Книгата „Инструменти за социални мрежи“ е вече факт! Написана в съавторство между Жюстин Томс и Камелия Георгиева, тя е безспорно интересен и полезен наръчник както за онези, които тепърва навлизат в онлайн социалния свят, така и за експертите, защото включва както обяснения за всички описани инструмети, процеси и тактики, така и дава задълбочен поглед и детайлно изследване върху нещата, които ще са полезни за напредналите. Отделно, всяка глава и всяка разледана тема включва раздел „Мнението на експерта“, в който експерти от различни области са поканени да допринесат с мнението си по темите, включени в съдържанието.
Аз също бях поканен да се включа и на няколко места в книгата има цитирано моето мнение. Ето едно от тях:
Няма правилен отговор на въпроса „Колко време трябва да се отделя за социални медии“, за Web 2.0 присъствие. „Колкото е необходимо“ е най-близкото до правилен отговор, макар че и това време е недостатъчно… Това не е работа (и длъжност), която да може да се върши в някакви граници, да речем в часовете между 9 и 17. И това трябва да го знаят както онези, които се захващат за тази работа, така и ръководният персонал на фирмата или организацията. Нужно е (пълно) отдаване на работата, да се живее с проблемите на фирмата и желанието за по-доброто нейно представяне пред публиките. Нужно е фирмата да гласува доверие на тези служители, както и да им предостави свободите, които са им нужни, за да ги изпълняват – гъвкаво работно време, допълнително свободно време, свобода на словото, свобода на действията…
Мрежата е динамична среда, потребителите са в нея денонощно и говорят за фирмите, брандовете и очакват своевременната им и адекватна намеса, когато те имат нужда от нея, а не когато специалистът успее да намери малко време, притиснат от други ангажименти, за да провери какво се случва онлайн.
Книгата е вече на пазара, и не защото познавам авторите или защото аз имам участие в нея, я препоръчвам, защото включва всички важни неща, които са необходими за едно пълноценно онлайн присъствие – както за отделни потребители, така и за бизнеса. Отделно че е съставената така, че дълго време ще остане релевантна и полезен справочник за всички, които прекарват времето си в социалните мрежи – за лични или служебни цели, за работа или просто за удоволствие.
Краткият отговор е Не (краткосрочно), но същевременно и Да (дългосрочно).
Онлайн потребителите не обичат новостите, не са съвсем склонни да експериментират с нови неща. Те се чувстват на сигурно място в зоната си на комфорт и рядко излизат извън нея. Те са някак старомодни, традиционни, предсказуеми. Рядко се замислят в детайли над това, което им се казва или прочитат и не разглеждат казаното/написаното от различни ъгли. Рядко, за да не напиша никога, актуализират представите си и дефинициите, които са си изградили за нещата, за инструментите, които използват. Това основно се дължи на факта, че твърде многото и различни дефиниции, които съхраняваме. Трудно е, почти непосилно, всички те да бъдат редовно актуализирани, особено ако потребителят няма склонност към експерименти и откриване на неподозирани аспекти.
Да вземем блоговете, например. Те са един от първите компоненти на WEB 2.0 средата. На 6 ноември в блога си „Шест пиксела на разделението“ Мич Джоуел попита „Какво е блог?“ и посочи неблогове, които съдържат елементи на блоговете, както и блогове, които не съдържат някои от функционалностите. Преди повече време и аз имах подобни размисли и в Google+ провокирах 3 дискусии на подобни теми, свързани с блоговете и блогването – едно, две, три. На всички места отговорите са интересни, но не отговарят на въпроса. Защото си имаме вече някаква изградена дефиниция за понятието, създадена преди много години (често на база предишен или настоящ опит) и не мърдаме от нея и на милиметър.
Ами социалните медии? Социалните мрежи? Кое е по-голямото, кое в кое се включва? Сложен въпрос 🙂
А за да могат технологиите да се развиват, да еволюират, трябва непрекъснато да преосмисляме нещата и да допълваме представите и дефинициите си. За да сме релевантни.
Апокалипсисът на социалните медии се случва сега! Трудно е за вярване, особено предвид факта, че точно в този момент в Twitter много хора чуруликат интересни неща, във Facebook се споделят нови снимки, кой какво прави, мъдрости… и така на много различни онлайн места. По нищо сякаш не личи, че се случва апокалипсис, защото всичко изглежда нормално и функционира нормално. Но за да се види, че се случва нещо, трябва да се погледне картината глобално, малко по-отдалеч.
Социалните медии са за хората. Създадени от хората, за да бъдат използвани от хората. Потребителят е в центъра, фокусът е насочен към него. И това, по своему, е прекрасно! Ще го напиша отново – социалните медии са за хората, не за бизнеса! Той няма място в тях. Но това изнервя бизнеса, който е свикнал да е в центъра на вниманието. Социалните медии направиха бизнеса нерелевантен. Оставиха го да буксува в миналото.
От друга страна сме свидетели на умора – потребителите започнаха да се уморяват от непрекъснатото и френетично следване, сприятеляване, добавяне в кръгове, харесване, +1, коментиране, споделяне и всички останали неща. Всичко това е познато преживяване и не носи удоволствието, което доставяше в началото.
Използваме интернет (в България) от около 1995 година. Тогава важното беше „избери си як домейн и си направи страница“. През 2000 година вече страниците бяха еволюирали до цели сайтове, с много страници и подстраници. Но това не беще достатъчно. Тогава беше осъзната потребността и необходимостта страниците да са интерактивни и в тях да се включва и гласът на потребителите, които четат страниците. Същият този глас доведе до една мини революция в уеб – списание Тайм избра за личност на годината за 2006 година „Теб“ – колективният потребителски глас, който допълваше страниците и им придаваше нов смисъл. През 2010 започна да се наблюдава тенденция1 за премахване на страниците и заместването им с колажи от различни програмно-приложни интерфейси (API) в комбинация с гласа на потребителите. Очакваме нова революция!
Вече сме социални онлайн от твърде много време. Именно затова се появява умората, за която писах преди малко. Социалният аспект на уеб отдавна дори спря да ни прави впечатление. А традиционният уеб, такъв, какъвто го познаваме отпреди 2000, престана да съществува преди много, много време. Доброволно се отказахме от него в полза на социалния2. Но сега вече е назряло времето, в което да се откажем от думичката „социални“ пред всичко. Тя вече не е модерна. Нищо, което е на повече от 10 години, не може да бъде модерно. А и, от друга страна, „социални“ е вече излишна. Всичко, което днес не е социално, значи е част от миналото и трябва да изчезне. Социалният уеб е уеб сега. Друг, алтернативен, вече няма. Традиционният уеб е мъртъв. Затова останките от миналото трябва да бъдат премахнати, да изчезнат, за да не пречат излишно.
Ние никога повече няма да имаме нужда от статични страници.
Ние никога повече няма да имаме нужда от страници, в които не можем да изразяваме себе си. Да говорим. Да споделяме. Да общуваме.
Ние никога повече няма да бъдем по-малко социални, отколкото сме сега, напротив!
В момента има около 130 милиона сайта. По-голямата част от тях са изградени чрез технологии, които са поне на десетилетие. И за да се развива уеб, това налага необходимостта в следващите от 3 до 5 години целият уеб да бъде пресъздаден и съграден отново около 2 оснони аспекта – социален (Social, So) и мобилен (Mobile, Mo)3. Има и други два възела, които са важни и трябва да се имат предвид и да им се обърне внимание – Local (Lo) & Payment (Pa). Едва когато това се случи, ще можем да говорим за нещо ново, за следващо поколение на уеб, а не както е досега – само кръпки на вече съществуващия.
Свидетели сме на уеб дихотомия – това, което се случва в момента е както добре, така и лошо и неправилно.
Социалният уеб даде почти неограничена власт в ръцете на потребителите. Въоръжи ги с мегафони и им даде възможност да крещят мненията си, да коментират и обсъждат какво и кого ли не. Всеки един от тях очаква неговият глас да е най-важен, да бъде чут, да му бъде обърнато внимание. Почти 60% от потребителите очакват фирмата да им отговори, когато публикуват някъде онлайн оплакване срещу нея или продуктите й. Това е добре – фокусът се измества към потребителя, но и не дотам – бизнесът не е готов да бъде социален4. Буквално. Едно изследване, не помня къде го прочетох, посочва, че много фирми умишлено държат в застой социалната си активност. При това става въпрос за големи фирми, включени в списъка Fortune 500. Писаното учебникарско правило, че ключът към ефективен маркетинг в социалните медии е да не се изоставя канала, на практика излиза, че не работи. Фирмите трупат основно негативи и усилията им да ги следят, да слушат и да им отговарят, довежда до лавина от нови негативи, които засилват потребността от нови хора, които да обслужват социалните канали, вместо тези хора да се съсредоточат върху развитие и подобряване на услугите и продуктите, които фирмата предлага. Затова те се отказват доброволно от социалните канали.
Притежаването на оръжие не означава непременно, че то трябва да бъде използвано. Потребителите онлайн имат много мощно оръжие. Те сякаш не осъзнават, обаче, че наред с голямата власт, която социалният уеб им даде, идват и големите отговорности.
Винаги ли е добра идея да се надига глас публично?
Винаги ли е добра идея нещата да са публични?
Не е ли по-отговорно понякога първо да се направи опит за непублично споделяне на проблем, обсъждането и търсене на диалог и разрешаването на проблема, вместо веднага да се прави опит да се постави бизнесът на колене, при това на чужда (и враждебна) за него територия?
Нека не забравяме, че бизнесът прави възможно развитието на технологиите. Да, всички знаем, че потребителите изпревариха бизнеса в развитието си и все повече и повече потребители се изкачват на по-горните стъпала от социалната стълбица на Форестър. Сега трябва бизнесът да еволюира, за да навакса, за да е релевантен на онлайн средата, а и да могат технологиите да продължат да се развиват. Това няма да е лесно.
Промяната не трябва да е само в бизнеса!
Необходимо е да се овладеят и самите потребители. И докато едните еволюират, другите да се превъзпитат.
Необходимо е бизнесът да се адаптиа, да се социализира. Но за да се случи това, той трябва да се чувства удобно в уеб.
Необходимо е бизнесът да експериментира, да изследва дигиталната вселена, да прави опити да я разбира и да я използва в своя полза.
Необходимо е потребителите да намерят сили да окуражават бизнеса, вместо единствено да ги унижават.
Необходимо е потребителите да се превъзпитат и овладеят властта, която имат, и да я използват за добро.
Необходимо е бизнесът да се чувства уверен, да повярва, че средата е полезна, че това не е погрешна крачка.
Необходимо е бизнесът да се възпита, че традиционният модел за правене на бизнес е остарял, че не работи според изискванията и очакванията на хората.
Отказът от социлния аспект на уеб би бил регрес. Не искаме това да се случва. Искаме напред.
Следващото поколение уеб е уеб, в който потребителите са зрели и отговорни за действията си, а бизнесът – истински отворен и социален бизнес. Но за да се случи това, трябва социалните медии да престанат да съществуват и да бъдат преосмислени по начин, по който хора и бизнес могат да си сътрудничат и съжителстват на едно място – в уеб.
Страниците в Google+ са вече налични. След дълъг период на очакване, сякаш по-дълъг от първоначално предвиденото, в който в социалната мрежа можеха да присъстват само хора, дойде време да бъдат допуснати и други „неща“ (най-общо наречени бизнес), които да свият гнездо и да допринесат за по-пълното общуване и споделяне на потребителите. Досега всички усилия на Google+ бяха съсредоточени върху общуването между отделните потребители. Сега това преживяване е разширено и е добавена възможност за взаимодействия и със страниците.
Също като във Facebook, за хората има профили, за всичко останало има страници. Не се изкушавайте да си правите профил на фирмата или на друго, защото бързо ще ви видят сметката. Не искате да трупате негативи и да правите лошо първо впечатление, нали?
Страниците на пръв поглед функционират и изглеждат почти като потребителските профили. Предполага се, че досега бизнесът е имал достатъчно време да се запознае с отделните елементи и възможности на потребителските профили, както и да е открил възможни употреби на тези елементи за развитие на бизнеса. Ако все още не е, вероятно е закъснял и много потребители не биха били доволни да гледат как някой тепърва експериментира. Но по-добре сега, отколкото по-късно.
Какво е различното при страниците
Страниците не могат да добавят в кръговете си потребители, преди те първи да са ги добавили или да са ги споменали (mention, прави се с + или @ пред името) в свое споделяне. Прекрасно замислено, за да се намали нивото на нежелани информации, с които да бъде затлачван Потокът. Отделно, че провокира администраторите на страницата да са активни и да намерят интересния начин и подход към аудиторията си и да я накарат да включи страницата в кръговете си, да следи за обновявания, да участва в обсъждания. Защото инак страницата е съвсем ненужна.
По подразбиране, всички настройки за показване на съдържанията от страниците са Публични, достъпни за всички. Това е логично, но ако смятате да изграждате полутайна или тайна страница, това е важно да се има предвид, за да се оправят настройките подходящо.
Страниците имат бутон +1. За страницата, като цяло. Отделно е наличен и бутон за всяко от съдържанията и споделянията. Очаквайте в един момент при търсене страницата ви в мрежата да е на по-висока позиция от личния ви сайт заради повечето получени +1.
Страниците не могат да отбелязват с +1 други страници, както и не могат да отбелязват с +1 съдържания от уеб.
Страниците не могат да играят игри. Има логика, нали?
Страниците не могат да споделят с ‘Extended circles’. За да се намали спама и непоисканото съдържание. Чудесно решение!
За страниците не се получават известия на е-поща, чрез SMS и от лентата на Google. Ако искате да отгледате добра страница, значи трябва да ѝ обръщате много, много внимание и да я развивате подходящо, да следите какво се случва на нея и да участвате в диалозите, които е провокирала. Иначе какъв е смисълът от нея?
Страниците не могат да използват hangouts (терени) на мобилни устроиства.
Локалните (местни) страници имат специални полета, които ползволяват на хората да откриват физическото разположение на бизнеса. Как да се справите с добавянето на сайта ви в Google Places можете да прочетете тук.
Но! Разбира се, има и условия и основното е да имате натрупан опит с функционалностите от профилите, да знаете как да ги използвате, по какъв начин да ги комбинирате и да сте измислили начини, по които те ще са от полза при използването на страница, добавяйки ново преживяване на посетителите. Страницата не е за вас, а за тях. Социалните медии са място за хора, именно хората са тези, които ще ползват страницата – важно е да ги накарате да се чувстват добре, комфортно, да са спокойни и уверени, да ги провокирате да споделят, обсъждат, да взаимодействат и говорят за бранда. За вас. Ако очаквате само вие да говорите, още отсега сте загубили.
Изниква друг един интересен въпрос. Имате си сайт, имате си сметка в Twitter, страница във Facebook, присъствате в LinkedIn, качвате видео в YouTube, имате регистрирани сметки къде ли не. Защо още една страница?
Защото това е Google! Забравихте ли колко време, нерви (или пари) ви отне да се класирате на добро място в резултатте при търсене? Тогава как можете да си позволите да пренебрегнете социалната мрежа, която ще бъде все по-обвързана с търсенето?
Защото другите така правят! Щом Пешо има, аз защо да нямам? Не е непременно лошо, но не е оригинално.
Защото големите така правят. Макар и съвсем нова услуга, вече много от най-големите брандове се възползваха от нея, а някои от тях вече се справят прекрасно с поддържането на страниците си. Те знаят за потенциала, който се крие зад страниците.
Безплатно в челните редици. Google силно наблягат в промотирането и развиването на Google+ – социалната мрежа е ядрото на фирмата и ще бъде интегрирано във всички продукти. Рано или късно (по-скоро рано) влиянието на елементи от социалната мрежа ще са силен фактор за подредбата на резултатите при търсене.
Google Директно свързване (Google Direct Connect). Крачка напред към социалното търсене.
По-гъвкава употреба на Google AdWords. Пише си го в официалния блог на услугата. Повече кликове – повече парички. Няма да ги откажете, вероятно.
Моето мнение
Страниците са истинско предизвикателство за всички, които дръзнат да ги създават и поддържат. Както написах и по-горе, страниците не могат да инициират диалог с потребителите, освен ако потребителите не желаят това и не добавят страницата в кръговете си (или не я споменат, с + отпред). Истински печеливши ще са онези страници, чиито администратори знаят и разбират как се поддържа и развива бранд имидж в социална среда. Едва тогава страниците ще са силен инструмент. В противен случай могат да ви закопаят.
Ето няколко съвета за успех:
Публикувайте интересни неща, релевантни за последователите. Това е най-трудно, иска се наистина креативност и познаване на аудиторията, експерименти, за да можеш да предоставяш точните информации на точните хора.1
Споредляйте различни видове съдържание и медиа. Възползвайте се от начина, по който Google+ визуализира снимки и видео.
Диалог. Разговор. Общуване с последователите. Това е основно. Насърчавайте ги да са активни и да обсъждат вас, вашите стоки и услуги, старайте се да покривате и надскачате изискванията и очакванията им. Заслужете любовта им. Или си спечелете оплюването.
Вижте и мнението на Робърт Скобъл за страниците. Съгласен съм с много от нещата, за които пише. Въпреки това е важно да се има предвид, че Страниците не са готов продукт, а процес. Това е само основният шаблон, върху който ще се наслагват функционалности в бъдеще. И ако съумеете (защото е предизвикателно) да изградите от тази набързо скована барака свой онлайн дом, в който потребителите ви да се чувстват комфортно да говорят за вас, значи можете да мислите за нещата в перспектива. И новите елементи, когато са налични, ще са само във ваша полза.
Но не всички неща имат нужда и трябва да присъстват с отделна страница в социалните мрежи. Страниците трябва да добавят стойност, иначе само разводняват разговорите, разфокусират потребителите и затлачват средата. Затова Facebook изглежда така – заради недомислените действия на потребителите си. Страницата пържени филийки в Google+ е такъв лош пример. Може първоначално да изглежда забавно, но в дългосрочен план е грешна (и ненужна) практика. Излишно нарояване на страници. Зацапване на графите. Това води куп гадости след себе си.
Неприятно впечатление ми прави фактът, че доскоро неактивни потребители само се оплакваха, че нищо не се случва в Google+, че приятелите им ги няма, че услугата е провал, че няма хора и пр. Същите тези хора, че и още други, сега усърдно правят страници. Кой да ги посещава?!
Нека не превръщаме мрежата в гробище за неактивни страници, които никой не иска да следва (това вече сме го виждали – Google Buzz беше гробище за туитове, които никой не искаше да чете). Нека не опорочаваме идеята, довеждайки я до абсурдност и лош край. Защото аз все още харесвам и обичам Google+ и успешното съществуване не ми е безразлично.
Захващам нова рубрика в блога си, в която ще споделям препратки от други блогове или сайтове, които са ми направили впечатление през изминалата седмица. Тази рубрика съвсем няма за цел да бъде изчерпателен дайджест на случващото се в блогосферата, още по-малко пък има за цел да замести седмичния блог дайджест на Майк Рамм; чрез нея ще посочвам публикации и статии, върху които съм се замислил по-дълбоко и към които съм се връщал повече от веднъж, за да помисля отново и отново върху написаното.
Пейо прави интересно предложение/предупреждение на Google относно развитието на продуктите им. Публикацията е по-скоро хумористична, но както коментирах, ако се погледне от малко по-различен ъгъл, Microsoft са успели да създадат псевдосоциални компоненти, предшестващи Siri, miri… Да, те не бяха съвършени, дори напротив, но бяха достатъчно социални за времето си. За сметка на потребителите, които тогава все още не бяха готови на това.
В блога си Жюстин пише за човека, който отговаря за онлайн делата във фирмата. Нейният материал също предполага по-сериозно и дълбоко замисляне – че такъв човек е нужен, това е безспорно. Но защо само един човек? Достатъчен ли е, ефективен ли ще е, какво точно ще върши и как, на кой ще е подчинен… Освен това шефът доколко ще е склонен да приеме в офиса човек, който „по цял ден не върши никаква работа, а само си клати краката и се рови из нета“? Аз не съм съвсем убеден, че тази еволюционна стъпка вече сме я преодолели.
Пилотното издание е кратко и включва само тези две препратки, но пък за сметка на това – с възможност за доста интересни коментари в различни посоки. Следващите издания ще се стремя да излизат в неделя следобед, като ще ги създавам в движение и ще ги оставям да се самопубликуват в 16 часа и е възможно да бъдат разширени в доста различни посоки, с които ще експериментирам.
„Има нещо нередно в уеб. Не знаеш какво, но то се е забило като треска в мозъка ти и те побърква.“
Това твърди нов мистериозен уебсайт, който използва внушения и елементи, познати от филма „Матрицата“, за да гъделичка любопитството на потребителите.
Цялостното усещане е яко взаимствано от срещата между Нео и Морфей, но вместо за света, тук става въпрос за уеб. Щракваш върху синята икона и оставаш в Страната на чудесата. Кликваш върху червената – и продължаваш сляпо да браузваш уеб. Няма възможност за избор, предполага се, че любопитството е толкова голямо, че изборът е ясен. Сайтът призовава към събуждане. На 11.11.11.
А какво ще се случи на 11 ноември 2011, че след това да няма връщане назад, остава в загадка.
На 11.11. е лекцията ми „Социални медии:Краят.“ на уеб семинара на БГ Сайт 2011, както и ще правя опити за нови видове създаване на съдържания на родна почва. Но, уверявам ви, не е това. Щеше ми се да е, защото надписът „Няма връщане назад“ много добре подхожда и точно отговаря на това, за което ще говоря, както и на темата на семинара – „Уеб:Предефиниране“. След тях със сигурност нещата ще са различни и няма да има връщане назад.
Преди няколко дни писах за друг подобен сайт, в който потребителите разменят личните си данни срещу една близалка.
Но зад този се крие нещо не по-малко интересно и предизвикателно и аз нямам търпение да науча какво е то. И чакам брояча да се нулира.
Всяка година Technorati публикуват своя анализ за състоянието на световната блогосфера и промените, които са настъпили през изминалата година, както и някои тенденции, които се наблюдават.
Ето го тазгодишния (на английски), разделен на 3 части + въведение и методология:
Интересно и полезно четиво е, макар и силно обобщено и да посочва нещата глобално. За съжаление не разполагаме с наш инструмент, който да предлага възможност за проследяване на нещата на местно ниво. TopBlogLog е неадекватен като услуга1, а и едва ли би могъл да събира и предоставя необходимите данни, за да се направи такова обстойно проучване и анализиране. Отделно, че от доста време сякаш изглежда умрял откъм развитие и подобрения, а и е по-скоро инженерен проект, наблягащ на технологията отколкото социален.
А един такъв анализ би помогнал много на всички, които се интересуват от темата, а ако се разшири малко, може да бъде безценен помощник на бизнесите, които в последно време ухажват блогърите за какви ли не дивотии, предлагайки им (на бизнесите) възможност да изберат най-подходящите им блогъри, които вероятно биха били най-ефективни в кампаниите им2.
We use cookies on our website to give you the most relevant experience by remembering your preferences and repeat visits. By clicking “Accept”, you consent to the use of ALL the cookies.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. These cookies ensure basic functionalities and security features of the website, anonymously.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Functional cookies help to perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collect feedbacks, and other third-party features.
Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.
Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.
Advertisement cookies are used to provide visitors with relevant ads and marketing campaigns. These cookies track visitors across websites and collect information to provide customized ads.
