Categories
Шум зад кулисите

Награди Икар 2011

Съюзът на артистите в България ненадейно публикува наградените по-рано, преди церемонията да бъде излъчена по телевизията. Никой не се съмнява в порочността на избора на наградените, но защо трябваше да става толкова очевадно?

Ето, все пак, кои са тазгодишните носители на вече загубилия престиж приз.

Главна мъжка роля

  • Мариус Куркински за ролите си в моноспектакъла „Български разкази”, копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив и Продуцентска къща „АРТИШОК”

Макар и да съм изключително щастлив за Мариус, не трябваше той да отнесе наградата в тази категория. „Български разкази“ трябваше да е най-добър спектакъл. Всяка друга категория е ограничаваща гения на Мариус.

Главна женска роля

  • Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун”, копродукция на Малък градски театър „Зад канала” и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив

Твърдо съм несъгласен с тази награда. Или журито е некомпетентно, или не е гледало „Есенна соната“. Или дългите криви пръсти на Бина Харалампиева са се протегнали и са опорочили обективността. Точка.

Поддържаща мъжка роля

  • Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”

Разбира се, най-добрият възможен избор. Стига вече с тоз Карамазов…

Поддържаща женска роля

  • Цветана Манева за ролята на Клитемнестра в „Електра”, Театър „София”

Дебют

  • Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм

Майсторско техническо осъществяване

  • „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Съвсем предвидима и очаквана награда.

Режисура

  • Стефан Москов за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов” и „Възгледите на един пън”, Държавен куклен театър – Варна

Лично аз не очаквах Теди да вземе приза, но пък режисурата на „Сирано дьо Бержерак” наистина е достойна за отличие.

Сценография

  • Чавдар Гюзелев за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  • Александър Деянов и Мария Илчева за „Ноктюрно – от прахта до сиянието”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”

Куклено изкуство

  • Рин Ямамура за сценографията на „Цар Шушумига”, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Браво!

Критически текст

  • Ина Божидарова за книгата „Драматургичната адаптация. (от драматизация към постмодерен текст за сцена”

„Златен глас“ за дублаж

  • Александър Воронов за дублаж в сериала „Щурите съседи”

Награда за цирково изкуство

  • Енчо Керязов за значими постижения в областта на съвременната акробатика и силовата еквилибристика

Награда за вариететно изкуство

  • Стефанка Карайончева – за спектакъла „Легендата Мистър Сенко”

Награда за най-добър спектакъл

  • „Нордост” на Младежки театър „Николай Бинев”

Награда за изключителен принос към българския театър

  • Тодор Колев

Награда за изключителен принос към българския куклен театър

  • Панайот Добрев
Categories
Театър

Площад Синева

Внимание: Съдържа Борис Панкин и Мариан Бачев. Преди употреба прочетете листовката.

„И колкото да гледам, да се взирам
пустинното небе не е пустиня
научих се да виждам
видях аз светлината
започва тя от мен.“

Така започва „Площад Синева“ – най-новото заглавие от афиша на Пловдивския драматичен театър. Автор и продуцент е Милен Врабевски (лекар), а постановката е на Борис Панкин (ъ!).

  • Създателите считат, че „Площад Синева“ е фентъзи рок мюзикъл. Според мен е вокално-инструментална група с неясни цели и предназначение.
  • 21 човека на сцената, 16 безжични микрофона – кой кога и какво пее – трудно се разбира. Трудно се разбира и кой кой е. Само Мариан Бачев се откроява от останалите (логично!) заради различната визия.
  • Говори се, че са преплетени 2 истории – една любовна и една музикална (аз не успях да ги разплета).
  • „Диана Експрес“ всъщност са китаристът Максим Горанов (собственик на търговската марка) и барабанистът Цветан Банов.[1. Митко Щерев и Илия Ангелов са несъгласни и написаха отворено писмо.]
  • Музиката е хубава, но само това не е достатъчно. Това е мюзикъл, а не концерт.

Моето мнение, изразено чрез кадър от спектакъла[2. Готов съм да предоставя на друг възможността да опише впечатленията си, ако са различни от моите]:
Мариан Бачев в Площад Синева
снимка: Георги Вачев © www.georgivachev.com


Categories
Шум зад кулисите

Номинации за ИКАР 2011

Вече са ясни номинациите за наградата на Съюза на артистите в България за 2011 година. Освен списъка, ще добавя и по няколко мои думи за всяка от категориите и моите фаворити за спечелване на приза. По традиция САБ връчва наградите на Международния ден на театъра – 27 март, а преди това, от 19 до 26 март всички извънстолични постановки гостуват на Софийския театрален салон (на сцените на Театър София)[1. Имам усещането, че извънстоличните трупи гостуват в София не толкова като възможност софийската публика да види „най-добрите спектакли“, а за да може журито по наградите да не си мърда столичното д и да се разхожда из страната. Което, предвид икономическата ситуация, е по-ефективно и изгодно, но мързелът е голяма работа, а и така и така Столична община инициира и подкрепя този салон, защо да се правят излишни усилия…].

Главна мъжка роля

  1. Деян Донков за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Мариус Куркински за ролите си в моноспектакъла „Български разкази”, копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив и Продуцентска къща „АРТИШОК”
  3. Пламен Манасиев за ролята на Глигор в „Суматоха”, Театър „София”

„Български разкази“ на Мариус е прекрасен спектакъл и Мариус заслужава да спечели приза. Само че Мариус Куркиснки е отделна категория в родния театър, затова ми се струва малко вероятно именно той да отнесе наградата, затова тя ще отиде у Деян Донков.

Главна женска роля

  1. Ангелина Славова за ролята на Олга в „Нордост”, Младежки театър „Николай Бинев”
  2. Ивана Папазова за ролята на Ева в „Есенна Соната”, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив
  3. Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун”, копродукция на Малък градски театър „Зад канала” и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив

Тук нещата са по-интересни. Ангелина Славова взе Аскеер за водеща женска роля миналата година. Предчувствам, че наградата ще я подмине, защото вече е била отличена за тази си роля. Което означава, че ще дойде в Пловдив. Гледал съм и „Канкун“, и „Есенна соната“. И Ирини, и Ивана ми направиха много силно впечатление, но ролята на Ивана е много по-въздействаща и по-силна, затова тя е фаворитът ми.

Поддържаща мъжка роля

  1. Борислав Веженов за ролята на Андрей Прозоров в „Три сестри”, Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе
  2. Владимир Карамазов за ролята на Кристиян в „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  3. Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”

Едва ли някой се съмнява, че наградата ще отнесе Владо Карамазов, въпреки че Бърнев му е достойна конкуренция и по-добрият избор, но…

Поддържаща женска роля

  1. Гергана Кофарджиева за ролята на Щиглеца и жената над 70-те в „Преди/След”, Театър „София”
  2. Христина Караиванова за ролята на Баба Кера в „Балкански синдром”, Малък градски театър „Зад канала”
  3. Цветана Манева за ролята на Клитемнестра в „Електра”, Театър „София”

Тук името на Цветана Манева доминира над останалите претендентки.

Дебют

  1. Нина Боянова за режисурата на „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм
  2. Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм
  3. Петър Лъджев за ролята на Алберто Берторели в „Ало, ало”, Общински театър „Възраждане”

За тази категория нямам мнение, но ако трябва да посоча някой, то това ще е Петър Лъджев.

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. „Фауст”, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  3. „Цар Шушумига” – Драматично–куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Интересна категория, трудна за предсказване. Много е вероятно „Сирано“ да отнесе приза, а „Цар Шушумига“ да го отнесе в раздела за кукли. Въпреки това е много възможно наградата да отиде във Варна, за да могат малко да се укротят страстите около ТМПЦ-то (не че спектакълът не заслужава наградата).

Режисура

  1. Александър Морфов за „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Василена Радева за „Нордост”, Младежки театър „Николай Бинев”
  3. Стефан Москов за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов” и „Възгледите на един пън”, Държавен куклен театър – Варна

Теди Москов май не е съвсем удобен на културната общественост, та малко ме съмнява той да бъде награденият. Василена Радева пък взе Аскеер за дебют миналата година за този спектакъл, и, чини ми се, въпреки прекрасната работа, ще бъде задмината, също както и Ангелина Славова. Затова Морфов ще обогати колекцията си от статуетки.

Сценография

  1. Васил Абаджиев за „Фауст”, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  2. Огняна Серафимова за „Господин Колперт”, Театър „София”
  3. Чавдар Гюзелев за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Битката е между „Фауст“ и „Сирано“. И ако „Фауст“ не отнесе наградата за майсторско техническо осъществяване, ще я отнесе. Същото важи и за „Сирано“.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Александър Деянов и Мария Илчева за „Ноктюрно – от прахта до сиянието”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”
  2. Петя Диманова за „Приказка”, Театрална работилница „Сфумато” и Сдружение „USTANA”
  3. Ambient anarchist за „Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”

Куклено изкуство

  1. Рин Ямамура за сценографията на „Цар Шушумига”, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик
  2. Пламен Мирчев-Мирона за музиката на „Вампирова булка”, Столичен куклен театър
  3. Десислава Минчева–Тодорова – за актьорско изпълнение в „Сливи за смет”, Център за изкуства „За родопите”, в сътрудничество с Театър 199 „Валентин Стойчев” и Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”

Тук съм за Рин Ямамура, която направо разбива представите за сценография в куклен спектакъл!

Критически текст

  1. Венета Дойчева за книгата „Думи и Еринии. Текстове за драматургия”
  2. Ина Божидарова за книгата „Драматургичната адаптация. (от драмаизация към постмодерен текст за сцена”

„Златен глас“ за дублаж

  1. Александър Воронов за дублаж в сериала „Щурите съседи”
  2. Ани Василева за дублаж в сериала „Щурите съседи”
  3. Христина Ибришмова за дублаж в сериала „Мечтатели”

„Щурите съседи“ е фаворитът ми. Не знам коя роля дублира Ани Василева, но Александър Воронов е жесток! Затова бих предпочел него. Инак, ако сте фенове на сериала, в Уикицитат събирам колекция от най-добрите цитати от сериала.

Награда за цирково изкуство

  1. Енчо Керязов за значими постижения в областта на съвременната акробатика и силовата еквилибристика

Стискам палци на всички! Други прогнози, различни от моите, са добре дошли в коментарите по-долу 🙂


Categories
Шум зад кулисите

Честит рожден ден, Драматичен театър – Пловдив!

dt-plovdiv
Отдавна отминалата 1881 година със сигурност не е била много по-добра от настоящата 2010. Тя остава в историята и Пловдив я помни с 2 ключови за града събития – създаването на пивоварната „Каменица“ и създаването на първия професионален театър.

След като на 10 декември на 13-то заседание на Областното събрание се гласуват 75 000 гроша “за съставлението на движима театрална трупа”. На следващия ден Иван Вазов пише във вестник „Народний глас“: “Значи положи се вече здрава основа на българский народен театър.”

Драматичен театър - Пловдив

И така, 11 декември се приема за рожден ден на Драматичен театър – Пловдив. На времето са започнали с пиесите “Стоян войвода” от Добри Войников и “Завистта на Барбуйе” от Молиер, а днес, 129 години по-късно, от сцената непрекъснато ни привличат с нови и нови театрални предизвикателства. Едни великолепни, други – добри, трети – не дотам.

Да, Драматичен театър – Пловдив е минавал и през слаби периоди. Прекрасното е, че сега, когато държавата сякаш е абдикирала от културата, във времето на абсурда, наречен „театрална реформа“, Пловдивският театър е в разцвет – препълнени салони, опашки за билети, прекрасен и разнообразен репертоар, прекрасни актьори и актриси (на щат и гости), обновени сгради и салони, най-сетне функциониращата Камерна зала… списъкът е безкраен. Театърът е и онлайн – ето го официалния сайт, групата (на пръв поглед неактивна) и профила във Facebook.

И всичко това – в името на Негово величество Зрителят!

Честит празник, колеги! Вие сте най-добрите!

Categories
Театър

Български разкази

Плакат на 'Български разкази'„Български разкази“ е най-новият моноспектакъл на Мариус Куркински. Реализиран в Пловдивския театър, съвместно с продуцентска къща Артишок. Защото Пловдив обича Мариус. Защото Мариус обича Пловдив.

На същата сцена преди години изпод велпапето се роди „Сътресение“. Дълго време след премиерата с Мариус умувахме и си блъскахме главите защо публиката много харесва спектакъла, а медиите и критиката мълчат, никой не пише нито добро, нито лошо за спектакъла, различно от съобщеното в информациите за медиите. Дори и най-жлъчните и критични езици бяха безмълвни пред съвършенството на спектакъла.

Няколко години по-късно Мариус е на прага на премиера на „Български разкази“. И имам усещането, че горната историята ще се повтори. Защото Мариус отново е надскочил себе си. Досега сте мислили, че е гениален? Защо сте ограничавали мислите си само с това?!

Български разкази

„Български разкази“ е спектакъл в 5 части, като 4 са миниатюри, които неусетно в смях се изплъзват измежду пръстите, за да отстъпят място на петата, последна част, която да ви удари в стената и да ви остави безмълвни.

„Български разкази”. Това са думите на моите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово. Това казва Мариус за спектакъла и продължава: „Български разкази”. Те непрестанно звучат и бучат около нас. Театърът ще ги пренесе вътре в нас.

Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят в който трябва да се завърнем. Театърът трябва непрестанно да припомня тези гласове, тази нежна душевност, защото те ни трябват. Паметта ражда надежда.“

Български народни приказки, памет, разкази и приказки на близките, думи на родителите… В никакъв случай не си и помисляйте, че Мариус се опитва да измести Камен Донев и неготово „Народно творчество“ от театралната сцена. Докато спектакълът на Камен е комерсиален и е насочен към бурните емоции, много смях през сълзи и болки в стомаха, то „Български разкази“ е в другата крайност. Точен и премислен, почти като катарзис за Мариус, всяка една от думите, всеки един жестовете и всяка една мимика са точно на място, премерени до съвършенство, почувствани, едва ли не дори изстрадани. Усещането е съвсем различно. Още от излизането на сцената до последната изречена реплика, до поклона, всичко е различно, усещането е друго. За добро.

Български разкази

За да харесаш Мариус, трябва да се опиташ да погледнеш света през неговите очи, да усетиш онова, което той усеща, да се замислиш над нещата, които го вълнуват. Тогава съзираш гения, който щедро показва мъдростта на света чрез своите изповеди от сцената. Поклон! И на добър час!

Снимки: © Георги Вачев www.georgivachev.com

Categories
Театър

Истанбулска история

Ако по една или друга причина, независимо каква, ви попадне пиесата „Матрьошка“ от Тунджер Джюдженоглу, моят съвет е, да я подминете. Не защото е лоша, а защото имате по-добра възможност – да гледате „Истанбулска история“ на Драматичен театър – Пловдив. Пиесата, сама по себе си, не би ви впечатлила с нищо – поредната банална камерна пиеса за двама души – мъж и жена – с прилична разлика във възрастта, между които има някакви чувства. Съжалявам, за мен не е интересно четиво, предполагам и за вас, чели сме предостатъчно подобни истории.

Спектакълът на Пламен Панев, обаче, е нещо съвсем различно. За него ще иде реч по-долу.

Истанбулска история
(фотограф: Георги Вачев © www.georgivachev.com)

Да започнем отначало. „Истанбулска история“ е авторски спектакъл на Пламен Панев по пиесата „Матрьошка“ от Тунджер Джюдженоглу (в превод на Исмаил Б. Аглагюл), поставен на Камерна сцена в Драматичен театър – Пловдив. Нека заглавието да не ви подмамва; всичко онова, което се случва на сцената, е много далече от онова, което се случва в сериалите от същите географски ширини, с които ни заливат родните телевизии. Любовта е една по целия свят, а заглавието е единственото (е, и малко видео и снимки), които свързват историята с Истанбул. Не, няма го манталитетът, няма го поведението, няма нищо ориенталско – гледате актьори, които може да са и от Виетнам, Суринам, Конго, Австралия, Норвегия…

Та спектакълът разказва, по доста интересен и неочакван начин, за тайната връзка на известен сценарист (Симеон Алексиев) и доста по-младата продавачка в бутик (Елена Кабасакалова), като проследява (по особено интересен и привлекателен за зрителя начин) цялата им връзка – от запознанството, през флирта, копнежа, зараждането на любовта, през първия секс, та се стигне до… не, не до хепи енд-а, до него има време, до раздялата. А през цялото това време, на сцената се случват неща, които липсват в пиесата – например ангелите-хранители (или второто аз?) на двамата влюбени (Георги Вачев и Мария Станчева в прекрасни роли), които им дават съвети и им слагат думи в устата (често по особено комичен и двусмислен начин, много хитро решение).

[pull]“…такъв човек ми напомня на парашутист, който се е запънал на вратата на самолета и го е страх да скочи. По традиция, пускачът трябва да го насърчи… с крак… южно от бъбреците.“[/pull]Появява се и баналната съпругата (Русалина Чапликова) с нейните непрекъснати щения за кори за баница, яйца, сирене и ранно прибиране… при положение, че наоколо витае любов (е, и не само…).

По едно време действието се прекъсва от монолога на Румена Георгиева, в ролята на домакинята, гледаща сериали, говореща и копнееща за любов като на кино. Mакар и изваден от основната сюжетна линия, той е по особен начин свързан с действието и няма как да не предизвика бурен смях (както ще го направи и самият вид на Румена), а публиката до края на представлението ще повтаря на ум репликите, за да не ги забрави. За по-голямо удобство, можете да намерите 2 извадки в страни от статията.

[pull]“Любовта е като аероплан, в който има двама парашутисти, но само един парашут. Почне ли да пада самолетът, грабвай пръв парашута. Светне ли лампичката, скачай веднага!“[/pull]

На по-късен действието отново се прекъсва и ставаме свидетели на друг монолог, на друга домакиня (но отново Румена Георгиева), която гледа сериали. Тя прави бърз анализ (между два сериала, сещате се, времето е малко) на периодите, през които преминава една връзка. Тъй като монологът й е много хубав (а със сигурност ако гледате спектакъла, ще ви направи впечатление), можете да го прочетете целия ето тук.

Миксът от много и добра актьорска игра, многото хитри режисьорски хрумки, пеенето на живо, играта със светлината, добрият текст, получил след след режисьорската намеса (нали споменах вече, че пиесата е безкраен речетатив между двамата влюбени), вплитането на кадри на Симо и Ели от Истанбул, направиха двата часа да преминат неусетно, с много смях и положителни емоции.

„Истанбулска история“ е лек и приятен, комуникативен спектакъл, предназначен за всички онези, които влизат в театъра, за да получат солидна доза забавление, каращ те, между порциите смях, да се замислиш за това как и колко обичаш, достатъчно ясно и категорично ли демонстрираш истинските си чувства, които те връхлитат, какво ти струва това и какво причинява на партньора.

Ще завърша с няколко режисьорски размишления по темата: „романтиката мутира в нещо съвсем друго, нещо което много прилича на любов, но не е; семейството като социална група върви към сгромолясване през този век, сексът става ужасно скучно занимание и все по-често има само една функция – комуникативна!“

И когато изгледате спектакъла, подарете на любимия си матрьошка. Може пък вътре, в последната и най-малка кукличка, да се е скрила ЦЯЛАТА ВИ любов.