Categories
Кино

Момичето на моста (La fille sur le pont)

заб.: препубликувано от стария блог. Възможно е мнението ми по някои теми да се е променило от времето на публикуването до днес.

La Fille sur le pontМакар и стар (1999), филмът “Момичето на моста” е един от филмите, които ако не сте гледали, трябва задължително да поправите пропуска. Йовко, в един свой коментар каза за филма: “Ако Angel-A е урок за черно-бяла фотография, то “Момичето на моста” е цял семестър.” Оказа се много прав.

Филмът е черно-бял. Но точно както при Angel-A, това по никакъв начин не дразни окото и не седи неестествено. Всъщност тук смисълът на черното и бялото е скрит доста по-надълбоко, отколкото в Angel-A, но ако се замисли човек, няма как да не се сети защо Патрис Льоконт избира точно този похват.

Филмът е (на) френски. Защото се разказва за любов. Нали помните кой е езикът на любовта, кой език звучи най-красиво и романтично…?

Главните герои са французи. Ролята на Адела е поверена на Ванеса Паради, която прави изключително силна и запомняща се роля. Не съм убеден, че някоя мома от Холивуд би успяла да се справи толкова добре. Ролята на Габор се изпълнява от Даниел Отьой, който също изглежда много добре в кожата на Ножохвърляча.

Особено ми допадна идеята Адела и Габор никога да не консумират любовта си, която зрителят има възможност да проследи в развитие. А тя е дотолкова осезаема, дотолкова реалистично и добре представена, че чак лепне и накрая започваш да се чудиш има ли наистина такава чиста, силна, истинска и неподправена любов.

Момичето на мостаФилмът започва като разказ на Адела пред (невидим) екип от социални работници и психолози за живота, който е водила, за неуспехите, които е претърпяла и за мъжете, с които е била, които са я използвали. Още от началната сцена може да се разбере какъв ще е филмът – леко хумористичен и донякъде пикантен.

Разочарована от живота (и от мъжете), Адела решава да се самоубие, като скочи от един от многобройните парижки мостове. И тук, както в Ангел-А (но леко наобратно), се появява някой в най-неподходящия момент. В “Момичето на моста” не слиза ангел, който да помогне, а идва най-обикновен човек, хвърлячът на ножове Габор. “На път сте да извършите някоя глупост”, й казва той и така започва историята им. История, която неусетно преминава в любов в най-истинския смисъл на думата. Такава, каквато напоследък рядко може да се усети в друг филм. Та Габор предлага на Адела да стане негова мишена в шоуто с хвърляне на ножове. Тя приема и двамата се оказват доста успешни партньори в опасното начинание. И разбират, че само заедно могат да водят успешен живот; разделят ли се – всичко рухва и двамата веднага се превръщат в неудачниците, каквито са били преди да се срещнат.

Момичето на моста“Момичето на моста” е красива история на двете половини на една същност, които се срещат и събират на един мост в Париж.

Допадна ми и идеята, в която Адела и Габор си говорят в мислите, когато са разделени. Да, знам, че е клиширано, но явно съм гледал филма в подходящия момент, когато съм имал нужда нещо толкова чисто и неподправено да докосне и подръпне струните на огрубялата ми иначе душевност.

Гласувах с 9/10 (почти без да се замисля) за филма в imdb. Има няколко дребни нещица, които не ми позволиха да дам максималната оценка, но предвид цялостното ми свръхпозитивно впечатление от филма, дребните и неприятни детайли могат да се пропуснат. Смятам да си запазя филма, за да си го пускам понякога. А и е от филмите, които човек непременно трябва да изгледа няколко пъти, за да долови всички дребни детайли, които са вплетени в разказа.

Categories
Кино

Призрачен ездач (Ghost Rider)

Ей сега тъкмо успях най-сетне да го изгледам. Голяма мъка. От 20 дни все го пускам и спирам, защото е такава глупост, че чак не става за гледане. Никога не съм бил фен на филмите, правени по комикси. Дори не знам (по-скоро вече не помня) защо го дръпнах. Ама понеже така или иначе се оказа на диска, реших да го изгледам. А след като почнах, реших да го изгледам докрай. След което набързо го изтрих.

Всъщност филмът е поредната американска бозица, която няма с какво да изненада никого, тъй като е правена единствено с намерението да донесе пари, без да се влагат много усилия. Има я любовта, има ги и лошите и двете взаимно се изключват, както добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Демек има място само за едно от двете неща. Затуй Никълас Кейдж запрята ръкави, опуква де що има лоша гад и в края се радва на любовта. Ред сълзи, ред сополи.

Гласувах с 2/10 за филма в imdb.

На всичкото отгоре, за да може да се изцедят максимално много парички от зрителите, т.нар. енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър няма, защото веднага след премиерата на филма беше обявено, че ще има продължение. Така че мъчението продължава. Да, ама без мен този път.

Categories
Кино

The Prestige

Гледах „The Prestige“ преди доста време, като си мислех, че трябва веднага да напиша няколко реда за него, тъй като беше от малкото филми, които излизат напоследък, които успяват да ми харесат. Да, ама така и не написах нищо тогава, а сега почти не помня детайлите, които ме впечатлиха. Почти същото се случи и с друг подобен филм – „Илюзионистът“.

Няма да разказвам историята, за да не развалям удоволствието от гледането, но е интересна и увличаща. Има любов, има магия (все пак става въпрос за илюзионисти). Тук не се търси истинност – всички герои (без Тесла) са напълно измислени и несъществуващи. The PrestigeЗа сметка на това пък са толкова живи и истински, че чак не ти се вярва, че такива хора не са съществували. Но за това има голям принос и актьорският състав. Така поне си мислех до днес. Обаче сега разбрах, че всъщност филмът е адаптация на едноименния роман на британския писател Кристофър Прийст. Режисьор на филма е Кристофър Ноулан, който е и съсценарист (заедно с брат си, Джонатан Ноулан)

Иначе кастът е наистина зверски – като се започне от Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Хю Джакман, Пайпър Перабо и Скарлет Йохансон, та се стигне до Дейвид Бауи. И всички са един от друг по-добри. Съвсем спокойно заблуждават, че са действителни, живи персонажи.

Харесаха ми кафевите тонове – целият филм е заснет в кафеникави нюанси – не знам дали това е някакъв филтър, но изглежда много добре. Освен това кафявото присъства навсякъде във филма – в сценографията, в костюмите… Не мога да кажа, че цветът ми е любим, даже никак не е, но специално тук ми допадна, придава архаичност, а това е важно за цялостното усещане.

Гласувах с 9/10 за филма в imdb. Можех да му дам и заветната десетка, дори доста се почудих дали да не го направя, но в крайна сметка сметнах, че няколкото грешки си струват загубената единица.


Categories
Кино

Древният Рим: Величие и падение на една империя

Ancient Rome: The Rise and Fall of an EmpireТова била най-голямата империя, която светът някога е познавал. Ненадмината в своята жестокост, своя гений и жаждата си за власт. В течение на векове Рим властвал над 1/4 от световното население.

Тази поредица разказва за шест критични момента, оформили съдбата на империята. Как се е издигнала, как е стигнала до величие и как е рухнала.

Това са истории за велики воини, мащабни битки и обречени въстания. Това са разкази за любов и предателство.
Това е 500-годишната история на възхода и падението на една цивилизация, върху която се гради и нашата.

Това са част от началните надписи на филмовата поредица на BBC „Древният Рим: Величие и падение на една империя„. Поредица от шест части, която разказва шестте най-интересни момента от историята на Древен Рим, за неговото величие и падение. Поредица, предимно снимана в България, но има снимки и в Мароко и Тунис.

Току-що успях да изгледам първата част от поредицата („Цезар„) и съм повече от впечатлен. Като цяло никога не съм бил особено привлечен от историята (и митологията) на Древен Рим, всеки, който ме познава, знае, че предпочитам Египет. Само че сега се оказа, че започвам да се увличам.

Винаги съм харесвал филмовите продукции на BBC, но сега просто са надминали себе си с тази. Предполагам, че има (надявам се – дребни) исторически неточности, затова се наемам със задачата да попрочета това-онова, което е известно.

Разбира се, препоръчвам на всеки да изгледа шестте едночасови серии, аз лично смятам да си ги запиша на дискове, тъй като заслужават да бъдат в колекцията на всеки, а ако ги видя издадени в България, не бих се колебал да си ги набавя. Е, приятно четене/гледане.

Categories
Кино Литература

Хиляда и една нощ

„Имало едно време…“

Нали си спомняте, така започват приказките…

хиляда и една нощВече няколко поредни вечери се потапям в очарованието на арабския свят. От доста време съм си свалил филм, чието английско заглавие е Arabian Nights. На български е по-известен като „Приказки от хиляда и една нощ“. Всъщност по-познат е сборникът със средновековни арабски приказки. Едва ли е необходимо да обяснявам какви са тези приказки, всеки е чувал за тях, знае поне някоя от тях. Съмнявам се да има човек, който да не е чувал историята за Али баба и четиридесетте разбойника, приказката за Аладин, за Седемте пътешествия на Синбад мореплавателя… и всички те, както и много други, обединени от главната приказка за персийския шах Шахрияр и неговата царица Шехерезада, която му разказва тези приказки с умение, което днес е почти загубено.