Categories
Уеб стратегия

Имаш туит или Социалните медии като начин на живот.

Все по-често ми задават въпроса от къде намирам време за социални медии (въпросът е конкретно за социални мрежи, но смятам да разширя отговора и да включа всички социални медии). Е, отговорът е по-прост, отколкото може би си представяте.

Най-просто казано, не намирам време — създавам си го (текст на английски).

Как така? Нека се върнем назад във времето и да вземем електронната поща за пример. Само допреди няколко години мнозина нямаха време да се занимават с „такова нещо“, не можеха да отделят време да се справят с всичкия спам, да пишат и да отговарят на писма… И какво се получи – намерихме време и днес е трудно да си представим живота без електронна поща. Електронната поща се превърна в гръбнакът на комуникацията онлайн. (Аз дори успях да я намразя, но причината е друга тема, за друга публикация)


Имаш поща“… и оттогава минаха почти 15 години…

Фундаменталната грешка е, че приемаме социалните медии само като маркетингов инструмент. Или като инструмент за PR. Възприемаме ги като канал за разпространение на информация и въпреки че може да се използва и за това, пропускаме да да ги приемем като инструмент за цялостна, двупосочна, жива комуникация, общуване, диалог.

Социалните медии позволяват на хората да общуват с хора, на бизнесите – да общуват с клиентите си, а на клиентите – да имат възможност да дават обратна връзка на брандовете.

Социалните медии повече приличат на телефона, отклолкото на телевизията; повече на електронна поща, отколкото на рекламна кампания.

Социалните медии като начин на живот

Точно както приехме електронната поща и тя стана част от ежедневието ни, трябва да се научим как да направим социалните медии част от начина ни на живот. Като нещо, което е повече част от това кои сме, отколкото като нещо, което вършим на работа. Дори и социалните медии да са основна част от работата, която вършим, това е по-скоро житейски избор, отколкото задача в списъка с неща за вършене.

Социалните медии не са функция на работата. Независимо че ги използваме и работиме с тях, в тях, по време на работа, те трябва да се използват не само за работа. Това е единственият начин наистина да се разбере как функционират, какво работи и какво не, как наистина се случват нещата.

Социалната вълна набира сили и влияние от доста време, така че ако още не сте я яхнали, побързайте преди да е станало твърде късно!


Вдигни! От Twitter се обаждат!

Ето няколко съвета, които биха били добро начало за приемането на социалните медии като част от ежедневието:

  1. Поставете си цели

    Като начало наистина е важно да се изясни и да се дефинират какви са плановете, очакванията, целите. Твърде често при поставянето на цели, избираме такива, които са свързани с учене. Например „Искам да науча повече за социалните медии.“ Това е грешен подход и няма да доведе до добри резултати. По-добре е да е нещо по-практично, например „Ще започна да използвам Twitter всеки ден“ или „Ще използвам Google+ повече в ежедневието си – у дома и на работа“. Със сигурност ще има по-добър резултат, защото иначе няма да отделите време да седнете и да учите. По-специфичните цели също са подходящи. Например може да си поставите а цел да публикувате поне 10 туита дневно или да се включвате в поне 10 разговора.

  2. Бъдете активни

    Един от най-големите врагове на социалните медии е неактивността. Няколко дни неактивност могат да са катастрофални. Ако онлайн присъствието не се създава и утвърждавате непрекъснато, бързо то бързо става нерелевантно и безинтересно. Скучно. И хората забравят за него. Социалните мрежи са наистина много подходящи за привикване към непрекъсната активност – неактивните профили не се показват начело и хората не общуват с тях, забравят ги и игнорират пасивното им присъствие.

  3. Вземете си смартфон

    Вероятно задължителната придобивка, която много помага за по-доброто приемане и присъствие в социалната среда. Непрекъснатата, постоянна свързаност е един от най-важните аспекти на този начин на живот. Докато не сте свързани, онлайн, вие не сте социални. Въпреки че мнозина са непрекъснато пред компютър, на бюрото в офиса през целия ден, най-доброто присъствие и активност в социалните медии се случва в промеждутъци от случки и събития, в които наистина няма какво друго да правим, освен да споделяме преживявания. Например докато чакаме на опашка. Или в задръстването, в асансьора… Изумително е колко много разговори онлайн започват точно в такива моменти. Те не трябва да бъдат изпускани и опропастявани, а да бъдат използвани за свързване и общуване с близки, приятели, познати и непознати.

  4. WiFi, моят приятел

    Мобилните и преносими устройства са изключително подходящи за хората, които са непрекъснато в движение. Едно от неудобствата е, че им трябва WiFi (освен ако не ползвате мобилен интернет). И ако имате такива устройства, трябва да познавате къде има точки за достъп до интернет. Някое готино кафене наблизо с WiFi, може би? Опитвайте нови неща и ходете на места, където има наличен WiFi. Това ще помогне и ще окуражава онлайн социалните ви навици.

  5. Създайте си списък с теми

    Еднa от най-големите спънки в социалните медии е да не знаеш какво да кажеш, какво да споделиш. Какво имате да добавите в разговора? Мнозина смятат, че нямат какво да предложат, че не са интересни, дори скучни, но това със сигурност не е така. Всички сме експерти и специалисти, много добри в нещо. Като начало е добра идея да се изгради присъствието в социалните медии около това, което знаете и умеете най-добре. Списък с теми, които бихте желали да обсъждате е добро начало на плана; придърайте се към него в началото и непрекъснато го допълвайте с нови неща; разширявайте кръгозора си. А когато се окажете без думи, ще имате към какво да правите референции, вместо да се повтаряте.

  6. Отпуснете се и споделяйте

    Основен проблем на новите потребители в социалните медии е липсата им на желание и интерес да споделят. Чувстват се притеснени от необходимостта да се разкриват и споделят неща за себе си. Те не разбират, че има разлика между споделяне на лични неща и споделяне на неща. Не е нужно дори да се споделят лични неща, нито е нужно да се споделя всичко; трябва поне нещо да се споделя, да се поддържа активност. Например нещичко за интересите, за нещата, които ви вълнуват или провокират е добър старт. Социалните мрежи са създадени за хората, така че трябва да се държите както им е присъщо.

  7. Бъдете себе си

    Не е необходимо да се представяте за друг, да опитвате да изградите друга персона и идентичност, различна от вашата (основната). Това отнема изключително много енергия и креативност. Трябва да сте себе си онлайн, а това, повярвайте ми, ще ви накара да се чувствате по-спокойни и уверени в себе си и в нещата, които споделяте и вършете.

Социалните медии показаха, че са устойчиви и ще се задържат като водещ фактор още дълго време. И независимо дали ни харесва или не, трябва да ги приемаме и пренастроим ежедневието си, начина си на живот по начин, по който те да са част от него. И колкото по-рано това се случи, толкова по-бързо ще бъдат извлечени ползите от социалното общуване.

Още по темата (на английски): Али Голдфийлд в Social Media Today „How to adopt a Social media lifestyle“.

Categories
Уеб стратегия

Facebook и добрaта интеграция във външни сайтове

пешкаВчерашният срив на Facebook освен липса на услугата, доведе и до неправилното или пълно спиране на много външни сайтове, които разчитат на дълбока интеграция с Facebook. Много от разработчиците на такива сайтове не бяха предвидили вариант, в който Facebook може да не е наличен или услугата да е бавна, да изпитва някакви затруднения или да е спряла (дори и само временно).

В Google+ се натъкнах на коментар от рода „уж всеки може да си го инсталира (plugin-a), а кво се оказа?“, когато казах, че неработещите сайтове не работят не по вина на Facebook, a на разработчиците им. Да, инсталирането на приставки е бързо и лесно, не изисква някакви специфични умения и способности, но сериозните сайтове (различни от лични блогове и сайтове) би следвало да не разчитат само на това лесно решение, а да се погрижат сайтът да работи дори когато тази интеграция не е налична.

CSS-tricks дават някакво решение, което не е единственото възможно.

Добрата дългосрочна стратегия за и планиране на развитието на сайта включва този елемент и неговото отстраняване. Ако нямате стратегия как сайтът ви да е непрекъснато релеантен, независимо от бързопроменящата се среда, това може да доведе до отлив на потребители. [Мога да ви помогна да изградите и прилагате своята дългосрочна стратегия. Можете да се свържете се с мен, за да обсъдим подробности.]

Като член на журито на БГ Сайт тази година (в раздел SEO/SMM), точно социалната интеграция ще е едно от основните неща, които ще гледам. Защото сайт, който претендира за сериозност, не трябва да разчита на случайността, за да работи. А посредствените сайтове не бива да бъдат поощрявани и да печелят.

Categories
Социални медии и мрежи Уеб стратегия

Социални медии: Краят.

краят на социалните медии

Идва ли краят на социалните медии?

Краткият отговор е Не (краткосрочно), но същевременно и Да (дългосрочно).

Онлайн потребителите не обичат новостите, не са съвсем склонни да експериментират с нови неща. Те се чувстват на сигурно място в зоната си на комфорт и рядко излизат извън нея. Те са някак старомодни, традиционни, предсказуеми. Рядко се замислят в детайли над това, което им се казва или прочитат и не разглеждат казаното/написаното от различни ъгли. Рядко, за да не напиша никога, актуализират представите си и дефинициите, които са си изградили за нещата, за инструментите, които използват. Това основно се дължи на факта, че твърде многото и различни дефиниции, които съхраняваме. Трудно е, почти непосилно, всички те да бъдат редовно актуализирани, особено ако потребителят няма склонност към експерименти и откриване на неподозирани аспекти.

Да вземем блоговете, например. Те са един от първите компоненти на WEB 2.0 средата. На 6 ноември в блога си „Шест пиксела на разделението“ Мич Джоуел попита „Какво е блог?“ и посочи неблогове, които съдържат елементи на блоговете, както и блогове, които не съдържат някои от функционалностите. Преди повече време и аз имах подобни размисли и в Google+ провокирах 3 дискусии на подобни теми, свързани с блоговете и блогването – едно, две, три. На всички места отговорите са интересни, но не отговарят на въпроса. Защото си имаме вече някаква изградена дефиниция за понятието, създадена преди много години (често на база предишен или настоящ опит) и не мърдаме от нея и на милиметър.

Ами социалните медии? Социалните мрежи? Кое е по-голямото, кое в кое се включва? Сложен въпрос 🙂

А за да могат технологиите да се развиват, да еволюират, трябва непрекъснато да преосмисляме нещата и да допълваме представите и дефинициите си. За да сме релевантни.

Апокалипсисът на социалните медии се случва сега! Трудно е за вярване, особено предвид факта, че точно в този момент в Twitter много хора чуруликат интересни неща, във Facebook се споделят нови снимки, кой какво прави, мъдрости… и така на много различни онлайн места. По нищо сякаш не личи, че се случва апокалипсис, защото всичко изглежда нормално и функционира нормално. Но за да се види, че се случва нещо, трябва да се погледне картината глобално, малко по-отдалеч.

Социалните медии са за хората. Създадени от хората, за да бъдат използвани от хората. Потребителят е в центъра, фокусът е насочен към него. И това, по своему, е прекрасно! Ще го напиша отново – социалните медии са за хората, не за бизнеса! Той няма място в тях. Но това изнервя бизнеса, който е свикнал да е в центъра на вниманието. Социалните медии направиха бизнеса нерелевантен. Оставиха го да буксува в миналото.

От друга страна сме свидетели на умора – потребителите започнаха да се уморяват от непрекъснатото и френетично следване, сприятеляване, добавяне в кръгове, харесване, +1, коментиране, споделяне и всички останали неща. Всичко това е познато преживяване и не носи удоволствието, което доставяше в началото.

Използваме интернет (в България) от около 1995 година. Тогава важното беше „избери си як домейн и си направи страница“. През 2000 година вече страниците бяха еволюирали до цели сайтове, с много страници и подстраници. Но това не беще достатъчно. Тогава беше осъзната потребността и необходимостта страниците да са интерактивни и в тях да се включва и гласът на потребителите, които четат страниците. Същият този глас доведе до една мини революция в уеб – списание Тайм избра за личност на годината за 2006 година „Теб“ – колективният потребителски глас, който допълваше страниците и им придаваше нов смисъл. През 2010 започна да се наблюдава тенденция1 за премахване на страниците и заместването им с колажи от различни програмно-приложни интерфейси (API) в комбинация с гласа на потребителите. Очакваме нова революция!

Вече сме социални онлайн от твърде много време. Именно затова се появява умората, за която писах преди малко. Социалният аспект на уеб отдавна дори спря да ни прави впечатление. А традиционният уеб, такъв, какъвто го познаваме отпреди 2000, престана да съществува преди много, много време. Доброволно се отказахме от него в полза на социалния2. Но сега вече е назряло времето, в което да се откажем от думичката „социални“ пред всичко. Тя вече не е модерна. Нищо, което е на повече от 10 години, не може да бъде модерно. А и, от друга страна, „социални“ е вече излишна. Всичко, което днес не е социално, значи е част от миналото и трябва да изчезне. Социалният уеб е уеб сега. Друг, алтернативен, вече няма. Традиционният уеб е мъртъв. Затова останките от миналото трябва да бъдат премахнати, да изчезнат, за да не пречат излишно.

Ние никога повече няма да имаме нужда от статични страници.
Ние никога повече няма да имаме нужда от страници, в които не можем да изразяваме себе си. Да говорим. Да споделяме. Да общуваме.
Ние никога повече няма да бъдем по-малко социални, отколкото сме сега, напротив!

В момента има около 130 милиона сайта. По-голямата част от тях са изградени чрез технологии, които са поне на десетилетие. И за да се развива уеб, това налага необходимостта в следващите от 3 до 5 години целият уеб да бъде пресъздаден и съграден отново около 2 оснони аспекта – социален (Social, So) и мобилен (Mobile, Mo)3. Има и други два възела, които са важни и трябва да се имат предвид и да им се обърне внимание – Local (Lo) & Payment (Pa). Едва когато това се случи, ще можем да говорим за нещо ново, за следващо поколение на уеб, а не както е досега – само кръпки на вече съществуващия.

Свидетели сме на уеб дихотомия – това, което се случва в момента е както добре, така и лошо и неправилно.

Социалният уеб даде почти неограничена власт в ръцете на потребителите. Въоръжи ги с мегафони и им даде възможност да крещят мненията си, да коментират и обсъждат какво и кого ли не. Всеки един от тях очаква неговият глас да е най-важен, да бъде чут, да му бъде обърнато внимание. Почти 60% от потребителите очакват фирмата да им отговори, когато публикуват някъде онлайн оплакване срещу нея или продуктите й. Това е добре – фокусът се измества към потребителя, но и не дотам – бизнесът не е готов да бъде социален4. Буквално. Едно изследване, не помня къде го прочетох, посочва, че много фирми умишлено държат в застой социалната си активност. При това става въпрос за големи фирми, включени в списъка Fortune 500. Писаното учебникарско правило, че ключът към ефективен маркетинг в социалните медии е да не се изоставя канала, на практика излиза, че не работи. Фирмите трупат основно негативи и усилията им да ги следят, да слушат и да им отговарят, довежда до лавина от нови негативи, които засилват потребността от нови хора, които да обслужват социалните канали, вместо тези хора да се съсредоточат върху развитие и подобряване на услугите и продуктите, които фирмата предлага. Затова те се отказват доброволно от социалните канали.

Притежаването на оръжие не означава непременно, че то трябва да бъде използвано. Потребителите онлайн имат много мощно оръжие. Те сякаш не осъзнават, обаче, че наред с голямата власт, която социалният уеб им даде, идват и големите отговорности.

Винаги ли е добра идея да се надига глас публично?
Винаги ли е добра идея нещата да са публични?
Не е ли по-отговорно понякога първо да се направи опит за непублично споделяне на проблем, обсъждането и търсене на диалог и разрешаването на проблема, вместо веднага да се прави опит да се постави бизнесът на колене, при това на чужда (и враждебна) за него територия?

Нека не забравяме, че бизнесът прави възможно развитието на технологиите. Да, всички знаем, че потребителите изпревариха бизнеса в развитието си и все повече и повече потребители се изкачват на по-горните стъпала от социалната стълбица на Форестър. Сега трябва бизнесът да еволюира, за да навакса, за да е релевантен на онлайн средата, а и да могат технологиите да продължат да се развиват. Това няма да е лесно.

Промяната не трябва да е само в бизнеса!

Необходимо е да се овладеят и самите потребители. И докато едните еволюират, другите да се превъзпитат.
Необходимо е бизнесът да се адаптиа, да се социализира. Но за да се случи това, той трябва да се чувства удобно в уеб.
Необходимо е бизнесът да експериментира, да изследва дигиталната вселена, да прави опити да я разбира и да я използва в своя полза.
Необходимо е потребителите да намерят сили да окуражават бизнеса, вместо единствено да ги унижават.
Необходимо е потребителите да се превъзпитат и овладеят властта, която имат, и да я използват за добро.
Необходимо е бизнесът да се чувства уверен, да повярва, че средата е полезна, че това не е погрешна крачка.
Необходимо е бизнесът да се възпита, че традиционният модел за правене на бизнес е остарял, че не работи според изискванията и очакванията на хората.

Отказът от социлния аспект на уеб би бил регрес. Не искаме това да се случва. Искаме напред.

Следващото поколение уеб е уеб, в който потребителите са зрели и отговорни за действията си, а бизнесът – истински отворен и социален бизнес. Но за да се случи това, трябва социалните медии да престанат да съществуват и да бъдат преосмислени по начин, по който хора и бизнес могат да си сътрудничат и съжителстват на едно място – в уеб.


Categories
Google Уеб стратегия

Google+ и бизнеса

Google+

В резюме

Google+ официално не поддържа и не приема присъствието на бизнеси, брандове, марки, концепции, идеи, вярвания, фен страници и пр. Тази функционалност ще бъде достъпна на по-късен етап. Въпреки това има начин бизнесът ви да присъства в Google+ — как може да се случи това е описано в края на публикацията.

Какво се случи… (в случай, че сте пропуснали)

Лъскавата нова придобивка на Google нямаше как да не привлече внимание. За услуга за социална мрежа на Google се говори толкова отдавна, че дори вече е трудно да се определи кога е сложено началото на слуховете. Обявяването на Google+ и пускането ѝ за „полево изпитание“ предизвика интереса на много потребители, които се впуснаха в предизвикателството първи да изпробват новата платформа, да съобщават за грешки и проблеми, за липсващи или за необходими и желани функционалности. Заб.: Ако още не сте получили покана, но имате желание да се присъедините, можете да поискате ето тук.

Няколко дни след старта започнаха да се регистрират и фирми, организации, брандове… най-общо казано – бизнеси. И тъй като Google+ не предлага функционалности за бизнеса (не предлага и сега, към момента на писане на тази публикация), бизнесите регистрираха потребителски профили, смесвайки се с хората, използвайки функционалностите за хората.

Никой дори не си направи труда да прочете (и вникне в съдържанието на) съобщението, написано с червени букви на Началната страница:
Google+ field test notice

малка група хора! Не бизнеси, не марки, не нещо друго… хора!

Така изведнъж ранните потребители на системата се оказахме обкръжени от вдъхновени маркетолози, които нароиха куп профили на фирми, организации, каузи, идеи… Ясно е, че бизнесите гледат да се намъкнат там, където са и техните потребители, но може би този път направиха грешка. Или пък успяха да хванат Google неподготвени, което е малко странно, предвид, че Emerald Sea се разработва от доста време, със сигурност е трябвало да помислят и за този аспект. Въпреки всичко, бизнесите влязоха в мрежата.

Това предизвика негативна реакция, която беше забелязана от Google и +Крисчън Остилиан направи няколко апела към бизнеса1,2,3 да се въздържат от присъединяване към мрежата (засега).

Нормално е като начало усилията да са насочени към потребителското преживяване и начините, по които хората споделят неща и общуват помежду си, едва по-късно може да се обърне внимание на фирменото присъствие и начините, по които бизнесът може да бъде интегриран в платформата. Защото потребителите общуват по един начин помежду си и по друг – с бизнесите. Затова бизнесите бяха оставени на заден план, платформата едва прохождаше, набираше потребители, изграждаха се модели на поведение, изследване на функционалности… нямаше как бизнесите да присъстват ефективно, без да пречат на този процес.

Имаше период (до 15 юли), в който бизнеси-доброволци можеха да кандидатстват за място в тестовата програма на функционалностите за бизнеса, след което Google започна да премахва (изтрива и блокира) нерегламентирано създадените профили на не-хора. Защото когато новите функционалности бъдат пуснати за използване, няма да се предлага възможност за мигриране на потребителски профил към бизнес профил. А и за да не се стига до недоразумението, на което сме свидетели във Facebook – бизнеси с потребителски профили. На мен лично ми допада категоричния отказ на Google в това отношение.

Сега се очаква функционалностите за не-хора да са далеч по-гъвкави и удобни от наличните потребителски профили, обвързвайки в едно много от продуктите на Google, предоставяйки на бизнесите повече инструменти и средства за следене на присъствието си. Не е ясно кога точно тези функционалности ще бъдат пуснати за всички, но от Google уверяват, че са забързали процеса по завършването им. И приканват към търпение.

Update: Добавям официалните становища и препратки към помощни страници на проекта:

„Your profile and name must represent one individual.
Google+ does not support profiles for couples or groups of people. Additionally, you cannot create a profile for a non-person entity such as a pet or business.

Violation examples: Jones Family, Jeremy & Mel Mason, Vegas the Dog, Brooklyn Bagels, Northern California Conservation Society“link

Additionally, you cannot create a profile for a non-person entity such as a pet or business.

„We understand that your identity on Google+ is important to you, and our Name Policy may not be for everyone at this time. We’d hate to see you go, but if you choose to leave, make a copy of your Google+ data first. Then leave Google+.“link

Решението, ако ви стиска

Въпреки че засега бизнесите няма как официално да бъдат представени в Google+, те все пак могат да се възползват от функционалностите на мрежата. Служителите на фирмите са хора и могат спокойно да се регистрират като такива, да слушат (нали си спомняте, винаги първо се започва със слушане!), следят, взаимодействат, започват разговори и обсъждания с хората, които се интересуват от техния бизнес. Покажете, че фирмата ви има човешко лице, че имате желание да общувате двупосочно с публиките си, вместо само да ги облъчвате с посланията си. Покажете, че можете да се доверите на хората от фирмата си, гласувайте им свободата да говорят за марките ви, за бизнеса, за каквото е важно, без да се налага служителите ви да се крият зад безличната фирмена идентичност. Позволете им да се изградят като личности, които представят и защитават бизнеса ви. Можете ли да го направите? Имате ли смелостта? Още на 28 март туитнах „give your brand a face, a personal touch.“ с надеждата не само някой да го чуе, но и да го разбере, да вникне в написаното и да се опита да го приложи на практика. Уви, тогава не се получи. Сега можете ли да се справите? Разбира се, можете да експериментирате с това и във Facebook – там със сигурност бизнесите се приемат по-добре, има повече потребители за общуване, със сигурност е по-лесно да се постигне ефект там.

Лично аз съм много любопитен да видя коя ще е първата родна фирма, чиито служители ще започнат ефективно да използват Hangouts/Терени или пък ще започнат да създават съдържание в Google+ (вместо не споделят вече създадено на външни места в мрежата) и начини, по които да привличат аудиториите си за пълноценно общуване.

В Google+ потребителите са сякаш по-нетолерантни към бранд присъствието (особено дразнещото, натрапчиво и спамещо). Ако не ви стиска да промените начина си на отношение към хората, вашите клиенти, последователи, партньори и т.н., значи Google+ със сигурност не е най-доброто място за вас4. Ако обаче обичате да експериментирате, да показвате, че сте различни, че сте отворени към публиките си и не се страхувате да плувате в дълбоките води, заповядайте. Да общуваме като хора. Пък по-нататък със сигурност ще имате възможност да изградите и бранд идентичността си.


Categories
Уеб стратегия

Войната на бутоните

Facebook Like vs Google +1

Доколкото такава война наистина може да се каже че съществува, тя е основно между бутоните „Google+1“ и „Facebook Like“ (Харесва ми). Евентуално към тях може да се причисли някой от бутоните за ретуитване (но не и бутонът за следване, защото неговата функция е друга).

Има ли наистина война?

Ако се търси сензация, бройка посещения, читатели и пр. – да, това със сигурност е интересно четиво и могат да се пренесат от 10 кладенеца вода, за да се защити подобно твърдение. И насила да се докарат нещата до война. Ако се погледне на въпроса по-общо, няма как да не се признае, че наистина съществува някаква конкуренция1 между двете фирми – борба за потребителско внимание – кой бутон да бъде натиснат и кой предизвиква по-голямо внимание. Дотам.

Кой е по-подходящият бутон

Двата бутона (+1, и Like) изпълняват на пръв поглед, едно и също – препоръчване на съдържание. На заден план нещата стоят малко по-инак. Двата бутона оперират на съвсем различни нива и засягат по съвсем различен начин потребителите и техните онлайн преживявания.

Бутонът Like оказва влияние на т.нар. News feed (потокът с новини във Facebook), където се показва кой потребител какво е харесал в мрежата или в сайта и отразява тази активност на потребителската стена, респ. привличайки вниманието на всички негови приятели от Facebook. Харесаното съдържание има временен ефект – съдържанието има ограничено време да привлече вниманието на други потребители и да генерира допълнителен шум – след известно време харесването се скрива, избутано от нови споделени неща или харесвания.

Бутонът +1 не предизвиква никакъв шум, споделяне на други места и пр. Google само тихо отбелязва препоръчването в раздела +1 на профила на потребителя. Резултатите от него, обаче, се показват в страниците с търсения в Google. Всеки път, когато някой от социалните кръгове на потребителя (тук вече не става въпрос само за приятели, но за по-широк кръг хора – приятели, колеги, партньори, съученици… най-общо наречени контакти) потърси информация в Google и попадне на съдържание, отбелязано с +1, той ще вижда кой му препоръчва това съдържание, за да прецени доколко мнението на този потребител (по темата) заслужава доверие. Засега все още не е ясно дали и как +1 засяга подредбата на резултатите от търсенето, но не е изключено ако все още не оказва влияние, в бъдеще социалният фактор да бъде взет под внимание.

Така двата бутона засягат съдържанието по различни начини и за война трудно може да се говори.

Бутонът „Харесва ми“ съществува от повече време и е по-разпространен във външни сайтове. Google+1 е едва на няколко месеца, но намира добро приемане. Двата бутона често са разположение един до друг и е въпрос на потребителско предпочитание кой от двата (или, по-рядко, и двата) да натисне.

Обобщено

Бутонът Like има временен ефект, той привлича внимание скоро след харесването. Бутонът +1 оказва влияние на резултатите от търсенията (в бъдеще). Въпрос на предпочитание на собственика на съдържанието е използването на кой бутон да промотира и кое е по-важно за него – моментния шум или по-дългосрочното откриване на информацията.

Лично аз предпочитам +1, Facebook е твърде пренаселен и шумен, а трябва съдържанието да е наистина много качествено и унилално, че бързо да предизвика шум, преди да изчезне. При някои случаи, обаче, като клипове на песни, например, предпочитам Like – така те се публикуват на стената ми и показват музикалните ми предпочитания (към момента).

Вие кой бутон предпочитате и натискате? Има ли случаи, когато натискате единия или другия? Споделете опита си.


Categories
(анти)Реклама Уеб стратегия

Попитай Владо

попитай Владо

Забелязахте ли вече банерчето от по-горе на страниците във Facebook? А цъкнахте ли вече на него? Е, аз го направих.

Не знам кой е Владо и защо трябва точно него да попитам, при положение, че използвам други услуги за получаване на отговори на хрумналите ми въпроси, но все пак надникнах да видя за какво иде реч зад банера.

Банерче като това или крие зад себе си нещо новаторско и хитро, или е нещо сковано набързо, необмислено и недотам добро (за да не казвам лошо!). Е, според мен, в този случай иде реч за второто.

Зареди се таб от страница на бранд във Facebook, включващ следната картинка (нарочно съм изрязал от екранния кадър фирмата, която го е „разработила“, ще я спомена по-късно):

Попитай Владо

Мнозина биха си направили труда да погледнат в ляво логото на бранда. Много голяма част, обаче, явно или са пропуснали, или той нищо не им говори (с други думи – неразпознаваемост на марката). Но да се върнем на темата. Срещу едно „харесване“ на страницата, Владо ще ви отговори на въпросите, които ви тормозят. Ето реални примери на зададени въпроси (оригиналният кривопис е запазен):

Нямам късмет с връзките. Какво да правя?
kak1v 6te e uspeh1t mi v kraq na godinata?
Рибките пишкат ли ? 😀
Dian Kostadinow gei li e????
България още под турско робство ли е ?
Имаш ли косми на гъзa???
Vlado, kfo she ima za ve4eriq ??
Za6to nemoga da nsmerq rabota v golqm grad kato Varna
Колко гола ще нажика Дембеле на Ц(*КА в първия кръг от пролетния полусезон? 😀
maika i tatko 6te mi dadat li pari da si kupq nov pulover?

Смешно е, наистина, защото под всеки от въпросите има по някой остроумен отговор от въпросния Владо.

Къде е проблемът? Страницата е на netbook.bg и Владо е техен служител. И въпросите от картинката по-горе вече изглеждат някак по-иначе, по-конкретни, когато това е ясно. Имаш въпрос за компютъра си, питай Владо! Но създателите са пропуснали да уточнят това, най-важното нещо.

Не ми е ясно кому е нужно страницата да има много почитатели, които са я „харесали“, при положение, че, видно е, 2/3 от тези, които са я харесали заради рекламата, видимо не са заинтересувани от продуктите, които предлага фирмата. А и при следващите няколко натрапчиви съобщения/обновявания от страницата, голяма част от тези „харесващи“, ще са се махнали. Останалите просто ще игнорират посланията, защото не ги касаят/не ги вълнуват/не са за тях…

Аз не „харесах страницата“, но стената (където се задават въпросите) е публично достъпна и всеки може да прочете доста бисери.

А аз, ако имах толкова свободното време, колкото отделя Владо да отговаря на глупости, бих свършил още някаква полезна работа за онези, които наистина биха се възползвали или се възползват от продуктите и услугите на фирмата.

А вие?