На пръв поглед новата Времева линия във Facebook (Facebook Timeline) e красива и отлично замества досега съществуващия и до болка познат социален профил, с който сме свикнали и ползваме цяла вечност. Вместо просто да показва последното споделено съдържание, времевата линия позволява на посетителя да разгледа целия ви живот, образно казано, от раждането до днес (най-най-долу, в дъното на страницата Facebook предлага възможност да добавите и бебешката си снимка. Въх!).
Това определено променя парадигмата за профилите в социалните медии.
Несъмнено е интересно, а и любопитно, да мога да погледна назад във времето и да прегледам споделянията си през отминалите години, но сред тях има доста неща, които не съм убеден, че бих искал някой друг да вижда. Сякаш има твърде много информация за мен, която да откриват посетителите на профила ми. Въпреки че от години е възможно да се разглеждат качените ми снимки, по някакъв начин досега те бяха лишени от контекст. Сега вече е възможно да се види и контекстът – околните споделянията, мнения и коментати, които съм публикувал на онова, което преди беше стената ми.
Facebook позволява свързването с непрекъснато увеличаващ се брой сайтове и приложения, като се използва потребителската Facebook идентичност. Така могат да се пишат документи, да се споделя какво четете, да се играят игри и т.н. и за повечето хора това е чудесно и желано нововъведение и възможност. Всичко се контролира от едно място, с едно потребителско име и парола, а и е значително по-лесно и разбираемо от, да речем, OpenID. Чудесно!
За разлика от досега, вече когато някой в уеб щракне на сайт или приложение, което използва Facebook Connect, за да разгледа профила на потребителя, наистина ще вижда потребителя: целият му живот му в контекст. Като на кинолента. Това е контекстна идентичност; нещо, което не се получава от име и фамилия, лична карта или дори ДНК-профил. Досега потребителският профил беше изграден от подбрани късчета информации, наред с наскоро споделените неща. Сега освен тях тук се виждат и сватбените снимки, снимки от пиянските нощи преди време и, вероятно, няколко направени прибързано и необмислено споделяния, под влияние на гняв или други емоции след нещо отдавна забравено, случило се през далечната 2006. Смесени, разбира се, с по-професионални и обмислени споделяния, препратки, снимки…
От една страна това е много яко. От друга, всичко това, поднесено по този начин, е силно плашещо. Онлайн обществото не е подготвено за такъв драстичен ход. Досега споделянията бяха проектирани да бъдат забравяни с времето, заровени дълбоко в миналото, но с Facebook Timeline споделените мигове от живота са извадени на показ, на преден план, готови да бъдат разглеждани. За възкресяване на стари спомени и вдъхване на живот на позатихнали дискусии по спорни теми. Докато не обходите всичко, от началото до края, за да скриете или изтриете нещата, които не се съвсем за показване.
Разбира се, никой не принуден насила да използва Facebook, въпреки че за мнозина използването му е основна част от социалния опит и преживяване. Тревога предизвиква тенденцията за пълна прозрачност и социален контекст в уеб индустрията, като в замяна се очаква от всички потребители да споделят живота си. Освен ако нямат какво да крият. Никой не отрича правото на свобода – въпрос на потребителско желание и мотивация е какво и колко да се споделя – ако някой не се чувства съвсем комфортно с нещо, не го споделя. Крайно прозрачните интерфейси обаче са проектирани по начин, който води до обществен натиск за споделяне – „всички други споделят информация за едно, друго или трето нещо, ти защо си толкова потаен!?“
Освен това има нещо особено шокиращо в добавянето на емоциите и преживяванията в социална база данни. Facebook се превърна в социална операционна система. Където „социална“ означава “споделяне на страници, файлове и ресурси чрез електронни средства” – това е чудесно и е голяма крачка напред. Но що се отнася до взаимоотношенията между хората, дори идеята за поставянето им в някакви общи, предварително дефинирани категории, и макар незадължителността на споделянето на тези информации, е изключителна проява на лош вкус.
А възможността да се предоставя на потребителите контрол не само върху тяхната дигитална идентичност, но и върху платформата, която ги дефинира и съхранява, е много добро решение. Безспорно!