Categories
Шум зад кулисите

Новите директори на театрите в Пловдив и Благоевград, Пазарджик и Кърджали

Погледнах на сайта на Министерството на културата, ей така – за всеки случай, по-скоро да се уверя, че наистина НЕ са публикували информация за новите назначения след проведените конкурси за директори на театри. Е, не бяха. Странно е защо могат да публикуват за провеждането на конкурси, а после не могат да публикуват резултатите… Или им е свършило работното време!? Писах им мейл, дано в обозримо бъдеще някой успее да го разчете и да ми отговори…

Но мълвата гръмна – Кръстю Кръстев, който досега временно изпълняваше длъжността, след сливането на Родопския театър и пловдивският, е новият дирекор на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив.

Много искам да припомня думите на Никола Пашов, актьор от Родопския театър, публикувани в блога на Елица:

Кръстьо Кръстев, който бе „дете на театъра“, през 80-те години бе кандидат за партиен член, но не го приеха и стана един от актива на СДС в Смолян след преврата. И понеже по партийна линия най лесно се успява в кариерата, след смъртта на Иван Караджов, бе избран и се задържа 4-ри мандата като директор /през това време си направи и къща в Смолян/, но не успя да се споразумее с кметицата на Партията Дора Янкова и не се разбраха как да продължат работата по издръжката на театралната сграда, оказала се воденичният камък на все по-обедняващите артисти и персонал.

И така, Пловдивският театър абдикира от ангажимента за обслужване на сцената в Смолян, но очевидно този управленски провал не е бил взет под внимание в Министерството. Защо ли? И каква ли е концепцията, която е предложена? Дали ще бъде разкрита предварително или ще трябва да я узнаваме поетапно, с течение на времето?

В същото време в Благоевградския театър имат нов директор. Сред четиримата претенденти за мястото, комисия от Министерството се е спряла на платформата на режисьорката Надежда Асенова. Искрено се надявам новото лице да донесе на театъра краят на соца, с който е пропит.

Информациите за театрите в Кърджали и Пазарджик са противоречиви. За Кърджали са се явили трима, докато за Пазарджик кандидатите са пет. Кои ще са, остава да се надяваме някой регионален новинарски сайт да сподели информация, че ако разчитаме на Министерството да публикува нещо…

Update: За директор на драматично-куклен театър „Димитър Димов“ със сцена „Кадрие Лятифова“ е избран режисьорът Димо Димов. В драматично-куклен театър „Константин Величков“ в Пазарджик директор е театроведът Александър Жеков. (източник едно и две)

Categories
Шум зад кулисите

Търси се… директори на театри

Министерство на културата е публикувало обяви за директор на четири театъра – Пловдивския, Пазарджишкия , театъра в Кърджали и Благоевград. (имам опасения, че след време публикуваното съдържание зад препратките ще изчезне в небитието, защото от министерството не подозират какво е интернет, как работи и как може да служи за запазване на информации. То министерството и за офлайн запазване на паметници не се грижи, та за Интернет, но това е друга и дълга тема…) Ето и новината във „вестник“ (!?) Марица.

Та четири театъра търсят своите (нови?) директори. Обявяването на конкурс за театъра в Пазарджик за мен е страхотна новина, защото това означава, че театърът ще продължи да съществува самостоятелно, а няма да бъде слят, както се говореше, с Пловдивския, давайки на директора на пловдивския театър почти имераторско влияние и контрол на театралните сцени в областта – нещо, което настоящият директор на пловдивския театър не демонстрира като умение и възможност за справяне.

Преди време чух едно определение за настоящия директор на Пловдивския театър – Кръстю Кръстев. То беше „мижитур“. Имам право да запазя източника си в тайна, но определението мога да споделя. Защо се стигна до него – защото г-н Кръстев беше директор на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“, а след сливането му с Пловдивския, той наследи овакантелия в Пловдив пост (след Емил Бонев) – което сега все повече ми изглежда като задкулисна машинация и нагласен ход, отколкото адекватно решение. И вместо да видим адекватно възползване от създалата се ситуация и управление на двата обекта, станахме свидетели на запускането на смолянската сцена и съсредоточаването на всички усилия в Пловдив, създавайки посредствен репертоар, който чат-пат да пътува до Смолян. Това не е управление, а самотек. Нещо, на което трябва да се сложи край и да бъде избран директор, който да знае какво прави. При това да е виждал динамичния процес по създаване на репертоар, а да не се изненадва и учудва от непрекъснатата необходимост от създаване на нова (ако може – и качествена!) продукция. Родопският театър (заради липса на бюджет или друго), реализираше малко нови заглавия. Репертоарът беше слаб и непривлекателен за зрители. Пловдивският театър, от друга страна, беше влязъл вече в ускорен и непрекъснат цикъл за реализиране на нови заглавия и имаше в репертоара си немалко добри заглавия. Нещо, което след сливането рязко секна. Сега е моментът да се подбере подходящият човек, който от една страна адекватно да управлява пловдивските сцени паралелно с родопската, да се грижи за създаването на качествена продукция и увеличаването на зрителския интерес и бройка.

Носи се слух, че мястото в Пловдив е предвидено за Иван Добчев. Искрено се надявам това да не се случи и да бъдем свидетели на прозрачен конкурс, вместо на проформа, в която не се назначават наши и ваши хора, а кадърни хора с нов поглед върху театралната ситуация. А и не съм убеден, че Пловдив има нужда от своето „Сфумато“.

Искрено се надявам в Кърджали също да настъпят кадрови промени. Тамошният театър също има нужда от сериозно кадрово реформиране, защото оставам с убеждението, че някои се чувстват и разполагат с постовете си като получени доживотно – това убива всичката креативност и желание за нови неща. Да, вероятно ситуацията с набиране на публика в малък град е сложна, но не е невъзможна за справяне.

За Благоевград почти нямам наблюдение, но и там май не подозират, че комунизмът отдавна е минало. И има нужда от подмяна на чаркове.

Искрено се надявам да бъдат избрани най-качествените и креативни хора за позициите, които наистина да спомогнат за развитието на театралната култура в съответните градове, а не просто разпределение на наши и ваши и поставени лица, които да изпълняват някакви поръчки и чужди интереси.

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за ИКАР 2011

Вече са ясни номинациите за наградата на Съюза на артистите в България за 2011 година. Освен списъка, ще добавя и по няколко мои думи за всяка от категориите и моите фаворити за спечелване на приза. По традиция САБ връчва наградите на Международния ден на театъра – 27 март, а преди това, от 19 до 26 март всички извънстолични постановки гостуват на Софийския театрален салон (на сцените на Театър София)1.

Главна мъжка роля

  1. Деян Донков за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Мариус Куркински за ролите си в моноспектакъла „Български разкази”, копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив и Продуцентска къща „АРТИШОК”
  3. Пламен Манасиев за ролята на Глигор в „Суматоха”, Театър „София”

„Български разкази“ на Мариус е прекрасен спектакъл и Мариус заслужава да спечели приза. Само че Мариус Куркиснки е отделна категория в родния театър, затова ми се струва малко вероятно именно той да отнесе наградата, затова тя ще отиде у Деян Донков.

Главна женска роля

  1. Ангелина Славова за ролята на Олга в „Нордост”, Младежки театър „Николай Бинев”
  2. Ивана Папазова за ролята на Ева в „Есенна Соната”, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив
  3. Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун”, копродукция на Малък градски театър „Зад канала” и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив

Тук нещата са по-интересни. Ангелина Славова взе Аскеер за водеща женска роля миналата година. Предчувствам, че наградата ще я подмине, защото вече е била отличена за тази си роля. Което означава, че ще дойде в Пловдив. Гледал съм и „Канкун“, и „Есенна соната“. И Ирини, и Ивана ми направиха много силно впечатление, но ролята на Ивана е много по-въздействаща и по-силна, затова тя е фаворитът ми.

Поддържаща мъжка роля

  1. Борислав Веженов за ролята на Андрей Прозоров в „Три сестри”, Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе
  2. Владимир Карамазов за ролята на Кристиян в „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  3. Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”

Едва ли някой се съмнява, че наградата ще отнесе Владо Карамазов, въпреки че Бърнев му е достойна конкуренция и по-добрият избор, но…

Поддържаща женска роля

  1. Гергана Кофарджиева за ролята на Щиглеца и жената над 70-те в „Преди/След”, Театър „София”
  2. Христина Караиванова за ролята на Баба Кера в „Балкански синдром”, Малък градски театър „Зад канала”
  3. Цветана Манева за ролята на Клитемнестра в „Електра”, Театър „София”

Тук името на Цветана Манева доминира над останалите претендентки.

Дебют

  1. Нина Боянова за режисурата на „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм
  2. Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм
  3. Петър Лъджев за ролята на Алберто Берторели в „Ало, ало”, Общински театър „Възраждане”

За тази категория нямам мнение, но ако трябва да посоча някой, то това ще е Петър Лъджев.

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. „Фауст”, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  3. „Цар Шушумига” – Драматично–куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Интересна категория, трудна за предсказване. Много е вероятно „Сирано“ да отнесе приза, а „Цар Шушумига“ да го отнесе в раздела за кукли. Въпреки това е много възможно наградата да отиде във Варна, за да могат малко да се укротят страстите около ТМПЦ-то (не че спектакълът не заслужава наградата).

Режисура

  1. Александър Морфов за „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Василена Радева за „Нордост”, Младежки театър „Николай Бинев”
  3. Стефан Москов за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов” и „Възгледите на един пън”, Държавен куклен театър – Варна

Теди Москов май не е съвсем удобен на културната общественост, та малко ме съмнява той да бъде награденият. Василена Радева пък взе Аскеер за дебют миналата година за този спектакъл, и, чини ми се, въпреки прекрасната работа, ще бъде задмината, също както и Ангелина Славова. Затова Морфов ще обогати колекцията си от статуетки.

Сценография

  1. Васил Абаджиев за „Фауст”, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  2. Огняна Серафимова за „Господин Колперт”, Театър „София”
  3. Чавдар Гюзелев за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Битката е между „Фауст“ и „Сирано“. И ако „Фауст“ не отнесе наградата за майсторско техническо осъществяване, ще я отнесе. Същото важи и за „Сирано“.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Александър Деянов и Мария Илчева за „Ноктюрно – от прахта до сиянието”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”
  2. Петя Диманова за „Приказка”, Театрална работилница „Сфумато” и Сдружение „USTANA”
  3. Ambient anarchist за „Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”

Куклено изкуство

  1. Рин Ямамура за сценографията на „Цар Шушумига”, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик
  2. Пламен Мирчев-Мирона за музиката на „Вампирова булка”, Столичен куклен театър
  3. Десислава Минчева–Тодорова – за актьорско изпълнение в „Сливи за смет”, Център за изкуства „За родопите”, в сътрудничество с Театър 199 „Валентин Стойчев” и Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”

Тук съм за Рин Ямамура, която направо разбива представите за сценография в куклен спектакъл!

Критически текст

  1. Венета Дойчева за книгата „Думи и Еринии. Текстове за драматургия”
  2. Ина Божидарова за книгата „Драматургичната адаптация. (от драмаизация към постмодерен текст за сцена”

„Златен глас“ за дублаж

  1. Александър Воронов за дублаж в сериала „Щурите съседи”
  2. Ани Василева за дублаж в сериала „Щурите съседи”
  3. Христина Ибришмова за дублаж в сериала „Мечтатели”

„Щурите съседи“ е фаворитът ми. Не знам коя роля дублира Ани Василева, но Александър Воронов е жесток! Затова бих предпочел него. Инак, ако сте фенове на сериала, в Уикицитат събирам колекция от най-добрите цитати от сериала.

Награда за цирково изкуство

  1. Енчо Керязов за значими постижения в областта на съвременната акробатика и силовата еквилибристика

Стискам палци на всички! Други прогнози, различни от моите, са добре дошли в коментарите по-долу 🙂