Categories
Уеб стратегия

За датите на публикациите

В рийдъра преди 2 дни попаднах на публикация от Weblog tools collection, озаглавена „Should You Remove Post Dates from Your WordPress Blog?“. В статията иде реч за това, че е добре да се махнат датите от публикациите в блоговете. По този начин Google не индексира и показва датата на публикуване и увеличава вероятността при търсене, потребителите да отворят блога/сайта, за да прочетат старата публикация. А ако има стара дата, независимо от това, че информацията в публикацията е релевантна, потребителите предпочитали да не я отварят.

Казусът е интересен, в него няма правилно решение, всеки трябва сам да предпочете как да постъпи, в зависимост от личните си предпочитания, както и тези на читателите на блога (доколкото навиците им се познават). Пък и е по-добре да се задоволяват потребностите на общността, на редовните читатели, отколкото на няколкото случайни, които евентуално биха попаднали на стар материал, ако няма дата.

Аз предпочитам да има дати, забелязал съм се, че ако няма дата, съм нащрек дали това, което чета е достатъчно релевантно към настоящия момент, дали нещо не се е променило и дали не чета нещо старо и неактуално. А като има дата, дори и да има обновявания след написването, те се откриват значително по-лесно.

Затова тук, в блога, има дати на всяка публикация и не смятам на този етап да ги премахвам.

Вие как мислите? Ако имате блог, ще махнете ли датите за (евентуално) няколко читатели повече?

Categories
Уеб стратегия

Значението на личния блог за фирмата

Вече не е никак сложно притежаването и поддържането на личен блог. Блог, в който се споделят нещата, които вълнуват автора/блогъра. Има блогъри, които споделят неща от работното си място в личните си блогове. Неща, които са ги провокирали и са предизвикали силен интерес у тях. И аз съм в тази група – в моя блог пиша за театър, защото обичам да гледам театър, независимо, че фирмата, в която работя, има договори с повечето театри; пиша за разни неща, свързани с уеб, защото следя как се развива мрежата, a фирмата се развива в тази насока.

Случва се да се прескочи границата и да се споделят неща, които вероятно е трябвало да бъдат написани по малко по-различен начин. Случва се да бъдат изпуснати неща, които не е трябвало да бъдат написвани и споделяни. Случва се, обаче, личният блог на някой служител да е полезен за развитието и израстването на фирмата. Да смени модела на комуникация, да промени начина за възприемане на мрежата, да промени начина на мислене… Блогът може да бъде началото за създаване на онлайн общност около фирмата, плодотворната среда за започване на ефективен диалог с публиката, средство за обмен на информация…

Нормално е ако това се случи, фирмата да започне да се притеснява за интереса си. Блогърът може стане твърде значим и да реши да напусне фирмата. Това е нещо нормално, хората непрекъснато търсят нови възможности и предизвикателства (с някои изключения, но да не бъда жлъчен). Тук възниква проблем – ако блогърът реши да напусне, може да отнесе със себе си марката, създадената онлайн общност, средството за комуникация, интелектуална собственост на фирмата, ако щете…

И тук възникват няколко въпроса:

Tрябва ли фирмите да насърчават или да ограничават блогърите да споделят служебни неща в личните си блогове?

Моето мнение е ясно – трябва да се насърчава. На колкото повече места се водят разговори за продуктите и услугите на фирмата, толкова по-добре. Разбира се, трябва да се запазва фирмената тайна, да не се споделят неща, които биха накърнили имиджа на фирмата. Ограничаването би довело само до негативно отношение на автора и по-малка съпричастност с нещата, които трябва да върши.

Добре ли е да се обезличават блогърите, като фирмите създават групови блогове, в които авторите са безлични „служители“?

Има практика за създаване на фирмени блогове, в които авторите крият самоличностите си или са толкова вкарани в матрицата, че се губи ефектът на усещане за контакт с реални хора. Никой не го е грижа за продуктите и услугите на фирмата. Никой не иска да чете напудрени PR слова, хората се интересуват от мненията на 1) близки и приятели и 2) истински хора. Фирменият блог има за цел повече да подсети посетителите, че фирмата е близо до тях и е достатъчно отворена за дискусии, но не са най-доброто място за изграждане на общност. Аз поне не съм видял успешна такава около фирмен блог.

Решение ли е създаването на „служебен блог“?

Създаването на служебен блог е нож с две остриета. От една страна ако се създаде и блогът стане успешен, около него се зароди общност, а блогърът реши да напусне, блогът спира да се развива, а общността трудно би се насочила в съществуващия й вид към друго място. Ако служебният блог се развива и хоства от блогъра, то той трябва да се разглежда като личен блог, защото след оттеглянето му, той може да реши да прави с него каквото пожелае, независимо от интересите на фирмата.

Къде съм аз?

Четете моя личен блог. В него пиша за онези неща, които са ми интересни, без оглед на това дали са или не са свързани с работата ми. Написал съм и съм публикувал декларация, но въпреки това отбягвам да пиша за неща, които биха смутили някого във фирмата. Не мога да кажа, че съм насърчаван, но не съм и ограничаван, да публикувам мнението си и размислите си за нещата, които ме вълнуват. Нямам служебен блог, въпреки че мислех да си създам преди време. Не пиша във фирмен блог, защото не ми харесва идеята за обезличаването.

Къде сте вие?

Categories
Уеб стратегия

Изграждане на онлайн общност

общност
За втори път ми се случи да водя един и същи разговор. Най-общо, двама различни колеги, независими един от друг, ми се оплакаха, че никой не посещава сайта, който поддържат и развиват.

И двата сайта са добре направени, с красив и функционален дизайн, лесни за ползване и прекрасно поддържани. И двата са на организации, които определено представляват интерес за широк кръг потребители и не би следвало да нямат посетители. Погледнах статистиките на посещенията и се убедих, че всъщност сайтовете се посещават значително повече от очакваното, а тенденцията е посещаемостта да се увеличава. Попитах по какъв критерий са съдили, че не се посещават, защото подобни твърдения са неверни, предвид статистиките.

Отговорът и в двата случая беше идентичен, което ме подтикна да напиша всичко това.

1. Никой не иска да коментира (по материалите, които публикувам и позволяват коментари)
2. Никой не пише във форумите, които сме пуснали.

И двете са довели у колегите ми погрешното заключение. Защото са смятали, че посетителите са длъжни да оставят своя отпечатък върху сайта. Грешка.

Направи го, те ще дойдат

Преди години, когато Мрежата още прохождаше, от много места се чуваха съвети от рода на „If you build it (website), they (visitors) will come.“ Това може би е работило преди. Всъщност то си работи и сега, ако се съди по написаното по-горе. Само че целта от няколко години насам е друга – освен сайтът да привлече посетители, тези посетители да започнат да се връщат редовно, за да получават новата информация, а чрез действията си (или бездействията), да спомогнат този сайт да стане по-добър. Целта е да се ангажират в диалог, в създаването на виртуална общност на посетителите на сайта и заедно те (посетителите) да направят престоя и преживяването си още по-добро, а търсената информация – още по-лесна за намиране и по-ползваема.

Вече никой не го интересува излъсканата и полирана до съвършенство PR-статия, всеки се интересува какво мислят приятелите и познатите за продукта.

Общността около сайта не се изгражда бързо. Обстановката трябва да е приветлива и да предразполага посетителите да се чувстват комфортно и да общуват. Разбира се, общуването не започва веднага, посетителите първо трябва да свикнат с мястото, да се отпуснат и да преодолеят страха си и чувството за анонимност. За различните потребители времето е различно – едни се включват почти незабавно, други изчакват да мине време. Едва тогава, ако обстановката продължава да е приятелска, те се включват в общността и започват да допринасят за нейното развитие. Тези потребители, които са имали или имат опит с други общности, се приспособяват по-бързо към изискванията и условията на сегашната общност. Онези членове, които не се престрашават да се включат в разговорите са по-интересни. Необходимо е да се обърне по-голямо внимание на тях, за да могат преодолеят притесненията и несигурността си. Възможно е да са имали лош опит на друго място и да се страхуват, че той може да се повтори и тук. Затова не се доверяват лесно. Но не за това става въпрос тук.

Всички общности са уникални и различни

Това им е хубавата страна на онлайн общностите, макар мнозина да не го разбират това и да подхождат предпазливо към всяка нова общност, към която ще се присъединяват.

Някои потребители са по-чувствителни от други. Чувствителните потребители се приобщават по-трудно, а на общността й трябва повече време и усилия, за да се развие.

Някои общности не толерират анонимността. Развиването им е трдудно, защото трябва да се има предвид страхът и предпазливостта у потребителите да не би да допуснат грешка.

Ако в общността се използва терминологичен език, той може да накара някои потребители да са по-неуверени, тъй като тази терминология им е чужда или непозната.

Като заключение

Не е задължително красивите и добре направените сайтове да са успешни, когато целта е създаването и поддържането на общност около тях. Важното е потребителите да се чувстват комфортно и свободни да взаимодействат както със съдържанието на сайта, така и с останалите посетители. Създаването на общност не става за един ден, а някои общности се създават за доста по-голямо време от други.

Забележка: и на двамата колеги дадох няколко (платени) съвета, които вече започнаха да дават резултат.
снимка: spekulator от sxc.hu

Categories
Facebook Уеб стратегия

Facebook между работа и забавление

Facebook

Когато си говорим за социални мрежи, LinkedIn е социалната мрежа, насочена към бизнеса, докато Facebook е повече за забавления (въпреки че мнозина го използват за бизнес доста успешно).

Днес мислих доста над изненадващия ход на Facebook за партньорството им с Microsoft за проекта docs.com. Все още чакам за покана, та нямам възможност да го изпробвам. Но не за това иде реч. Преди време, когато Google обявиха Buzz, го представиха като социална мрежа, интегрирана в пощата (Gmail). За да може да се запълни пропастта между работа и забавление.

И сега изведнъж това партньорство, което цели отново същото – наред с постиженията като фермер, пират, мафиот, между късметчетата и резултатите от тестове, между споделени видео клипове, статуси, препратки и събития, ще се появяват споделени файлове за Microsoft Office, които ще са достъпни за редактиране сред приятели.

Малко не ми се връзва – ако искам да споделя файл с някого, за да може и той/тя/те да нанесе/нанесат някакви редакции по него, не бих го направил във Facebook; бих използвал друг канал/мрежа, за да споделя файла или достъпа до него. Facebook го използвам, за да се свързвам с приятелите си. Поне в този му вид. И трябва да се нанесат сериозни промени, за да може да се използва за всякакви нужди, както искат Facebook.

Смятам че е грешка да се смесват услуга, насочена към бизнеса (защото не се сещам какъв иначе ще е този файл, който ще трябва да се редактира социално), и социална мрежа за комуникация между приятели. Вие как мислите?

Categories
Уеб стратегия

Всеки бизнес – с онлайн общност?

общност

Днес в разговор с колеги стана дума за онлайн общностите и доколко и как помагат на бизнеса да разцъфне. В крайна сметка всички стигнахме до извода, че в никакъв случай не е задължително всяка компания да има своя онлайн общност. Изключително важно е, обаче, всяка компания да се опитва да бъде все по-интерактивна и да провокира все повече и повече диалог с публиките си.

Измъдрихме също, че е важно всяка компания да има интерес от създаването на възможности за изграждане на връзки между клиентите си, за да могат те, клиентите, да изграждат взаимоотношения около марката или бизнеса.

снимка: spekulator, sxc.hu