Categories
Кино

Succession

Loading

В търсене какво да гледам по HBOmax се натъкнах на това заглавие, което привлече вниманието ми. Хареса ми краткото резюме и това, че действието се развива сега, в действителността. После започнаха различните семейни истории и драми, борби за надмояие и получаване на постове, облаги – с позволени и недотам позволени методи.

Много добре реализиран сериал, с хубава актьорска игра. Успява да привлече и потопи зрителя в обстановката и той да иска още и още. Предимство е, че приключи и всички епизоди са вече налични, а и е 4 сезона, което го прави бърз за изглеждане. После оставя копнеж и желание за още.

Дадох му оценка 8/10 в imdb – все пак е сериал, не може макс 🙂

Вижте енциклопедичната информация за сериала в Уикипедия (на английски) и материала в Булевард България за последния сезон, но внимавайте – има спойлери!

Categories
Кино

Dracula (2020)

Loading

Чудех се какво да гледам, за да убия малко време – имам започнати няколко сериала и филма, но никой от тях не беше подходящ за целта – просто да върви нещо, по познат сюжет и да не изисква някакво сериозно съсредоточаване. И по възможност да не е безкрайно дълго…

Затова „Дракула“ на Netflix привлече вниманието ми. Чел съм романа на Брам Стокър, гледал съм немалко екранизации… Идеално.

Оказа се интересно минисериалче (1 наличен сезон към момента на писане), което е събрано в 3 серии по малко над 1 час всяка. Достатъчно да се потопиш в историята. Не е екранизация на романа, което е голям плюс – такива вече има достатъчно и нелоши, така че непрекъснатото претопляне на този сюжет единствено го изтърква още и още.

граф Дракула

Историята разглежда граф Дракула в замъка му в Трансилвания и опитите му да се премести в Лондон. Първият епизод до голяма степен е познатата на всички история, но с интересен различен ъгъл на представяне и допълнителни елементи, които да привличат зрителя да внимава и да следи действието, да очаква и да иска още.

В тази екранизация централно място има не Дракула и вампирското му битие, а връзката между него и сестра Агата. Истинско удоволствие е да гледаш, когато са общите им сцени. Тя изследва силите на Дракула, подиграва му се или го заплашва, въпреки че той може лесно да я убие без никакви усилия. Докато тя е очарована от него, защото той е вампир и е знак, че свръхестественото е реално, той е впечатлен от нейната смелост и безстрашието ѝ от смъртта.

Средната оценка за сериала в imdb е 6.8, аз сложих 7. По-долу слагам кратко видео Making-of. И то си струва да се изгледа. Защото колкото и „Дракула“ да ми хареса, вероятно няма да допадне на някои, които си очакват познатото и не биха искали то да се развива като действие в страни, камо ли пък по начина, по който това се случва осовено в третата серия.

Да, на мен ми хареса – изпълни предназначението си, допълнително привлече вниманието ми заради красивите сетове, костюми, плътни диалози и отличната игра на Дракула и Агата.

Доколкото разбрах е заснет още един сезон, така че очаквам с интерес.

Categories
Кино

1899

Loading

„1899“ е сериал в Netflix (страница в imdb). За него, ако се поровите или попитате, можете да откриете много полярни мнения.

Изгледах го след препоръка от подкаста „Животът и други неща“. Ето статията в Булевард България (не съдържа спойлери и можете да четете спокойно).

На мен много ми хареса. Имаше своите си странности, но като цяло оценката ми е положителна, даже го оцених със 7/10 в imdb.

Препоръчвам ви да си оправите настройките и да махнете дублажа на английски. Тогава ще си зададете много допълнителни въпроси, които иначе няма да ви хрумнат докато гледате осемте серии на това психо-хорър-фентъзи-мистериозно приключение, което се развива на борда на кораб, приличащ на Титаник, плаващ 13 години преди него по вълните на Атлантическия океан от Великобритания до САЩ.

Гледайте внимателно, без да се разсейвате, за да не изпуснете важни детайли. Не е сериал, който да е „само ей така, между другото“. А начинът, по който се разплита мистерията, заплита се отново и се омешват историите на пасажерите, е наистина изумително добре измислен и реализиран. Да, на моменти е доста объркващо, действието в други се точи едва-едва, а после изведнъж се забързва до степен трудна за следене, но това си има своите очарования.

Сериалът е истинска визуална наслада – като сет, костюми, грим, начин на снимане… всичко е изключително красиво до последния детайл и допълнително привлича вниманието.

Финалът предполага следващи сезони, а предвид успеха на първия сезон, такива със сигурност ще има, така че аз лично ги очаквам с нетърпение, защото цялата главоблъсканица наистина си струваше и беше толкова неочаквана, а финалът – далеч от всичко очаквано, че направо ме блъсна в стената. А уж имам някакъв усет за това как ще се развият нещата и накъде теглят сценаристите…

А след като приключите с гледането, може да видите и the making of видеото – също много любопитно.

Categories
Кино

Matrix. Resurrection – първи впечатления и размисли

Loading

…и изведнъж всички отново започнаха да говорят за Матрицата. Спомням си как през 1999 всички говореха за нея – колко революционен, колко различен, колко… всичко е този филм.

Да, Матрицата е като пиеса на Шекспир – в нея има за всекиго по нещо. Всеки може да открие по нещичко за себе си. Ако искаш брутален екшън – Матрицата ти го предлага. Ако искаш много ефекти – е, бъкано е. Ако искаш сюжет, много герои… абе каквото искаш, можеш да го откриеш във филма.

Докато го гледах, спомням си, не се впечатлявах от ефекти, екшън и сюжет (не че са лоши и не им обърнах внимание, но не бяха водещото да гледам с интерес), а от идеите на тогава братя (сега – сестри) Уашовски. Това, което прикова вниманието ми, беше изкуственият интелект на авторитарния компютър, който управлява света и навява усещането за теориите за социален контрол на Мишел Фуко и Жан Бодрияр.

И сега, след като изгледах трейлъра на предстоящия филм, след като съм гледал Облакът Атлас, Пътят на Юпитер и Sense8 и трансформацията, която Уашовски предприеха, някак си се опитвам да анализирам начина им на мислене, посоката на мисълта…

Мисля си, че трейлърът, както и тийзърите на сайта са просто заблуда. Всъщност тийзърите са много интересно решение – съдържанието на клиповете не е едно и също при всяко следващо гледане. Това кара зрителя да се съмнява в паметта (и наблюдателността си) при следващо изглеждане.

„Мислиш си, че сега е ХХ:ХХ ч., но това може да е много далече от истината…“

Матрицата. Възкресение няма да е обикновено продължение на вече познатата (и приключила) история. Вместо това има доста подсказки, че новият филм ще е ново начало (дали пак на трилогия – ще видим) и ще изследва същия свят в някаква паралелна реалност. Защото нищо не е каквото изглежда, можеш да вярваш в каквото си искаш и т.н. познати фрази от филмите… Много силно се съмнявам Уашовски да е спретнала още от същото. Напротив, това ново ще е тотално различно и затова героят на Киану Рийвс е видимо остарял и уморен, докато пък Тринити си изглежда както я помним, преди да умре в края на третата част. Морфей е друг, по-млад… Това са паралелни реалности. И някак си ми се струва, че героите ще изменят тези реалности според изборите, които правят… точно като в труд на Жил Дельоз. Нещо като „Генезис“, ама в света на Матрицата.

– Луд ли съм?
– Не използваме тази дума тук.

Нео към психотерапевта си в трейлъра

Матриците никога не са били обикновени филми – от ония, които гледаш и после забравяш за тях. Те не разчитат на пасивното гледане, карат зрителят да е активен участник в действието. Няма какво да се лъжем, Уашовски промениха езика на киното. А с Матрицата промениха и социалния ни дискурс – днес „синьото хапче“ и „червеното хапче“ имат своята смислова натовареност. Така че Възкресение ще бъде нещо повече и нещо различно от това, което се опитват да ни заблудят, че ще видим.

А дали е така – ще разберем през декември.

Categories
Кино

Три билборда извън града

Loading

Ако трябва да съм честен, изгледах „Три билборда извън града“1 едва сега, доста след като дори спря да се говори за него. Вероятно така е по-добре, защото някак този филм дойде в точното си време и настроение, така че максимално да го оценя по достойнства.

Няма да разказвам за сюжета, защото се преподлага, че вече всички са гледали филма и дори забравили детайлите в него. Но сюжетът и начинът, по който се развиваше действието, наред с чудесната актьорска игра, направи преживяването толкова прекрасно за мен. Радвам се, че толкова простичък филм, без скъпи артисти или нечовешки ефекти, е успял да спечели сърцата на толкова много хора.

Темите за разделението, за расизма, за гнева и моралните ценности може да вълнуват средностатистическия американец, който гледа филма и го чувства близък, някак свой, но на мен те не ми бяха интересни, не се замислях върху тях, само ги констатирах, че ги засягат. По-интересен ми беше черният хумор, острият език и желанието и готовността да отстояваш идеите си. Особено когато те владеят чувствата, които изпитва геринята – чувства, които не бих искал някога да изпитам. Това е филм за безсилието пред трагедията, която нищо не може да поправи.

Както написах по-горе, гледах този филм в изключително подходящ момент и настроение и затова страшно много ми хареса. Мога да говоря за него дълго с подходящ събеседник, както и смело да го препоръчам на онези, които не са го гледали все още и които биха се доверили на вкуса и препоръката ми.

Гласувах с 9/10 в imdb, където средната оценка към момента е 8.2/10 – за всички онези, които гледат тези рейтинги и те оказват влияние дали да гледат или не даден филм. Страницата на филма в goodfil.ms.

Categories
Кино

Assassin’s Creed: Филмът

Loading

Всеизвестно е, че когато нещо придобие доста широка популярност, няма как да не дойде момент, в който от Холивуд да не опитат да извлекат допълнително финансови изгоди. Това се случва и с Assassin’s Creed. Като почитател на играта, нямаше как да не поискам да видя как историята се пренася на едно различно ниво. Първоначално доста се изненадах, когато научих новината, че от култовата поредица ще се роди филм, но като се замислих – новината даже беше закъсняла.

Филмът се оказа доста освободен от всякакви рамки. Колкото и кинематографски да са игрите, не могат да достигнат пълнометражното кино и всички свободи, които то предоставя.

Assassin’s Creed започва самостоятелно, в своя времева рамка и нчма нищо общо с играта. Вместо Дезмънд Майлс и предшественика му, Алтаир ибн-Лаахад (Altaïr ibn-La’Ahad), във филма главният герой се изпълнява от Майкъл Фасбендър и той влиза в ролята както на Калъм Линч, така и на Агилар де Нера. Кал е героят от наши дни, който е осъден на смърт за престъпление, което не е извършил. След като получава „смъртоносната“ инжекция се събужда в Абстерго – корпорация на злото, която се ръководи от лошите тамплиери. Те искат от Кал да им помогне да проследят дреен артефакт – Райската ябълка.

Един от предците на Кал, Агилар, е асасин — врагове от хилядолетия на тамплиерите. Поредицата Assassin’s Creed се завърта около теорията, че всики спомени и преживявания на нашите предци се съхраняват и предават генетично чрез ДНК. Калъм трябва да използва огромна машина, наречена Анимус, за да преживее всички необходими спомени. Това започва да се отразява на психиката на героя, когато Абстерго започват да натискат да получат това, което искат в един от най-странните планове за световна доминация във филмовата история.

А, да… има и странна сцена, в която бащта на Калъм убива майка му, но това е някаква тъмна история от миналото, която не оказва кой знае какво влияние днес.

Animus, основен елемент в игрите Assassin’s Creed, е със сериозен редизайн и вече не е легло или стол, а огромна механична ръка, която позволява на използващия го свободно движение. И въпреки че изглежда фантастично, повдига немалко въпроси, свързани с употребата му (които не получават логично обяснение във филма). Например на героя му се дават скрити остриета в наши дни, които да използва в машината, но в спомените си той може да използва не само тях, а и други оръжия. Да не споменавам, че последният път, когато героят използва устройството, го прави гол до кръста… Филмът изобилства от такива странни решения.

Подобно на първите няколко игри от поредицата Assassin’s Creed, никой не се интересува особено от това какво се слува с героя в наши дни, както и одтаналите герои (в случая – останалите затворници). Те са налични за да движат историята напред, но доста често забравяш за тях. Освен това много от сцените са изцяло лишени от актьорски талант или са тотално безмислени и наличието им във филма е колкото да запълнят някакъв обем..

Силната страна във филма са сцените, в които действието се развива по време на Инквизицията в Испания (някой да го е очаквал?). Всичко изглежда фантастично, но за съжаление сцените са краткотрайни . И точно като в игрите, преходът е накъсан и създава усещането, че минаваш от мисия в мисия в играта. Няма някаква плавност и това определено дразни и пречи на филма.

Аплауз заслужава сценографията, актьорите и като цяло всичко, което се развива в миналото, защото те са това, което придават на филма някаква стойност и остават в съзнанието, когато се заредят финалните надписи.

В резюме: Assassin’s Creed не е най-лошата филмова адаптация на компютърна игра, но далеч не е и най-добрата. Ако не си от най-запалените привърженици на поредицата, спокойно можеш да пропуснеш филма в киното.

Оценка: 4/10