Това, което се вижда на снимката по-горе не съществуваше и по времето, когато тя е правена – през 2010. Още тогава Родопски театър „Николай Хайтов“ не съществуваше, а беше преустроен в сцена към Драматичен театър – Пловдив.
Още когато се стигна до това решение беше ясно накъде вървят нещата и че един ден ще се стигне до пълното закриване. Ден, в който няма виновни и всеки би се оправдал с другите, с едни имагинерни „те“. Защото предстоят избори, конкурс за директор…
Първи февруари е денят, в който и Сцена „Николай Хайтов“ престана да съществува. Така пише в Смолян Прес – статия, до която попаднах през Светът днес.
Разбира се, както споменах по-горе, виновни са другите, пловдивският театър ни лук ял, ни лук мирисал.
„В устройствения правилник на драматичния театър в Пловдив от 1 февруари не фигурира сцена „Николай Хайтов“, тъй като физически тя не съществува, след като сградата е прехвърлена“, каза директорът на драматичен театър Пловдив Кръстю Кръстев.
Припомнят ни се цифри:
издръжката на огромната сграда е над 240 000 лв на година, а продадените билети са едва за 60 000 лв., от наеми от сградата се получават още около 12 000 лв. Сградата е с втората по големина сцена в страната след тази в НДК. Трупата и персонала, който досега се е поддържал е получавал по 140 000 лв. работни заплати на година.
Остават много незададени въпроси: Защо директорът на пловдивския театър и бивш (последен) директор на Родопския драматичен театър допусна да се стигне дотук, какво направи и не направи, за да се случи нещо различно от фатален изход? Защо допусна сцената да остане на самотек и да се закрие? Защо е допуснал да се стигне до годишен приход от билети едва 60 000 лева, как ще се отрази този провал на отговорния за това служител/служители и какви ще са наказанията? Имал ли е разговор с Община Смолян, фактически стопанин на сградата, за използване на сцената… Все неудобни въпроси, които журналистите сякаш не смеят да задават, незнайно защо…
Единствената надежда остава конкурсът за нов директор на Пловдивския театър, който дано да бъде спечелен от мениджър, не от режисьор, той и актьор, който никой никъде иначе не ще да играе и/или поставя, та кандидатствал за директор. Нов директор, който със здрава ръка да се заеме с подобряване на обстановката. Защото за настоящия дочутото преди време определение „мижитур“ все повече ми се струва подходящо.
Комунизмът си отиде преди повече от 20 години, време е да бъде изкоренен и от театрите и пропитото от соц културно министерство, което избира и назначава директори на шуробаджанашки принцип в конкурс с неясни критерии и правила, без прозрачност и без публично обявяване на кандидатурите и концепциите за развитието.
Ето как изглежда пустеещата сграда на театъра в Родопите, когато я видях за последно:
В страни от нея Евридика нямо се опитва да извика срещу всичката простотия, която се случва в и около театъра, а отпред Николай Хайтов и Аго Хасан са застинали с леки усмивки, защото знаят, че имената им са останали и ще останат във времето, докато днешното безумно време ще отмине незапомнено.