Когато през март споделих, че съм готов за ново и голямо предизвикателство и очаквам най-прекрасната работа да ме намери чрез мрежата ми от познати и приятели, от читателите на блога и социалните медии, до които достига посланието ми, наистина вярвах, че това е възможно да се случи. Вярвам в това и сега – дори сякаш повече от всякога.
Тогава бях готов да изчакам, за да не взема прибързано решение и да поема ангажимент към някого или нещо, и да останем взаимно разочаровани от решението.
Времето лети, мартенската публикация остана далеч в историята, затрупана от куп други, вероятно по-интересни за читателите неща от моя проблем с търсене на работа.
Вчера животът ми поднесе неприятна изненада. Life changing. Не искам да изпадам в подробности, но е драстична и изисква моята намеса сега. Веднага! Затова не мога да си позволя повече да бъда мечтател. Искам да работя! Трябва да работя! Сега. Каквото и да е. И това е от изключителна важност за мен.
Ако можете да ми помогнете, моля, направете го! Сега!
За съжаление съм принуден от обстоятелствата да прекратя всички мои доброволни инициативи и проекти, в които участвам или съм въвлечен, и които не могат да ми осигурят някакъв приход. За съжаление няма да мога да удържа на думата си и да довърша неща, които предварително съм обещал да свърша.
Единственото участието ми като жури на БГ Сайт 2011 остава като ангажимент, защото считам, че наистина заслужава усилието. Всички останали малки и големи неща остават на заден план и вероятно няма да бъдат изпълнени никога. Извинявам се за разочарованието, но когато животът ни поднесе неприятен обрат, започваме да се пренагласяме спрямо него.