Защо имам блог, когато блоговете са мъртви?!

блог

Блогвам. Следователно мисля. Следователно съществувам.

Блогването е важен ритуал, който извършвам почти ежедневно, макар крайният резултат в повечето случаи да остава невидим, а написаното да се трупа в чернови. Чрез блога си изследвам различни неща от областите, които ме вълнуват, събирам си мислите и ползвам платформата за изразяване и структуриране на измисленото. Блогването е доста времеемко като инструмент, но и пристрастяващо, особено ако имаш какво да споделиш.

Преди време Жюстин, в публикацията си „10 причини да имаш свой блог“, посочи този блог като „мястото, в което можеш, ако искаш, да покажеш какво знаеш, какво мислиш, да демонстрираш експертност и заявиш позиция по важни за теб професионални въпроси.“

Ето защо продължавам да поддържам блога си, въпреки че съм на мнение, че блоговете, каквито ги познаваме, са мъртви:

  1. Помага ми да уча и да мисля, да подреждам мислите си правилно — всяка публикация, която пиша, независимо дали накрая я публикувам или остава скрита, подрежда мислите ми по определен начин, готови да бъдат изложени консистентно, когато се наложи. Подобрява начина ми на мислене, позволява да мисля в различни посоки, които да записвам и изследвам в дълбочина, да анализирам. А ако накрая публикацията бъде публикувана, то е възможно да се окаже, че мисля неправилно или дори погрешно и коментарите, които посетителите оставят, да посочат грешката ми или да ме насочат към неподозирани от мен посоки.
  2. Аз съм практик в уеб и социалните медии — В повечето случаи, когато някой се захване с анализи, спира да практикува и това довежда до пропускане на дребни, но съществени неща, които в последствие нанасят сериозни проблеми в разбирането на средата. Все още се интересувам живо от случващото се и се стремя да го изпробвам лично, преди да споделя мнение, продължавам да изследвам различни инструменти, да експериментирам с различни неща, които могат да променят начините, по които възприемаме и използваме средата. Описването на опита ми, на грешките или успехите ми, позволява недопускането им отново или насочването към добри практики.
  3. Спестява ми време — въпреки че писането отнема много време, особено ако е по-задълбочен материал, с много възможности и гледни точки за изследване, по-късно публикацията (или нейната чернова) служат за отправна точка, за референции, за готови идеи и мисли по една или друга тема, които да използвам за създаване на нови публикации или да посоча като източник за повече информация, вместо всеки път френетично да обяснявам едно и също.
  4. Моето си място — вече спрях да наричам блога си „блог“ или дори дневник, и го посочвам повече като сайт1, но той е централното ми място, от което започва всичко – цялостното ми онлайн присъствие се завихря около него. В последно време това не личи особено много, но всичко е премислено и промените, които подготвям, ще изяснят ситуацията – това е медиата, която е изцяло под мой контрол и юрисдикция, която управлявам както аз намеря за добре и развивам по начини, които най-добре да ме представят по един или друг избран от мен начин.
  5. Намира ми работа — последните няколко проекта, по които работя, основно са ми били предложени заради мнението/мненията ми, които съм публикувал в блога или други социалните медии (блоговете са социални медии, независимо дали мислите като мен или не!) и е време бизнесът в България да запоне да гледа по-сериозно на блоговете и блогърите.

Блоговете може да са мъртви, но за мен това е моят личен и кариерен блог, и двете – в едно, който развивам независимо от работата, която върша и фирмата или организацията, която ме е ангажирала. Не бих се отказал от това мое място заради фирмата, в която работя, както и не смятам, че е редно тя или коя да е друга, да спира служителите си да поддържат лични блогове (независимо дали пишат за работата, която вършат). Не получавам пари за това, че блогвам (тук), така че и да спра, това няма да се отрази на заплащането, което получвам, но това ще се отрази значително на присъствието ми онлайн.

Затова продължавам напред.


Show 1 footnote

  1. Дори съм извел „блог“ на отделна страница, като прекръстих целия сайт от Дневникът на един Gregg на Блогодат.

6 Comments

Радвам се да прочета това, написано точно от теб :-). Че откакто твърдиш, че блогването е мъртво, замислям да напиша нещо на тема „обществото на мъртвите блогъри“ (не е каквото веднага си помисли) :-). В смисъл, радвам се, че лично за теб блогването продължава да има смисъл.

Здравей, не съм съгласен, че блогването е мъртво. Просто не се практикува от много хора. Повечето хора вече пишат статуси и изразяват това което искат да кажат чрез статус или tweet. Но аз лично, също като тебе предпочитам да събера това което искам да кажа под формата на публикация.
Нямам много читатели, защото блога ми е малко с професионална тематика и то малко мистична (SEO) 🙂 , но пък за сметка на това читателите ми са все хора от бранша.

Вашият коментар