Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.
Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.
Повече за мен можете да прочетете на тази страница, а можете да се свържете с мен по някой от следните начини.
Успешният скок на Феликс Баумгартнър от ръба на стратодферата (или ръба на космоса, ако предпочитате), който постави нов световен рекорд, още дълго ще бъде тема за дискусии. Би трябвало да сте го гледали на живо и изчели доста за него, но ако сте го пропуснали – вижте за какво иде реч:
А сега – най-краткото падане в историята:
Регистрацията за участие в 13-тото издание на конкурса БГсайт вече приключи. Ако вашият проект е в списъка на регистрираните – честито. Напук на всякакъв тайминг и практика за подканяне към регистрация още докато това е възможно, ще споделя сега защо трябваше да се регистрирате за участие (в случай, че не сте го направили) – какво сте пропуснали, какво не сте разбрали или видели.
Въпреки че отказах да бъда член на журито, не съм се отказал от конкурса и не съм спрял да го поддържам и подкрепям – намирам смисъл, при това все по-голям. Затова още утре ще си извадя списък с участниците и ще споделя оценките, които ако бях жури, бих им поставил (основно за сегмента SEO/SMM).
Тази година конкурсът БГсайт е проектиран така, че сериозно да се подчертае важността на всеки един от компонентите, необходими за изграждането на един проект. Защото единствено когато всички те са в хармония, проектът може да бъде успешен.
Няколко души ме попитаха „защо да се регистрирам?“, когато им предложих да го направят. Не отговорих на никого, защото си мисля, че участието в такъв конкурс трябва да се случва осъзнато, когато си успял да си определиш за себе си и проекта си как това би могло ти бъде полезно, за да продължи да се развива напред. Защото ако се довериш сляпо на маркетингови и ПР послания, има вероятност да останеш разочарован – нито конкурсът, нито проектите имат полза от това.
Вероятно ще пропусна много неща, но основните причини за участие са няколко:
През 2012 е тринадесетото издание на конкурса – за това време конкурсът е успял да извоюва позицията си на уеб пазара у нас и да се наложи стабилно. Това е най-дългогодишният конкурс за уеб и дигиталната индустрия у нас.
Макар и с традиции, конкурсът не спира да се развива и осъвършенства, за да показва как се развива дигиталната среда у нас – нови категории, нови журиращи, нови правила… и всичко това, за да може да се определят водещите тенденции в развитието не само на уеб, но на целият дигитален сектор.
Уучастниците не се оценяват общо, от общ кюп да се вадят победители, а всички са разделени на категории и за всяка категория се излъчва победител и неговите двама подгласници. И съобразно развитието на индустрията, непрекъснато се добавят нови или се премахват неактуални категории.
Журито е от 60 души! До един – експерти в областта си и влиятелни личности както онлайн, така и офлайн. И мнението и оценката на всеки един от тях е безценна. За първа година оценката има още по-голяма стойност, защото всеки един от тях ще оценява в областта, в която има най-голямо познание и е доказан професионалист. Отделно, освен оценката си, всеки от членовете на журито може да остави бележка или коментар за сайта, който допълнително да помогне за преценка на ситуацията.
Колкото и да е важна оценката на професионалистите, проектите се правят за потребителите и те също участват в гласуването и избират най-добрите сайтове – конкурсът се вслушва в изборите на публиката и връчва награди за всички категории и от тяхно име.
За първа година наред с общите критерии за оценка, всеки сегмент от журито има свои собствени критерии, според които ще оценява участниците.
Участието в конкурса позволява да се види къде е вашият проект сред всички останали в категорията, в която се съревновава, и как той доминира или изостава сред тях, както и какво може да бъде направено, за да се подобри и какво не достига, за да бъде победител. Или ако е победител – как да запази лидерската си позиция и през следващата година.
Въпреки че конкурсът и гласуването на жури и публика се провежда онлайн, награждаването на най-добрите проекти се извършва офлайн, на официална церемония. Паралелно с конкурса, организаторът провежда и семинар, в който се обсъждат тенденциите в развитието на дигиталната индустрия и какво е нужно, за да сме в крак със световните тенденции. И двете събития предизвикват интерес към родния дигитален бизнес и участващите в него и форумът е прекрасно място за нови запознанства, както и за поддържане на стари прителства.
Целият конкурс, както и цеминарът, се организират от Фондация БГсайт, която е с идеална цел. Тя не може да регистрира печалба. Всичко, което получи като средства, се влагат в конкурса и неговото развитие.
Освен тези основни неща, веднага се сещам и за още поне 4, за които никой не се замисля:
Няма как да се спечели признанието на колегите, ако то не се демонстрира открито – участието в конкурса позволява спечелване на признание за положените усилия.
Свършената работа по проекта-участник, призната от ключовите фигури в бранша и специално от журито, което се е ангажирало да от най-добрите да избере най-добрите.
Наградите са отлична възможност да се признаят положените усилия на екипа ви. Победителите получават прекрасна статуетка, която да мотивира последващите начинания.
За времето на съществуването си, конкурсът срещна както много привърженици, така и много критици, но едно е сигурно – всяка година погледите на всички са вперени в участниците – участието в конкурса е чудесен начин за показване както на положения труд, така и на бизнеса, а участието на публиката в оценяването е страхотен начин за привличане на нови клиенти в проекта си. Стига да съумеете да ги заинтригувате, те могат да са следващите ви лоялни клиенти.
Сигурно има и още неща. Вероятно нещо пропускам. Например факта, че не съм в журито и това значително ще се отрази на оценките – хващам се за на пръв поглед дребни неща, които биха преобърнали колата при невнимание.
Вероятно отсега е добре да се замислите за догодина и сами да отговорите на въпроса какви ползи би донесло участието за вас, вашия сайт, вашия бизнес. И да го регистрирате, когато това стане възможно.
Здравейте, Димитър,
Кутията, която току що отворихте, крие частица от нас. 🙂
Тя тръгна от централния ни офис и пристигна до вас, за да разкрие новата идентичност на Мтел. Вие сте един от първите хора, които ще я видят и чуят.
Това са първите редове на писмото, което получих от Мтел (моментът, запечатан в Path). Всичко тръгна оттук и продължи като комуникация по е-поща. Сега знам как звучи безкрайността (а тя звучи интересно!) и това, което чух, ми допадна. С визуалната идентичност все още свиквам, някак новото лого ми изглежда странно и нетипично за мобилен оператор.
Освен звуковата идентичност, на плейъра, който беше в кутията, има и файлове с повече информация за новата идентичност – любопитни за четене информации и детайли.
И шоколад! Шоколадът винаги е отличен подарък, а на този специално остатъчният вкус беше копнеж. Жестоко!
Благодаря!
P.S. Новият слоган „Повече за теб“, пречупен през моята призма :-).
Update: Мтел имат специален QR код, чрез който и вие можете да чуете безкрайността.
@dtsonev На този етап може да ви изпратим този QR код. От него може да бъде свалена една от ключовите ни мелодии. 🙂 pic.twitter.com/esqVmWYm
— A1 (@A1Bulgaria) September 27, 2012
Знам. Гледах. Пиесата. Още помня. Чакам.
Хубаво, но вероятно малко истерично. За Лир е разбираемо и донякъде – оправдано, но за другите – не знам.
Аплауз за Стефан Попов (Глостър) и Ивана Папазова (шута).
И за страхотните костюми (Ирина Кружилина). И за сценографията (на Огняна Серафимова), която в един момент се оказа стълба на Пенроуз. И за отекващата музика на Петър Дундаков.
Толкоз.
Забележка: Преди време имаше слух, че Facebook разработват свой браузър (Трябва ли им на Facebook браузър?). После се появиха слухове, че Facebook ще купува Opera. Нито един от тези слухове не беше потвърден, нито се стигна до обявяване на решение. Тази публикация разглежда аспект от действията на компанията, които ѝ придават активност, подобна на тези на браузър.
Facebook е интересна за следене компания, защото при разрастването си, е налага да се адаптира към условията и изискването на все по-широк кръг и голям брой потребители и непрекъснато променяща се среда. Така често ставаме свидетели на въвеждането и съжителството на противоречащи си, а дори и взаимноизключващи се философии и концепции. Преди време писах, че умелото боравене със събраните лични данни позволиха разрастването на Facebook до такава степен.
Основна философия на Facebook е поставянето на защитата на потребителските [лични] данни на първо място. Част от това е и защитаването на информации, които се създават докато се разглежда сайта. Те никога не се показват на другите потребители. Ето затова НИКОГА няма да видите нещо подобно на „Драганчо посети профила ви 1024 пъти“. Именно такива дребни неща и скриването на такива информации позволиха на Facebook да се разрасне толкова много.
Потокът с новите споделяния във Facebook (newsfeed) е съвсем отделна история. Той, както и Ticker (каренцето в дясната колона, което действа като клюкарка и показва кой какво прави), са буквално затлачени от действия и глаголи – нещата, които потребителите – приятелите ни – извършват. Те слушат, гледат, четат, купуват, харесват… и много хора не осъзнават и не подозират, че тези информации се показват и споделят автоматично с приятелите им (или публично, зависи от настройките).
Мнозина се изумяват, когато започнат да получават коментари или харесвания на някоя такава активност, например за „5 начина да я докараш до оргазъм“. И настава паника – как да се разкара това и да не се случва повече. Дори и да е отворено в пристъп на неконтролирано любопитство, останалите няма как да знаят това, защото информацията е споделена в потока. Да, това (наречено frictionless sharing) може да бъде изключено, но по подразбиране е включено, а всички разработчици знаят, че „по подразбиране“ е цар. Потребителите не обичат да ръчкат по настройки и оставят нещата както са.
Несподелянето на някои информации от потребителското поведение и действия е съвсем в контарст с автоматичното споделяне на извършени действия. Двете философии са коренно различни и противоположни. Facebook е мястото (а и дълго време беше) за извършване на изрични действия. Качване на снимки, публикуване на коментари, споделяне на съдържания… все действия, които изискват потребителската намеса, за да се случат. Дори и добавянето на бутона за харесване (първо в платформата, а по-късно и във външни сайтове) е пример за такова експлицитно действие. Натискате бутона и казвате на света, че харесвате нещо. Толкова просто!
Обратната страна на това действие, споделянето като автоматизиран (и скрит) акт е от една страна също интересно, но и сложно за управление явление. Представете си, например, всяка страница, която посетите, да се публикува във Facebook. Автоматично. И не е трудно да се предвиди каква ще е реакцията, когато все повече и повече такива споделяния станат реалност. Това, което се случва сега, е само първата стъпка. Нещата само ще стават по-зле. А ако Facebook се опитва да бъде браузър за външни съдържания, за откриване на нови и интересни неща, то трябва да започне да изгражда политика да действа като такъв. Google Chrome не публикува какво порно гледате в Google Plus, нали?
Facebook може да се разраства и без това.
Instagram е отличен пример (освен че вече официално е собственост на Facebook) – изключително лесно е с него да се публикува в Тwitter и Facebook. И мнозина се възползват, дори използват Instagram, защото е по-бързо да се направи снимка и тя да бъде споделена във Facebook, отколкото през приложението на Facebook. Но Instagram не срещат затруднения в разрастването и без експлицитното споделяне във външни социални канали.
Ако продуктът/услугата е достатъчно добра и яка, не се налага тя да бъде рекламирана и промотирана по такива начини – потребителите сами поемат щафетата и разпространяват добрата идея. Да, по-бавно, но пък новите потребители се задържат повече и имат по-голямо доверие към нея.
Защо автоматичните споделяния са лошанедобра идея?
Всички сме суетни и обръщаме внимание как изглеждаме в очите на околните – близки и далечни приятели, роднини и познати – важно е за нас. Независимо дали го признаваме публично или не. Отделяме доста време в обмисляне и филтриране какво да бъде споделено и как да бъде казано, какво да бъде направено, с кого, кога и къде… при това не само онлайн. Автоматичното споделяне във Facebook изцяло променя нормалния поток и начин на поведение.
Имплицитните действия изискват съвсем различно поведение. Всеки път, когато бъде направено нещо, необходимо да се замисляме „искам ли това да се показва във Facebook“? Необходимо е и замисляне кой ще го види (и как би реагирал). Въпреки че Facebook не е каталог на всички познанства, нито пък инструмент за откриване на нови приятелства, мрежата от приятели се разширява непрекъснато, като в нея попадат все по-различни категории хора – децата от забавачката, съучениците от училище, колегите от университета, колеги от службата, далечни братовчеди и техните деца(!), лели и шуринайки, дори майки и бащи и разни хора, които са се намесили в живота ни – фризьорката, бакалина от магазина на ъгъла, комшиите… дори непознати, с които имаме общи приятели. Отделно че често забравяе на кои приложения и сайтове сме дали права за достъп до профила и възможност да публикуват в него… за да открием месеци по-късно, че те са се възползвали и са публикували нещо автоматично.
Решението?
Ако за Facebook е важно да имат имплицитни действия, би следвало да има период на адаптация на потребителите към тях, вместо директно да бъдат интегрирани за използване – например време, в което всичката информация да се складира, но да се публикува експлицитно от потребителя. Например временно публикуваните информации да са видими само за потребителя, за да може да ги прегледа и отстрани нещата, които не би желал да сподели с приятели или света, че е извършил, а след изтичане на времето, в зависимост от настройките, да бъдат споделяни. Това е частично решение на проблема, само за по-опитните потребители. Защото голяма част все още не подозират за автоматичното споделяне и как то променя навиците не само за използване на Facebook, но и останалия уеб. Най-добрият за потребителите ход е съдържанията, които не са били споделени, да бъдат изтривани, но предвид, че това не е приемливо за Facebook, които искат да притежават тази информация, едва ли ще се случи, ако бъде реализирано. Другият вариант е тези събрани информации да се складират, но да остават достъпни само за потребителя.
Потребителското недоволство от автоматичното споделяне набира сила, което принуди Facebook частично и временно да се откаже от него, обръщайки гръб на създадените приложения за социално четене на новини (на английски). Да, това няма да се хареса на собствениците на сайтове, както и на Facebook, но обръщането на по-сериозно внимание върху потребителското преживяване е важно, за да могат да продължат потребителите да използват средата (и да бъдат облъчвани с реклама).
Донякъде добро решение е създаването на нова социална приставка, която собствениците на сайтове могат да вграждат, за да показват на потребителите си какво съдържание от сайта и с кого ще бъде споделено във Facebook (повече за това – в TechCrunch). Донякъде, защото потребителите разчитат на благоволението на собствениците на сайтове да интегрират приставката, при това на видимо и удобно място. Мястото на такова приложение е и във Facebook – в момента следенето на дадените права на различни приложения не е най-удобното и лесно за намиране и контрол.
Защото вече не става въпрос за това, че всеки един от нас сам е избрал доброволно да споделя части от живота си с вече публична компания и да й разкрива съкровените си тайни – не, това вече е минало, сега разкриваме с тази компания и контекста на [дигиталното] съществуването ни.
Да, границите на т.нар. privacy се стопяват, но колкото и да са размити вече, все още ги има, и много потребители не са готови да ги жертват изцяло, в полза на (евентуално) по-добра услуга. Или поне не по начина, по който Facebook настоява това да се случи.
Независимо дали използвате Google+ или не, за много хора (вече) е предпочитаното място за споделяне на информации и общуване. Те говорят за вас, за вашия сайт, бизнес…
Ако на сайта си имате интегриран Google Analytics (има ли причина да нямате?!), вече има начин да получавате известия, когато някой коментира или сподели сайта ви.
1. Избирате „Traffic Sources“ (или „Източници на трафик“, ако сте с български интерфейс) за сайта си
2. Оттам отваряте „Social“ (Социални мрежи)
3. Избирате „Sources“ (Източници)
4. Обръщате внимание на централната част и избирате етикета „Activity Stream“ (Поток на активността). Намира се до избраната по подразбиране „Social Referral“ (Социална препратка)
Така се изважда списък с всички, които са публикували или коментирали конкретния уебсайт в Google+. Сега остава да се създаде известяването по е-поща (ако предпочитате, иначе можете да си следите какво се случва и оттук):
1. Най-горе на страницата (в основната част) се избира „Email“.
2. Избирате в какъв формат бихте желали да получавате данните, вероятно най-удачно е във формат за Excel или PDF
3. Избирате колко често желаете да получавате известията (вероятно веднъж на ден е най-добрата възможност, въпреки че „Незабавно“ би било по-удачно, но не се предлага).
4. Добавяте адреса на получателя.
5. Добавяте някакъв текст, който ще се показва всеки път, когато се получава известието, напр. „Справка за социалната активност на МОЯ САЙТ в Google+“.
Щраквате „Send“ и сте готови – вече ще знаете кой кога е споделил препратка към сайта ви в Google+.