Етикет: Ивана Папазова

Categories
Шум зад кулисите

Аскеер 2017 – Наградените

Аскеер 2017 – Наградените

Loading

Наградите Аскеер определено са по-авторитетните и изпълнени със смисъл, създадени с повече умисъл и с жури, което е по-прецизно и взискателно, с по-добър вкус към представленията. Все още има какво да се работи, за да се получи истински празнична атмосфера на церемонията по награждаването. Вероятно трябва да минат години преди на режисьорите, които правят церемонията, им щукне, че не е задължително на театрални награди церемонията да е като театрално представление. Надявам се да доживея, за да го видя това. Тази година ми хареса изчистената сценография и това, че всичко беше някак по-стегнато и в темпо. Ето и кои са новите носители на статуетката, на която ѝ пада каската.

Изгряваща звезда

  • Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов за „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“.

Поддържаща мъжка роля

  • Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

  • Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Поздравления за Ивана Папазова – ролята ѝ е малка, но запомняща се и предизвикваща бурен и несдържан аплауз след монолога ѝ. И само заради това си струва да се гледа цялото представление.

Сценография

  • Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

  • Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

  • Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Музикалната картина на „Вълци“ ме подразни – прекалено силна и натрапчива, като някакво уродливо съчленение към представлението, а не в хармония и единство. Бих предпочел друг да беше взел Аскеер-а тази година.

Водеща мъжка роля

  • Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

  • Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама“ по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

  • Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

„Театърът е лаборатория за обществен смисъл“ – това каза Диана при получаването на наградата. И именно защото дръзна да опита да открие този смисъл във „Вълци“ и защото го намери, защото успя да отрази в постановката обществото ни към момента, тя спечели. Защото конфликтът на човека с времето на Григор Антонов звучи прекалено отнесено и далечно, а конфликтът между вътрешния и външния свят и самата идея за толерантност при Стайко Мурджев са прекалено ежедневни и вече недотам интересни.

Най-добро представление

  • „Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Влади Люцканов риторично зададе въпроса – Как се получава най-добро представление, след като компонентите му не са добри? Не спечели в останалите категории за съставящите едно представление части, но взе за цялото. Интересно.

Съвременна българска драматургия

  • „Пробен срок“ от Николай Гундеров (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО

Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2017“ големия български драматург КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за ИКАР 2017

Номинации за ИКАР 2017

Loading

По-долу са основните категории номинирани за наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България. Към някои от категориите са моите предпочитания и евентуално – кратък коментар.

Водеща мъжка роля

  1. Васил Дуев за Хенри Чинаски в моноспектакъла „Всичко на масата“ по Чарлз Буковски, реж. Ана Батева, Общински театър „Любомир Кабакчиев“ – Казанлък
  2. Иван Радоев за Тартюф в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  3. Филип Аврамов за Чики и Валери Йорданов за Нино в „Ничия земя” по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

нямам фаворит в тази категория

Водеща женска роля

  1. Албена Чобанова за Малама във „Вампир“ от Антон Страшимиров, реж. Маргарита Мачева, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград
  2. Ивана Папазова за Васа Железнова в „Майка“ от Максим Горки, сценична версия и постановка Маргарита Мачева, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Стефка Янорова за Мелинда Мец в „Една нощ с теб“ от Майкъл Уелър, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“

Ивана Папазова прави поредна изключителна роля с образа на Васа!

Поддържаща мъжка роля

  1. Благой Бойчев за Юрген Тесман, Васил Читанов за Съдия Брак и Ивайло Драгиев за Айлерт Льовборг в „Хеда Габлер” от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково
  2. Ивайло Христов за Лебедев в „Иванов” от Антон П. Чехов, реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Йордан Ръсин за Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, реж. Григор Антонов, Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

  1. Ана Вълчанова за Елизабет Гаро-Ларше в „Името” от Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер, реж. Здравко Митков, Сатиричен театър „Алеко Константинов“
  2. Гергана Плетньова за Дорина в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  3. Елена Кабасакалова за Липа в „Майка“ от Максим Горки, сценична версия и постановка Маргарита Мачева, Драматичен театър „Николай О. Масалитнов“ – Пловдив

Елена Кабасакалова е различна, запомняща се в тази малка, но изключителна роля.

Дебют

  1. Александра Петрова за режисурата на „Хамелин” от Хуан Майорга, Сатиричен театър „Алеко Константинов“
  2. Анна Данкова за режисурата на „Голем“ – идея Анна Данкова с драматургичнотo съдействие ghostdog, ДНК, Национален дворец на културата и Култура аними
  3. Дамян Тенев за режисурата на „Оркестър „Титаник”, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково
  4. Маргарита Мачева за режисурата на „Майка” от Максим Горки, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  5. Мартин Христов за Хайме и Хосемари в „Хамелин” от Хуан Майорга, реж. Александра Петрова, Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Имаше няколко решения, които не са точно по моя вкус, в т.ч. използването на мултимедия в „Майка“. Нямам изразен фаворит.

Режисура

  1. Боян Иванов за „Жулиета” от Андраш Вишки, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
  2. Крис Шарков за „Хеда Габлер” от Хенрик Ибсен, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково
  3. Николай Поляков за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, Театър „София“

Не зная кой трябва да спечели, но знам, че това не трябва да е Николай Поляков. Неговата Анна Каренина беше плоска, бездушна и лишена от емоции. Тегаво действие, което едва дочакахме да свърши.

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Бел Ами“ от Юрий Дачев по Ги дьо Мопасан, реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. „Жулиета“ от Андраш Вишки, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
  3. „Цимбелин“ от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен

„Бел Ами“ ме остави без дъх, но и „Цимбелин“ не е за подценяване.

Сценография

  1. Васил Абаджиев за „Цимбелин” от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен
  2. Марина Райчинова за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков, Театър „София“
  3. Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, реж. Василена Радева, Театър „София“

Авторска музика

  1. Антони Дончев, Милчо Левиев и Румен Тосков за „Тъгопоглъщач” по текстове и рисунки на Дафина Георгиева-Роня, реж. Катя Петрова, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  2. Христо Йоцов за „Анна Каренина“ от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков и „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен, адаптация и реж. Катя Петрова, Театър „София“
  3. Христо Намлиев за „Едноокият цар” от Марк Креует, реж. Петър Денчев, Театрално-музикален продуцентски център, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Други награди Икар

  • Награда „Икар“ За цялостен принос към преподавателската дейност – проф. Цветана Манева
  • Награда „Икар“ за чест и достойнство – Гинка Станчева
  • Награда „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър – Руси Чанев
Categories
Театър

„Вълци“ – Драматичен театър – Пловдив

„Вълци“ – Драматичен театър – Пловдив

Loading

− Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке!

Това са първите думи, с които започва представлението „Вълци“ и първите, с които започват „Трънски разкази“ от Петър Делчев. Адаптацията е на Александър Секулов, а постановката е на Диана Добрева. Това е и първото представление, с което избрах да започна „Сцена на кръстопът“ и театралния сезон – с премиера на представление, за което имам няколко въпросителни, но и някакви очаквания.

Вече бях чел „Трънски разкази“, но Диана Добрева си оставаше голямата въпросителна – колкото и да харесвам театъра, който прави, у мен се съпротивляваше упорито онова усещане, че нещо няма да е наред. Защото за първи път поставя текст на български автор. Текст, върху който самата тя не е прекарала седмици и месеци, за да адаптира за сцена. Поставя в Пловдив, защото тук е поканена да го направи, с текст, който сякаш е далеч от нея, не я вълнува, не я кара да ври и кипи. Диана Добрева е използвана за режисьор-мечка, магнит за публика. Като почитател на Диана Добрева и изгледал голяма част от нейните постановки, беше ми любопитно и някак странно как „Вълци“ се явява продължение на нишката от теми и спектакли, върху които работи и все още нямам своя отговор. Бих задал този въпрос на пресконференция, но вероятно от страх, че ще задам неудовен въпрос, от театъра не ме канят на пресконференциите си. Може би ще задам въпроса директно на Диана, пресконференцията не е единственият начин за контакт с нея (за радост!)

Разбира се, че горните ми опасения са дали резултат в крайния продукт – очаквах значително повече от почерка на режисьорката, повече дързост в интерпретацията. Вероятно българският текст, с който се чувства не съвсем в свои води или пък фактът, че не е неин избор, е довел до някакво затваряне и ограничаване на размаха.

Въпреки това си взех билет за премиерата. Днес, няколко дни по-късно, изобщо не съжалявам. Получило се е прекрасно представление, което след всяко следващо изиграване ще уляга още и още и ще става все по-хубаво.

„Вълци“ разказва за загубата на човешкото и превръщането на хората във вълци. Озлоблението разкрива комплексите, Много добро разпределение на актьорите и добро разделение между млади и стари. Изключителна роля на Иван Костадинов в ролята на поп Никодим. Чужд за селото, както е чужда и вярата и близостта между хората тук, свещеникът попива греховете и прави опити да смири бесовете, да приеме комплексите, страховете и отчуждението, които властват в това село, някъде в нищото. И вълците. Те също са тук, господари на пустошта – едновременно далеч и само воят им се чува, но и същевременно тук, някак близо. И в опит да ги държи далеч, да върне надеждата и вярата, е поп Никодим. Роля, изиграна безупречно от непрофесионален актьор, който наравно и без да отстъпва, си партнираше на сцената с останалите артисти. Роля и актьор толкова различни, че веднага правят впечатление и се запечатват в създанието. Затова и Диана Добрева изгражда постановката си около свещеника, той е идейният център на представлението и откритието на Добрева.

Не разбрах какво точно прави Герасим Георгиев – Геро в разпределението, освен да е… кхъ-кхъ… мечката сред актьорите. Не ме подразни, но не ме и спечели – съмнявам се да е единственият, който да може да изиграе тази роля. За сметка на това пък Симеон Алексиев като мъдреца на селото, беше отлично попадение! Силна и отчетлива роля, изпълнена брилянтно. Както и малката, но запомнящата се роля на Ивана Папазова, предизвикала бурен аплауз на премиерата.

“ ВЪЛЦИ“ . Премиера. 12.09. ДТ Пловдив.

ВЪЛЦИ
по „Трънски разкази” от Петър Делчев
постановка – Диана Добрева
драматиза…

Posted by Diana Dobreva on Friday, September 2, 2016

Дали „Вълци“ ми хареса – да, със сигурност. Харесаха ми и „Трънски разкази“. Адаптацията се оказа много добра, много успешна и наистина много податлива за сцена. Харесах режисьорските решения, даже исках да има повече от дързостта на Диана Добрева. Харесах актьорската игра и гротескната някак сценография. Допаднаха ми костюмите и воят на вълците от музикалната картина. Определено ще се върна в театъра, за да го изгледам поне още веднъж. За пречистване.

Categories
Театър

Майка

Майка

Loading

Да, гледах „Майка“ на Драматичен театър – Пловдив. Гледах премиерата – без никакво колебание – просто отворих скицата и си купих билет. После поканих и колеги, а те, отново без колебание, приеха предизвикателството да гледаме заедно.

Заглавието е такова, че представлението можеше да бъде или гвоздеят в репертоара на театъра, или тотално да го закопае още по-надълбоко след редицата последни посредствени заглавия.

Аз съм УАУ! Колегите, с които бях, също са силно впечатлени!

13055919_1331784480172171_1798272528852396692_o

„Майка“ се оказа разкошно представление. Най-доброто в настоящия репертоар на пловдивския театър. Не съм гледал и не познавам много от предлаганите заглавия, но нямам и желание. И имам усещането, че не съм изпуснал. Но „Майка“ беше тотално и очаквано попадение в десетката.

Малко информация за постановката:

  • сценичен вариант и постановка – Маргарита Мачева
  • сценография и костюми – Елица Георгиева
  • музика – Пламен Мирчев – Мирона
  • видеодизайн – Петко Танчев
  • художествено осветление – Стайко Мурджев
  • плакат – Радослава Боор
  • фотограф – Георги Вачев

Постановката е по пиесата на Горки „Васа Железнова“ в нейния по-ранен вариант. Всъщност вторият вариант е съвсем различна пиеса – докато първата е по-театрална, втората е по-диалогична, а двете са с различен сюжет и фабула, с различни действащи лица. Дори Васа е представена с друго име – Борисовна, вместо Петровна. И докато Васа става главна героиня във втория вариант, в първия отсъстват ясно изразени главни герои (чеховска структура). Но пък само за първия вариант подзаглавието е „Сцени. Майка“. Първият вариант е сякаш по-познат, по-често се поставя на сцена, докато вторият е по-подходящ за екранизация. И днес можете да чуете впечатления за постановките на Красимир Спасов в Народния театър, на Стоян Камбарев във Варна или на Калин Ангелов във Велико Търново.

Горки е предизвикателство. За читателя. За зрителя. За режисьора. За артистите. Текстът е сложен, на моменти може би труден за разбиране, на места почти нечетим. Посланията са много и разнопосочни, многопластови и често – противоречиви, каквито са и персонажите. Вероятно заради това и е от текстовете, които сякаш се избягват от режисьорите.

Действието се развива в политически нестабилна предреволюционна Русия по време на индустриалната криза и проследява взаимоотношенията на членовете на едно семейство в критична ситуация. Времето също е определящо за отношенията им, макар и не изцяло.

На сцената излизат Ивана Папазова, Мариана Йотова, Димитър Банчев, Тодор Дърлянов, Александра Димитрова, Боряна Братоева/ Мария Сотирова, Красимир Доков, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Петя Михайлова/ Деница Илиева, всеки със своята роля, всеки – различен, но същевременно в синхрон с всички останали. „Майка“ няма главни и второстепенни, поддържащи герои, всички са важни, всички имат своята важна роля, която трябва да изиграят, след което да отстъпят място на другия.

Ивана Папазова е изключителна! Не е тайна моята симпатия към нея, но тя е съвсем оправдана – харесвам работата ѝ, как подхожда към всеки един образ и отдадеността към детайлите. Всъщност всички бяха много добри и актьорски се бяха сработили прекрасно, за да изглеждат на сцената като разпадащо се семейство. Семейство, в което всеки се спасява поотделно, без да го е грижа за останалите. В общество, което действа по същия начин във време на несигурност.

Основна тема в „Майка“, в нейния първи ватриант, е жената-майка. Майката като притегателен и обединяващ център, стожер на семейството. Майката, с всички нейни възходи и падения. Сила и слабости. И как майката завърта всички около себе си и влияе на взаимоотношенията между останалите членове в семейството. Поставени в критична ситуация, те проявяват болезнените си страсти, слабости и желания. Едно микрообщество, което вместо да бъде сплотено, е разкъсано от алчност, съмнения и злоба. „Майка“ повдига въпросите за свободата, за възмездието, за отклоненията от собствената същност, за невъзможната любов, за дома и за семейството.

Ако трябва да поставям някаква оценка, както често правя на филмите, които гледам, „Майка“ на пловдивския театър би получил 8/10. Имаше няколко дребни неща, маловажни и несъществени, които намаляват общата оценка и които можеше да ги няма, но няма да ги споменавам именно заради маловажността им. Пък и защото „Майка“ е чудесна постановка, за която трябва да се гледа. След кеото да се говори, говори, говори…

Като начало можете да започнете с албума със снимки от представлението. После си купете билет.

„Който иска да ме съди, да ме съди както иска. Това, което направих, го направих затова, защото съм майка и защото нищо, което е за децата, не е грях.“ –Васа Железнова

Categories
Театър

Чиста къща

Loading

Плакатът на Чиста къща„Чиста къща“ е писа от Сара Рул, първата ѝ.

По-известна става втората, защото е по-провокативна и има вибратор в заглавието. „Чиста къща“, обаче, е по-хубавата, макар и също толкова женска. Не че е неподходяща и за мъже, но една жена би я оценила по-добре. На пръв поглед изглежда лековата, приятна за четене и гледане, но с малко замисляне върху нещата и се превръща в текст, който оставя горчилка. Въпреки уханието на ябълки, повея на морски бриз и вицовете.

И така, „Чиста къща“ се появява на сцената на Драматичен театър – Пловдив „Н.О. Масалитинов“. Режисьор е Иван Урумов, сценография – Петър Начев, костюми – Мария Диманова. За ролите са поканени Ивана Папазова, Елена Атанасова, Радина Думанян, Надя Конакчиева и Троян Гогов.

Получило се е много елегантно и стилно представление. Ако искате да ви е весело и забавно – получавате го – пиесата е изпъстрена с достатъчно хумористични моменти. Ако пък искате теми за размисъл – има в изобилие. Защото когато актьорите се поклонят на финала, на Вас вероятно ще ви се иска да сте като Матилда… Мачилги… Всички искат да са Матилда. Добре де, Мачилги. Само че в действителност са или отдадената на кариерата Лейн, или изрядната домакиня Вирджиния. Няма пълно щастие, а най-смешният виц има силата да те убие. (и малко черна статистика – 1 на всеки 4 е потенциален пациент в онкологията)

Пиеса, а и спектакъл, за любовта. Представление за изборите, който правим в живота. За ударите на съдбата и нейните непрестанни шеги. Представление, което ще ви хареса. Отлична актьорска игра, чист и истински театър. Точно такъв, какъвто го обичам и изключително много харесах в „Есенна соната“ (същият режисьор, същият сценограф, същият театър). Истинска наслада.

Не разбрах добре чия е била идеята пиесата да бъде поставена в Пловдивския театър – не ме поканиха на пресконференция, но от медиите оставам с впечатление, че е решение на директора и драматурга, не на поставящия режисьор. Това е довело до някакъв буквализъм, защото режисьорът сякаш не е дишал с проблемите на героите, темите не са го вълнували лично или поне с такова впечатление останах. Защото се е съобразил с ремарките на авторката, включително и частта с надписите, които спокойно можеха да бъдат изиграни от артистите брилянтно – всички са много, ама много добри! Но това е бял кахър, както се казва, който няма да бъде забелязан от някой, който не е чел преди това пиесата.

Другото, което прави впечатление, е акцентът на Радина Думанян. В един момент се объркваш – бразилка в Щатите ли гледаш или циганка на Главната. Иначе пък е много добра и прави страхотна (първа?) роля!

Струва си да се гледа. Не е някакъв хит, нито пък има претенция за някаква изключителност, но въпреки това е много свежо попълнение в репертоара на театъра.

Чиста къща

снимката и плакатът са на Георги Вачев

Categories
Шум зад кулисите

Аскеер 2014 – Номинации по задължение?

Loading

Днес обявиха номинациите за Аскеер. Можете да видите ето тук жури-мури и пр. информация за това как и защо точно тези са номинациите.

Няма какво да се лъжем, сезонът е скучноват и заглавията и имената, които правят впечатление, са малко. За разлика от Икарите, тук поне има някаква вложена мисъл, макар и недостатъчна. Мое лично мнение е, че в полза на наградите би било през отделни години да не се поощрява посредствена работа, само колкото да се даде статуетката. В някои години спокойно може да не се присъжда награда – така хем ще се отбележи, че никой не е работил достатъчно, хем ще се стимулират творците да полагат повече усилия, за да бъде забелязан трудът им и да не сипят ширпотреба представления-еднодневки на килограм. Да не посочвам имена и заглавия!

Искрено се надявам, въпреки че няма да се случи, да видим ЦЕРЕМОНИЯ по награждаването, а не спектакъл. Тържество на културата, на изкуството, а не евтини смешки от ненаучен сценарий, който водещите четат разпечатан от папките си. Барем по едно таблетче да имаха… 2014 е!

Искрено се надявам, въпреки че отново няма да се случи, да спечелят най-достойните, а не най-уговорените.

Искрено се надявам наградите отсъствието на номинации за ТР „Сфумато“ да не е само за да не може Ласкин да не може да си прави гаргара с тях.

И все пак, ето номинациите, както и моите щения и размисли относно кой би трябвало да спечели и защо.

Изгряваща звезда

  1. Бойко Кръстанов за ролята на Гичо във „Възвишение“ от Милен Русков, драматизация Иван Добчев и Александър Секулов, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Елена Телбис за ролята на Изи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Христо Ушев за ролята на Робин в „Робин“ от Анна Топалджикова, постановка Тея Сугарева, копродукция на Сдружение „Антракт“ и Камерен театър „Възраждане“ и за ролята си в „Welcome America“ от Матей Вишнек, постановка Тея Сугарева, Театър „София“

Колкото и „Възвишение“ да не ми допадна, да му липсва нещо голямо, за да бъде хитът на сезона, Бойко Кръстанов прави много добър старт с ролята си. Не съм гледал останалите номинирани, но искрено се надявам да са поне толкова добри, колкото е Бойко във „Възвишение“.

Поддържаща мъжка роля

  1. Александър Кадиев за ролята на Клеант в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, и за ролята на Бузата в „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, постановка Мариус Куркински, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Валери Йорданов за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Мартин Гяуров за ролята на Алекс в „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, постановка Тея Сугарева, Театър „София“

Можем да минем и без награда тази година.

Поддържаща женска роля

  1. Вяра Табакова за ролята на Немощната старица във „Всичко ни е наред“ от Дорота Масловска, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Ирини Жамбонас за ролята на Ирина в „Заминавам“ от Алексей Слаповски, постановка Петър Пейков, режисьор Петър Денчев, Малък градски театър „Зад канала“
  3. Мая Бабурска за ролята на Лейтенант Джанет в „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“

И тук ако не се присъди награда няма да е особена драма.

Сценография

  1. Венелин Шурелов за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Петър Митев за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Колкото и много да харесах „Дисни трилър“, нещо ми липсваше в сценографията, онова усещане за напластени спомени и истории в дневната, не само спотаен в ъгъла ужас. Затова много силно се колебая между сценографиите на „Канкун“ и „Ромео и Жулиета“ с по-голяма тежест към тази на „Канкун“.

Костюмография

  1. Васил Абаджиев за „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Елица Георгиева за „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, постановка Стилян Петров, Камерен театър „Възраждане“
  3. Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Skip.

Театрална музика

  1. Кирил Дончев за „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Петър Дундаков за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Петя Диманова за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Прескачаме и тук. Песничката на „Дисни трилър“ е смразяваща, ама чак награда за една песничка…

Водеща мъжка роля

  1. Владимир Пенев за ролята на Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Ивайло Христов за ролята на Коулмън Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Малин Кръстев за ролята на Валийн Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Малин Кръстев или Владо Пенев? Малин Кръстев, защото, да не забравяме, че Владо Пенев получи Икар за тази си роля, а дублирането е статистическа грешка. Кво да правиш, случаен принцип, уж…

Водеща женска роля

  1. Александра Василева за ролята на Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Бойка Велкова за ролята на Дора в „Две“ от Таня Шахова, постановка Юрий Дачев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Ивана Папазова за ролята на Виктория Глас в „Глас“ от Елена Алексиева, постановка Калин Ангелов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Искам да спечели Ивана Папазова. „Глас“ е спектакъл, който впечатлява, Ивана е изключителна в старанието си. НО! имам усещането, че в номинациите е включена и Бойка Велкова не без причина и тази причина е точно тя да вземе наградата…

Режисура

  1. Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
  2. Стефан Москов за „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  3. Тея Сугарева за „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, Театър „София“

„Ромео и Жулиета“.

Най-добро представление

  1. „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  2. „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
  3. „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Каквото и да си говорим, „Ромео и Жулиета“ е хитът на сезона и това е най-достойното от трите представления.

Съвременна българска драматургия

  1. „Злият принц“ от Георги Тенев (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Георги Тенев, 10 ноември 2013 г.)
  2. „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова (Театър „София“, постановка Тея Сугарева, 11 март 2014 г.)
  3. „Хората от Оз“ (Поредица от разговори, чиято последователност може да се променя според вкуса, желанието или настроението на читателя) от Яна Борисова (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Галин Стоев, 6 април 2013 г.)

Принципно трябва да се насърчава родното творчество, но…