Categories
Уеб стратегия

Войната на бутоните

Facebook Like vs Google +1

Доколкото такава война наистина може да се каже че съществува, тя е основно между бутоните „Google+1“ и „Facebook Like“ (Харесва ми). Евентуално към тях може да се причисли някой от бутоните за ретуитване (но не и бутонът за следване, защото неговата функция е друга).

Има ли наистина война?

Ако се търси сензация, бройка посещения, читатели и пр. – да, това със сигурност е интересно четиво и могат да се пренесат от 10 кладенеца вода, за да се защити подобно твърдение. И насила да се докарат нещата до война. Ако се погледне на въпроса по-общо, няма как да не се признае, че наистина съществува някаква конкуренция[1. Тук говорим само за бутоните на двете фирми, не за конкуренция между тях като цяло] между двете фирми – борба за потребителско внимание – кой бутон да бъде натиснат и кой предизвиква по-голямо внимание. Дотам.

Кой е по-подходящият бутон

Двата бутона (+1, и Like) изпълняват на пръв поглед, едно и също – препоръчване на съдържание. На заден план нещата стоят малко по-инак. Двата бутона оперират на съвсем различни нива и засягат по съвсем различен начин потребителите и техните онлайн преживявания.

Бутонът Like оказва влияние на т.нар. News feed (потокът с новини във Facebook), където се показва кой потребител какво е харесал в мрежата или в сайта и отразява тази активност на потребителската стена, респ. привличайки вниманието на всички негови приятели от Facebook. Харесаното съдържание има временен ефект – съдържанието има ограничено време да привлече вниманието на други потребители и да генерира допълнителен шум – след известно време харесването се скрива, избутано от нови споделени неща или харесвания.

Бутонът +1 не предизвиква никакъв шум, споделяне на други места и пр. Google само тихо отбелязва препоръчването в раздела +1 на профила на потребителя. Резултатите от него, обаче, се показват в страниците с търсения в Google. Всеки път, когато някой от социалните кръгове на потребителя (тук вече не става въпрос само за приятели, но за по-широк кръг хора – приятели, колеги, партньори, съученици… най-общо наречени контакти) потърси информация в Google и попадне на съдържание, отбелязано с +1, той ще вижда кой му препоръчва това съдържание, за да прецени доколко мнението на този потребител (по темата) заслужава доверие. Засега все още не е ясно дали и как +1 засяга подредбата на резултатите от търсенето, но не е изключено ако все още не оказва влияние, в бъдеще социалният фактор да бъде взет под внимание.

Така двата бутона засягат съдържанието по различни начини и за война трудно може да се говори.

Бутонът „Харесва ми“ съществува от повече време и е по-разпространен във външни сайтове. Google+1 е едва на няколко месеца, но намира добро приемане. Двата бутона често са разположение един до друг и е въпрос на потребителско предпочитание кой от двата (или, по-рядко, и двата) да натисне.

Обобщено

Бутонът Like има временен ефект, той привлича внимание скоро след харесването. Бутонът +1 оказва влияние на резултатите от търсенията (в бъдеще). Въпрос на предпочитание на собственика на съдържанието е използването на кой бутон да промотира и кое е по-важно за него – моментния шум или по-дългосрочното откриване на информацията.

Лично аз предпочитам +1, Facebook е твърде пренаселен и шумен, а трябва съдържанието да е наистина много качествено и унилално, че бързо да предизвика шум, преди да изчезне. При някои случаи, обаче, като клипове на песни, например, предпочитам Like – така те се публикуват на стената ми и показват музикалните ми предпочитания (към момента).

Вие кой бутон предпочитате и натискате? Има ли случаи, когато натискате единия или другия? Споделете опита си.


Categories
Кино

Батман

Batman

Warner Bros. пуснаха първия тийзър трейлър за третата серия на новия (The Dark Knight) Батман.

Трейлърът е 90-секундна компилация от сцени от предишните два филма, но има и няколко сцени от новия. Сцената, в която Batman (Крисчън Бейл) се подготвя за битка с Бейн (Том Харди), предизвиква особен интерес.

Филмът ще излезе по кината през лятото на 2012 и ще е с участието и на Ан Хатауей (в ролята на Жената-котка), Морган Фрийман (Луций Фокс), а Майкъл Кейн отново ще е в ролята на Алфред, совереният съветник на Батман.

Ето го и самия трейлър.


След като го изгледах за първи път, у мен се зароди въпросът кой точно Batman предпочитам – стария, създаден от Тим Бъртън, или новия, пресъздаден от Кристофър Нолан. От една страна първите серии на Batman са по-пъстри, по-комиксови (и респ. по-близки до оригинала, комиксите), но и същевременно по-дървени, недодялани и недомислени (от днешна гледна точка). Филмите на Нолан се отличават с по-задълбочен сюжет, някак Готам Сити изглежда по-черен и реален, а от душата на Батман прозира чернилка.

Не знам кой точно предпочитам, със сигурност знам, че съчетанието, обединяването на двата е както невъзможно, така и постига пълно изграждане на образа на Батман, усещането за него и града, в който се развива историята.

В Google+ можете да видите какви са предпочитанията и коментатите по темата на някои потребители.

А вие? На кого симпатизирате повече – на Нолан или на Бъртън?

Categories
Кино

Изпуснати думи

Колкото е познат на всички Елин Пелин, толкова разказът му „Изпусната дума“ е непопулярен и неизвестен. Препоръчвам ви да му отделите няколко минути и да го прочетете, съвсем кратък е.

Същият този разказ стои в основата на филма „Изпуснати думи“. Не съм особен почитател на киното, особено на българското – последният български филм, който гледах, беше „Гераците“ (можете да видите датата кога е било това). И, не, не съм гледал никой от комерсиалните родни филми, избълвани в последно време.

Обаче изгледах „Изпуснати думи“.

Изгледах го у дома, на компютъра, защото нямаше как да ида на премиерата в София. Но го изгледах съвсем легално – след официалната премиера филмът беше качен като торент файл за свободно изтегляне и гледане, като партньорство между режисьора и изпълнителен продуцент Радослав Гизгинджиев и zamunda.net. Можете да го изтеглите и вие, от този адрес или HDTV – от този.

Lost words poster

На няколко места прочетох, че филмът е само по мотиви на разказа. Това не е съвсем така; историята от разказа е вмъкната в друг разказ, по начин, подобен на структурата на Хиляда и една нощ[1. Спомняте си – една основната история, рамков разказ, за това как Шехерезада разказва на Шахриар различните свои приказки, по една всяка нощ, за да отложи или предотврати смъртта си, а всяка отделна приказка има свой собствен, самостоятелен и независим от рамковия разказ живот.]. Вероятно това не е най-точното сравнение, но е първото, което ми хрумна.

И макар вложения в разказа разказ, всъщност филмът е кратък – едва 25 минути. Точно толкова, колкото да разкаже и покаже всичко, което е необходимо. Дори, по мое мнение, малко повече. Ако се поровите, ще откриете следното резюме:

Сивото ежедневие на отегчен доктор е разрушено от Надежда. Той не си спомня за нея, но думите, които той ѝ е казал, са спасили душата й. Докторът е провокиран да съживи една вълшебна приказка, да промени края ѝ или да остане завинаги в нея.

Георги Вачев в 'Изпуснати думи'Койна Русева в 'Изпуснати думи'

[pull]“В този свят… случайността е само прикритото лице на Бог, а любовта е неговото присъствие… затова трябва да обичаме, за да бъдем спасени…“[/pull]Филмът ми допадна. Вероятно го изгледах в подходящия момент, макар и да подходих към него недоверчиво. Понеже познавам Жоро (работили сме заедно в театъра), а с Койна сме и приятели във Facebook, знаех отрано за филма, имах възможност да изгледам няколко трейлъра, да видя снимки, да чакам с интерес да се покаже, за да видя крайния продут. Не това е причината да харесам филма. Койна е страхотно попадение за ролята на Надежда – изражението на лицето ѝ винаги ми се е струвало някак меланхолично, тъжно (дори когато е весела). Може би възрастта на Георги Вачев ми беше малък проблем в началото – вероятно си представях неговия персонаж малко по-възрастен или проблемът идва оттам, че го познавам и знам възрастта му. Това не намали или попречи на удоволствието ми, никак дори, просто в началото ми беше странно, затова го споменавам.

Интересно решение, което ми хареса, е филмът да е низ от изпуснати думи – набляга се основно на паузите между тях и не(из)казаните неща – получило се е по-ефектно, и по-логично, някак. Наблегнато е, и си личи, на операторското майсторство (Момчил Александров и Георги Маринов), на действието и музиката (SOUNDESIGN).

Изгледайте го, филмът е кратък (25 мин!), малък, леко тъжен, но в същото време интересен и провокиращ. Определено е сигнал, че има надежда („Здравей, казвам се Надежда!“) за българското кино. Ето отново препратките, от които можете да си свалите и изгледате филма: стандартна версия или HDTV.

Подсказка: Докторът работи в Етнографския музей, а на финала действието се развива под него, в основата на Хисар капия. 🙂


Categories
Google

Покани за Google+

Google Plus

Google+ е реалност от доста време, но шумът около него със сигурност ще продължи да се разраства. Още при стартирането си, Google обявиха, че проектът е в „полеви изпитания“. Това не е бета версия. Не е дори и алфа версия. Това означава, че във всеки един момент Google могат да решат, че полевите изпитания са неуспешни и да приберат (затворят) проекта за доразработване. Без да дължат за това обяснения. Малка е вероятността да станем свидетели на този сценарий, но е хубаво да се има предвид. Точно това разяснение сякаш убягна на всички (в това число и на всички родни медии, които писаха за проекта). Така, без да разбират тази малка подробност, както и факта, че системата все още не е съвсем готова за използване, а са налични само няколко основн функционалности, потребителите се впуснаха в издирване на покани за ранен достъп.

Някои се включиха в проекта, други все още не са получили покана или няма кой да ги покани. Ето какво се случва вътре и вън. Още от началото обявих, че не смятам да каня никого, защото в България липсва културата на ранните потребтели.

Сега, когато проектът е относително стабилен, много грешки са поправени или са докладвани, когато вече има много голям брой българи в Google+, мога да поканя онези, които не са успели да се вредят до покани.

Условието, за да получите покана

На много места (вече) може да се помоли за покана, но на много от тях адресът за електронна поща остава видим за всички и не е невъзможно (дори е напълно очаквано) да бъде включен в спам групи и списъци. Едва ли някой иска да се случи това.

Ако оставите коментар под тази статия (като гост) и в полето за електронна поща посочите валиден адрес в Gmail, той ще бъде видим само от мен и ще бъде използван само и единствено, за да изпраря поканата на него. Но преди да се случи това, в замяна очаквам да копирате пасажа с текст, който следва, и да попълните на мястото на точките вашето мнение. Другият вариант е да разкажете в свободен текст за любопитството, очакванията и нагласите си.

Желая да получа покана за Google+, защото съм любопитен/любопитна и ……… . Очаквам в Google+ ………… и това да ми помогне ………… .

Categories
Ежедневно

re:Стартиране

Phoenix

Ето, че след период на отсъствие, породен от смяната и разправии с хостинг доставчика, който ползвам, блогът отново е на линия.

Ако сте таили надежди, че той няма да се върне, по един или друг начин това ви е носило радост – съжалявам ви! Малко свещи сте палили! Сериалът е с продължение!

Благодаря на всички онези, които оказаха подкрепа, както и на всички онези, които ми писаха и ми звъняха по телефона, за да ми кажат, че блогът го няма. Особени благодарности на Светла!

Дълго време обмислях някои сериозни промени, които да направя наоколо. Някои от тях вече са факт, макар и да не се виждат или се забелязват трудно, други ще се случват през следващите няколко дни. Надявам се да успея да реализирам всичките си замисли.

Добре е, ако приемате този период като „полево изпитание“ (това звучи ли ви познато?).

Едно е сигурно, обаче — този блог се върна към живота, като феникс, за да можем да продължим да бъдем заедно. Което е прекрасно!

Categories
Google

Google+ отвътре и отвън

Google Plus

В търсене на пробойни из Google+ и различни възможности за използването на отделните компоненти, a и на системата, като цяло, с Бен Пар от Машабъл и няколко други ентусиаста зададохме публично няколко въпроса относно проекта. Ето какво научихме:

Предпочитаният браузър на ранните потребители на Google+, които ми отговориха, е Google Chrome – 8 потребителя ползваха него, когато зададох въпроса. 2 ползваха Chromium, други 2 – Firefox, а Opera – 1. Потребител, на когото пратих покана, не успя да се включи, защото ползва Internet Explorer 8 – системата не го поддържала и извеждала съобщение за грешка. Това е добра новина за Google Chrome.

Потребителите оценяват преживяването си в проекта доста над средното – средно между 7.5 и 8 от възможни 10 точки. Ето техните отговори. Българските потребители са по-критични, за разлика от други потребители, които оценяват преживяването си средно между 8 и 9. ето.

Както и предполагах, най-неразбраното/странно изглеждащо/объркващо/неясно нещо в Google+ за отговорилите ми ранни потребители е Google Sparks. Съдейки по коментарите, това се дължи на липсата на друга подобна услуга, с която да бъде сравнен. Това създава объркване. Напълно възможна причина за допълнително неразбиране вероятно има фактът, че все още Sparks не се ориентира много добре на български език и в момента не открива съвсем точно релевантните съдържания по зададените ключови думи. Sparks е наистина интересна идея и ще й отделя отделна публикация с повече информация и разяснения съвсем скоро. За чуждестранните потребители различни неща са неразбрани или странни, но подредбата на споделените неща в Потока сякаш изглежда най-объркваща.

Любимото в Google+ се оказа дизайнът. Заради него Google промениха облика на останалите си услуги. Наистина е добър и заслужава адмирации, въпреки че моят фаворит е освобождаването на данните – възможността във всеки един момент да си изтеглите цялото споделено съдържание, социалния граф, графа за интереси и всичко останало, и да го пренесете на друго място. Повече информация има на официалната страница на инициативата.

И докато някои неща се оправяха, други се счупваха в движение, изтече информация за някои нови функционалности, които ще бъдат добавени съвсем скоро: Google+ Games, Google+ Questions, Google+ Shared Circles & Google+ Social Search, както и latitude/places, рейтинги/оценяване, карти и emoticon-и.

В същото време повечето от потребителите искат покана за Google+, водени от любопитството си (което във Facebook отдавна е погубило котката и донася купища спам) и да разгледат. Няколко души споделиха, че искат покана, за да започнат в Google+ на чисто (каквото и да означава това). Други споделиха, че очакват покана, защото „само интересните и яките неща са заключени и труднодостъпни“.

Google+ в момента е със запълнен капацитет и не приема нови потребители. Изпратените покани важат, но потребителите ще могат да влязат при следващата отпусната квота. Нови покани могат да се изпращат, но потребителите, до които са адресирани, не ги получават. Предполагам, че ще бъдат изпратени, когато се добави нова квота потребители.

Моят съвет, докато чакате поканата си или да влезете: Попълнете си публичния Google профил; попълнената в него информация после автоматично се прехвърля в новия профил на социалната мрежа и така тогава няма да се налага да губите време в попълване, а направо ще можете да започнете да експериментирате.

Ако още не сте получили покана за Google+, какво очаквате да откриете вътре, какви са очакванията и нагласите ви? Ако вече сте вътре, какви са ви впечатленията? Отговорите на тези въпроси биха помогнали на останалите потребители да се ориентират в обстановката.