Български разкази

„Български разкази“ е най-новият моноспектакъл на Мариус Куркински. Реализиран в Пловдивския театър, съвместно с продуцентска къща Артишок. Защото Пловдив обича Мариус. Защото Мариус обича Пловдив.

На същата сцена преди години изпод велпапето се роди „Сътресение“. Дълго време след премиерата с Мариус умувахме и си блъскахме главите защо публиката много харесва спектакъла, а медиите и критиката мълчат, никой не пише нито добро, нито лошо за спектакъла, различно от съобщеното в информациите за медиите. Дори и най-жлъчните и критични езици бяха безмълвни пред съвършенството на спектакъла.

Няколко години по-късно Мариус е на прага на премиера на „Български разкази“. И имам усещането, че горната историята ще се повтори. Защото Мариус отново е надскочил себе си. Досега сте мислили, че е гениален? Защо сте ограничавали мислите си само с това?!

„Български разкази“ е спектакъл в 5 части, като 4 са миниатюри, които неусетно в смях се изплъзват измежду пръстите, за да отстъпят място на петата, последна част, която да ви удари в стената и да ви остави безмълвни.

„Български разкази”. Това са думите на моите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово. Това казва Мариус за спектакъла и продължава: „Български разкази”. Те непрестанно звучат и бучат около нас. Театърът ще ги пренесе вътре в нас.

Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят в който трябва да се завърнем. Театърът трябва непрестанно да припомня тези гласове, тази нежна душевност, защото те ни трябват. Паметта ражда надежда.“

Български народни приказки, памет, разкази и приказки на близките, думи на родителите… В никакъв случай не си и помисляйте, че Мариус се опитва да измести Камен Донев и неготово „Народно творчество“ от театралната сцена. Докато спектакълът на Камен е комерсиален и е насочен към бурните емоции, много смях през сълзи и болки в стомаха, то „Български разкази“ е в другата крайност. Точен и премислен, почти като катарзис за Мариус, всяка една от думите, всеки един жестовете и всяка една мимика са точно на място, премерени до съвършенство, почувствани, едва ли не дори изстрадани. Усещането е съвсем различно. Още от излизането на сцената до последната изречена реплика, до поклона, всичко е различно, усещането е друго. За добро.

За да харесаш Мариус, трябва да се опиташ да погледнеш света през неговите очи, да усетиш онова, което той усеща, да се замислиш над нещата, които го вълнуват. Тогава съзираш гения, който щедро показва мъдростта на света чрез своите изповеди от сцената. Поклон! И на добър час!

Снимки: © Георги Вачев www.georgivachev.com