Все още продължава да битува схващането, че „социални медии“ е създаването на страница във Facebook, регистрирането на сметка в Twitter, създаване на канал в YouTube и т.н. — това е изцяло грешно! Отвъд регистрирането и създаването на профили, социалните медии изискват консистентност, активно присъствие и включване или започване и поддържане на взаимоотношения с потребителите, тяхното опознаване и все по-задълбочено ангажиране в разговори. Успешното социално присъствие и ангажираност е много повече психология и дар слово, отколкото технически познания и умения.
В социалния уеб (то вече няма друг!) ако цялостното ви онлайн представяне и присъствие не е актуално, осъвременявано непрекъснато, релевантно към настоящия момент, ако не коментирате, ако не изграждате и поддържате взаимоотношения с потребителите си, то значи вие не съществувате. И никой няма да ви обърне внимание. Това много прилича на познатото „Лампата свети, ама няма никой вкъщи“.
Изглежда очевидно, но е нужно да се повтаря често, защото и сега (като потребители) сме свидетели на страшно много изоставено или неактивно бизнес присъствие в социални платформи и общности. Такива профили могат както да навредят на бизнеса и на имиджа му, така и да доведат до отлив на клиенти и предпочитане на конкуренцията.
Преди да започнете изграждане на присъствие в социалните платформи, уверете се, че можете да се отдадете изцяло и да водите смислени, задълбочени и отворени разговори с фенове, поддръжници, потребители, клиенти, приятели, проспекти… Няма нищо по-вредно от тих профил в Twitter, необновявана редовно бизнес страница във Facebook или канал в YouTube, в който се публикува много видео съдържание, но то не е в резонанс и не ангажира публиките в диалог и обсъждане.
Помнете и не забравяйте, че първата дума от социални медии е „социални“. И ако не слушате, не отговаряте, не се включвате в диалози, то тогава сте „несоциални“. От миналото. И като динозаврите, полека-лека…
Краткият отговор е Не (краткосрочно), но същевременно и Да (дългосрочно).
Онлайн потребителите не обичат новостите, не са съвсем склонни да експериментират с нови неща. Те се чувстват на сигурно място в зоната си на комфорт и рядко излизат извън нея. Те са някак старомодни, традиционни, предсказуеми. Рядко се замислят в детайли над това, което им се казва или прочитат и не разглеждат казаното/написаното от различни ъгли. Рядко, за да не напиша никога, актуализират представите си и дефинициите, които са си изградили за нещата, за инструментите, които използват. Това основно се дължи на факта, че твърде многото и различни дефиниции, които съхраняваме. Трудно е, почти непосилно, всички те да бъдат редовно актуализирани, особено ако потребителят няма склонност към експерименти и откриване на неподозирани аспекти.
Да вземем блоговете, например. Те са един от първите компоненти на WEB 2.0 средата. На 6 ноември в блога си „Шест пиксела на разделението“ Мич Джоуел попита „Какво е блог?“ и посочи неблогове, които съдържат елементи на блоговете, както и блогове, които не съдържат някои от функционалностите. Преди повече време и аз имах подобни размисли и в Google+ провокирах 3 дискусии на подобни теми, свързани с блоговете и блогването – едно, две, три. На всички места отговорите са интересни, но не отговарят на въпроса. Защото си имаме вече някаква изградена дефиниция за понятието, създадена преди много години (често на база предишен или настоящ опит) и не мърдаме от нея и на милиметър.
Ами социалните медии? Социалните мрежи? Кое е по-голямото, кое в кое се включва? Сложен въпрос 🙂
А за да могат технологиите да се развиват, да еволюират, трябва непрекъснато да преосмисляме нещата и да допълваме представите и дефинициите си. За да сме релевантни.
Апокалипсисът на социалните медии се случва сега! Трудно е за вярване, особено предвид факта, че точно в този момент в Twitter много хора чуруликат интересни неща, във Facebook се споделят нови снимки, кой какво прави, мъдрости… и така на много различни онлайн места. По нищо сякаш не личи, че се случва апокалипсис, защото всичко изглежда нормално и функционира нормално. Но за да се види, че се случва нещо, трябва да се погледне картината глобално, малко по-отдалеч.
Социалните медии са за хората. Създадени от хората, за да бъдат използвани от хората. Потребителят е в центъра, фокусът е насочен към него. И това, по своему, е прекрасно! Ще го напиша отново – социалните медии са за хората, не за бизнеса! Той няма място в тях. Но това изнервя бизнеса, който е свикнал да е в центъра на вниманието. Социалните медии направиха бизнеса нерелевантен. Оставиха го да буксува в миналото.
От друга страна сме свидетели на умора – потребителите започнаха да се уморяват от непрекъснатото и френетично следване, сприятеляване, добавяне в кръгове, харесване, +1, коментиране, споделяне и всички останали неща. Всичко това е познато преживяване и не носи удоволствието, което доставяше в началото.
Използваме интернет (в България) от около 1995 година. Тогава важното беше „избери си як домейн и си направи страница“. През 2000 година вече страниците бяха еволюирали до цели сайтове, с много страници и подстраници. Но това не беще достатъчно. Тогава беше осъзната потребността и необходимостта страниците да са интерактивни и в тях да се включва и гласът на потребителите, които четат страниците. Същият този глас доведе до една мини революция в уеб – списание Тайм избра за личност на годината за 2006 година „Теб“ – колективният потребителски глас, който допълваше страниците и им придаваше нов смисъл. През 2010 започна да се наблюдава тенденция1 за премахване на страниците и заместването им с колажи от различни програмно-приложни интерфейси (API) в комбинация с гласа на потребителите. Очакваме нова революция!
Вече сме социални онлайн от твърде много време. Именно затова се появява умората, за която писах преди малко. Социалният аспект на уеб отдавна дори спря да ни прави впечатление. А традиционният уеб, такъв, какъвто го познаваме отпреди 2000, престана да съществува преди много, много време. Доброволно се отказахме от него в полза на социалния2. Но сега вече е назряло времето, в което да се откажем от думичката „социални“ пред всичко. Тя вече не е модерна. Нищо, което е на повече от 10 години, не може да бъде модерно. А и, от друга страна, „социални“ е вече излишна. Всичко, което днес не е социално, значи е част от миналото и трябва да изчезне. Социалният уеб е уеб сега. Друг, алтернативен, вече няма. Традиционният уеб е мъртъв. Затова останките от миналото трябва да бъдат премахнати, да изчезнат, за да не пречат излишно.
Ние никога повече няма да имаме нужда от статични страници.
Ние никога повече няма да имаме нужда от страници, в които не можем да изразяваме себе си. Да говорим. Да споделяме. Да общуваме.
Ние никога повече няма да бъдем по-малко социални, отколкото сме сега, напротив!
В момента има около 130 милиона сайта. По-голямата част от тях са изградени чрез технологии, които са поне на десетилетие. И за да се развива уеб, това налага необходимостта в следващите от 3 до 5 години целият уеб да бъде пресъздаден и съграден отново около 2 оснони аспекта – социален (Social, So) и мобилен (Mobile, Mo)3. Има и други два възела, които са важни и трябва да се имат предвид и да им се обърне внимание – Local (Lo) & Payment (Pa). Едва когато това се случи, ще можем да говорим за нещо ново, за следващо поколение на уеб, а не както е досега – само кръпки на вече съществуващия.
Свидетели сме на уеб дихотомия – това, което се случва в момента е както добре, така и лошо и неправилно.
Социалният уеб даде почти неограничена власт в ръцете на потребителите. Въоръжи ги с мегафони и им даде възможност да крещят мненията си, да коментират и обсъждат какво и кого ли не. Всеки един от тях очаква неговият глас да е най-важен, да бъде чут, да му бъде обърнато внимание. Почти 60% от потребителите очакват фирмата да им отговори, когато публикуват някъде онлайн оплакване срещу нея или продуктите й. Това е добре – фокусът се измества към потребителя, но и не дотам – бизнесът не е готов да бъде социален4. Буквално. Едно изследване, не помня къде го прочетох, посочва, че много фирми умишлено държат в застой социалната си активност. При това става въпрос за големи фирми, включени в списъка Fortune 500. Писаното учебникарско правило, че ключът към ефективен маркетинг в социалните медии е да не се изоставя канала, на практика излиза, че не работи. Фирмите трупат основно негативи и усилията им да ги следят, да слушат и да им отговарят, довежда до лавина от нови негативи, които засилват потребността от нови хора, които да обслужват социалните канали, вместо тези хора да се съсредоточат върху развитие и подобряване на услугите и продуктите, които фирмата предлага. Затова те се отказват доброволно от социалните канали.
Притежаването на оръжие не означава непременно, че то трябва да бъде използвано. Потребителите онлайн имат много мощно оръжие. Те сякаш не осъзнават, обаче, че наред с голямата власт, която социалният уеб им даде, идват и големите отговорности.
Винаги ли е добра идея да се надига глас публично?
Винаги ли е добра идея нещата да са публични?
Не е ли по-отговорно понякога първо да се направи опит за непублично споделяне на проблем, обсъждането и търсене на диалог и разрешаването на проблема, вместо веднага да се прави опит да се постави бизнесът на колене, при това на чужда (и враждебна) за него територия?
Нека не забравяме, че бизнесът прави възможно развитието на технологиите. Да, всички знаем, че потребителите изпревариха бизнеса в развитието си и все повече и повече потребители се изкачват на по-горните стъпала от социалната стълбица на Форестър. Сега трябва бизнесът да еволюира, за да навакса, за да е релевантен на онлайн средата, а и да могат технологиите да продължат да се развиват. Това няма да е лесно.
Промяната не трябва да е само в бизнеса!
Необходимо е да се овладеят и самите потребители. И докато едните еволюират, другите да се превъзпитат.
Необходимо е бизнесът да се адаптиа, да се социализира. Но за да се случи това, той трябва да се чувства удобно в уеб.
Необходимо е бизнесът да експериментира, да изследва дигиталната вселена, да прави опити да я разбира и да я използва в своя полза.
Необходимо е потребителите да намерят сили да окуражават бизнеса, вместо единствено да ги унижават.
Необходимо е потребителите да се превъзпитат и овладеят властта, която имат, и да я използват за добро.
Необходимо е бизнесът да се чувства уверен, да повярва, че средата е полезна, че това не е погрешна крачка.
Необходимо е бизнесът да се възпита, че традиционният модел за правене на бизнес е остарял, че не работи според изискванията и очакванията на хората.
Отказът от социлния аспект на уеб би бил регрес. Не искаме това да се случва. Искаме напред.
Следващото поколение уеб е уеб, в който потребителите са зрели и отговорни за действията си, а бизнесът – истински отворен и социален бизнес. Но за да се случи това, трябва социалните медии да престанат да съществуват и да бъдат преосмислени по начин, по който хора и бизнес могат да си сътрудничат и съжителстват на едно място – в уеб.
Няколко независими една от друга случки (споделяния) в Google+ ме доведоха до размишленията по темата, които следват.
Според Евърет Роджърс едва 13% от общия брой потребители на услугата могат да се нарекат с името ранни потребители (early adopters). Та тези потребители са/сме интересни, странни птици – любопитни и любознателни. Готови сме за (големи) предизвикателства. Готови сме да експериментираме, готови сме във всеки един момент да се гмурнем в непознати (и често дълбоки) води. На места, на които други още не са ходили или е ходено малко, та пътеките не са отъпкани. Често дори липсват. Готови сме да общуваме помежду си и с разработчиците, да даваме обратна връзка за впечатленията си, идеи и съвети за развитие, да съобщаване за възникнали проблеми и начини за отстраняването им…
Едно от най-хубавите неща в това да си сред първите потребители на нов (социален) продукт, е уникалната (за съответния продукт) възможност да се моделира общността – какво поведение е приемливо и какво – не, какви публикации се очакват от хората, какво да е поведението при коментиране… списъкът е безкраен. Именно ранните потребители са тези, които изграждат моделите на поведение – такива, каквито искат да бъдат и каквито очакват, че ще са най-успешни за развитието на средата. В крайна сметка не получаваме общността, която заслужаваме, а която изградим сами. Затова си струва усилието!
Друго предимство (и привилегия) е възможността за съавторство в проекта/продукта/услугата – ранните потребители са първите, които изпробват услугата и са онези, на чиято обратна връзка, идеи и предложения се държи най-много. Те спомагат за оформяне на услугата или продукта в нещо (често) различно от първоначално предвиденото, за да отговаря на изискванията и очакванията на максимално широк кръг хора. Мотивиращо е да знаеш, че си спомогнал за развитието на нещо, което харесваш.
Освен това да бъдеш част от нещо ново и значително, което тепърва ще се развива като потенциал, е наистина интересно и вълнуващо като усещане. Ексклузивно. Много фирми се възползват и включват в бизнес модела си етап от развитието на услугите си, които да са достъпни само от избран кръг потребители или само с покана.
Ранните потребители, също така, имат възможността да изпробват най-дълго продукта или услугата и могат да експериментират, за да открият различни употреби на различните функционалности. Натрупаният опит ги прави експерти в областта и това може да им носи дивиденти.
Е, има и още нещо – ранните потребители първи достигат зрялост и продуктът ги отегчава, което неминуемо довежда до все по-малкото му използване. Това довежда до напускане (може и не тотално) на общността в търсене нови предизвикателства.
Вие такива потребители ли сте? Наблюдението ми показва, че голяма част от потребителите, които се присъединиха в Google+ не са, а се присъединиха, защото
1.) става въпрос за Google
2.) защото е модерно
Вероятно е необходимо да мине още време, преди да се обособи по естествен път културата на ранните потребители и у нас. Или пък бизнесите трябва да се отворят към идеята и да (се) възпитават в нея. Това би донесло единствено плюсове.
Интересни неща се случват, а още по-интересни ще се случват занапред. Гледам конференцията на Facebook, наречена f8.
Интересно ми стана как Facebook настъпват Google по мазола. Facebook е на път да стане по-значим от Google. И то по много прост начин – пренаписвайки фундаментално социалния уеб, добавяйки му още един слой. Сфера, в която Google, въпреки величието им, са твърде боси и ще останат такива още дълго време, въпреки опитите им.
Бях изненадан да науча за партньорството между Facebook и Microsoft. От това партньорство се ражда docs.com и ще е възможност документи от Microsoft Оffice да бъдат създавани/редактирани социално, сред приятели. Сериозна заплаха за Google Docs, а и не само – Facebook и Microsoft се обединяват, за да са конкуренция на Google като цяло. Сериозна конкуренция.
Graph API е отворен протокол, чрез който всички социални дейности се събират на едно място. Във Facebook. Facebook се превръща в социалната ви кутия, при това това ще бъде доста успешно заради броя регистрирани потребители, изпреварвайки всички опити на сегашни услуги да бъдат началната точка. А ако си поиграят малко и с търсенето, като нищо ще издухат Google.
Разработчиците на сайтове могат да (ЩЕ) добавят бутона “Харесва ми” както и други социални приставки на сайтовете си. Всичко отива във Facebook и Facebook става склад за социални препратки, точно като Delicious. На практика отваряте сайт и виждате кои от приятелите ви са харесали съдържанието, на което сте попаднали. И така ще знаете още по-добре кой какво харесва. А Facebook ще могат най-сетне да започнат да предлагат качествени реклами на база социалните предпочитания на всеки (нещо, което от доста време насам се чудя защо не предлагат, предвид тоновете информация, които събират за всеки).
Разработчиците на сайтове могат да (ЩЕ) добавят социална лента в долната част на сайтовете си. И всички страници стават социални, а потребителите остават сред приятелите и познатите си, независимо къде отидат. Спомняте ли си Wibiya, Meebo? Е, нещо подобно :).
Всичко изглежда много предизвикателно и интересно. Тръпна от нетърпение да видя как потребителите ще възприемат този нов слой на социалните сайтове и мрежи. Защото, нека не се заблуждаваме, ако потребителите не харесват и не използват една или друга услуга, колкото и да е революционна, е обречена на забрава.
We use cookies on our website to give you the most relevant experience by remembering your preferences and repeat visits. By clicking “Accept”, you consent to the use of ALL the cookies.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. These cookies ensure basic functionalities and security features of the website, anonymously.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Functional cookies help to perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collect feedbacks, and other third-party features.
Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.
Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.
Advertisement cookies are used to provide visitors with relevant ads and marketing campaigns. These cookies track visitors across websites and collect information to provide customized ads.