Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.
Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.
Когато през март споделих, че съм готов за ново и голямо предизвикателство и очаквам най-прекрасната работа да ме намери чрез мрежата ми от познати и приятели, от читателите на блога и социалните медии, до които достига посланието ми, наистина вярвах, че това е възможно да се случи. Вярвам в това и сега – дори сякаш повече от всякога.
Тогава бях готов да изчакам, за да не взема прибързано решение и да поема ангажимент към някого или нещо, и да останем взаимно разочаровани от решението.
Времето лети, мартенската публикация остана далеч в историята, затрупана от куп други, вероятно по-интересни за читателите неща от моя проблем с търсене на работа.
Вчера животът ми поднесе неприятна изненада. Life changing. Не искам да изпадам в подробности, но е драстична и изисква моята намеса сега. Веднага! Затова не мога да си позволя повече да бъда мечтател. Искам да работя! Трябва да работя! Сега. Каквото и да е. И това е от изключителна важност за мен.
Ако можете да ми помогнете, моля, направете го! Сега!
За съжаление съм принуден от обстоятелствата да прекратя всички мои доброволни инициативи и проекти, в които участвам или съм въвлечен, и които не могат да ми осигурят някакъв приход. За съжаление няма да мога да удържа на думата си и да довърша неща, които предварително съм обещал да свърша.
Единственото участието ми като жури на БГ Сайт 2011 остава като ангажимент, защото считам, че наистина заслужава усилието. Всички останали малки и големи неща остават на заден план и вероятно няма да бъдат изпълнени никога. Извинявам се за разочарованието, но когато животът ни поднесе неприятен обрат, започваме да се пренагласяме спрямо него.
Преди ден-два в Google+ Аделина Генова сподели няколко визитки на деца, които имат желание да представят България на детската Евровизия.
„пее популярни песни, а едновременно с това се занимава с фолклор, само на 12 години е, но вече има над 30 награди, занимава се със солфеж и свири на пиано, колекционира салфетки, девизът й е „Ще успея!“
„мечтае да пее на една сцена с Арета Франклин, обича природата и затова я претворява в картините си, обича спорта и кара ски и ролери.“
„на 13 години, от 3 годишен свири на цигулка, занимава се и със спортни танци, девизът му е „Аз мога“
За съжаление споделянето е в кръг и е ограничено до малък кръг хора, но коментарите се завъртяха около болните амбиции на родителите и как те лишават децата от право на „нормално“ детство в опити „нашето гардже да е най-“.
Това споделяне ми напомни за добавената преди време във Facebook функционалност да се отбелязва, когато някой потребител чака дете. Сега, с въвеждането на Timeline, който заменя потребителския профил, са добавени и още повече подобни неща за споделяне, не само бебе. Но възможността за споделяне на очакваното бебе ме наведе до някои мисли за развитието и бъдещето на социалните мрежи, които споделих в Google+ и които ще споделя отново и тук, леко допълнени, за да не се губят:
1. Неродените деца на две бременни жени, които са приятелки във Facebook (които са споменали, че очакват дете), мета-приятели ли са?
2. Това ли е следващото поколение социални мрежи – потребителските социален граф и граф за интереси се изграждат предварително, още преди раждането и е напълно готов, когато детето се роди. Необходимо е само когато детето има възможност да се регистрира, за да открие приятелите си, които мама и тати вече са му избрали, както и заниманията и интересите, които ще запълват детството му.
Това може би изглежда забавно, но е същевременно и плашещо. И на мен никак не ми допада.
Никой Не ще изпълни предизборните си обещания.
Никой Не ще обърне внимание на твоите проблеми.
Никой Не ще се справи с безработицата.
Никой Не ще се справи с бедността!
На Никой Не му пука.
Ако Никой Не бъде избран, нещата ще са по-добри за всички.
На пръв поглед новата Времева линия във Facebook (Facebook Timeline) e красива и отлично замества досега съществуващия и до болка познат социален профил, с който сме свикнали и ползваме цяла вечност. Вместо просто да показва последното споделено съдържание, времевата линия позволява на посетителя да разгледа целия ви живот, образно казано, от раждането до днес (най-най-долу, в дъното на страницата Facebook предлага възможност да добавите и бебешката си снимка. Въх!).
Това определено променя парадигмата за профилите в социалните медии.
Несъмнено е интересно, а и любопитно, да мога да погледна назад във времето и да прегледам споделянията си през отминалите години, но сред тях има доста неща, които не съм убеден, че бих искал някой друг да вижда. Сякаш има твърде много информация за мен, която да откриват посетителите на профила ми. Въпреки че от години е възможно да се разглеждат качените ми снимки, по някакъв начин досега те бяха лишени от контекст. Сега вече е възможно да се види и контекстът – околните споделянията, мнения и коментати, които съм публикувал на онова, което преди беше стената ми.
Facebook позволява свързването с непрекъснато увеличаващ се брой сайтове и приложения, като се използва потребителската Facebook идентичност. Така могат да се пишат документи, да се споделя какво четете, да се играят игри и т.н. и за повечето хора това е чудесно и желано нововъведение и възможност. Всичко се контролира от едно място, с едно потребителско име и парола, а и е значително по-лесно и разбираемо от, да речем, OpenID. Чудесно!
За разлика от досега, вече когато някой в уеб щракне на сайт или приложение, което използва Facebook Connect, за да разгледа профила на потребителя, наистина ще вижда потребителя: целият му живот му в контекст. Като на кинолента. Това е контекстна идентичност; нещо, което не се получава от име и фамилия, лична карта или дори ДНК-профил. Досега потребителският профил беше изграден от подбрани късчета информации, наред с наскоро споделените неща. Сега освен тях тук се виждат и сватбените снимки, снимки от пиянските нощи преди време и, вероятно, няколко направени прибързано и необмислено споделяния, под влияние на гняв или други емоции след нещо отдавна забравено, случило се през далечната 2006. Смесени, разбира се, с по-професионални и обмислени споделяния, препратки, снимки…
От една страна това е много яко. От друга, всичко това, поднесено по този начин, е силно плашещо. Онлайн обществото не е подготвено за такъв драстичен ход. Досега споделянията бяха проектирани да бъдат забравяни с времето, заровени дълбоко в миналото, но с Facebook Timeline споделените мигове от живота са извадени на показ, на преден план, готови да бъдат разглеждани. За възкресяване на стари спомени и вдъхване на живот на позатихнали дискусии по спорни теми. Докато не обходите всичко, от началото до края, за да скриете или изтриете нещата, които не се съвсем за показване.
Разбира се, никой не принуден насила да използва Facebook, въпреки че за мнозина използването му е основна част от социалния опит и преживяване. Тревога предизвиква тенденцията за пълна прозрачност и социален контекст в уеб индустрията, като в замяна се очаква от всички потребители да споделят живота си. Освен ако нямат какво да крият. Никой не отрича правото на свобода – въпрос на потребителско желание и мотивация е какво и колко да се споделя – ако някой не се чувства съвсем комфортно с нещо, не го споделя. Крайно прозрачните интерфейси обаче са проектирани по начин, който води до обществен натиск за споделяне – „всички други споделят информация за едно, друго или трето нещо, ти защо си толкова потаен!?“
Освен това има нещо особено шокиращо в добавянето на емоциите и преживяванията в социална база данни. Facebook се превърна в социална операционна система. Където „социална“ означава “споделяне на страници, файлове и ресурси чрез електронни средства” – това е чудесно и е голяма крачка напред. Но що се отнася до взаимоотношенията между хората, дори идеята за поставянето им в някакви общи, предварително дефинирани категории, и макар незадължителността на споделянето на тези информации, е изключителна проява на лош вкус.
А възможността да се предоставя на потребителите контрол не само върху тяхната дигитална идентичност, но и върху платформата, която ги дефинира и съхранява, е много добро решение. Безспорно!
Толкова време беше нужно на Google+ от затворено полево изпитание да прерасне в отворена, публична бета версия.
12 седмици усилена работа и 100 направени (значими) подобрения в платформата[1. и в това число не влизат дребни корекции на допуснати грешки или отстраняване на бъгове, съобщени от потребителите]. Която непрекъснато, ден след ден, набира скорост, зрялост и затвърждава позицията си на пазара за социални мрежи. Историята не помни толкова стремглаво разработване на друг проект на Google – ставахме свидетели на промени непрекъснато, всичко се подобряваше още докато използваме системата.
84 дни на усилено експериментиране доведоха до значително подобряване и премахване на полузатворения статут – вече не се налага изпращането на покани[2. Аз изпратих доста покани на всички, които поискаха от тази страница.] (въпреки че функционалността не е премахната, макар да е ненужна на практика). Едва ли някой вече е пропуснал голямата синя стрелка, сочеща към +You в горната лента на Google, когато отвори началната страница на търсачката (от екранния кадър в началото). Просто отивате на http://google.com/+. Всичко започва оттам 🙂
Новината(и продължението ѝ) е голяма и беше споделена в официалния блог на Google от Вик Гундотра, който разкри последните добавени функционалности и промени, достигайки заветното число 100, което довежда до публичното отваряне, макар и все още в бета.
Макар и платформата да е отворена за всички желаещи да се присъединят, остава забраната за бизнеса – те все още ще трябва да изчакат отвън и да задържат регистрациите си. Ветото не е вдигнато за тях, а всички такива регистрации се блокират. Моят съвет – не се мъчете да надхитрявате системата, това само може да ви навреди и да си навлечете гнева на потребителите.
Всички хора, обаче, са добре дошли да се присъединят и да експериментират с кръгове, терени, споделняне на интересни и полезни неща…
Ограничението за присъединяване остава и за потребителите на Google Apps. Това е малко странно, защото те са най-скъпите потребители на Google – те (някои от тях) плащат, за да използват услугите на Google, а в същото време не получават възможност да се присъединят. Но това също се очаква да бъде преодоляно като бариера скоро. (какво става?)
Какво ново след отварянето?
Основните промени са в Hangouts (т.нар. Терени), груповият видеочат на платформата, като най-значимата от тях е пренасянето на терените и върху мобилните устройства. Приложението за Android (версия 2.3 и по-нови) е вече обновено, а Google обеща това да се случи скоро и за приложенията за iOS.
Нововъведение е „on air“, което позволява на група от 10 човека да участва активно във видеоконференция, която е публична и всички останали потребители могат да гледат. Тази функционалност е временно достъпна само за малък кръг потребители, но скоро ще бъде отворена за всички.
Към Hangouts са добавени и няколко „екстри“ – споделяне на екрана (screensharing), за да можете да показвате какво виждате на екрана си, Sketchpad: за да рисувате заедно, Google Docs: за да можете заедно да пишете, редактирате, планирате или представяте неща.[3. Забележка: Екстрите са в ранна фаза от развитието си и все още са с много грешки и бъгове. Ако нещо се счупи, възползвайте се от възможността да изпратите обратна връзка и да споделите проблема.]
Добавена е възможност за търсене в Google+ – беше наистина странно, че услугата стартира без търсачка, предвид, че това е основният бизнес на Google и доминиращото положение на фирмата в областта, но това вече е коригирано и играчката вече е сериозен инструмент. Възможността за търсене в Google+ коренно променя платформата и е чудесен архив на вече споделеното. Освен всичко друго, работи бързо, наистина бързо. Там, където досега можеха да се търсят само потребители, вече може да се търси всичко – потребители, в мрежата, в споделянията в Google+, в Sparks[4. Тази функционалност остава най-неразбраната и неизползваната, като в същото време продължава да изглежда най-неадекватно и да не се радва на подобрения, което е странно, предвид потенциала, който има за откриване на съдържания по интереси.], а резултатите са разделени на „Най-добри“ и „най-скорошни“. Алгоритъмът, по който се определят „най-добрите“ е неясен, но изглежда като комбинация от ключови думи, публикации от потребители в кръговете, брой +1 и пресподеляния (reshares). Чудесна добавка е възможността за съхраняване на търсенията и достъпването им по-късно. Търсенето позволява възобновяване на стари обсъждания и дискусии, което е голямо предимство. Взето е под внимание и запазването на поверителността и търсачката връща само резултати от публични споделяния и на информации от хората, които споделят с човека, който извършва търсенето.
Инструментът Huddle (достъпен само за мобилните устройства), е преименуван на Messenger и вече включва възможност за споделяне на снимки.
И още?
Очаква се добавянето на още нови функционалности в близките дни, но за тях – когато станат реалност и са достъпни за всички. Стремглавото разработване на Google+ продължава.
Присъединете се, ако още не сте го направили. Можете да ме добавите в кръговете си — това е моят профил.
В уеб новините и новите неща не са задължително само нещата, които са важни в страната, в града, квартала или за целия свят. Това основно и предимно са нещата, които са важни за конкретния потребител. И Facebook знае и разбира това отлично. Facebook познават потребителите си и техните навици; те много добре знаят, че потребителите получават информация за нещата, които ги интересуват, най-вече от Началната страница. Затова Началната страница се трансформира в инструмент, който да е еднакво полезен, интересен и информативен за всички потребители, независимо колко често посещават и ползват Facebook. Точно така е обявена и промяната в официалния блог – „интересни новини, когато и да отворите“.
Веднага след като обновяването е налично за съответния потребител, той вижда, наред с новия облик и всички промени, голямо съобщение най-горе на страницата:
От този момент нататък играта се променя. Всичко е различно – изглежда различно и функционира по различен начин. И, опасявам се, много е възможно това да не ви се хареса!
Промените
Потокът с новини, Newsfeed
Facebook отлично знаят какво трябва да съдържа Началната страница на един сайт – винаги актуално и интересно съдържание, което да заинтригува посетителя и да го накара да продължи да изследва по-задълбочено в дълбините на сайта. Именно затова на своята страница Facebook са разположили ключова функционалност на системата си – потокът с новини – събраните на едно място, обединени в една страница всички онези интересни и важни неща, споделени от приятелите на потребителя, както и от страниците, които харесва. Оттук основно потребителите разбират какво се случва с техните приятели и хората, на които най-много държат, какво са споделили брандовете, които харесват… Всички интересни неща са тук. Така е проектиран да работи потокът с новини. И ако досега сте си мислили, че тази страница е била персонализирана за всеки потребител (или за вас) и е показвала това, което той е очаквал да види на нея, грешали сте! Досега тя съдържаше онези информации, които Facebook считаше, че са важни за него, просто подредени в хронологичен ред.
Сега функционалността е значително подобрена, защото алгоритмите, които работят на заден план и извличат и подреждат съдържанието, са силно променени, за да може да се предложи наистина онова съдържание, което да е интересно и да привлича вниманието на потребителя.
Кажете „Здравей!“ на персонализираната специално за вас начална страница.
Във Facebook знаят, че повечето потребители следят както раздела с „Най-новите“ неща, които току-що са били споделени, така и при влизане в сайта поглеждат и раздела „Top stories“, за да се информират и за нещата, които са се случили, но са пропуснали. Това отнема време, особено ако е минало повече време от последното влизане на сайта, а и води до объркване във времевите линии – кое точно след кое се е случило, как се определя кое е важно и кое – не, липсата на контрол върху показваните неща… Това вече е минало.
Марк Тонкеловиц от Facebook сравнява новата начална страница на Facebook с първата страница на вестник – когато и да го погледнеш, водещите новини (най-интересните) са най-отгоре, следвани от нещата, които се случват междувременно. Но ако пропуснеш да четеш вестника за няколко дни, при следващото четене е по-добре да получиш някакво резюме на случилото се през това време, вместо вестникът да предполага, че читателят е запознат с нещата и да му предлага нови неща за четене. За да е възможно да се реализира това, досегашните два потока „Top stories“ и „Most recent“ се обединяват в един общ низ от събития, споделяния, снимки…, който е видимо подобрен, за да показва по-адекватно съдържанията, публикувани и споделени от последното му зареждане на страницата. За да могат потребителите да са в течение с нещата, които се случват с приятелите им и да не изпускат важните неща.
Как точно Facebook решава кои информации са най-интересни и важни за потребителя? Ето какво пише в Помощните страници :
Преценяваме дали нещо е топ история на база много различни фактори, в това число връзката ви с потребителя, който е споделил новината, какъв вид новина е, колко коментари и харесвания е получила и т.н. Например един status update на приятел, който обикновено не би бил топ история, би се превърнал в такава ако много приятели го коментират или харесат.
Разбира се алгоритмите не винаги дават най-добрия възможен и очакван резултат, особено предвид факта, че всички потребители са различни и имат различни очаквания и нагласи. Но това в случая е лесно поправимо – всеки потребител може да обучава алгоритъма за предпочитанията си, като отбелязва пропуснати топ истории или премахва отбелязвани като такива по погрешка от алгоритъма. Най-важните и интересни новини (тези отгоре) са лесно различими в потока, защото имат синьо триъгълниче в горния си ляв ъгъл. Щракването върху него прави топ историята обикновена или обратно. Премахвате топ новината и следващия път няма да виждате подобни съдържания като важни. Освен синята отметка, при посочване, в дясно на всяка новина се появява падащо меню с допълнителни възможности за персонализиране на потока.
След преглеждане на важните новини, които са резюме от последното влизане, вероятно бихте искали да разгледате и секцията с нещата, случили се наскоро. Ако сте изчели всички важни новини, значи сте достигнали до раздела с по-новите неща. Можете да достигнете до него и чрез натискането на препратката в началото на раздела за водещите неща и така бързо и лесно да преминавате от секция в секция, докато наваксате пропуснатото.
Така функционират топ историите, но ако посещавате сайта често и редовно опреснявате страницата, непрекъснато ще виждате нови и нови неща и споделяния най-отгоре, докато важните се складират под тях, защото са важни, но се предполага, че вече сте им обърнали внимание.
Забележка: Тази функционалност за показване на новините е налична и ако се идентифицирате като страницата, която администрирате.
Ticker
Тази добавка не е нова, тя е налична за тестовe при много потребители от няколко седмици. Разположена е или в горния десен ъгъл на Началната страница, или в колоната за чат, в горния ѝ край, в зависимост от потребителските предпочитания. Ticker е интересно нововъведение и представлява списък с действията в реално време, които приятелите на потребителя извършват.
За разлика от потока с новини, който е насочен към новините от миналото, Ticker е за нещата, които се случват сега, в реално време. Той частично замества някои неща, които доскоро се показваха в раздела с „Най-скорошни“ обновявания и в него са изнесени всички неща, които иначе биха направили новините трудни за четене – харесване, коментиране, сприятеляване… И това е само в резюме – при щракване върху съответната информация, която е привлякла вниманието, се зарежда ново прозорче, свързано с Ticker, в което е цялата информация за действието, откъдето може да се взаимодейства директно, да се коментира, харесва, споделя, без да се налага да се напуска страницата. И това е предпоставка за още по-задълбочено общуване с приятелите, в релано време, още докато темата ги вълнува.
Други промени в сайта
Освен някои дребни и естетически промени, касаещи по-доброто функциониране на Потока с новини, Facebook въведоха и няколко други промени.
Най-видимата от тях е начинът, по който се показват качените и споделени снимки – сега в потока те са значително по-големи и примамливи за разглеждане, а ако са качени няколко снимки, те се групират в галерия.
Малко странно решение е застопоряването на горната синя лента – сега тя е видима непрекъснато, независимо колко надолу по страницата е склолирано. Така тя дава постоянен достъп до известията, съобщенията, поканите за приятелство, настройките за поверителност и търсачката. Както и бърз достъп до началната страница по всяко време, за да могат потребителите да продължат да следят какво се случва в сайта и какви неща споделят приятелите им. Което ще увеличи престоят им на сайта. Лентата е леко променена – препратката „Профил“ е заменена с потребителската снимка, а „Account“ е заменена с малка стрелкичка. Това продава на лентата по-минималистичен вид, но истински полезна би станала едва тогава, когато започне да предоставя и възможност за публикуване директно от нея.
Нововъведение е разширяването на обема на текста, който може да се публикува. Досегашният лимит от 500 символа беше приемлив в повечето случаи, но сега е вдигнат на 5000 символа, за да се стимулират потребителите да използват платформата за по-дълги обновявания и дори някакви по-опростени форми на блогване (насърчавано от асиметричното следене). Когато текстът е по-дълъг, Facebook предоставя възможност споделянето да бъде преобразувано в Бележка. Коментарите също вече могат да са по-дълги, при тях ограничението е 8000 символа, което позволява по-задълбочено обсъждане на интересните теми. Ако публикацията е по-дълга, в потока с новини тя се скъсява и се показват първите 1200 символа.
Добавена е възможност за редактиране и персонализиране на отметките в лявата навигационна лента.
Премахната е възможността за изпращане на съобщение при изпращане на покана за приятелство.
Най-недомислената функционалност, възможността за сръчкване, е скрита в падащо меню. Това вероятно е част от още неразкрити функционалности, които ще бъдат включени в това меню.
Вече бързо и лесно могат да се отправят пожелания за рожден ден, както и да се следят събитията, които предстоят.
Странно решение е затварянето и практически скриването на кутията за споделяне – сега тя е невидима и трябва да се щракне върху препратка, за да се отвори. Това, според мен драстично ще намали броя на споделянията, особено от по-неопитните потребители.
Реакциите на потребителите и приемане
Както при всяка по-голяма промяна на ключов компонент във Facebook, и сега има разделение на потребителите. Едните харесват новите неща, другите силно ги мразят и настояват за връщане на старото състояние. Този път, интересно, освен „Много е яко!“ и „Мразя!“, има трета група потребители – „безразлично ми е“.
Една анкета на Mashable показва, че много голяма част от потребителите не одобряват нововъведенията.
Доколкото успях да проследя приемането сред приятелите ми, също останах с впечатлението, че нещата се приемат смесено, като сякаш негативните мнения преобладаваха, но те бяха повече към непрекъснато обновяващия се Ticker, отколкото към преподредбата на потока с новини.
Моето мнение
На мен нововъведенията ми допадат, изглеждат добре премислени и съобразени с посоката, в която е поело развитието на системата. Така поднесени, става ясно, че Facebook правят крачка напред към персонализирания уеб, който се адаптира според потребителските очаквания и нагласи и същевременно към все по-real-time уеб.
Потребителите, които не харесват нововъведенията не харесват нововъведения и по принцип, те предпочитат, ако е възможно, да използват добре познатите стари инструменти, защото с тях се чувстват комфортно и не се налага да учат нови неща. Но уеб е динамична среда и има нужда от непрекъснато обновяване, особено пък Facebook, който вече си има сериозна конкуренция (както и още няколко, които се задават на хоризонта).
Забележка: Тук имаше доста пространно разсъждение на тема „I’m not really friend with these people“ (не съм точно приятел с тези хора), но тъй като публикацията е доста дълга и без друго, при проблема с автоматичното публикуване го отрязах. Възможно е да го публикувам отделно. Вместо него, за финал добавям една картинка, която е по-скоро забавна, отколкото информативна, в която са описани много от нововъведенията. Има по-голяма версия след щракване върху нея.
Когато през март споделих, че съм готов за ново и голямо предизвикателство и очаквам най-прекрасната работа да ме намери чрез мрежата ми от познати и приятели, от читателите на блога и социалните медии, до които достига посланието ми, наистина вярвах, че това е възможно да се случи. Вярвам в това и сега – дори сякаш повече от всякога.
