Categories
Кино

Робин Уилямс

„Попай“, „Москва на Хъдсън“, „Добро утро, Виетнам“, „Обществото на мъртвите поети“, „Кралят на рибарите“, „Играчки“, „Аладин“, „Мисис Даутфайър“, „Джуманджи“, „Клетка за птици“, „Добрият Уил Хънтинг“, „Експресно фото“, „Хук“… списъкът с прекрасни филми с Робин Уилямс е доста дълъг.

Една от любимите ми сцени. От филма „Хук“ (1991). Събужда детето във всеки един от нас и ни помага да си спомним от къде сме тръгнали преди да пораснем и да стигнем дотук.

В памет на Робин и на всички, които умират млади, твърде млади.

Categories
Кино

Как(во) видях (на) Киномания 2013

kinomania 2013 plovdiv

Съвсем случайно посегнах към програмата на тазгодишната Кинимания в Пловдив – намерението ми беше да си взема спам за бързо разлистване и изхвърляне, тип Програмата.

Първият ми бърз прочит извади на преден план три заглавия, които ме впечатлиха и които провокираха желанието ми да ги изгледам – всеки, по различни прични. На втори прочит открих и други интересни и любопитни заглавия, но ги оставих да изтекат покрай мен.

Всъщност и един от филмите в първата селекция пропуснах – „Ню Йорк, Ню Йорк“. Отбелязах го, защото мюзикъл се прави трудно, днес не сме свидетели на много творби в този жанр, а онези, които достигат до нас са със съмнително качество. „Ню Йорк, Ню Йорк“ е изключителен, макар и доста стар (1977), с артисти в апогея на силите си (Робърт де Ниро, Лайза Минели, Лайнъл Стандър) и кипящи от енергия, ръководени от умел режисьор (Мартин Скорсезе). И музика, много музика, коятоизпълва любовната афера между героите. Не го гледах (за пореден път), защото този тип филми искат едно специално настроение, а настроенията трудно могат да бъдат планирани предварително. Ако има такива, които не са го гледали все още – да наваксат пропуска си, наистина много си струва.

Пяната на дните
Така първият филм, на който се озовах, беше „Пяната на дните“. Филмът е по едноименния роман на Борис Виан. За мое огромно съжаление творчеството на Борис Виан (и на това, публикувано под псевдонима Върнан Съливан) не са познати на широк кръг хора. При все това има няколко разказа в Читанка. Филмът се оказа много добра екранизация, която въпреки че доста се различава от романа, това не е никак дразнещо, защото режисьорът все пак успява да предаде всички теми и усещания, които Виан описва. Филм с много символика, от онези филми, след които мълчиш, защото от една страна нещо има заседнало в гърлото ти, а от друга – всички символи и послания, а и многото засегнати теми не дават покой на мозъка дълго след това. И въпреки че е филм за любовта, тя не винаги е щастлива и красива, защото външни фактори я подлагат на изпитания. И следа няма от момиченцето, което преди години пленяваше сърцата като Амели Пулен – днес Одри Тоту е поостаряла, но все още запазвайки онова куклено, детско излъчване, което ми се стори много симпатично и на място във филм като този, в който смазващите проблеми намаляват границите на света.

Сезонът на носорозите
Вторият филм, на който се спрях, беше „Сезонът на носорозите“. Филмът е турски, с Моника Белучи. Тя също е поостаряла, но беше удачен избор за ролята на съпругата на кюрдско-иранския поет Сахел. Брутален филм, отново с много символика, с много философия, който позволява потапянето в съвсем различен, друг мироглед и представа за света, далечни и различни от нашите. Филм, на който онези, подлъгани от името на Моника Белучи, напускаха салона, защото това съвсем не е най-важното. Филм, в който хепиендът е доста по-различен от очаквания, защото сенките от миналото трябва да отстъпят място за светлината напред.

Изключително съм щастлив, че изгледах точно тези два филма, защото иначе едва ли биха ми се случили. И двата успяха да ме докоснат, да ме развълнуват, да предизвикат реакция, както и дълги коментари по-късно. Вероятно съм изпуснал други много стойностни заглавия.

Продажбата на билетите за Киномания се извършваше чрез някаква нова система, boxoffice.bg – нямам представа дали собствениците са взаимствали от bgbileti.com или това е било решение на програмистите от ABC Design & Communication, но който и да е от една страна не му прави чест, а от друга – можеше да впрегне някакво количество мозъчни клетки и да създаде нещо различно, не да копира барабар с всички грешки и пропуски продукт, който ние предлагахме на пазара преди 6 години, при това сякаш по-успешно и по-изпипан от техническа гледна точка.

Categories
Кино

Hope Springs

Не е абсолютно никаква тайна, че Мерил Стрийп е любимата ми актриса и се стремя да гледам всички филми, в които се снима. Не мога да посоча слаб филм с нейно участие, което допълнително затвърждава челното ѝ място.

кадър от филма

Трейлърът на Hope Springs ми попадна случайно, после го гледах и на кино, преди началото на вече не помня кой филм. Още след като го гледах за първи път бях убеден, че искам да гледам и филма, когато излезе. И беше част от списъка ми за гледане.

От трейлъра се разбира, че филмът е комедия. След като го изгледах осъзнах, че е точно като „Сложно е(отново с Мерил Стрийп) – комедийният момент е наличен, има цял куп забавни и комични сцени, но след замисляне не бихте казали, че филмът е точно комедия.

Вероятно не съм точно таргет на филма, защото както се вижда и от трейлъра, историята се завърта около семейство на средна възраст с дългогодишен брак, което с времето е изгубило магията на любовта, а тя, любовта, е отстъпила място на рутината. Свидетели сме на тази рутина и около нас – пренебрегваме близките си, считаме ги за даденост, често ги лишаваме от вниманието и присъствието си… вероятно (не мога да твърдя от опит) след 30 години брак (във време, в което браховете се сключват, за съжаление, с ясното съзнание, че един ден ще бъдат разтрогнати) партньорът вече е дотолкова опознат, дотолкова всичко е вече шаблонно и рутинно и животът – вкаран в някакви утъпкани коловози, че дори никой не се замисля за някаква промяна и опит за разпалване на спомени от миналото, за експериментиране с нови неща и провокиране на интерес в различни посоки. Което е тъжно. Време, в което подаръкът за годишнината от сватбата е нов план за кабелната телевизия, с много повече канали…

Филм, който повдига интересния въпрос защо се поддаваме на рутината и с времето загубваме емоцията. Филм, в който Томи Лий Джоунс е една идея по-добър от Мерил Стрийп, но вероятно това се дължи на героя му – не знам. Безупречен актьорски тандем, безкрайно убедителен, че дори за миг не се сещаш, че това е филм и че двамата всъщност не са женени (това ме изуми и във „Сложно е“, където на Стрийп партнираше Алек Болдуин).

Без никакво колебание оцених филма с 9/10. От една страна защото рядко ставаме свидетели на филми, които въпреки комедийния и закачлив сюжет, успяват да докоснат и някоя тънка струна в душата, а от друга – защото страшно много харесвам точно такива филми, в които не са нужни 200 души актьорски състав и милиони за визуални ефекти.

Препоръчвам.

Categories
Кино

Доза смотани филми

Филмите по-долу не заслужават отделни публикации. Някои от тях бяха в списъка ми за гледане, попаднали незнайно как, за други имах големи очаквания, които не се оправдаха, трети ми бяха препоръчвани…. в крайна сметка всички са под личния ми праг на посредствеността и за които съм сложил оценка по-ниска или равна на 5 (от 10) в imdb.

Гледайте на своя отговорност, бяхте предупредени! 🙂

Insidious

Това, което започва като филм за къща с прираци бързо се превръща в глупост – оказва се, че не къщата е населена с призраци, а за уж по-интересно детето е обладано от гадното изчадие. Оказва се, че единствено и само бащата може да се справи с чудото. И следва едно лутане в подсъзнанието (!) на изпадналото в кома дете за откриване и спасяване както на детето, така и на самия баща – преследвани от гадости.

Поуката – не си купувайте къща, в която има часовник с махало! Защо – не е ясно, ама все пак…

А-ха да изпадна и аз в кома от скука. Оценката ми – 2/10

Tresspass

Този филм на български са го превели „Мръсна игра“. Не помня защо го гледах и как достигна до мен, но без никакви притеснения мога да му пиша 3/10.

Принципно около сюжета можеше да се завърти по-добър филм, отколкото гледах, а между главните герои можеше малко от малко да се чувства, че са мъж и жена, не на това да се подчертава в реплики – дотолкова и Кидман, и Кейдж бяха отдръпнати. А пък нелепия инцидент в края, разкрил все пак парите, беше черешката на отегчението.

Никълъс Кейдж защо навсякъде, във всички филми, е еднакво дървен?

The Crazies

Това го гледах, защото ми хареса плаката – за съжаление единственото свястно нещо във филма. Вече не помня причината, но поради нея, хората започват да изчаткват. И да изглеждат нелепо, като зомбита, излезли от гроба. По-скоро смешно, отколкото ужасно. Със зор – 3/10.

The Tall Man

В малък град в САЩ изчезват деца. Градската легенда обвинява за изчезването им Високия човек. Ама не е точно той. Абе… едва 4/10

Season of the Witch

Като се замисля, май не се сещам за хубав филм с Никалъс Кейдж, който да съм гледал наскоро – всичките са някаква боза, по един или друг начин. Кейдж си е същият навсякъде. Всъщност „Сезонът на вещиците“ можеше да е добър филм, стига да ги нямаше свръхестествените простотии.

Щеше да е над средното ниво ако разчиташе на историческата достоверност, вместо на свръхестествените простотии. 5/10

Priest

В един постапокалиптичен свят, човечеството е изправено срещу заплаха от вампири. Срещу тях се опълчва Църквата, която се изживява, за нуждите на филма, като Big Brother. Църквата контролира града и отблъсква вампирските нашествия чрез специално тренирани свещеници. Антиутопичен свят, в който се чудиш на кой му е хрумнало такова съчетание… 5/10.

The Dark Knight Rises

Това, което трябваше да е достоен завършек на трилогията на Нолан за Батман, всъщност се оказа доста посредствен финал. Филмът, сам по себе си, може и да е добър, но той не е самостоятелна единица, а част от по-мащабен проект. И след главозамайващата роля на Жокера във втората част и високовдигнатата летва, тук ставаме свидетели на изчерпано вдъхновение и изцеждане на франчайза. За съжаление. 5/10

Categories
Кино

Exam

Нямам представа дали през 2009 в българските кина се е въртял филмът „Exam“, но съм по-склонен да се обзаложа, че не. Защото не е от масовите и касови филми, пълни с известни артисти и около които да се е вдигал шум преди и след премиерата. Нямам представа дали и как заглавието е било превеждано на български, би трябвало да е „Изпит“ или нещо от сорта.

Exam„Exam“ е от онази изключително рядка порода филми, която се развива в необичайно малко (често затворено) пространство, възползва се максимално от него и проследява изменението и развитието на характерите и реакциите на героите в състояние на стрес. Такъв филм беше преди много години „Телефонна клопка“, а от по-близкото минало – „Измръзнали“. Вероятно и други, за които в момента просто не се сещам.

8 души, видимо различни (и по бигбрадъровски – с различни и несъвместими или трудносъвместими характери) и финалният тест, който ще определи кой ще бъде назначен на работа след като времето свърши. Правилата са ясни или поне така изглежда в началото.

Какъв е единственият отговор на привидно незададен въпрос? До къде сте готови да стигнете, за да получите желаната работа?

Без абсолютно никакви колебания още докато финалните надписи се точеха по екрана, гласувах с 8/10 в imdb и почти със сходна оценка в Goodfilms. Защото ми хареса идеята, реализацията, напрежението, което се усилваше непрекъснато с намаляването на времето до края.

Може да съм прекалил с четенето на Фуко, та идеите му за надзор и контрол да ми допадат във всичките им проявления. Може да е заради друго, но филмът наистина ме замисли за границите и за реакциите на хората в стресови ситуации. За сътрудничеството и за готовността да се бориш с конкурентите. И за цената, която плащаме за всеки избор.

Exam cast

Categories
Кино Литература

Cloud Atlas / Облакът Атлас

Нелепо е у нас книгите, довели до създаването на кино шедьоври, да се появяват едва след успеха на филма. Или никога да не достигнат до българския читател, ако филмът просто не струва. Романът „Облакът Атлас“ на Джон Мичъл излиза през 2004 и печели доста награди. Непонятно е защо едва след премиерата на филма малко издателство дръзва да го предложи на българския пазар, разчитайки не на литературните заслуги и постижения, а на филмовата екранизация. (романът се предлага на български под шапката на издателство „Прозорец“, струва 16 лв и, разбира се, вместо оригиналната корица, разчита да привлича допълнително вниманието с постера на филма. От доста време в Хеликон се предлага на английски, също на поносима цена.)

За филма „Облакът Атлас“ бях писал, че ще е грандиозен, след като изгледах трейлъра. Дали провал или успех, това от него нямаше как да се каже. Сега вече знам кое от двете е.

Романът, за който бях чувал няколко пъти, но така и не ми беше попадал доскоро, е достатъчно провокативен (доколкото успях да изчета от него), че съвсем заслужено авторът твърди, че е нефилмируем – шестте истории, които описва, са на пръв поглед далечни и несвързани, с голям брой герои и действие, разпръснато между векове и континенти.

Всички са свързани. Всичко е свързано. Това е подзаглавието на филма и на тази взаимосвързаност ставаме свидетели по време на 172-минутния филм, както и по време на романа. В романа всяка история бива прочетена или разказана от главния герой в следващата. И във филма това е застъпено, но тази връзка между тях е най-незначителната, както се оказва.

две реплики, от две различни истории, доволно достатъчно отделени времево една от друга (за съжаление – на английски, защото не успях да открия къде са в романа при бързото му прелистване):

Сонми-451: „…from womb to tomb, our lives are not our own…“

Госпожа Хоръкс: „Our lives are not our own. We are bound to others. Past and present. And by each crime and every kindness, we birth our future.“

Поради особености на структурата си (всяка история е разказана по различен начин), романът е претърпял известна промяна, когато е подготвян сценарият. Това не намалява удоволствието, в никакъв случай, дори напротив – предлага почти същото, пречупено през призмата на друго изкуство, с неговите изразни средства и похвати. Дотолкова филмът преосмисля романа и режисьорите са направили дълбока дисекция и са го осмислили при създаването на сценария, че е на практика съвсем различн продукт. Екранизацията едно към едно няма как да е успешна. Защото историите в романа следват една след друга, като всяка изведнъж прекъсва в ключов момент. Първата дори буквално свършва в средата на изречението. Това за незапознатите в началото изглежда като грешка на издателство/печатница, а не като похват, но е супер готино. Когато Първите пет истории свършат неочаквано, шестата следва цялата. След което всичко се обръща и всяка от историите започва отзад напред да разказва продължението, довеждайки я до финал. И когато затворите книгата, осъзнавате, че сте приключили там, откъдето сте започнали – с края на първата история (която не е рамков разказ, каквато е историята на Шехерезада и Шахриар в „Хиляда и една нощ“!)

Грубо, структурата на романа изглежда така: 1-2-3-4-5-6-5-4-3-2-1

Това няма как да бъде успешно на кино. Затова брат и сестра Уашовски, заедно с Том Тиквер, разчупват структурата и всички истории се развиват паралелно, но все така фрагментирано, прескачайки от история в история.

Не искам да разказвам шестте истории, нито да разкривам главни герои и сюжетни нишки. То всъщност героите не са герои, персонажи, в смисъла, в който сме свикнали да си ги представяме, а отделни типове характери, подложени на изпитания на моралните ценности в различна епоха (това обяснява защо всички водещи актьори и актриси играят повече от една роля – те не представят отделни персонажи, а характерите им).

Още докато гледах филма (защото книгата я докарах донякъде, след което спрях, защото стана ясно, че излиза и на български) имах странното усещане, че гледам пиеса на Шекспир. В пиесите на Шекспир единствено съм срещал „развлечение за всеки“, по нещичко за всеки отделен зрител – от дребните занаятчии до висшите особи в кралския двор, за всеки има по нещичко, което да припознае за свое или се отнася до него. Съвсем ясно припознах два момента като свои:

  • „Недочетената книга е като незавършена любовна история.“ пише Робърт Фробишър до Руфъс Сискмит, сякаш да ми напомни, че трябва на всяка цена да дочета романа.
  • Вторият момент не успях да открия в книгата, но във филма звучеше горе-долу по следния начин: „Имах една приятелка, която ме караше да чета Кастанеда.“

Филмът несъмнено ще привлече повече внимание и повече хора ще го гледат, отколкото ще прочетат романа, за съжаление. Въпреки това филмът е изключително добре реализиран, в ролите виждаме изключителните изпълнения на Джеймс Д’Арси, Бен Уишоу, Ксун Зу, Джим Стърджис, Хю Грант, Кийт Дейвид, Джим Броудбент, Хюго Уийвинг, Холи Бери, Том Ханкс, Сюзан Сарандън, Дууна Бай, Дейвид Гиаси. Зад камерите са Джон Тол, Франк Грибе, които очевидно много добре си разбират от работата. За Уашовски и Тиквер няма никакво съмнение. Първите навремето ни отнесоха главите с Матрицата, вторият познаваме от „Run Lola Run“. Има го моментът, в който подлъгани от надписа „от създателите на Матрицата“, тълпи неориентирани зомбита близат в салона в очакване на доза „още от същото“. Сори, филмът въобще не разчита на супер-дупер ефекти, а за да разкрие потенциала си е нужно солидно количество мозък и правилното му използване (реално и Матрицата засягаше доста теми за размисъл, напр. теориите за социален контрол на Мишел Фуко и Жан Бодрияр, но зомбитата гледаха екшъна и ефектите, без да обръщат внимание на сериозните неща. Тук не става така.). Да, много теми от „Матрицата“ се прокрадват и тук, няма как да не се направи връзката или някой да има съмнения, че това са Уашовски.

И за филма, и за романа мога да изпиша още много, при това все положителни неща. Вероятно единственото, което ми направи впечатление и може да се нарече донякъде негативно, е финалът на филма и то единствено защото няма друга планета, годна за живот толкова близо до Земята, че тя да е толкова отчетливо видима в нощното небе. Иначе всичко друго си беше бижу.

Силно препоръчвам да не се лишавате и от двете, без значение реда, но предвид че филмът все още се върти в кината, вероятно е по-добрата идея да започнете от него – усещането при гледането му в киносалон е различно, емоциите са по-силни… А ако нямате проблем с разкриване на елементи от сюжета, прочетете и ревюто на романа в Книголандия.

В imdb гласувах с деветка за филма. Със сигурност ще го изгледам още няколко пъти, когато излезе на DVD.