Преди ден-два в Google+ Аделина Генова сподели няколко визитки на деца, които имат желание да представят България на детската Евровизия.
„пее популярни песни, а едновременно с това се занимава с фолклор, само на 12 години е, но вече има над 30 награди, занимава се със солфеж и свири на пиано, колекционира салфетки, девизът й е „Ще успея!“
„мечтае да пее на една сцена с Арета Франклин, обича природата и затова я претворява в картините си, обича спорта и кара ски и ролери.“
„на 13 години, от 3 годишен свири на цигулка, занимава се и със спортни танци, девизът му е „Аз мога“
За съжаление споделянето е в кръг и е ограничено до малък кръг хора, но коментарите се завъртяха около болните амбиции на родителите и как те лишават децата от право на „нормално“ детство в опити „нашето гардже да е най-“.
Това споделяне ми напомни за добавената преди време във Facebook функционалност да се отбелязва, когато някой потребител чака дете. Сега, с въвеждането на Timeline, който заменя потребителския профил, са добавени и още повече подобни неща за споделяне, не само бебе. Но възможността за споделяне на очакваното бебе ме наведе до някои мисли за развитието и бъдещето на социалните мрежи, които споделих в Google+ и които ще споделя отново и тук, леко допълнени, за да не се губят:
1. Неродените деца на две бременни жени, които са приятелки във Facebook (които са споменали, че очакват дете), мета-приятели ли са?
2. Това ли е следващото поколение социални мрежи – потребителските социален граф и граф за интереси се изграждат предварително, още преди раждането и е напълно готов, когато детето се роди. Необходимо е само когато детето има възможност да се регистрира, за да открие приятелите си, които мама и тати вече са му избрали, както и заниманията и интересите, които ще запълват детството му.
Това може би изглежда забавно, но е същевременно и плашещо. И на мен никак не ми допада.