Categories
Кино

1899

„1899“ е сериал в Netflix (страница в imdb). За него, ако се поровите или попитате, можете да откриете много полярни мнения.

Изгледах го след препоръка от подкаста „Животът и други неща“. Ето статията в Булевард България (не съдържа спойлери и можете да четете спокойно).

На мен много ми хареса. Имаше своите си странности, но като цяло оценката ми е положителна, даже го оцених със 7/10 в imdb.

Препоръчвам ви да си оправите настройките и да махнете дублажа на английски. Тогава ще си зададете много допълнителни въпроси, които иначе няма да ви хрумнат докато гледате осемте серии на това психо-хорър-фентъзи-мистериозно приключение, което се развива на борда на кораб, приличащ на Титаник, плаващ 13 години преди него по вълните на Атлантическия океан от Великобритания до САЩ.

Гледайте внимателно, без да се разсейвате, за да не изпуснете важни детайли. Не е сериал, който да е „само ей така, между другото“. А начинът, по който се разплита мистерията, заплита се отново и се омешват историите на пасажерите, е наистина изумително добре измислен и реализиран. Да, на моменти е доста объркващо, действието в други се точи едва-едва, а после изведнъж се забързва до степен трудна за следене, но това си има своите очарования.

Сериалът е истинска визуална наслада – като сет, костюми, грим, начин на снимане… всичко е изключително красиво до последния детайл и допълнително привлича вниманието.

Финалът предполага следващи сезони, а предвид успеха на първия сезон, такива със сигурност ще има, така че аз лично ги очаквам с нетърпение, защото цялата главоблъсканица наистина си струваше и беше толкова неочаквана, а финалът – далеч от всичко очаквано, че направо ме блъсна в стената. А уж имам някакъв усет за това как ще се развият нещата и накъде теглят сценаристите…

А след като приключите с гледането, може да видите и the making of видеото – също много любопитно.

Categories
Кино

Декстър, за пети път

Каква е тази луна? Не ярката блестяща луна на безпощадно щастие, не. О, тя привлича и вие, и блести в евтина и просташка имитация на това, което би трябвало да прави, но в нея няма острота. В тази луна няма вятър, който да издуе платната на хищниците през щастливото нощно небе към съсичащия разпарящ екстаз. Тази луна трепка свенливо през измития до скърцане прозорец към една жена, която се е наместила доволно и закачливо на края на дивана и говори за цветя, канапета и Париж.

Dexter
Не е тайна, че „Декстър“ е един от малкото сериали, които следя с особен интерес. Да, чел съм и романите (1, 2 и 3) на Джеф Линдзи, по които донякъде вървеше сюжета. Харесва ми стила на писане на автора, харесват ми и преводите. В сериала ми харесва как се развиват някои сюжетни линии, които са бегло застъпени и недоразвити в романите, както и фактът, че мога да чуя мислите на Декстър.

И ето, през септември за пореден път любимият сериен убиец ще се завърне на екрана, за нова порция убийства.

След драматичния и неочакван финал на предишния сезон, през септември историята продължава точно оттам, откъдето свърши. И, да, ще има кръв.

Аз не смятам, обаче, да го гледам дублиран на български, вече съм свикнал с гласа на Майкъл С. Хол и колкото и да е добър дублажа от Пламен Манасиев, ще е осакатяване на удоволствието.