Научих случайно, че си си тръгнал. Насила.
Скоро си припомнях картини и случки. Стари спомени, вече някак изгубили от цветовете и емоцията си. Недотам плътни.
Спомних си за баниците в казармата. За климатика. За матрака на тавана и за бирата с бадеми.
Няма как да забравя как ядяхме лимони. Как катерехме тепетата. За книгите, някои от които са тук, до мен и сега. За песните на Тату, в които ти ми обърна внимание, че в текстовете им почти липсва буквата Р. Умишлено. И много други неща няма как да ги забравя.
А сега теб те няма. Дано си намерил покой.