Забележка: Това по-долу го публикувах в профила ми в Google+. Публикувам го и тук, за да не го изгубя. Приемете го като шега, още повече, че е и в категория Хумор. (ето го и оригинала)
Здравей, Google+
С теб се познаваме съвсем отскоро, малко повече от месец. Аз бях запленен от теб още от пръв поглед. Прекарахме толкова много време заедно и това ми изглежда толкова… как да кажа… естествено?
Е, аз обикновено не казвам такива неща в една връзка (не и толкова скоро) , но… Е, ти ме караш да се чувствам толкова… специален! Искам да кажа, че с теб мога да говоря… Разбира се, понякога се налага да правиш компромис с моето непостоянство. Аз пък се съобразявам със суетата ти – непрекъснато се гримираш… Но пък аз смятам, че и така си си екстра.
Разбира се, имало е моменти, в които сме били заедно, но нещо сякаш е липсвало, нещо се е променило и плановете са се обърквали, но пък важното е, че сме били заедно и сме се забавлявали, нали така?
Ще ти призная, случва се да имам проблем с изразяването – при последната ми любов можех да казвам само по едно изречение – беше недотам добро като усещане; с теб, обаче, чувствам, че най-накрая мога да говоря свободно и неограничено. При последната ми връзка не знаех дори дали тече диалог, дали сме заедно и дали се виждаме. Беше някак… сложно. И трябваше да сложа край на това. Е, не съвсем…
С теб е различно! Имам усещането, че връзката ни може да продължи да се развива. Има много посоки, има го и взаимното (?) желание…
Добре, ще го кажа. Мисля, че те обичам! Знам, знам, наистина е твърде рано за това, а и ти все още имаш своите си „проблеми“, върху които да поработиш, но просто искам да знаеш, че аз съм тук, заради теб, и наистина ми се иска нещата между нас да се задълбочат…
Д.
5 replies on “Изповедта на един Gregg”
Твърде добре:)
Благодаря 🙂
Туй не е просто изповед, туй си е направо обяснение :-)))!
трябваше да го скрия някак, да не е твърде очевидно и биещо на очи 🙂
Хаха, това се оказа доста забавно четиво и като изключим тромавата реч, която прощаваме, защото тук говорим за влюбен, направо си го представих филмирано 🙂