Категория: Кино

Едва сега ми попадна, въпреки че е качен на 26 февруари. Публикувам го тук, защото не успях да си го догледам целия, а ми стана интересно. Може да заинтересува и някой друг.

Ето и описанието на филма:

ЗЕМЛЯНИ (EARTHLINGS) е пълнометражен документален филм за абсолютната зависимост на хората от животните (за домашни любимци, храна, облекло, забавление и научни изследвания), но освен това илюстрира нашето пълно неуважение към тези „донори.“ Филмът е озвучен от награденият Joaquin Phoenix (ГЛАДИАТОР) и включва музиката на Moby.

С дълбок поглед в магазините за любимци, фабрики за кученца и подслони, както и фабриките за развъждане, търговията на козина и кожа, спортната и развлекателната индустрия, и накрая медицинската и научната професии, ЗЕМЛЯНИ използва скрити камери и непоказвани досега кадри за да опишат ежедневните практики на някои от най-големите индустрии в света, всички от които разчитат изцяло на животните за печалба. Мощен, информативен, и провокиращ размисли, ЗЕМЛЯНИ е най-обширния продуциран досега филм за връзката между природата, животните, и човешките икономически интереси. Има много значими филми за правата на животните, но този ги надминава. ЗЕМЛЯНИ плаче да бъде видян.

заб.: препубликувано от стария блог. Възможно е мнението ми по някои теми да се е променило от времето на публикуването до днес.

Макар и стар (1999), филмът “Момичето на моста” е един от филмите, които ако не сте гледали, трябва задължително да поправите пропуска. Йовко, в един свой коментар каза за филма: “Ако Angel-A е урок за черно-бяла фотография, то “Момичето на моста” е цял семестър.” Оказа се много прав.

Филмът е черно-бял. Но точно както при Angel-A, това по никакъв начин не дразни окото и не седи неестествено. Всъщност тук смисълът на черното и бялото е скрит доста по-надълбоко, отколкото в Angel-A, но ако се замисли човек, няма как да не се сети защо Патрис Льоконт избира точно този похват.

Филмът е (на) френски. Защото се разказва за любов. Нали помните кой е езикът на любовта, кой език звучи най-красиво и романтично…?

Главните герои са французи. Ролята на Адела е поверена на Ванеса Паради, която прави изключително силна и запомняща се роля. Не съм убеден, че някоя мома от Холивуд би успяла да се справи толкова добре. Ролята на Габор се изпълнява от Даниел Отьой, който също изглежда много добре в кожата на Ножохвърляча.

Особено ми допадна идеята Адела и Габор никога да не консумират любовта си, която зрителят има възможност да проследи в развитие. А тя е дотолкова осезаема, дотолкова реалистично и добре представена, че чак лепне и накрая започваш да се чудиш има ли наистина такава чиста, силна, истинска и неподправена любов.

Филмът започва като разказ на Адела пред (невидим) екип от социални работници и психолози за живота, който е водила, за неуспехите, които е претърпяла и за мъжете, с които е била, които са я използвали. Още от началната сцена може да се разбере какъв ще е филмът – леко хумористичен и донякъде пикантен.

Разочарована от живота (и от мъжете), Адела решава да се самоубие, като скочи от един от многобройните парижки мостове. И тук, както в Ангел-А (но леко наобратно), се появява някой в най-неподходящия момент. В “Момичето на моста” не слиза ангел, който да помогне, а идва най-обикновен човек, хвърлячът на ножове Габор. “На път сте да извършите някоя глупост”, й казва той и така започва историята им. История, която неусетно преминава в любов в най-истинския смисъл на думата. Такава, каквато напоследък рядко може да се усети в друг филм. Та Габор предлага на Адела да стане негова мишена в шоуто с хвърляне на ножове. Тя приема и двамата се оказват доста успешни партньори в опасното начинание. И разбират, че само заедно могат да водят успешен живот; разделят ли се – всичко рухва и двамата веднага се превръщат в неудачниците, каквито са били преди да се срещнат.

“Момичето на моста” е красива история на двете половини на една същност, които се срещат и събират на един мост в Париж.

Допадна ми и идеята, в която Адела и Габор си говорят в мислите, когато са разделени. Да, знам, че е клиширано, но явно съм гледал филма в подходящия момент, когато съм имал нужда нещо толкова чисто и неподправено да докосне и подръпне струните на огрубялата ми иначе душевност.

Гласувах с 9/10 (почти без да се замисля) за филма в imdb. Има няколко дребни нещица, които не ми позволиха да дам максималната оценка, но предвид цялостното ми свръхпозитивно впечатление от филма, дребните и неприятни детайли могат да се пропуснат. Смятам да си запазя филма, за да си го пускам понякога. А и е от филмите, които човек непременно трябва да изгледа няколко пъти, за да долови всички дребни детайли, които са вплетени в разказа.

Гледах „The Prestige“ преди доста време, като си мислех, че трябва веднага да напиша няколко реда за него, тъй като беше от малкото филми, които излизат напоследък, които успяват да ми харесат. Да, ама така и не написах нищо тогава, а сега почти не помня детайлите, които ме впечатлиха. Почти същото се случи и с друг подобен филм – „Илюзионистът“.

Няма да разказвам историята, за да не развалям удоволствието от гледането, но е интересна и увличаща. Има любов, има магия (все пак става въпрос за илюзионисти). Тук не се търси истинност – всички герои (без Тесла) са напълно измислени и несъществуващи. За сметка на това пък са толкова живи и истински, че чак не ти се вярва, че такива хора не са съществували. Но за това има голям принос и актьорският състав. Така поне си мислех до днес. Обаче сега разбрах, че всъщност филмът е адаптация на едноименния роман на британския писател Кристофър Прийст. Режисьор на филма е Кристофър Ноулан, който е и съсценарист (заедно с брат си, Джонатан Ноулан)

Иначе кастът е наистина зверски – като се започне от Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Хю Джакман, Пайпър Перабо и Скарлет Йохансон, та се стигне до Дейвид Бауи. И всички са един от друг по-добри. Съвсем спокойно заблуждават, че са действителни, живи персонажи.

Харесаха ми кафевите тонове – целият филм е заснет в кафеникави нюанси – не знам дали това е някакъв филтър, но изглежда много добре. Освен това кафявото присъства навсякъде във филма – в сценографията, в костюмите… Не мога да кажа, че цветът ми е любим, даже никак не е, но специално тук ми допадна, придава архаичност, а това е важно за цялостното усещане.

Гласувах с 9/10 за филма в imdb. Можех да му дам и заветната десетка, дори доста се почудих дали да не го направя, но в крайна сметка сметнах, че няколкото грешки си струват загубената единица.

Това била най-голямата империя, която светът някога е познавал. Ненадмината в своята жестокост, своя гений и жаждата си за власт. В течение на векове Рим властвал над 1/4 от световното население.

Тази поредица разказва за шест критични момента, оформили съдбата на империята. Как се е издигнала, как е стигнала до величие и как е рухнала.

Това са истории за велики воини, мащабни битки и обречени въстания. Това са разкази за любов и предателство.
Това е 500-годишната история на възхода и падението на една цивилизация, върху която се гради и нашата.

Това са част от началните надписи на филмовата поредица на BBC „Древният Рим: Величие и падение на една империя„. Поредица от шест части, която разказва шестте най-интересни момента от историята на Древен Рим, за неговото величие и падение. Поредица, предимно снимана в България, но има снимки и в Мароко и Тунис.

Току-що успях да изгледам първата част от поредицата („Цезар„) и съм повече от впечатлен. Като цяло никога не съм бил особено привлечен от историята (и митологията) на Древен Рим, всеки, който ме познава, знае, че предпочитам Египет. Само че сега се оказа, че започвам да се увличам.

Винаги съм харесвал филмовите продукции на BBC, но сега просто са надминали себе си с тази. Предполагам, че има (надявам се – дребни) исторически неточности, затова се наемам със задачата да попрочета това-онова, което е известно.

Разбира се, препоръчвам на всеки да изгледа шестте едночасови серии, аз лично смятам да си ги запиша на дискове, тъй като заслужават да бъдат в колекцията на всеки, а ако ги видя издадени в България, не бих се колебал да си ги набавя. Е, приятно четене/гледане.