Тази публикация е написана от Криси Станинска (tin4e).
Валентинов ден на Валентинов ден
Денят е 14 февруари, ден на виното и любовта. Часът е 19.00, а постановката е Валентинов ден. В студената вечер пред претъпканото предверие на Малък градски театър „Зад канала“, двама влюбени, тъпчат от крак на крак с цигари в ръка и коментират предстоящото представление.
Два часа след това излизат безмълвни отново в студа и търсят думи, с които да опишат преживяното в малката зала, видяното на футуристичната сцена. Изненада – Валентинов ден не е посветен на празника на влюбените, а това са имената на двама от главните герои – Валентин и Валентина. Въпреки това във всяко действие става дума за любов. Мотото е „Животът е любов и любов“. Любовта е млада, любовта е в бъдещето, любовта е миналото, любовта е за цял живот. Не можеш да избягаш, ако съдбата е отредила Любов. Любовта е щастие, любовта е тъга, животът без любов е малка трагедия, животът с несподелена любов в почти непоносим.
Пиесата Валентинов ден ме научи на едно, да ценя любовта когато я имам в живота си, да прескачам всекидневните тривиални и битови проблемчета, т.к. все пак „всичко е любов“.
Валентинов ден е постановка на известният руски драматург Иван Вирипаев, а на българска сцена представлението е под режисурата на Явор Гърдев (Да! Дзифт), може би един от най талантливите млади български режисьори. В главните роли са актьорите Жорета Николова, Светлана Янчева, Валентин Ганев, които чудесно пресъздават букета от емоции на сцената. Сцената! Много специфична сценография. Декорът представлява нещо като надуваемите детски замъци, който оформя една футуристична стая, където се развива цялото действие. Времето е разделено на мигове на ретроспекции, спомени и бъдещи моменти на тримата главни герои. Основният елемент, по който можеш да уловиш времето е музиката. Музикалното оформление е великолепно, всяка епоха е представена от типични за нея музикални стилове – от АББА до Нирвана.
Основното действие е заключено в спомените на две жени в края на жизненият си път, но все още влюбени в един и също мъж, отдавна напуснал света на живите. Годината е 2012, а началото през шестдесетте в младостта им. Проследява се цялата заплетена история на любовният триъгълник между тримата, до края на Валентина.
Пиесата е силно емоционално наситена, макар да има и забавен елемент, тя по скоро предизвиква сълзи. Кара те да осъзнаеш някои основни моменти, да преосмислиш някои от най-важните ценности в живота и определено заслужава да се преживее, т.к това не е пиеса, която може просто да гледате, но да не я почуствате.