Имах съвсем различна чернова с мнението и позицията ми за трагедията в Шарли ебдо. Тя така и не успя да придобие вид, годен за публикуване и после бързо изгуби давност.
Днес ме провокира публикацията при Боян Юруков, че всъщност е лесно да си Шарли. Написах го във Facebook, но предпочитам да го споделя и тук.
Свободата на словото позволява както да си съгласен, така и да си несъгласен, както да се подиграваш и осмиваш идеи, така и теб да те осмиват. Свободата е в реципрочността. Когато обаче срещу перото е изперен Калашников, това не е реципрочност.
Нямаше карикатури с Левски, но имаше достатъчно снимки на ученици, от малцинствата, със средни пръсти и пр. И пишки на Богоявление. Вероятно и други примери могат да се посочат от родния бит. Знаем каква беше обществената реакция.
Лесно е да си Шарли? На думи. Когато опре до дела, грозната действителност подава истинското си лице. Защото много хора НЕ СА Шарли. Защото ги е страх открито да изразят позиция, да защитават, да критикуват. Автоцензурата и страхът са норма.
Аз, обаче, съм Шарли. А ти?