Categories
Литература

Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

Loading

Блоговете умряха някъде около 2012. Тогава свърши и света, ако не помните, но това е друга тема. За умрелите блогове писах още тогава. Още отпреди това се шушукаше, че този инструмент отмира, даже и за това съм писал – защо имам умрял блог. И за края на света писах, ама тъй като не е по темата, затуй няма да давам линк.

Но днес, вече толкова години по-късно, онова, което си беше умряло, макар и да продължава да съществува и днес, си е също толкова умряло. Никой не направи опит да го върне към живот, да го адаптира към действителността. Явно стените на блогърската ехо камера са много плътни и непрозрачни или пък света няма нужда от преосмисляне на блоговете и си ги предпочита такива, каквито бяха. Не че няма примери за живи, пулсиращи общности, сформирани около блогове, но те са изключение, а не правило. Дори са статистическа грешка на фона на количествата блогове, които съществуват.

Но ето, че макар и блоговете да са мъртви отдавна, за тях продължава да се говори – било с умиление, било с научен интерес… всеки си избира. И така тази година Жюстин Томс защити докторската си дисертация именно на тема блогове. Научен ръководител е проф. Деси Бошнакова, която настоя успешно защитената дисертация да се превърне в книга за блоговете. И тази книга е вече факт, а на мен се падна честта и удоволствието да напиша предговора към нея.

Тезата ми, че блоговете са умрели, не се е променила. Блоговете съществуват, но не се развиват с темповете и според очакванията на днешните онлайн потребители. Затова и мястото им е повече в историята, защото текстът, като формат, не е привлекателен и притегателен, не предизвиква ангажираност – лайкове, коментари, споделяния… изисква повече съсредоточаване и внимание, за да изчетеш и разбереш над 500 думи… Друго си е да качиш като стори някоя забавна картинка… или селфи в мола в социалната мрежа по избор. И това от една страна е по-бързо и лесно, а от друга – се радва на по-добра видимост, пък и инструментите са по-визуални и лесни за използване, без да губиш време.

Та дори дефиницията на „блог“ днес не звучи актуално и всеки разбира и интерпретира по различен начин. Попитайте няколко души „Какво е блог?“ и ще чуете съвсем различни определения. А ако задълбаете и попитате кога един сайт става блог или кога един блог спира да е такъв и става сайт – най-много да видите повдигнати рамене…

Но книгата няма за цел да убеждава някого да създаде блог или ако вече има – да го изтрие. Не, целта е да покаже инструмента такъв какъвто е – от неговото създаване и развитие, до неговия край. И, както е модерно да се казва днес – „всеки сам си преценя“. И няма да сгреши в избора си.

„Блоговете умряха. Да живеят блоговете!“ е интересна и полезна, защото едва ли ще намерите друга книга на български език, която съдържа толкова много информация по темата за блоговете, наред с детайлно проучване и анализ както на световната блогосфера, така и на родната, добри примери и съвети за създаване на блог – бил той личен или фирмен.

Можете да прочетете какво съдържа в блога на д-р Жюстин Томс и да поръчате бройка за себе си директно от сайта на ROI Communication. Докато още има, защото и с книгите е като с блоговете – изчерпват се, тиражите намалват, правим преход към е-книги… точно както направихме и с блоговете – изоставихме ги, за да се прехвърлим в по-удобна среда.

А началната снимка заех (с позволение) от блога на Жюстин. И тази снимка е копие на копие от оригинала… и вероятно я загледахте повече, отколкото целият този текст… айде да сме честни!

Categories
Web

Защо имам блог, когато блоговете са мъртви?!

Loading

блог

Блогвам. Следователно мисля. Следователно съществувам.

Блогването е важен ритуал, който извършвам почти ежедневно, макар крайният резултат в повечето случаи да остава невидим, а написаното да се трупа в чернови. Чрез блога си изследвам различни неща от областите, които ме вълнуват, събирам си мислите и ползвам платформата за изразяване и структуриране на измисленото. Блогването е доста времеемко като инструмент, но и пристрастяващо, особено ако имаш какво да споделиш.

Преди време Жюстин, в публикацията си „10 причини да имаш свой блог“, посочи този блог като „мястото, в което можеш, ако искаш, да покажеш какво знаеш, какво мислиш, да демонстрираш експертност и заявиш позиция по важни за теб професионални въпроси.“

Ето защо продължавам да поддържам блога си, въпреки че съм на мнение, че блоговете, каквито ги познаваме, са мъртви:

  1. Помага ми да уча и да мисля, да подреждам мислите си правилно — всяка публикация, която пиша, независимо дали накрая я публикувам или остава скрита, подрежда мислите ми по определен начин, готови да бъдат изложени консистентно, когато се наложи. Подобрява начина ми на мислене, позволява да мисля в различни посоки, които да записвам и изследвам в дълбочина, да анализирам. А ако накрая публикацията бъде публикувана, то е възможно да се окаже, че мисля неправилно или дори погрешно и коментарите, които посетителите оставят, да посочат грешката ми или да ме насочат към неподозирани от мен посоки.
  2. Аз съм практик в уеб и социалните медии — В повечето случаи, когато някой се захване с анализи, спира да практикува и това довежда до пропускане на дребни, но съществени неща, които в последствие нанасят сериозни проблеми в разбирането на средата. Все още се интересувам живо от случващото се и се стремя да го изпробвам лично, преди да споделя мнение, продължавам да изследвам различни инструменти, да експериментирам с различни неща, които могат да променят начините, по които възприемаме и използваме средата. Описването на опита ми, на грешките или успехите ми, позволява недопускането им отново или насочването към добри практики.
  3. Спестява ми време — въпреки че писането отнема много време, особено ако е по-задълбочен материал, с много възможности и гледни точки за изследване, по-късно публикацията (или нейната чернова) служат за отправна точка, за референции, за готови идеи и мисли по една или друга тема, които да използвам за създаване на нови публикации или да посоча като източник за повече информация, вместо всеки път френетично да обяснявам едно и също.
  4. Моето си място — вече спрях да наричам блога си „блог“ или дори дневник, и го посочвам повече като сайт1, но той е централното ми място, от което започва всичко – цялостното ми онлайн присъствие се завихря около него. В последно време това не личи особено много, но всичко е премислено и промените, които подготвям, ще изяснят ситуацията – това е медиата, която е изцяло под мой контрол и юрисдикция, която управлявам както аз намеря за добре и развивам по начини, които най-добре да ме представят по един или друг избран от мен начин.
  5. Намира ми работа — последните няколко проекта, по които работя, основно са ми били предложени заради мнението/мненията ми, които съм публикувал в блога или други социалните медии (блоговете са социални медии, независимо дали мислите като мен или не!) и е време бизнесът в България да запоне да гледа по-сериозно на блоговете и блогърите.

Блоговете може да са мъртви, но за мен това е моят личен и кариерен блог, и двете – в едно, който развивам независимо от работата, която върша и фирмата или организацията, която ме е ангажирала. Не бих се отказал от това мое място заради фирмата, в която работя, както и не смятам, че е редно тя или коя да е друга, да спира служителите си да поддържат лични блогове (независимо дали пишат за работата, която вършат). Не получавам пари за това, че блогвам (тук), така че и да спра, това няма да се отрази на заплащането, което получвам, но това ще се отрази значително на присъствието ми онлайн.

Затова продължавам напред.


Categories
Интернет

Предефиниране на блогването

Loading

Мислене в кутията

В една своя публикация във Facebook споделих желанието си и интереса си да експериментирам с различни видове блогване и създаване на нови съдържания.

Този ми интерес беше и продължава да е мотивиран от факта, че блогването е мъртво, остаряло като концепция1, а от друга – допълнително стимулирано от темата на уеб семинара на БГ Сайт тази година – „Уеб:Предефиниране(в който и аз имам презентация, темата ми е „Социални медии:Краят.“).

Така се роди идеята за експеримент, който беше посрещнат с ентусиазъм и подкрепен от Фондация БГ Сайт (обсъждах идеята с Жюстин Томс).

И така, по време на церемонията по Награждаването на победителите от конкурса за най-добри сайтове БГ Сайт 2011 и уеб семинара, имам прекрасната възможност, заедно с всички участници, гости, организатори, спонсори, посетители, приятели, съмишленици, заедно да предефинираме блогването.

Ще бъда въоръжен с традиционен инструмент – диктофон, ентусиазъм, Интернет и няколко различни традиционни и недотам платформи, с които да експериментирам и да опитвам да придавам нов смисъл и начин за създаване на съдържания. За различни аудитории.

Ще бъда изключително любопитен, ще взимам интервюта, ще събирам и записвам клюки, мисли, идеи, ще задавам отделни въпроси, ще искам коментари по различни неща, които вълнуват мен или събеседника/събеседниците ми. Ще бъда нахален! И ще правя опити да пренасям почти в реално време всичко и онлайн, ексклузивно за БГ Сайт, за техния блог, за моя, за всички, които проявят интерес.

Ще е супер възможност да ми подшушвате „бъдещи творчески планове“, да анонсирате нови продукти, услуги, възобновяване или възраждане на стари и въобще всичко, което се случва около вас и нещата, които ви вълнуват.

Ако някой има интерес и техническа възможност да създава, продуцира, реализира и експериментира с видео материали, може да се свърже с мен, за да се координираме, уговорим, да се допълваме и да направим опит да предефинираме традиционното и използването на стари похвати по нов начин.


Categories
Бележки

Технически затруднения и (евентуално) краят на блога

Loading

месомелачка

Поради технически затруднения, съществува някаква вероятност скоро този блог („Дневникът на един Gregg“) да изчезне от лицето на Интернет. Ако това се случи, бих искал да знаете, че съм безкрайно благодарен за това, че бяхме заедно толкова дълго време – някои от вас вероятно го помнят от около 2004 година. Със сигурност, в случай, че чудото подмине тази приказка, ще ми липсва споделянето (макар напоследък и рядко) на нещата, които се случват наоколо или не съвсем, но засягат и мен, нас. Със сигурност ще съхраня архива, както пазя архивите на всички предишни версии на блога си (за съжаление без предишните облици, теми или както там ги наричате, които изтрих преди време по погрешка).

Може би пък това е знак, че е време да спра с блогването – никога не съм бил „от елита“, нито съм имал такива цели – този блог е мой, личен, в който споделям нещата, които и както ме вълнуват, без опити за спечелване на излишно внимание, интерес, печалби, кликания и пр. За мен беше важно съдържанието, както и общуването по темите, които ме вълнуват и за които съм писал. Не съм печелел на гърба на читателите си, нито съм ги облъчвал с реклами (с изключение на около 10 дни, в които имаше AdSense, тестово). По-важно при блогването е комуникацията, не печалбата. Аз със сигурност спечелих повече, отколкото ако бях наблегнал на рекламите.

Радвам се, че през 2008 г. успях да направя нещо, което чак сега излиза на мода – стимулиране на блогъри да правят нещо срещу написана публикация. Така се роди „Блогъри пишат за театър“. Далеч съм от мисълта, че всичко беше съвършено, но на мен ми беше интересно да прочета публикациите за театралните постановки, които бяхме подбрали с водещите български театри.

И така, ще ми се това да не е сбогом, а всичко да се размине и нещата да продължат да функционират както досега или дори по-добре, както бях планирал. Въпреки това не искам да се разделим, без да си качем поне едно „чао“.

Categories
Уеб стратегия

За датите на публикациите

Loading

В рийдъра преди 2 дни попаднах на публикация от Weblog tools collection, озаглавена „Should You Remove Post Dates from Your WordPress Blog?“. В статията иде реч за това, че е добре да се махнат датите от публикациите в блоговете. По този начин Google не индексира и показва датата на публикуване и увеличава вероятността при търсене, потребителите да отворят блога/сайта, за да прочетат старата публикация. А ако има стара дата, независимо от това, че информацията в публикацията е релевантна, потребителите предпочитали да не я отварят.

Казусът е интересен, в него няма правилно решение, всеки трябва сам да предпочете как да постъпи, в зависимост от личните си предпочитания, както и тези на читателите на блога (доколкото навиците им се познават). Пък и е по-добре да се задоволяват потребностите на общността, на редовните читатели, отколкото на няколкото случайни, които евентуално биха попаднали на стар материал, ако няма дата.

Аз предпочитам да има дати, забелязал съм се, че ако няма дата, съм нащрек дали това, което чета е достатъчно релевантно към настоящия момент, дали нещо не се е променило и дали не чета нещо старо и неактуално. А като има дата, дори и да има обновявания след написването, те се откриват значително по-лесно.

Затова тук, в блога, има дати на всяка публикация и не смятам на този етап да ги премахвам.

Вие как мислите? Ако имате блог, ще махнете ли датите за (евентуално) няколко читатели повече?