Месец: март 2009

Categories
Театър

Оркестър без име

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Донка (Lemon), която напоследък хич не се хваща за перото, но специално за мен изгледа мюзикъла и написа следните редове.

Оркестър без име


Не знам дали изобщо има българин над 16 години, който не е гледал „Оркестър без име“. Естествено и аз съм го гледала още в далечните си тийнейджърски години за първи път и още неизброими пъти след това. Също така всеки знае поне една от многото култови реплики във филма („Мен ще цака с топла бира“, „да ти пикам на изкуството“, „кокошките спряха да снасят“…).

Постановката на Драматичен театър Пловдив, която е мюзикъл по едноименния сценарий на Станислав Стратиев и със сценичен вариант на Борис Панкин е това, което в последно време разбуди малко сънливия и зимно заспал Пловдив. За съжаление не и мен. Тоест, не съвсем. Мюзикълите според мен са трудна почва и да направиш успешен такъв е много по-голямо предизвикателство от каквото и друго начинание. Обичам мюзикъли, но за съжаление рядко намирам качествени такива. Очарователно и много романтично е това, че актьорите сами изпълняват песните. А песните са прекрасни и напмнят младините на родителите ти. Приятна изненада беше и това, че бяха включени още песни, освен тези, които знаем от филма. Музикално – 6+.

Оркестър без имеИнтересна и изключително сполучлива беше и сцената, която трябваше да съчетае кръчмата на Миташки, плаж, кабинет, автоработилница и още няколко неща в едно. Намерено е най-доброто решение, допълнено с непринуден хумор. Седиш и ги гледаш как си пийват в кръчмата и от вътре ти идва да посегнеш към чашата, която я НЯМА пред теб. (А от театъра се опитаха да ни пренесат съвсем на плажа като надуят парното до степен, в която не можеш да дишаш???)

Четиримата от оркестъра са страхотни. Е, трябва да си призная, че съм пристрастна и съм голям фен на Ивайло Христов, но останалите момчета не отстъпваха по нищо. Ангел Георгиев – Ачо (Миташки) ти дава чувството, че си е оставил кръчмата само за 2-3 часа, за да дойде и да помогне на тия хора в театъра, че са го помолили де, не че той нещо… такованка. За съжаление не мога да твърдя същото за женската част от състава. Елена Атанасова и Мария Станчева (Ваня и Рени) са неподходящи за ролите си (и тук си спестявам истината, която би била може би дори обидна). Не знам защо, но в пловдивския театър в последните години се забелязва слабо дамско представяне. Но това е нещо за отделен разговор.

Цялото това горе в едно изречение: веселяшко и препоръчително при носталгия по миналите времена.

снимки: архив Драматичен театър – Пловдив

Categories
Шум зад кулисите

Награди Икар 2009

Церемонията по връчването на наградите „Икар“ 2009 беше повече от пародия, а режисурата – достойна да те откаже завинаги да стъпиш в театър. Голямото човешко страдание е родило трагедията, а голямото режисьорско безсилие е родило тазгодишната церемония.

Ето и наградените в основните категории:

Главна мъжка роля

  1. Ленко Гурков за ролята на Брайън в спектакъла „Радост за моето сърце”, Драматичен театър – Ловеч

Главна женска роля

  1. Мимоза Базова за ролята на Юлия в спектакъла „Родилно петно”, Театрална работилница „Сфумато”

Поддържаща мъжка роля

  1. Ангел Генов за ролята на Панталоне в спектакъла „Принцеса Турандот”, Театър „София”

Поддържаща женска роля

  1. Станка Калчева за ролята на Пианистка на неопределена възраст, Джанет Бърмайстър в спектакъла „Страхотни момчета”, Младежки театър „Николай Бинев”

Дебют

  1. Ирина Дочева за ролята в спектакъла „Пеперудите са всъщност изтребители” на сдружение „По действителен случай”

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна

Режисура

  1. Иван Добчев за спектакъла „Лазар и Иисус”, Театрална работилница „Сфумато”

Сценография

  1. Никола Тороманов за спектаклите „Валентинов ден”, Малък градски театър „Зад канала” и „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Петър Дундаков за спектакъла „Амарантос”, НДТ „Сълза и смях” и „Театър на голия охлюв”, НБУ
Categories
Шум зад кулисите

Международен ден на театъра

Днес е Международния ден на театъра, който се отбелязва ежегодно на 27 март.

За поредна година българските театри не вдигат шум около празника, едва няколко театъра имат представления днес, сякаш празникът не съществува, не се отбелязва в България. Съюзът на артистите, обаче, ще връчи на церемония в Народния театър наградите „Икар“ на номинираните.

Честит празник на всички, които обичате театъра!

Човешкото общество е поначало театрално дори в ежедневните си прояви, а при по-специални случаи, то прави истински театър. То е театрално като начин на обществена организация и представя спектакли, като този, който сте дошли да видите.

Макар и да не го съзнаваме, човешките взаимоотношения са изградени театрално. Употребата на пространството, езикът на тялото, изборът на думите и модулациите на гласа, сблъсъкът на идеи и страсти – всичко, което изобразяваме на сцената, го правим и в живота: ние сме изтъкани от театър!

Не само сватбите и погребенията са театрални спектакли, но също и ежедневните ритуали, толкова привични, че дори не ги осъзнаваме като такива. Не само тържествените случаи, но и ежедневното сутрешно кафе, например, размяната на поздрави, свенливите чувства и бурният изблик на емоции, заседание на законодатели или дипломатическа сбирка, всичко е театър, всичко е спектакъл.

Една от основните функции на нашето изкуство е да осмислим спектаклите от всекидневния живот, в който актьорът е и зрител, а сцена и публика се сливат. Ние всички сме артисти: като правим театър, се научаваме да виждаме онова, което е очевидно, но не виждаме, защото нямаме навик да се вглеждаме. Всичко безкрайно познато се превръща в невидимо за нас. Да правим театър означава да хвърлим светлина върху този наш невидим живот.

През септември, миналата година, бяхме изненадани с едно наистина театрално разкритие. На нас, които си мислехме, че обитаваме един сигурен свят, въпреки войните, геноцида, кланетата и мъченията, които разбира се съществуват, но само в далечни диви страни, на нас, които си живеехме в безопасност с парите си, вложени в някоя уважавана банка или в ръцете на честен борсов посредник, на нас ни казаха, че тези пари изобщо не съществуват, че били виртуални, измислица, издаваща лош вкус на някакви икономисти, които от своя страна не бяха никак измислени, нито безопасни, нито уважавани. Всичко това се разигра като лош театър, злокобна интрига, в която някой печелеше много, но много губеха всичко. Политиците от богатите страни се събираха на тайни съвещания, от които излизаха с магически решения. А ние, жертвите на техните решения, останахме да седим като зрители на последния ред на балкона.

Преди двайсет години поставях „Федра” на Расин в Рио де Жанейро. Декорите бяха бедни: волски кожи на пода, оградени с бамбук. Преди всяко представление, казвах на моите актьори: „Фикцията/Измислицата, която създавахме ден след ден, вече я няма. Като преминете бамбука, никой от вас няма правото да лъже. Театърът това е Истината, Скритата Истина”.

Когато разкъсаме привидността и погледнем отвъд, виждаме потисници и потиснати във всички общества, етноси, класи и касти. Виждаме един несправедлив и жесток свят. Трябва да изобретим друг свят, защото знаем, че е възможно. Наша е привилегията да построим този друг свят, със собствените си ръце, тук на сцената и в живота ни.

Гледайте спектакъла, който започва, а като се върнете вкъщи, заедно с приятелите си, играйте вашите собствени пиеси и вижте онова, което никога не сте могли да видите: очевидното. Театърът не е просто едно събитие, той е начин на живот!

Ние всички сме актьори: да бъдеш гражданин не означава само да живееш в общество, но и да го променяш.

послание на Aугусто Боал. Превод от френски — Наташа Колевска

Categories
Музика

Магдалена ще пее на големите концерти в Music Idol

От Music Idol изтече информация (естествено – непотвърдена), че единият от двамата отпаднали след малките концерти певци, които журито ще върне във формата, е Магдалена. Лично аз го очаквах.

Магдалена

Интересното сега е кой ще е другият… или другите… 😀

снимка: Music Idol

Categories
Театър

Валентиновден

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Криси Станинска (tin4e).

Валентинов ден на Валентинов ден

Денят е 14 февруари, ден на виното и любовта. Часът е 19.00, а постановката е Валентинов ден. В студената вечер пред претъпканото предверие на Малък градски театър „Зад канала“, двама влюбени, тъпчат от крак на крак с цигари в ръка и коментират предстоящото представление.

Два часа след това излизат безмълвни отново в студа и търсят думи, с които да опишат преживяното в малката зала, видяното на футуристичната сцена. Изненада – Валентинов ден не е посветен на празника на влюбените, а това са имената на двама от главните герои – Валентин и Валентина. Въпреки това във всяко действие става дума за любов. Мотото е „Животът е любов и любов“. Любовта е млада, любовта е в бъдещето, любовта е миналото, любовта е за цял живот. Не можеш да избягаш, ако съдбата е отредила Любов. Любовта е щастие, любовта е тъга, животът без любов е малка трагедия, животът с несподелена любов в почти непоносим.

Пиесата Валентинов ден ме научи на едно, да ценя любовта когато я имам в живота си, да прескачам всекидневните тривиални и битови проблемчета, т.к. все пак „всичко е любов“.

Валентинов ден е постановка на известният руски драматург Иван Вирипаев, а на българска сцена представлението е под режисурата на Явор Гърдев (Да! Дзифт), може би един от най талантливите млади български режисьори. В главните роли са актьорите Жорета Николова, Светлана Янчева, Валентин Ганев, които чудесно пресъздават букета от емоции на сцената. Сцената! Много специфична сценография. Декорът представлява нещо като надуваемите детски замъци, който оформя една футуристична стая, където се развива цялото действие. Времето е разделено на мигове на ретроспекции, спомени и бъдещи моменти на тримата главни герои. Основният елемент, по който можеш да уловиш времето е музиката. Музикалното оформление е великолепно, всяка епоха е представена от типични за нея музикални стилове – от АББА до Нирвана.

Основното действие е заключено в спомените на две жени в края на жизненият си път, но все още влюбени в един и също мъж, отдавна напуснал света на живите. Годината е 2012, а началото през шестдесетте в младостта им. Проследява се цялата заплетена история на любовният триъгълник между тримата, до края на Валентина.

Пиесата е силно емоционално наситена, макар да има и забавен елемент, тя по скоро предизвиква сълзи. Кара те да осъзнаеш някои основни моменти, да преосмислиш някои от най-важните ценности в живота и определено заслужава да се преживее, т.к това не е пиеса, която може просто да гледате, но да не я почуствате.

Categories
Шум зад кулисите

Издирва се Джим Хокинс

Младежки театър „Николай Бинев“ обявява кастинг за ролята на 14-годишния Джим Хокинс от „Островът на съкровищата” по романа на Робърт Луис Стивънсън.

„Островът на съкровищата” е незабравим приключенски роман от Робърт Луис Стивънсън, който дава началото на многобройни сюжети, книги, комикси, игрални и анимационни филми и компютърни игри, чиито герои са пирати.

Спектакълът ще се играе на Голяма сцена и премиерата му ще е на 01 октомври 2009г. Кастингите ще се проведат на 23 и 24 март от 11.00 до 19.00 в репетиционна зала на театъра. Кандидатите трябва предварително да заявят участие на адрес marketing@mlt.bg. Крайният срок е 12ч. на 21.03.2009г.

При регистрацията е необходимо да се уточни възраст, образование, театрален опит.

Видимата възраст на кандидатите е от значение, тъй като героят е на 14 години. Това е необходимо да се има предвид при подаването на заявка за участие!

Режисьорът Петър Кауков не крие амбициите си да направи поредния хит в репертоара на Младежкия като композира семеен спектакъл. Според него възрастовите граници на бъдешата продукция са от 10 до 100 години. Зрителите под 10 г. трябва да са с придружители, тъй като сюжетът съдържа боеве, битки, изстрели, дуели… За ефектните изпълнения Кауков отново се е доверил на майстора на каскадите Емил Видев.

Визуалните аспекти на спектакъла са в ръцете на Венелин Шурелов (сценография) и Елица Георгиева (костюми), а музикалната и звуковата среда – на Явор Димитров и Страцимир Димитров.

Петър Кауков споделя, че „Островът на съкровищата” е един от първите романи, които е прочел като дете и оттогава този сюжет остава незабравим. Той смята, че същото се случва с всяко дете, което чрез книгите се учи да мечтае и да следва мечтите си, ако трябва – дори до другия край на света. Разбира се, чрез приключенията и предизвикателствата момчетата и момичетата порастват и се научават да вземат решения и да ги отстояват, независимо, че понякога може и да изглеждат съмнително морални. Тази двойнсвеност на света е фокусирана в образа на пирата Джон Силвър, а ролята е поверена на актьора Атанас Атанасов, който ще трябва да съвмести „пиратството” с управлението на Сатиричния театър.