Автор: Димитър Цонев

Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.

Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.

Повече за мен можете да прочетете на тази страница, а можете да се свържете с мен по някой от следните начини.

Categories
Web

Предсказания за 2012 година

Oracle

Почти в края на годината, ето какви неща предполагам, че ще се случат в дигиталната индустрия през 2012 година:

В България – Година на социалното осъзнаване

През 2012 година в България ще станем свидетели на още по-силно приемане на социалните медии както от потребителите, така и от бизнеса. През последните 2 години сме свидетели на голям растеж, но пикът на приемането се очертава да е през тази, някъде към третата четвърт, когато социалният граф ще придобие зрялост и устойчивост. До тогава можем да говорим за осъзнаване на необходимостта от социално присъствие и ползите, които носи то както за развитието на личния бранд, така и за подпомагане на бизнеса. Ще започнем да сме свидетели на едно по-обмислено и пълно присъствие, не само на хаотични, непланирани и недотам обмислени споделяния извън контекст или стратегия.

Пикът в приемането ще бележи и необходимостта от приемане и създаване на нов тип длъжности, които ще бъдат разкривани, за да се обслужва този аспект на бизнеса – ще станем свидетели (към края на годината) на трансформирането на фирмените специалисти по PR (но не само) в хората, които ще се грижат за фирмената идентичност онлайн. Хората (засега един, екип ще се формира на по-късен етап), за които това ще е основно и единствено задължение, ще започнат да бъдат назначавани през тази година, но едва през 2013 те ще започнат да се „справят добре“ и адекватно с работата си. Ако досега сте работили (и сте получавали заплащане за това) в/за/със социални медии в България, вие сте били ранни потребители, early social adopters.

Бизнесът онлайн ще продължи да е затворен в силоз през цялата следваща година и информацията ще продължи да бъде силно и почти изцяло контролирана. Най-сетне ще започне да се говори по-усилено за лични/личностни брандове и за тяхното влияние в и за бизнеса; бизнесът ще започне да променя модела си на работа по отношение на онлайн и социалната среда и ще спре да заглушава гласа на служителите си, приписвайки си всички техни заслуги като свои. За пълно разчупване на модела, обаче, ще можем да говорим едва през 2013.

Ще бъдем свидетели на няколко кризи в социална среда, които ще са породени от факта, че фирмите нямат изградена стратегия на присъствието и активността си – те са там и насърчават (!) потребителите да се оплакват публично на приятелите си за проблеми и затруднения, които срещат с използването на продукти и услуги. Едва тогава предприемат действия и се активизират. Това само нанася поражения на бранда, но ще са необходими няколко кризи, за да се вземат мерки и адекватност при присъствието.

Участниците в социалните медии, които се занимават с разработката им, ще разберат, че не е въпрос само на изграждане и технологии, а и до психология, до познаване на потребителите, техните нагласи и очаквания, както и геймифицирането на средите, за да се задържа интерес към услугите. Станахме свидетели на няколко социални проекта, които бяха фокусирани върху изграждането, вместо към потребителските преживявания, което доведе ако не до неуспеха им, то поне до неползването и непопулярността им. През 2012 ще видим няколко стартиращи продукта, които ще правят опити да запълнят дупката на родна социална платформа.

Копирането и привнасянето на чужди, външни модели и идеи ще продължи и през 2012, макар да ми се иска да вярвам, че ще е по-слабо, като се разчита повече на оригинални, свежи, локални идеи и потребности, вместо на изпробвани и работещи на други места проекти. Ще сме свидетели на крахът на сайтовете за групово пазаруване, но ще бъдем свидетели на поне още едно роене на сходни проекти. Следващото роене, обаче, ще е по-краткотрайно и балонът ще се спука значително по-бързо.

Ще се постави основата на потребността от локални социални мрежи (но не за цяла България, по-скоро за региони или за отделни градове и по-големи общности от хора), но те ще бъдат изградени през 2013.

Корпоративните и фирмени уебсайтове ще продължат да са нерелевантни и нуждаещи се от осъвременяване и префокусирне. Ще се роди необходимостта от изграждане на нова стратегия за структурирането както на сайта, така и на цялостното онлайн присъствие. Потребителите, които толкова години бяха насърчавани да посетят фирмения сайт, сега ще трябва да бъдат задържани в него, а не да бъдат гонени в социалните медии, където да следват фирмата или бранда. Фирмите, които присъстват в социалните медии, но сайтовете им не са социални, ще са най-податливи на онлайн кризи.

Ще сме свидетели на първата сериозна вълна приложения за мобилни устройства, макар все още бизнесът да не осъзнава необходимостта и ползата от такива услуги.

Фирмите, чийто слоган е „ние правим уебсайтове“ ще започнат да залязват – клиентите може и да казват, че искат това, но всъщност заради незнанието си, не могат да дефинират точната потребност. И ако дигиталните агенции не започнат да им предлагат повече от само сайт, са обречени. Ще видим поне няколко български сайта, експериментално изработени с responsive design, който да предлага еднакво преживяване, независимо от устройството.

Традиционните медии ще продължат да губят аудитория и влияние. През лятото ще има период на „disconnect“, в който потребителите ще спрат с масовото сприятеляване и харесване на страници и ще започнат да преглеждат досега създадените връзки, като начин за справяне с шума. В края на годината ще започне да се наблюдава т.нар. „умора“ от социални медии.

По света – Година на социалната интеграция

През 2012 по света ще продължи дълбокото интегриране на социалните функционалности в сайтовете, като опит да се върнат потребителите във фирмения сайт или в локалната социална мрежа, вместо в глобалните, извличайки оттам споделени информации, кръгове с приятели и интереси. Уебсайтовете ще придобият по-персонализиран вид след интегрирането на социалните аспекти, предлагайки персонализирани услуги за конкретния потребител и графа му.

Categories
Web

Защо имам блог, когато блоговете са мъртви?!

блог

Блогвам. Следователно мисля. Следователно съществувам.

Блогването е важен ритуал, който извършвам почти ежедневно, макар крайният резултат в повечето случаи да остава невидим, а написаното да се трупа в чернови. Чрез блога си изследвам различни неща от областите, които ме вълнуват, събирам си мислите и ползвам платформата за изразяване и структуриране на измисленото. Блогването е доста времеемко като инструмент, но и пристрастяващо, особено ако имаш какво да споделиш.

Преди време Жюстин, в публикацията си „10 причини да имаш свой блог“, посочи този блог като „мястото, в което можеш, ако искаш, да покажеш какво знаеш, какво мислиш, да демонстрираш експертност и заявиш позиция по важни за теб професионални въпроси.“

Ето защо продължавам да поддържам блога си, въпреки че съм на мнение, че блоговете, каквито ги познаваме, са мъртви:

  1. Помага ми да уча и да мисля, да подреждам мислите си правилно — всяка публикация, която пиша, независимо дали накрая я публикувам или остава скрита, подрежда мислите ми по определен начин, готови да бъдат изложени консистентно, когато се наложи. Подобрява начина ми на мислене, позволява да мисля в различни посоки, които да записвам и изследвам в дълбочина, да анализирам. А ако накрая публикацията бъде публикувана, то е възможно да се окаже, че мисля неправилно или дори погрешно и коментарите, които посетителите оставят, да посочат грешката ми или да ме насочат към неподозирани от мен посоки.
  2. Аз съм практик в уеб и социалните медии — В повечето случаи, когато някой се захване с анализи, спира да практикува и това довежда до пропускане на дребни, но съществени неща, които в последствие нанасят сериозни проблеми в разбирането на средата. Все още се интересувам живо от случващото се и се стремя да го изпробвам лично, преди да споделя мнение, продължавам да изследвам различни инструменти, да експериментирам с различни неща, които могат да променят начините, по които възприемаме и използваме средата. Описването на опита ми, на грешките или успехите ми, позволява недопускането им отново или насочването към добри практики.
  3. Спестява ми време — въпреки че писането отнема много време, особено ако е по-задълбочен материал, с много възможности и гледни точки за изследване, по-късно публикацията (или нейната чернова) служат за отправна точка, за референции, за готови идеи и мисли по една или друга тема, които да използвам за създаване на нови публикации или да посоча като източник за повече информация, вместо всеки път френетично да обяснявам едно и също.
  4. Моето си място — вече спрях да наричам блога си „блог“ или дори дневник, и го посочвам повече като сайт[1. Дори съм извел „блог“ на отделна страница, като прекръстих целия сайт от Дневникът на един Gregg на Блогодат.], но той е централното ми място, от което започва всичко – цялостното ми онлайн присъствие се завихря около него. В последно време това не личи особено много, но всичко е премислено и промените, които подготвям, ще изяснят ситуацията – това е медиата, която е изцяло под мой контрол и юрисдикция, която управлявам както аз намеря за добре и развивам по начини, които най-добре да ме представят по един или друг избран от мен начин.
  5. Намира ми работа — последните няколко проекта, по които работя, основно са ми били предложени заради мнението/мненията ми, които съм публикувал в блога или други социалните медии (блоговете са социални медии, независимо дали мислите като мен или не!) и е време бизнесът в България да запоне да гледа по-сериозно на блоговете и блогърите.

Блоговете може да са мъртви, но за мен това е моят личен и кариерен блог, и двете – в едно, който развивам независимо от работата, която върша и фирмата или организацията, която ме е ангажирала. Не бих се отказал от това мое място заради фирмата, в която работя, както и не смятам, че е редно тя или коя да е друга, да спира служителите си да поддържат лични блогове (независимо дали пишат за работата, която вършат). Не получавам пари за това, че блогвам (тук), така че и да спра, това няма да се отрази на заплащането, което получвам, но това ще се отрази значително на присъствието ми онлайн.

Затова продължавам напред.

Categories
Социални медии и мрежи

Отвъд социалните профили и бизнес страниците

social network

Все още продължава да битува схващането, че „социални медии“ е създаването на страница във Facebook, регистрирането на сметка в Twitter, създаване на канал в YouTube и т.н. — това е изцяло грешно! Отвъд регистрирането и създаването на профили, социалните медии изискват консистентност, активно присъствие и включване или започване и поддържане на взаимоотношения с потребителите, тяхното опознаване и все по-задълбочено ангажиране в разговори. Успешното социално присъствие и ангажираност е много повече психология и дар слово, отколкото технически познания и умения.

В социалния уеб (то вече няма друг!) ако цялостното ви онлайн представяне и присъствие не е актуално, осъвременявано непрекъснато, релевантно към настоящия момент, ако не коментирате, ако не изграждате и поддържате взаимоотношения с потребителите си, то значи вие не съществувате. И никой няма да ви обърне внимание. Това много прилича на познатото „Лампата свети, ама няма никой вкъщи“.

Изглежда очевидно, но е нужно да се повтаря често, защото и сега (като потребители) сме свидетели на страшно много изоставено или неактивно бизнес присъствие в социални платформи и общности. Такива профили могат както да навредят на бизнеса и на имиджа му, така и да доведат до отлив на клиенти и предпочитане на конкуренцията.

Преди да започнете изграждане на присъствие в социалните платформи, уверете се, че можете да се отдадете изцяло и да водите смислени, задълбочени и отворени разговори с фенове, поддръжници, потребители, клиенти, приятели, проспекти… Няма нищо по-вредно от тих профил в Twitter, необновявана редовно бизнес страница във Facebook или канал в YouTube, в който се публикува много видео съдържание, но то не е в резонанс и не ангажира публиките в диалог и обсъждане.

Помнете и не забравяйте, че първата дума от социални медии е „социални“. И ако не слушате, не отговаряте, не се включвате в диалози, то тогава сте „несоциални“. От миналото. И като динозаврите, полека-лека…

Categories
Литература

Инструменти за социални мрежи

Инструменти за социални мрежи

Книгата „Инструменти за социални мрежи“ е вече факт! Написана в съавторство между Жюстин Томс и Камелия Георгиева, тя е безспорно интересен и полезен наръчник както за онези, които тепърва навлизат в онлайн социалния свят, така и за експертите, защото включва както обяснения за всички описани инструмети, процеси и тактики, така и дава задълбочен поглед и детайлно изследване върху нещата, които ще са полезни за напредналите. Отделно, всяка глава и всяка разледана тема включва раздел „Мнението на експерта“, в който експерти от различни области са поканени да допринесат с мнението си по темите, включени в съдържанието.

Аз също бях поканен да се включа и на няколко места в книгата има цитирано моето мнение. Ето едно от тях:

Няма правилен отговор на въпроса „Колко време трябва да се отделя за социални медии“, за Web 2.0 присъствие. „Колкото е необходимо“ е най-близкото до правилен отговор, макар че и това време е недостатъчно… Това не е работа (и длъжност), която да може да се върши в някакви граници, да речем в часовете между 9 и 17. И това трябва да го знаят както онези, които се захващат за тази работа, така и ръководният персонал на фирмата или организацията. Нужно е (пълно) отдаване на работата, да се живее с проблемите на фирмата и желанието за по-доброто нейно представяне пред публиките. Нужно е фирмата да гласува доверие на тези служители, както и да им предостави свободите, които са им нужни, за да ги изпълняват – гъвкаво работно време, допълнително свободно време, свобода на словото, свобода на действията…

Мрежата е динамична среда, потребителите са в нея денонощно и говорят за фирмите, брандовете и очакват своевременната им и адекватна намеса, когато те имат нужда от нея, а не когато специалистът успее да намери малко време, притиснат от други ангажименти, за да провери какво се случва онлайн.

Книгата е вече на пазара, и не защото познавам авторите или защото аз имам участие в нея, я препоръчвам, защото включва всички важни неща, които са необходими за едно пълноценно онлайн присъствие – както за отделни потребители, така и за бизнеса. Отделно че е съставената така, че дълго време ще остане релевантна и полезен справочник за всички, които прекарват времето си в социалните мрежи – за лични или служебни цели, за работа или просто за удоволствие.

Categories
Социални медии и мрежи Уеб стратегия

Социални медии: Краят.

краят на социалните медии

Идва ли краят на социалните медии?

Краткият отговор е Не (краткосрочно), но същевременно и Да (дългосрочно).

Онлайн потребителите не обичат новостите, не са съвсем склонни да експериментират с нови неща. Те се чувстват на сигурно място в зоната си на комфорт и рядко излизат извън нея. Те са някак старомодни, традиционни, предсказуеми. Рядко се замислят в детайли над това, което им се казва или прочитат и не разглеждат казаното/написаното от различни ъгли. Рядко, за да не напиша никога, актуализират представите си и дефинициите, които са си изградили за нещата, за инструментите, които използват. Това основно се дължи на факта, че твърде многото и различни дефиниции, които съхраняваме. Трудно е, почти непосилно, всички те да бъдат редовно актуализирани, особено ако потребителят няма склонност към експерименти и откриване на неподозирани аспекти.

Да вземем блоговете, например. Те са един от първите компоненти на WEB 2.0 средата. На 6 ноември в блога си „Шест пиксела на разделението“ Мич Джоуел попита „Какво е блог?“ и посочи неблогове, които съдържат елементи на блоговете, както и блогове, които не съдържат някои от функционалностите. Преди повече време и аз имах подобни размисли и в Google+ провокирах 3 дискусии на подобни теми, свързани с блоговете и блогването – едно, две, три. На всички места отговорите са интересни, но не отговарят на въпроса. Защото си имаме вече някаква изградена дефиниция за понятието, създадена преди много години (често на база предишен или настоящ опит) и не мърдаме от нея и на милиметър.

Ами социалните медии? Социалните мрежи? Кое е по-голямото, кое в кое се включва? Сложен въпрос 🙂

А за да могат технологиите да се развиват, да еволюират, трябва непрекъснато да преосмисляме нещата и да допълваме представите и дефинициите си. За да сме релевантни.

Апокалипсисът на социалните медии се случва сега! Трудно е за вярване, особено предвид факта, че точно в този момент в Twitter много хора чуруликат интересни неща, във Facebook се споделят нови снимки, кой какво прави, мъдрости… и така на много различни онлайн места. По нищо сякаш не личи, че се случва апокалипсис, защото всичко изглежда нормално и функционира нормално. Но за да се види, че се случва нещо, трябва да се погледне картината глобално, малко по-отдалеч.

Социалните медии са за хората. Създадени от хората, за да бъдат използвани от хората. Потребителят е в центъра, фокусът е насочен към него. И това, по своему, е прекрасно! Ще го напиша отново – социалните медии са за хората, не за бизнеса! Той няма място в тях. Но това изнервя бизнеса, който е свикнал да е в центъра на вниманието. Социалните медии направиха бизнеса нерелевантен. Оставиха го да буксува в миналото.

От друга страна сме свидетели на умора – потребителите започнаха да се уморяват от непрекъснатото и френетично следване, сприятеляване, добавяне в кръгове, харесване, +1, коментиране, споделяне и всички останали неща. Всичко това е познато преживяване и не носи удоволствието, което доставяше в началото.

Използваме интернет (в България) от около 1995 година. Тогава важното беше „избери си як домейн и си направи страница“. През 2000 година вече страниците бяха еволюирали до цели сайтове, с много страници и подстраници. Но това не беще достатъчно. Тогава беше осъзната потребността и необходимостта страниците да са интерактивни и в тях да се включва и гласът на потребителите, които четат страниците. Същият този глас доведе до една мини революция в уеб – списание Тайм избра за личност на годината за 2006 година „Теб“ – колективният потребителски глас, който допълваше страниците и им придаваше нов смисъл. През 2010 започна да се наблюдава тенденция[1. в България още не.] за премахване на страниците и заместването им с колажи от различни програмно-приложни интерфейси (API) в комбинация с гласа на потребителите. Очакваме нова революция!

Вече сме социални онлайн от твърде много време. Именно затова се появява умората, за която писах преди малко. Социалният аспект на уеб отдавна дори спря да ни прави впечатление. А традиционният уеб, такъв, какъвто го познаваме отпреди 2000, престана да съществува преди много, много време. Доброволно се отказахме от него в полза на социалния[2. Тогава двата продължиха да съществуват паралелно.]. Но сега вече е назряло времето, в което да се откажем от думичката „социални“ пред всичко. Тя вече не е модерна. Нищо, което е на повече от 10 години, не може да бъде модерно. А и, от друга страна, „социални“ е вече излишна. Всичко, което днес не е социално, значи е част от миналото и трябва да изчезне. Социалният уеб е уеб сега. Друг, алтернативен, вече няма. Традиционният уеб е мъртъв. Затова останките от миналото трябва да бъдат премахнати, да изчезнат, за да не пречат излишно.

Ние никога повече няма да имаме нужда от статични страници.
Ние никога повече няма да имаме нужда от страници, в които не можем да изразяваме себе си. Да говорим. Да споделяме. Да общуваме.
Ние никога повече няма да бъдем по-малко социални, отколкото сме сега, напротив!

В момента има около 130 милиона сайта. По-голямата част от тях са изградени чрез технологии, които са поне на десетилетие. И за да се развива уеб, това налага необходимостта в следващите от 3 до 5 години целият уеб да бъде пресъздаден и съграден отново около 2 оснони аспекта – социален (Social, So) и мобилен (Mobile, Mo)[2. според Edelman до 2013 година таблетите и смартфоните ще се използват много повече от Desktop PC.]. Има и други два възела, които са важни и трябва да се имат предвид и да им се обърне внимание – Local (Lo) & Payment (Pa). Едва когато това се случи, ще можем да говорим за нещо ново, за следващо поколение на уеб, а не както е досега – само кръпки на вече съществуващия.

Свидетели сме на уеб дихотомия – това, което се случва в момента е както добре, така и лошо и неправилно.

Социалният уеб даде почти неограничена власт в ръцете на потребителите. Въоръжи ги с мегафони и им даде възможност да крещят мненията си, да коментират и обсъждат какво и кого ли не. Всеки един от тях очаква неговият глас да е най-важен, да бъде чут, да му бъде обърнато внимание. Почти 60% от потребителите очакват фирмата да им отговори, когато публикуват някъде онлайн оплакване срещу нея или продуктите й. Това е добре – фокусът се измества към потребителя, но и не дотам – бизнесът не е готов да бъде социален[3. Това, че има страница във Facebook или пък че е в Twitter в никакъв случай не го прави социален!]. Буквално. Едно изследване, не помня къде го прочетох, посочва, че много фирми умишлено държат в застой социалната си активност. При това става въпрос за големи фирми, включени в списъка Fortune 500. Писаното учебникарско правило, че ключът към ефективен маркетинг в социалните медии е да не се изоставя канала, на практика излиза, че не работи. Фирмите трупат основно негативи и усилията им да ги следят, да слушат и да им отговарят, довежда до лавина от нови негативи, които засилват потребността от нови хора, които да обслужват социалните канали, вместо тези хора да се съсредоточат върху развитие и подобряване на услугите и продуктите, които фирмата предлага. Затова те се отказват доброволно от социалните канали.

Притежаването на оръжие не означава непременно, че то трябва да бъде използвано. Потребителите онлайн имат много мощно оръжие. Те сякаш не осъзнават, обаче, че наред с голямата власт, която социалният уеб им даде, идват и големите отговорности.

Винаги ли е добра идея да се надига глас публично?
Винаги ли е добра идея нещата да са публични?
Не е ли по-отговорно понякога първо да се направи опит за непублично споделяне на проблем, обсъждането и търсене на диалог и разрешаването на проблема, вместо веднага да се прави опит да се постави бизнесът на колене, при това на чужда (и враждебна) за него територия?

Нека не забравяме, че бизнесът прави възможно развитието на технологиите. Да, всички знаем, че потребителите изпревариха бизнеса в развитието си и все повече и повече потребители се изкачват на по-горните стъпала от социалната стълбица на Форестър. Сега трябва бизнесът да еволюира, за да навакса, за да е релевантен на онлайн средата, а и да могат технологиите да продължат да се развиват. Това няма да е лесно.

Промяната не трябва да е само в бизнеса!

Необходимо е да се овладеят и самите потребители. И докато едните еволюират, другите да се превъзпитат.
Необходимо е бизнесът да се адаптиа, да се социализира. Но за да се случи това, той трябва да се чувства удобно в уеб.
Необходимо е бизнесът да експериментира, да изследва дигиталната вселена, да прави опити да я разбира и да я използва в своя полза.
Необходимо е потребителите да намерят сили да окуражават бизнеса, вместо единствено да ги унижават.
Необходимо е потребителите да се превъзпитат и овладеят властта, която имат, и да я използват за добро.
Необходимо е бизнесът да се чувства уверен, да повярва, че средата е полезна, че това не е погрешна крачка.
Необходимо е бизнесът да се възпита, че традиционният модел за правене на бизнес е остарял, че не работи според изискванията и очакванията на хората.

Отказът от социлния аспект на уеб би бил регрес. Не искаме това да се случва. Искаме напред.

Следващото поколение уеб е уеб, в който потребителите са зрели и отговорни за действията си, а бизнесът – истински отворен и социален бизнес. Но за да се случи това, трябва социалните медии да престанат да съществуват и да бъдат преосмислени по начин, по който хора и бизнес могат да си сътрудничат и съжителстват на едно място – в уеб.

Categories
Социални медии и мрежи

Google+ Страници

Google+

Страниците в Google+ са вече налични. След дълъг период на очакване, сякаш по-дълъг от първоначално предвиденото, в който в социалната мрежа можеха да присъстват само хора, дойде време да бъдат допуснати и други „неща“ (най-общо наречени бизнес), които да свият гнездо и да допринесат за по-пълното общуване и споделяне на потребителите. Досега всички усилия на Google+ бяха съсредоточени върху общуването между отделните потребители. Сега това преживяване е разширено и е добавена възможност за взаимодействия и със страниците.

Също като във Facebook, за хората има профили, за всичко останало има страници. Не се изкушавайте да си правите профил на фирмата или на друго, защото бързо ще ви видят сметката. Не искате да трупате негативи и да правите лошо първо впечатление, нали?

Създаване на страница

Страниците на пръв поглед функционират и изглеждат почти като потребителските профили. Предполага се, че досега бизнесът е имал достатъчно време да се запознае с отделните елементи и възможности на потребителските профили, както и да е открил възможни употреби на тези елементи за развитие на бизнеса. Ако все още не е, вероятно е закъснял и много потребители не биха били доволни да гледат как някой тепърва експериментира. Но по-добре сега, отколкото по-късно.

Какво е различното при страниците

  • Страниците не могат да добавят в кръговете си потребители, преди те първи да са ги добавили или да са ги споменали (mention, прави се с + или @ пред името) в свое споделяне. Прекрасно замислено, за да се намали нивото на нежелани информации, с които да бъде затлачван Потокът. Отделно, че провокира администраторите на страницата да са активни и да намерят интересния начин и подход към аудиторията си и да я накарат да включи страницата в кръговете си, да следи за обновявания, да участва в обсъждания. Защото инак страницата е съвсем ненужна.
  • По подразбиране, всички настройки за показване на съдържанията от страниците са Публични, достъпни за всички. Това е логично, но ако смятате да изграждате полутайна или тайна страница, това е важно да се има предвид, за да се оправят настройките подходящо.
  • Страниците имат бутон +1. За страницата, като цяло. Отделно е наличен и бутон за всяко от съдържанията и споделянията. Очаквайте в един момент при търсене страницата ви в мрежата да е на по-висока позиция от личния ви сайт заради повечето получени +1.
  • Страниците не могат да отбелязват с +1 други страници, както и не могат да отбелязват с +1 съдържания от уеб.
  • Страниците не могат да играят игри. Има логика, нали?
  • Страниците не могат да споделят с ‘Extended circles’. За да се намали спама и непоисканото съдържание. Чудесно решение!
  • За страниците не се получават известия на е-поща, чрез SMS и от лентата на Google. Ако искате да отгледате добра страница, значи трябва да ѝ обръщате много, много внимание и да я развивате подходящо, да следите какво се случва на нея и да участвате в диалозите, които е провокирала. Иначе какъв е смисълът от нея?
  • Страниците не могат да използват hangouts (терени) на мобилни устроиства.
  • Локалните (местни) страници имат специални полета, които ползволяват на хората да откриват физическото разположение на бизнеса. Как да се справите с добавянето на сайта ви в Google Places можете да прочетете тук.

Ако тези неща не ви смущават или пък дори ви ентусиазират още повече, можете да прочетете повече за страниците от тук, а за създаването на нова страница можете да започнете от тук. Можете да прегледате и страницата за Страници в Google+, както и страницата Вашият бизнес и страницата на Google+ в Google+. А когато си създадете своя, свържете я със сайта си. Ако имате нужда от помощ, SearchEngineLand имат доста добро и пълно ръководство с картинки.

Трябва ли ви страница?

Възможно най-краткият отговор – ДА!

Но! Разбира се, има и условия и основното е да имате натрупан опит с функционалностите от профилите, да знаете как да ги използвате, по какъв начин да ги комбинирате и да сте измислили начини, по които те ще са от полза при използването на страница, добавяйки ново преживяване на посетителите. Страницата не е за вас, а за тях. Социалните медии са място за хора, именно хората са тези, които ще ползват страницата – важно е да ги накарате да се чувстват добре, комфортно, да са спокойни и уверени, да ги провокирате да споделят, обсъждат, да взаимодействат и говорят за бранда. За вас. Ако очаквате само вие да говорите, още отсега сте загубили.

Изниква друг един интересен въпрос. Имате си сайт, имате си сметка в Twitter, страница във Facebook, присъствате в LinkedIn, качвате видео в YouTube, имате регистрирани сметки къде ли не. Защо още една страница?

  • Защото това е Google! Забравихте ли колко време, нерви (или пари) ви отне да се класирате на добро място в резултатте при търсене? Тогава как можете да си позволите да пренебрегнете социалната мрежа, която ще бъде все по-обвързана с търсенето?
  • Защото другите така правят! Щом Пешо има, аз защо да нямам? Не е непременно лошо, но не е оригинално.
  • Защото големите така правят. Макар и съвсем нова услуга, вече много от най-големите брандове се възползваха от нея, а някои от тях вече се справят прекрасно с поддържането на страниците си. Те знаят за потенциала, който се крие зад страниците.
  • Безплатно в челните редици. Google силно наблягат в промотирането и развиването на Google+ – социалната мрежа е ядрото на фирмата и ще бъде интегрирано във всички продукти. Рано или късно (по-скоро рано) влиянието на елементи от социалната мрежа ще са силен фактор за подредбата на резултатите при търсене.
  • Google Директно свързване (Google Direct Connect). Крачка напред към социалното търсене.
  • По-гъвкава употреба на Google AdWords. Пише си го в официалния блог на услугата. Повече кликове – повече парички. Няма да ги откажете, вероятно.

Страница

Моето мнение

Страниците са истинско предизвикателство за всички, които дръзнат да ги създават и поддържат. Както написах и по-горе, страниците не могат да инициират диалог с потребителите, освен ако потребителите не желаят това и не добавят страницата в кръговете си (или не я споменат, с + отпред). Истински печеливши ще са онези страници, чиито администратори знаят и разбират как се поддържа и развива бранд имидж в социална среда. Едва тогава страниците ще са силен инструмент. В противен случай могат да ви закопаят.

Ето няколко съвета за успех:

  • Публикувайте интересни неща, релевантни за последователите. Това е най-трудно, иска се наистина креативност и познаване на аудиторията, експерименти, за да можеш да предоставяш точните информации на точните хора.[1. Това е и причината в Google+ да следвам и общувам предимно с чужденци – българите сякаш са, в по-голямата си част, лишени, оперирани от креативност, диалогичност и желание за социалност. Отделчно е и наблюдението ми, че българските потребители споделят миналото си, най-много настояще. Англо- и френскоговорящите им „колеги“, за разлика, споделят идеи, бъдещи планове, цели и начини за постигането им. Мислят напред, не се обръщат наза.]
  • Споредляйте различни видове съдържание и медиа. Възползвайте се от начина, по който Google+ визуализира снимки и видео.
  • Сложете си бутон +1 навсякъде. Свържете страницата със сайта си.
  • Диалог. Разговор. Общуване с последователите. Това е основно. Насърчавайте ги да са активни и да обсъждат вас, вашите стоки и услуги, старайте се да покривате и надскачате изискванията и очакванията им. Заслужете любовта им. Или си спечелете оплюването.

Вижте и мнението на Робърт Скобъл за страниците. Съгласен съм с много от нещата, за които пише. Въпреки това е важно да се има предвид, че Страниците не са готов продукт, а процес. Това е само основният шаблон, върху който ще се наслагват функционалности в бъдеще. И ако съумеете (защото е предизвикателно) да изградите от тази набързо скована барака свой онлайн дом, в който потребителите ви да се чувстват комфортно да говорят за вас, значи можете да мислите за нещата в перспектива. И новите елементи, когато са налични, ще са само във ваша полза.

Но не всички неща имат нужда и трябва да присъстват с отделна страница в социалните мрежи. Страниците трябва да добавят стойност, иначе само разводняват разговорите, разфокусират потребителите и затлачват средата. Затова Facebook изглежда така – заради недомислените действия на потребителите си. Страницата пържени филийки в Google+ е такъв лош пример. Може първоначално да изглежда забавно, но в дългосрочен план е грешна (и ненужна) практика. Излишно нарояване на страници. Зацапване на графите. Това води куп гадости след себе си.

Неприятно впечатление ми прави фактът, че доскоро неактивни потребители само се оплакваха, че нищо не се случва в Google+, че приятелите им ги няма, че услугата е провал, че няма хора и пр. Същите тези хора, че и още други, сега усърдно правят страници. Кой да ги посещава?!

Нека не превръщаме мрежата в гробище за неактивни страници, които никой не иска да следва (това вече сме го виждали – Google Buzz беше гробище за туитове, които никой не искаше да чете). Нека не опорочаваме идеята, довеждайки я до абсурдност и лош край. Защото аз все още харесвам и обичам Google+ и успешното съществуване не ми е безразлично.