Categories
Театър

Петнайсет души във ковчега на мъртвеца, Йо-хо-хо и бутилка ром!

Петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Изпийте всичко, че ще гушнете венеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!

Небезизвестната пиратска песен все още кънти в ушите ми и този кънтеж едва ли ще заглъхне скоро, връщайки ме далеч назад във времето, когато като дете четях романа „Островът на съкровищата“ и жадно поглъщах разказа на Джим Хокинс за пътешествието му по море, за скритото съкровище на Флинт, за страховитите пирати…

Плакатът на Островът на съкровищатаЕдва ли има някой, който да не се е сблъсквал с романа на Робърт Луис Стивънсън още в детството. Непонятно защо, но в България погрешно се приема схващането, че „Островът…“ е детски/юношески роман и като такъв, той остава недооценен и леко пренебрегван от по-възрастната [четяща] аудитория. Петър Кауков се е нагърбил с нелеката задача чрез драматизацита на Кен Лудвиг (в прекрасен превод на Харалампи Аничкин) да разчупи това схващане и да представи на сцената спектакъл, подходящ да привлече вниманието на цялото семейство. И е успял, предвид че на премиерата децата бяха силно впечатлени от ставащото на сцената, дори смаяни възклицаваха „Леле-е-е-е!“ по време на спиращите дъха батални сцени, а по-възрастните с не по-малък интерес и с приключенски плам в очите следяха разказа.

сцена от Островът на съкровищатаЗащото спектакълът наистина е зрелищен. Досега не бях виждал спектакъл, реализиран толкова умело, въпреки ограниченията, които има сцената – без пропадала, без оркестрина… и само чрез кръга и с осветлението да се пренесе действието в страноприемницата „Адмирал Бенбоу“, на кея преди отплаването, на палубата и в трюма на шхуната „Хиспаньола“, пътуваща от Бристол до Карибите, из джунглите на острова, на който е скрито съкровището на будещия страх капитан Флинт… Не ми се мисли дори какво щеше да се получи, ако сцената позволяваше дори още малко повече динамика… За да са нещата още по-истински, за да могат зрителите още повече да се потопят в действието, спомагат както интересното сценографско решение (на Венелин Шурелов), костюмите и гримът (Елица Георгиева), така и музиката (Явор Димитров и Страцимир Димитров).

Да, музиката… още когато преди време чух откъси от нея, във времето, когато се подготвяше, очаквах някакъв сериозен размах на режисьорските идеи, сериозно вглеждане в детайлите. Това, което видях на сцената по време на премиерата, обаче, надмина и най-смелите ми очаквания. Именно затова харесвам Петър Кауков като режисьор – подборът му на пиеси е винаги много добър и обмислен, винаги на теми, които са интересни за много широк кръг зрители, и предизвикват както размисъл, така и провокират диалог със зрителите. За Кауков няма средностатистически зрител, затова във всяка една от пиесите, които поставя, има по нещичко, което да привлича вниманието и интереса на всеки, наредил се за билети на касата. Така е и с „Островът…“.

Актьорската игра беше, като всичко останало, на много високо ниво. Плахият в началото и възмъжал в края Джим Хокинс (Велизар Величков – Визо) и коварният еднокрак пират Джон Силвър (Атанас Атанасов) бяха като извадени от спомените ми от детството – точно според представите ми, истински, живи. Другите актьори също бяха много добри в представянето на персонажите си, но Джим Хокинс и Дългия Джон Силвър са двата героя, които най-ярко са се запечатали в съзнанието ми след прочита на романа – образи, запечатани до днес, изведнъж материализирали се на сцената.

…Така за последен път видях еднокракия морски вълк, за когото Били Кокала ме беше предупредил пръв. И все си мечтая за него, докато гледам към хоризонта, застанал на носа на някой кораб и се усмихвам на онова, което бъдещето може още да ми донесе. И тогава разбирам, че моето приключение на Острова на съкровищата не завърши онази сутрин на кораба “Хиспаньола” – и че няма да завърши докато съм жив.

Дали съм харесал „Островът на съкровищата“? Разбира се, всеки, който е мечтал за морските приключения на Джим Хокинс, би го харесал. А онези, които ще решат, че този „детски театър“ не е за тях, ще изпуснат пътешествието на живота си. Назад към детството.

снимка: Деница Русева. Плакатът е на Георги Вачев

Categories
Шум зад кулисите

Дестинация: „Островът на съкровищата“

Петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Изпийте всичко, че ще гушнете венеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!

Ще се видим на премиерното пътешествие – 3 октомври от 19:00. На кея на Младежкия театър.

(най-нетърпеливите могат предпремиерно да се отдадат на изкушението – на 2 октомври, от 19 ч. След това, от 21:30 ще има пресконференция)

Островът на съкровищата

Categories
Шум зад кулисите

Готови за отплаване! Напред към „Островът на съкровищата“!

В Младежкия театър тече трескава подготовка за предстоящата на 3-ти октомври 2009 г. първа премиера на голяма сцена за сезон 2009/2010 – Островът на съкровищата. Вълнението се усилва, защото това е първо представяне на българска театрална сцена на любимия на всички класически приключенски роман на Робърт Луис Стивънсън в драматизацията на Кен Лудвиг.

Режисьорът Петър Кауков вече свика на палубата подбрания актьорски екипаж. Атанас Атанасов, Велизар Величков-Визо, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Красимир Недев, Светослав Добрев, Явор Спасов, Ярослава Павлова, Емил Видев, Красимир Манов, Никола Стоянов и Александър Хаджиангелов заедно ще завършат пиратското училище по приключения. Освен актьорското си превъплъщение, Емил Видев е и постановчик на сценичния бой, фехтовка и каскади, без които едно приключение е невъзможно.

И за да е всичко съвсем истинско, вече ги очаква отлично сценично оръжие – саби и кинжали, произведени от инж. Иржи Крондак и неговата фирма „Fabri Armorum” от Чешката република. Компанията „Hands-On Productions” от Глазгоу, един от най-реномираните производители на театрален реквизит и специални ефекти във Великобритания, всеки момент ще достави най-точните си „огнестрелни” оръжия за нашия екипаж.

Внушителната сценография на Венелин Шурелов и впечатляващите костюми и грим на Елица Георгиева ще допринесат за пълнотата на изживяването. От своя страна, Явор Димитров и Страцимир Димитров вече приключват работата в тяхното студио „SoundDesign” по мастерирането на вълнуващата музика, която самите те композираха специално за спектакъла. (а фрагментите, които успях да чуя, са наистина впечатляващи!)

Осветлението и визуалните ефекти са вече направени, екипажът може да бъде свикан на кораба. Целият творчески екип „доизпипва” детайлите на спектакъла. Петър Кауков е убеден, че това е огромно предизвикателство, но зрелището ще зарадва всички мечтатели на възраст от 7 до 77 години!

Очакваме Ви там, на „Островът на съкровищата”, за да изживеем заедно всевъзможни пиратски приключения!

Островът на съкровищата

Categories
Шум зад кулисите

В Младежкия през следващия сезон

  • Петър Кауков се гласи да постави спектакъла „Островът на съкровищата“ от Робърт Луис Стивънсън. Сценографията ще е на Венелин Шурелов, а ролите са разпределени за Атанас Атанасов, Светослав Добрев, Дарин и Деян Ангелови, Красимир Недев, Ярослава Павлова и студенти от НАТФИЗ. Както писах преди време, режисьорът издирваше Джим Хокинс. Е, всички вече са на лице и репетициите могат да започнат.
  • За камерна сцена ще започнат репетиции на пиесата „Осем жени“ с режисьор Биляна Петрова, с участието на Станка Калчева, Ярослава Павлова, Ангелина Славова, Яна Титова, Мая Бабурска, Искра Донова, Силвия Лулчева, Венета Зюмбюлева.
  • Носи се слух, че ще се подготвя и версия на „Лолита„, но в слуха няма информация нито за режисьор, нито актьорски състав.
Categories
Шум зад кулисите

Издирва се Джим Хокинс

Младежки театър „Николай Бинев“ обявява кастинг за ролята на 14-годишния Джим Хокинс от „Островът на съкровищата” по романа на Робърт Луис Стивънсън.

„Островът на съкровищата” е незабравим приключенски роман от Робърт Луис Стивънсън, който дава началото на многобройни сюжети, книги, комикси, игрални и анимационни филми и компютърни игри, чиито герои са пирати.

Спектакълът ще се играе на Голяма сцена и премиерата му ще е на 01 октомври 2009г. Кастингите ще се проведат на 23 и 24 март от 11.00 до 19.00 в репетиционна зала на театъра. Кандидатите трябва предварително да заявят участие на адрес marketing@mlt.bg. Крайният срок е 12ч. на 21.03.2009г.

При регистрацията е необходимо да се уточни възраст, образование, театрален опит.

Видимата възраст на кандидатите е от значение, тъй като героят е на 14 години. Това е необходимо да се има предвид при подаването на заявка за участие!

Режисьорът Петър Кауков не крие амбициите си да направи поредния хит в репертоара на Младежкия като композира семеен спектакъл. Според него възрастовите граници на бъдешата продукция са от 10 до 100 години. Зрителите под 10 г. трябва да са с придружители, тъй като сюжетът съдържа боеве, битки, изстрели, дуели… За ефектните изпълнения Кауков отново се е доверил на майстора на каскадите Емил Видев.

Визуалните аспекти на спектакъла са в ръцете на Венелин Шурелов (сценография) и Елица Георгиева (костюми), а музикалната и звуковата среда – на Явор Димитров и Страцимир Димитров.

Петър Кауков споделя, че „Островът на съкровищата” е един от първите романи, които е прочел като дете и оттогава този сюжет остава незабравим. Той смята, че същото се случва с всяко дете, което чрез книгите се учи да мечтае и да следва мечтите си, ако трябва – дори до другия край на света. Разбира се, чрез приключенията и предизвикателствата момчетата и момичетата порастват и се научават да вземат решения и да ги отстояват, независимо, че понякога може и да изглеждат съмнително морални. Тази двойнсвеност на света е фокусирана в образа на пирата Джон Силвър, а ролята е поверена на актьора Атанас Атанасов, който ще трябва да съвмести „пиратството” с управлението на Сатиричния театър.

Categories
Театър

Черна комедия

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Стилян Горанов. Стилян има навика да мрънка в блог. Иначе блогът му е благодат.

Под светлините на една „Черна комедия“

По улиците на Лондон светлините угасват, а заедно с нощта настъпва мрак и в домовете на града… младият Бриндсли, заедно със своята приятелка, се прибира в своя дом точно в мига, когато токът спира и всичко потъва в… светлина? Това не е някоя поредна объркана история… не и докато човек не разбере смисъла на случващото се… това е началото на една невероятна театрална постановка на Питър Шафър, която се играе на сцената на Младежнкия театър “Николай Бинев”.


Черна комедия” (текст) е една от блестящите творби на английския драматург, която имах удоволствието да гледам. Действието на постановката се развива в старата английска столица по време на авария в електроснабдяването, която оставя в пълна тъмнина една двойка сгодени младежи, бащата на момичето, стара екстравагантна съседка, естетът сноб от съседния апартамент и… още група неочаквани гости, които ще поддържат любопитството ви. Уникалното в подхода на представяне на действието е, че светлината и тъмнината на сцената на театъра са обърнати – зрителите виждат в светлина случващото се, когато по сюжет актьорите не виждат нищо и обратното.

Всичко това е съчетано с невероятна фабула, въртяща се около объркания живот на младия артист и скулптор Бриндсли, попаднал в центъра на любовен триъгълник… и с хореография, която ще ви накара да се смеете от сърце във всеки един момент. Скритите тайни от миналото застигат неочаквано главните герои и след всичко, което е крито, именно мракът се оказва очакваният лъч светлина за истината във взаимоотношенията на осемте персонажа. Братята Ангелови, в своята игра на сляпо, правят истински танц от спиращи дъха движения на сцената, без дори и за миг да се прекъсва сарказмът и абсурда на постановката.

Ако обичате сценичният професионализъм да ви кара да се замисляте до самия финал, подобно на шедьоврите на Тарантино… ако цените театралните качества на младите таланти на младежкия театър… ако искате да се потопите в смях за близо два часа… ако се нуждаете от безплатен урок относно това как да изнесете мебелите от цял апартамент, без да виждате къде стъпвате, как да скриете старото си гадже, когато годеницата ви не вижда нищичко, или пък как да продадете своите творби на милиардер, дори когато той е обикновен лондонски електротехник… ако искате да избягате от абсурда на ежедневието, като се потопите в една абсурдна черна комедия… то непременно трябва да гледате тази постановка.

…и за миг не отделяйте поглед от порцелановия Буда…!