Categories
Театър

Антихрист

Loading

Преди всичко – едно уточнение: Аз съм крайно нерелигиозен и невярващ. Отказвам да приема съществуването на Господ и по същата тази причина отричам и отхвърлям Дявола. Боравя с тези понятия единствено и само като художествени образи и категории. Въобще не ме интересуват религиозните пристрастия на хората и много слабо ме вълнуват фанатичните напъни на този и онзи. Има вероятност по-долу, поради неразбиране и непознаване, някои части от текста да съдържат неточности от канона – това ще са моите представи за него.

Антихрист в Пловдивския театър

„А ти, окаяни, като знаеш, че всяко човешко слово е безсилно, защо пак хващаш перото?“
–Емилиян Станев, из „Антихрист“

Антихрист

На 15 януари беше премиерното представление на „Антихрист“ по Емилиян Станев в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Постановката е дебют на Анастасия Събева, която въпреки крехките си 23 години, е успяла съвсем точно да разчете посланието, да го анализира, пречупи през призмата си и да го предаде на актьорите. А оттам – и на зрителите.

Само че зрителите, особено в този случай, трябва да са достатъчно подготвени от една страна какво ги очаква, а от друга – да са прочели романа. Ето го романът Антихрист (препратка за прочитане в Читанка, за да не се излагате!) Иначе нищо не става, губи се идеята, а на драгия зрител му е скучно и не разбира много-много какво се случва по сцената, посланието, идеята. Казвам го от опит, защото го видях на премиерата!

Иначе представлението е смазващо, много добро и въздействащо. Както казах и по-рано, режисьорката очевидно отлично си е свършила работата, а покрай нея – и целият постановъчен екип. Крайният резултат, след сериозна работа, е представление, което връща надеждата ми, че Пловдивският театър може да реализира и качествени, стойностни заглавия на голямата си сцена (образно казано, предвид че голямата сцена изгоря и това е тема, която по-добре да не зачеквам). Защото „Антихрист“ е театралното събитие на Пловдивския театър, а не както на някои им се искаше – „Възвишение“. Защото и аз, както и Еню-Теофил, видях Таворската светлина, но за него тя не е „благодат и райска светлина“, не укрепва вярата и охладнява душата му. Аз пък видях крехката надежда. Защото всеки се убеждава, рано или късно. Само Еню-Теофил никога не стига до убеждение, на което да повярва и затова се задоволява със сладостта на отрицанието.

„Антихрист“ ми даде точно онова, за което бях си купил билети и бях избрал да го гледам. Бързо след хаотичното и леко шумно начало, заради което репликите оставаха недочути и неразбрани, спектакълът ме погълна с философските размисли на Еню-Теофил и неговото непрекъснато търсене на целта и смисъла на живота, неговото страдание от мъчителните въпроси и невъзможността да намери нищо. Макар и седнал на балкона, осезаемо беше усещането за празнотата и неудовлетворението, които той изпитва, за трагедията на неговия живот. Отърсвам глава и се отдалечавам от текста, който познавам, защото съм чел неведнъж. И видях, че има нещо, което не ми беше съвсем ОК с разпределението – не мога да посоча какво, но нещо ми куцаше и някои роли сякаш не бяха попаднали при артисти, които биха ги изградили най-подобаващо (няма да споменавам конкретни имена, защото не ми се занимава с глупости!). Не знам, може да е режисьорско решение (въпреки че силно се съмнявам) второстепенни образи да са по-силни и ярки от главни. На моменти ми изглеждаше като рецитал, а вместо вътрешната борба на Еню-Теофил (и противопоставянето на божественото и земното – тема, която прозира още от имената, които той носи), получавах ударни дози излишна патетика, чинно издекламирана на един глас. Това от видеото не си личи.

В цялото действие някак неубедително ми се струваше как „антихристът“ ту погребва Христос, ту се противопоставя на Дявола, при това многократно. Само че аз съм чел романа, при това не веднъж, и използвах действието повече за припомняне, отколкото да ме просветлява. Аз и именно затова страшно много харесах „Антихрист“. Вероятно след стреса от премиерата тази патетика ще изчезне, страстите ще се успокоят и образът ще улегне. И ще се превърне в онова, което режисьорката е очаквала. Надявам се това да се случи. Защото „Антихрист“ е много важно представление, много ценен текст, който трябва да достигне до възможно повече хора. Да ги докосне, да ги развълнува.

Дори днес „Антихрист“ звучи актуално в свят на безверие и отрицание. Защото мнозина, подобно на Еню, изгубват своята вяра и се отказват от християнския смисъл на живота и достигат до простия извод, че ако няма бъдещ живот, по-добре е да извлече колкото може повече удоволствия от земния. Всяка минута, всяко наслаждение трябва да се улови. И така целта на живота се превръща в консумиране на самия живот. И в това се състои трагедията на нашия бит.

И „Антихрист“ показва точно това, при това по много точен и премерен начин. Затова го и препоръчвам!

Mеждувременно пък ми направи впечатление, че пловдивска журналистка, която пише за театър, не прави разлика между пиеса, постановка и представление. Същевременно пък Пенка Калинкова въздиша по миналото и поставеновката отпреди 36 години на същата сцена, вместо да описва сегашната.

Антихрист

Можете да видите още много снимки от представлението. Фотограф е Николай Бекярски, използваните в публикацията снимки също са негови.

„Прочетох твоите молитвословия и светски словоизлияния и се убедих в дарбата ти. Ала много си млад, за да отсъдя накъде ще я насочиш – дали към дявола, или към бога. Може и по средата да останеш, а то е, като да застанеш между ада и рая. Тогава душата ти ще се мъчи, ще живее без вяра и не ще научиш човека нито на добро, нито на зло, а само на съмнения, пък те са вратата към греха и към пъкъла. Не пиши засега, чедо, доде не се докоснеш до Таворската светлина.“
– Евтимий към Теофил, „Антихрист“ от Емилиян Станев

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Икар 2015

Loading

награда Икар
За втора поредна година (вж. миналогодишните) номинациите са някак скучни и насилени. Личи сякаш опитът да се докаже, че София не е България и са номинирани много извънстолични представления от различни по-малки театри. Не искам да гадая кой трябва и ще вземе статуетката, защото при номинации по задължение, наградите също ще са по задължение. За състоянието на културата може да се гадае и от сайта на Съюза на артистите в България – публикуването на номинациите и обновяването на сайта се изчерпва с копирането на текст от Word в уеб.

КОМИСИЯ, която определи НОМИНАЦИИТЕ:

  • Деница Езекиева и проф. д. изк. Ромео Попилиев – театроведи
  • Йосиф Сърчаджиев – актьор
  • Петя Стойкова – сценограф

Номинации за ВОДЕЩА МЪЖКА РОЛЯ

  • Марин Янев за Фернар във „Вятърът в тополите“ от Жерал Сиблера, реж. Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  • Михаил Милчев за Мадам Мишима в „Мадам Мишима“ от Елена Алексиева, реж. Калин Ангелов, Сдружение „Артсензориум“ и Театър „София“
  • Явор Борисов за Филоктет във „Филоктет“ от Хайнер Мюлер, реж. Весела Василева, Театрална работилница „Сфумато“

Номинации за ВОДЕЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

  • Александра Василева за Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, реж. Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Ана Вълчанова за Майката Беатрис във „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, реж. Марий Росен, Център за неформално образование и културна дейност „Алос“
  • Светлана Янчева за Жана в „Жана“ от Ярослава Пулинович, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за ПОДДЪРЖАЩА МЪЖКА РОЛЯ

  • Иван Радоев за Стефан Драгоданоглу във „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  • Никола Мутафов за Одисей във „Филоктет“ от Хайнер Мюлер, реж. Весела Василева, Театрална работилница „Сфумато“
  • Юлиан Вергов за Борис Сарафов в „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

  • Дария Симеонова за Хор в „Антигона“ от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, Театър „София“
  • Елена Телбис за Катя в „Жана“ от Ярослава Пулинович, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  • Филипа Балдева за Пеперудата във „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, реж. Стилиян Петров, Камерен театър „Възраждане“

Номинации за ДЕБЮТ

  • Виктория Филипова за сценографията на „Лазарица“ от Йордан Радичков, реж. Крум Филипов, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“
  • Даниела Николчова за сценографиите на „Албена“ от Йордан Йовков, реж. Василена Попилиева, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово и „Всичко наопаки или наопаки всичко, Наопаки всичко или всичко наопаки“ по Жан-Батист Молиер, реж. Пламен Марков, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
  • Каталин Старейшинска за ролята на Антигона в „Антигона“ от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, Театър „София“
  • Кристияна Ценкова за ролята на Лиз в „Откраднати разкази“ от Доналд Маргулис, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  • Радина Думанян за ролята на Матилда в „Чиста къща“ от Сара Рул, реж. Иван Урумов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Радина прави интересен дебют, само не успях да разбера режисьорското решение защо прислужницата от Бразилия трябва да звучи, изглежда и да се държи като циганка от гетото в центъра на града.

Номинации за РЕЖИСУРА

  • Марий Росен за „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, Център за неформално образование и културна дейност „Алос“
  • Петринел Гочев за„Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолт Брехт, Театър „София“
  • Стефан Москов за „Каквато ти ме искаш“ от Луиджи Пирандело, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за СЦЕНОГРАФИЯ

  • Мариета Голомехова за „Момо“ по едноименния роман, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Младежки театър „Николай Бинев“ и „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора
  • Рин Ямамура за „Колекционерката“ от Радослав Чичев, реж. Катя Петрова, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  • Чавдар Гюзелев – художник, Свила Величкова – костюми и Иван Москов – видео за сценографската среда на „Каквато ти ме искаш“ от Луиджи Пирандело, реж. Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за АВТОРСКА МУЗИКА ИЛИ ОРИГИНАЛНО МУЗИКАЛНО ОФОРМЛЕНИЕ

  • Асен Аврамов за „Човекоядката“ от Иван Радоев, реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“
  • Данко Йорданов за „Шумът на върбите“ от Кенет Греъм и Алън Бенет, реж. Здравко Митков, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“
  • Христо Намлиев за „Антигона“ от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, Театър „София“, „Момо“ по едноименния роман, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Младежки театър „Николай Бинев“ и „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора

Номинации за МАЙСТОРСКО ТЕХНИЧЕСКО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ

  • „Але – Хоп!“ – вербатим представление, колаборация между цирк „Ориент“ и Студио за документален театър „ВОКС ПОПУЛИ“
  • „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолт Брехт, реж. Петринел Гочев, Театър „София“
  • „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора

Номинации за КУКЛЕН СПЕКТАКЪЛ

, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:
Комисията е в състав – Богдана Костуркова – театровед, Катя Петрова и Петър Тодоров – режисьори:

  • „Мълчаливи предания“ по български легенди, реж. Боян Иванов, Държавен куклен театър – Варна
  • „Пук“ от Валери Петров, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас
  • „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора

Номинации за ИНДИВИДУАЛНО ПОСТИЖЕНИЕ В КУКЛЕНОТО ИЗКУСТВО

, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

  • Александър Томов, Ася Димитрова, Биляна Бозинарева, Христо Иванов за актьорските си превъплащения в „Бременските музиканти“ по Братя Грим, реж. Димитър Димитров, Държавен куклен театър – Видин
  • Ива Гикова и Ивайло Николов за кукли и сценография на „Продаденият смях“от Джеймс Крюс, реж. Елица Петкова, Столичен куклен театър
  • Силва Бъчварова и Васил Рокоманов за кукли и сценография на „Принцесата и скъсаните обувки“ по Братя Грим, реж. Славчо Маленов, Държавен куклен театър – Търговище

Номинации за КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ

, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

  • Анна Топалджикова, „Фобии и утопии“, издателство „Петко Венедиков“
  • Йоана Спасова-Дикова, „Общуващи постчовешки тела в съвременните перформативни изкуства” – студия, публикувана в Communicating Posthuman Bodies in the Contemporary Performative Arts, In: New Literary Hybrids in the Age of Multimedia Expression, © John Benjamins B.V
  • Мира Тодорова, „Тяло, идентичност и общество. Танцът в България след 1989 г.“ – студия публикувана в European Dance since 1989. Communitas and the Other, Routledge, 2014

Номинации за ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ

, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

  • „Пепеляшки ООД“ от Гергана Димитрова и Здрава Каменова
  • „Мадам Мишима“ от Елена Алексиева
  • „За теб“ от Яна Борисова

Номинации за СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС

, излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

  • „Big Gun“ – танцово представление на Мартин Пенев и Станислав Генадиев
  • „EXIT“ – хореография Филип Миланов
  • „Silent Weapon“ – танцов спектакъл на „Дерида Денс Център“, хореография Живко Желязков

Номинации за „ЗЛАТЕН ГЛАС“

, излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

  • Димитър Иванчев за Амадор и Антонио Ресио в „Новите съседи“
  • Здравко Методиев за Скипър в „Пингвините от Мадагаскар“
  • Николай Николов за Матю в „Имението Даунтън“

Награда за ЦИРКОВО ИЗКУСТВО

, излъчена от Гилдията на цирковите артисти:

  • Бойчо Костадинов за приноса му към развитието на цирково атракционното изкуство, дългогодишна педагогическа дейност и детския цирков спектакъл „Магнифия“
Categories
Преглед на печата

Кой е Шарли?

Loading

Имах съвсем различна чернова с мнението и позицията ми за трагедията в Шарли ебдо. Тя така и не успя да придобие вид, годен за публикуване и после бързо изгуби давност.

Днес ме провокира публикацията при Боян Юруков, че всъщност е лесно да си Шарли. Написах го във Facebook, но предпочитам да го споделя и тук.

Свободата на словото позволява както да си съгласен, така и да си несъгласен, както да се подиграваш и осмиваш идеи, така и теб да те осмиват. Свободата е в реципрочността. Когато обаче срещу перото е изперен Калашников, това не е реципрочност.

Нямаше карикатури с Левски, но имаше достатъчно снимки на ученици, от малцинствата, със средни пръсти и пр. И пишки на Богоявление. Вероятно и други примери могат да се посочат от родния бит. Знаем каква беше обществената реакция.

Лесно е да си Шарли? На думи. Когато опре до дела, грозната действителност подава истинското си лице. Защото много хора НЕ СА Шарли. Защото ги е страх открито да изразят позиция, да защитават, да критикуват. Автоцензурата и страхът са норма.

Аз, обаче, съм Шарли. А ти?

Categories
Ежедневно

Като на майтап

Loading

36

Благодаря!