Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.
Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.
Скоро си припомнях картини и случки. Стари спомени, вече някак изгубили от цветовете и емоцията си. Недотам плътни.
Спомних си за баниците в казармата. За климатика. За матрака на тавана и за бирата с бадеми.
Няма как да забравя как ядяхме лимони. Как катерехме тепетата. За книгите, някои от които са тук, до мен и сега. За песните на Тату, в които ти ми обърна внимание, че в текстовете им почти липсва буквата Р. Умишлено. И много други неща няма как да ги забравя.
Затваряш очи и поднасяш кутията към носа си. Веднага усещаш неустоимия аромат на млечен шоколад и кокос. Отваряш очи и посягаш към лъжицата, за да загребеш и да се отдадеш на изкушението. Стоп! Въпреки че е крем, този не става за ядене. Той е за кожата на ръцете, краката и тялото.
Първоначално ме заплени ароматът. Честно казано именно заради него си го взех. Не си търсех крем, но този го взех. Не обърнах абсолютно никакво внимание на съдържание и предназначение. По-късно ме впечатли и съдържанието.
Кремът е предназначен за ръце, крака и тяло. Наречен е Овлажняващ крем SNB и е с голям процент Алое Вера, урея, глицерини и витамин Е. Изключително подходящ е за лятото, когато от кожата губи сериозни количества влага и трябва редовно да бъде хидратирана. Кремът прави точно това и наред с хидратирането, се грижи кожата да е допълнително подхранена и с подобрена еластичност и мекота.
Може би тук е моментът да внеса уточнението, че SNB е търговската марка на Стар Нейлз – България и аз имам удоволствието да работя за фирмата. Не пиша за този крем защото така трябва, защото някой ме е помолил или накарал. Това е преди всичко моят личен блог и в него публикувам единствено личното ми мнение и впечатления. За овлажнпващия крем мнението ми е такова, каквото четете.
Нямам представа защо някои колеги го наричат „крем за педикюр“ при положение, че е предназначен и за кожата на ръцете и тялото, не само за краката. Кремът е гъст, не много мазен, нанася се леко и попива сравнително бързо, без да омазнява излишно. След нанасяне оставя усещане за свежест и комфорт, благодарение на парфюмната композиция на шоколад и кокос.
В началото имах леко предубеждение, тъй като шоколадът и кокосът са съставки, познати и използвани в хранителната промишленост и се свързват с продукти с голямо съдържание на захар. Да си намажеш тялото със захар през лятото е гаранция, че няма да се отървеш от мухи и други гадинки дълго време. Овлажняващият крем не съдържа захари, а шоколадът и кокосът са добавени само като аромати – пренебрегвате светещата червена лампа и получавате доза свежест и финият аромат на мляко, какао и едва доловим кокос. И красива, здрава кожа, естествено.
Ако не ми вярвате, когато ме видите, попитайте ме за крема – тъй като опаковката е голяма и неудобна, за да я разнасям навсякъде със себе си, съм си пресипал в по-малко бурканче, за да ми е винаги както под ръка, така и на ръцете 🙂 Ще ви дам да го пробвате и да се уверите, че въобще не е парфюм и маркетинг, а наистина върши чудеса. И после ще ме питате откъде да си го вземете.
P.S. В момента имам рана, която обилно мажа с крема и алоето, което се съдържа вътре, направо върши чудеса. Друга рана третирам с друг крем SNB, но това е тема за друг разговор. 🙂
Гала спектакъл. Така Милен Миланов нарече това, което се случва на сцената на Театър Българска армия. Колко по-яко щеше да е беше прекрасна и тържествена церемония, празник за духа, културата и театралното изкуство… уви. В заучения сценарий, Милен Миланов използва архаични думички като „спомоществуватели“. Сякаш времето е спряло някъде през 80-те…
Ето кой грабна статуетките с падащи шапки:
проф. Надежда Сейкова получи Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2014″.
Изгряваща звезда
Бойко Кръстанов за ролята на Гичо във „Възвишение“ от Милен Русков, драматизация Иван Добчев и Александър Секулов, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
но комент, тенкю.
Поддържаща женска роля
Ирини Жамбонас за ролята на Ирина в „Заминавам“ от Алексей Слаповски, постановка Петър Пейков, режисьор Петър Денчев, Малък градски театър „Зад канала“
Можеше да не се присъди награда и никой нямаше да забележи.
Поддържаща мъжка роля
Валери Йорданов за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Добре! Че се опасявах да не иде у на мама синчето.
Театрална музика
Петя Диманова за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Костюмография
Елица Георгиева за „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, постановка Стилян Петров, Камерен театър „Възраждане“
Браво, Елица!
Сценография
Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
Браво! Награда за спектакъл, един от малкото, които направиха впечатление и предизвикаха интерес у публиката.
Водеща мъжка роля
Ивайло Христов за ролята на Коулмън Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Водеща женска роля
Александра Василева за ролята на Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
Наградата у Алекс е изненада, честно!
Режисура
Стефан Москов за „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
Пф… нарочно ли орязаха Петринел, за да дадат награда на човек, чието изкуство се разбира нейде из камерните театри в Германия, евентуално? Тъпо.
Най-добро представление
„Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
Каквото и да си говорим, „Ромео и Жулиета“ е хитът на сезона и това е най-достойното от трите представления.
Съвременна българска драматургия
„Покана за вечеря“ от Оля Стоянова (Театър „София“, постановка Тея Сугарева, 11 март 2014 г.)
Local и Location (чрез mobile) винаги са били сложни за овладяване, а когато към тях се прибави и social, тогава успешното им съчетаване в успешен проект граничи с невъзможност. Всъщност услугите, които обслужваха местоположението, с гръм предизвикаха вниманието преди години, запалиха ранните потребители и… толкоз. Много приложения се опитваха да се наложат на пазара, да се опитат да привлекат потребителите, но така и не срещнаха масово приемане и одобрение.
FacesIn е ново приложение, което сега тръгва да набира скорост. Свързвате профила си с водещи сайтове, социални мрежи и услуги и когато някой от контактите ви от тях е наблизо, получавате известие за това. Можете да общувате и да се уговорите за бърза среща. Удобството е, че събира на едно място в приятен и изчистен дизайн отбелязванията на приятелите и не е необходимо да се ровите в различни приложения, за да откриете кой е наблизо. Недостатък е и причината, поради която приложенията за местонахождение не придобиха особена популярност – хората се притесняват да споделят къде са и какво правят, както и с кого са. Дори и сред приятели, защото профилите им са задръстени от хора, които са не-точно-приятели. И така изпускат много възможности за прекрасни моменти.
Преди време имаше страхотно приложение, Forecast, което позволяваше да споделяш не къде си, а къде ще бъдеш. Само че то умря. После открих Roamz(което също претърпя известни метаморфози преди да умре).
Сега изпробвам това – не се смущавам да разкривам къде съм и се надявам преди да изчезне, все пак малко от малко потребителите да еволюират в навиците и привичките си, да изчистят хората, които не са им точно приятели и да запонат пълноценно да се възползват от предложенията на света.
По-известна става втората, защото е по-провокативна и има вибратор в заглавието. „Чиста къща“, обаче, е по-хубавата, макар и също толкова женска. Не че е неподходяща и за мъже, но една жена би я оценила по-добре. На пръв поглед изглежда лековата, приятна за четене и гледане, но с малко замисляне върху нещата и се превръща в текст, който оставя горчилка. Въпреки уханието на ябълки, повея на морски бриз и вицовете.
И така, „Чиста къща“ се появява на сцената на Драматичен театър – Пловдив „Н.О. Масалитинов“. Режисьор е Иван Урумов, сценография – Петър Начев, костюми – Мария Диманова. За ролите са поканени Ивана Папазова, Елена Атанасова, Радина Думанян, Надя Конакчиева и Троян Гогов.
Получило се е много елегантно и стилно представление. Ако искате да ви е весело и забавно – получавате го – пиесата е изпъстрена с достатъчно хумористични моменти. Ако пък искате теми за размисъл – има в изобилие. Защото когато актьорите се поклонят на финала, на Вас вероятно ще ви се иска да сте като Матилда… Мачилги… Всички искат да са Матилда. Добре де, Мачилги. Само че в действителност са или отдадената на кариерата Лейн, или изрядната домакиня Вирджиния. Няма пълно щастие, а най-смешният виц има силата да те убие. (и малко черна статистика – 1 на всеки 4 е потенциален пациент в онкологията)
Пиеса, а и спектакъл, за любовта. Представление за изборите, който правим в живота. За ударите на съдбата и нейните непрестанни шеги. Представление, което ще ви хареса. Отлична актьорска игра, чист и истински театър. Точно такъв, какъвто го обичам и изключително много харесах в „Есенна соната“ (същият режисьор, същият сценограф, същият театър). Истинска наслада.
Не разбрах добре чия е била идеята пиесата да бъде поставена в Пловдивския театър – не ме поканиха на пресконференция, но от медиите оставам с впечатление, че е решение на директора и драматурга, не на поставящия режисьор. Това е довело до някакъв буквализъм, защото режисьорът сякаш не е дишал с проблемите на героите, темите не са го вълнували лично или поне с такова впечатление останах. Защото се е съобразил с ремарките на авторката, включително и частта с надписите, които спокойно можеха да бъдат изиграни от артистите брилянтно – всички са много, ама много добри! Но това е бял кахър, както се казва, който няма да бъде забелязан от някой, който не е чел преди това пиесата.
Другото, което прави впечатление, е акцентът на Радина Думанян. В един момент се объркваш – бразилка в Щатите ли гледаш или циганка на Главната. Иначе пък е много добра и прави страхотна (първа?) роля!
Струва си да се гледа. Не е някакъв хит, нито пък има претенция за някаква изключителност, но въпреки това е много свежо попълнение в репертоара на театъра.
Затваряш очи и поднасяш кутията към носа си. Веднага усещаш неустоимия аромат на млечен шоколад и кокос. Отваряш очи и посягаш към лъжицата, за да загребеш и да се отдадеш на изкушението. Стоп! Въпреки че е крем, този не става за ядене. Той е за кожата на ръцете, краката и тялото.
Гала спектакъл. Така Милен Миланов нарече това, което се случва на сцената на Театър Българска армия. Колко по-яко щеше да е беше прекрасна и тържествена церемония, празник за духа, културата и театралното изкуство… уви. В заучения сценарий, Милен Миланов използва архаични думички като „спомоществуватели“. Сякаш времето е спряло някъде през 80-те…
„Чиста къща“ е писа от Сара Рул, първата ѝ.