немалко коментари за „Руски мармалад“ и нито един дори не се доближаваше до положителен. Началото на Пътят, както е подзаглавието на фестивала, пришито с бели конци […]

Богът на касапницата

Не съм от привържениците на т.нар. театрални мечки и не харесвам Владо Карамазов. Голям почитател съм на текстовете на Ясмина Реза и номинациите за Аскеер за Владо Карамазов и Александра Василева за роли именно в текст на Реза беше излизането ми от зоната на комфорта да не гледам мечки в театъра. Купих си билет (и […]

Награди Икар 2015

Скучните номинации по задължение за наградите Икар получиха и скучни победители по задължение в различните категории. Празничният дух вече не се усеща, наградите вълнуват само малка група хора в съсловието и това е сигнал, че има сериозен проблем в културата. Наградата Икар за Чест и достойнство – Стефан Илиев Награда Икар за изключителен творчески принос […]

Номинации за Икар 2015

За втора поредна година (вж. миналогодишните) номинациите са някак скучни и насилени. Личи сякаш опитът да се докаже, че София не е България и са номинирани много извънстолични представления от различни по-малки театри. Не искам да гадая кой трябва и ще вземе статуетката, защото при номинации по задължение, наградите също ще са по задължение. За […]

Аскеер 2013 – Победителите

Не запомних кой точно каза следния цитат на Бергман: „Щастието е добро здраве и лоша памет“ –Ингмар Бергман Не знам дали искам да бъда щастлив, но със сигурност трябва да се помни, че през 2013 номинациите за Аскеер бяха тотално недоразумение, а церемонията беше нещо, което задминаваше с тъпотията си дори тази на Икарите. На […]