Categories
Театър

Петнайсет души във ковчега на мъртвеца, Йо-хо-хо и бутилка ром!

Loading

Петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Изпийте всичко, че ще гушнете венеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!

Небезизвестната пиратска песен все още кънти в ушите ми и този кънтеж едва ли ще заглъхне скоро, връщайки ме далеч назад във времето, когато като дете четях романа „Островът на съкровищата“ и жадно поглъщах разказа на Джим Хокинс за пътешествието му по море, за скритото съкровище на Флинт, за страховитите пирати…

Плакатът на Островът на съкровищатаЕдва ли има някой, който да не се е сблъсквал с романа на Робърт Луис Стивънсън още в детството. Непонятно защо, но в България погрешно се приема схващането, че „Островът…“ е детски/юношески роман и като такъв, той остава недооценен и леко пренебрегван от по-възрастната [четяща] аудитория. Петър Кауков се е нагърбил с нелеката задача чрез драматизацита на Кен Лудвиг (в прекрасен превод на Харалампи Аничкин) да разчупи това схващане и да представи на сцената спектакъл, подходящ да привлече вниманието на цялото семейство. И е успял, предвид че на премиерата децата бяха силно впечатлени от ставащото на сцената, дори смаяни възклицаваха „Леле-е-е-е!“ по време на спиращите дъха батални сцени, а по-възрастните с не по-малък интерес и с приключенски плам в очите следяха разказа.

сцена от Островът на съкровищатаЗащото спектакълът наистина е зрелищен. Досега не бях виждал спектакъл, реализиран толкова умело, въпреки ограниченията, които има сцената – без пропадала, без оркестрина… и само чрез кръга и с осветлението да се пренесе действието в страноприемницата „Адмирал Бенбоу“, на кея преди отплаването, на палубата и в трюма на шхуната „Хиспаньола“, пътуваща от Бристол до Карибите, из джунглите на острова, на който е скрито съкровището на будещия страх капитан Флинт… Не ми се мисли дори какво щеше да се получи, ако сцената позволяваше дори още малко повече динамика… За да са нещата още по-истински, за да могат зрителите още повече да се потопят в действието, спомагат както интересното сценографско решение (на Венелин Шурелов), костюмите и гримът (Елица Георгиева), така и музиката (Явор Димитров и Страцимир Димитров).

Да, музиката… още когато преди време чух откъси от нея, във времето, когато се подготвяше, очаквах някакъв сериозен размах на режисьорските идеи, сериозно вглеждане в детайлите. Това, което видях на сцената по време на премиерата, обаче, надмина и най-смелите ми очаквания. Именно затова харесвам Петър Кауков като режисьор – подборът му на пиеси е винаги много добър и обмислен, винаги на теми, които са интересни за много широк кръг зрители, и предизвикват както размисъл, така и провокират диалог със зрителите. За Кауков няма средностатистически зрител, затова във всяка една от пиесите, които поставя, има по нещичко, което да привлича вниманието и интереса на всеки, наредил се за билети на касата. Така е и с „Островът…“.

Актьорската игра беше, като всичко останало, на много високо ниво. Плахият в началото и възмъжал в края Джим Хокинс (Велизар Величков – Визо) и коварният еднокрак пират Джон Силвър (Атанас Атанасов) бяха като извадени от спомените ми от детството – точно според представите ми, истински, живи. Другите актьори също бяха много добри в представянето на персонажите си, но Джим Хокинс и Дългия Джон Силвър са двата героя, които най-ярко са се запечатали в съзнанието ми след прочита на романа – образи, запечатани до днес, изведнъж материализирали се на сцената.

…Така за последен път видях еднокракия морски вълк, за когото Били Кокала ме беше предупредил пръв. И все си мечтая за него, докато гледам към хоризонта, застанал на носа на някой кораб и се усмихвам на онова, което бъдещето може още да ми донесе. И тогава разбирам, че моето приключение на Острова на съкровищата не завърши онази сутрин на кораба “Хиспаньола” – и че няма да завърши докато съм жив.

Дали съм харесал „Островът на съкровищата“? Разбира се, всеки, който е мечтал за морските приключения на Джим Хокинс, би го харесал. А онези, които ще решат, че този „детски театър“ не е за тях, ще изпуснат пътешествието на живота си. Назад към детството.

снимка: Деница Русева. Плакатът е на Георги Вачев

Categories
Шум зад кулисите

Готови за отплаване! Напред към „Островът на съкровищата“!

Loading

В Младежкия театър тече трескава подготовка за предстоящата на 3-ти октомври 2009 г. първа премиера на голяма сцена за сезон 2009/2010 – Островът на съкровищата. Вълнението се усилва, защото това е първо представяне на българска театрална сцена на любимия на всички класически приключенски роман на Робърт Луис Стивънсън в драматизацията на Кен Лудвиг.

Режисьорът Петър Кауков вече свика на палубата подбрания актьорски екипаж. Атанас Атанасов, Велизар Величков-Визо, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Красимир Недев, Светослав Добрев, Явор Спасов, Ярослава Павлова, Емил Видев, Красимир Манов, Никола Стоянов и Александър Хаджиангелов заедно ще завършат пиратското училище по приключения. Освен актьорското си превъплъщение, Емил Видев е и постановчик на сценичния бой, фехтовка и каскади, без които едно приключение е невъзможно.

И за да е всичко съвсем истинско, вече ги очаква отлично сценично оръжие – саби и кинжали, произведени от инж. Иржи Крондак и неговата фирма „Fabri Armorum” от Чешката република. Компанията „Hands-On Productions” от Глазгоу, един от най-реномираните производители на театрален реквизит и специални ефекти във Великобритания, всеки момент ще достави най-точните си „огнестрелни” оръжия за нашия екипаж.

Внушителната сценография на Венелин Шурелов и впечатляващите костюми и грим на Елица Георгиева ще допринесат за пълнотата на изживяването. От своя страна, Явор Димитров и Страцимир Димитров вече приключват работата в тяхното студио „SoundDesign” по мастерирането на вълнуващата музика, която самите те композираха специално за спектакъла. (а фрагментите, които успях да чуя, са наистина впечатляващи!)

Осветлението и визуалните ефекти са вече направени, екипажът може да бъде свикан на кораба. Целият творчески екип „доизпипва” детайлите на спектакъла. Петър Кауков е убеден, че това е огромно предизвикателство, но зрелището ще зарадва всички мечтатели на възраст от 7 до 77 години!

Очакваме Ви там, на „Островът на съкровищата”, за да изживеем заедно всевъзможни пиратски приключения!

Островът на съкровищата

Categories
Театър

Частен детектив

Loading

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Петър Ванев – pierrot. Непременно се отбийте да разгледате „Из думите на един мим“, защото темите, за които размишлява Pierrot, със сигурност ще ви заинтригуват.

Камерен детектив

Като за първа среща с камерна сцена мина изключително добре. Като емоция и действие от само двама актьори съм изключително впечатлен. Като за театър се получи като на кино. А сега конкретно…

Частен детектив е постановка на Любо Кънев по Антъни Шафър, в която участваха само два актьори – Йовко Кънев и Венци Петков, в една много мъничка зала (както разбрах предварително – камерна) и много ретро атмосфера. Идеята за съпруг и любовник с вплетени интриги и обвинения, малко разкази за секс и загатното убийство, бе изиграна много добре от двамата. Опитът на Петков – в театъра много отдавна, и енергията на младият Йовко си свършиха добре работата и влязоха в ролите много добре.

Венци Петков, който играе съпругът, представи изумително добре старият и оттегчен мъж, който приема възможността да се раздели с жена си с ентусиазъм и изпива по този повод доста алкохол на сцената, като прескача от истеричен смях до заговорнически шепот. Имаше енергия, наистина достойна за един изкуфял мъж над средната възраст, който има млада финландска любовница и перспективата безболезнено да си остане само с нея. Йовко Кънев влиза и излиза от сериозният профил в напълно вдетинено поведение с лекота, която е изумителна за неговата възраст и опит. С разчорлена дълга коса, като от плоча на Doors; с невинен поглед като дете от американско рекламно списание и тънка фигура, като на френски манекен през 60-те, Кънев прелива от истеричен младеж до замислен мъж някак набързо, като между лицата, които сменя пали набързо по цигара на сцената и издиша дима леко оттегчен.

Диалогът много ми хареса, защото беше жив, винаги имаше „и още нещо“, и с малки изключения ме държа на ръба между смеха и сериозното. Заиграването с криминалното, любовното и чисто човешкото в тази постановка е направено определено по един много забавен начин. Много съм се смял на начина, по който Кънев изпада в недоумение или е вглъбено сериозен, тъй като очите му през цялото време прескачаха из публиката, смеейки се на впечатлението, което създава. Въобще, с удоволствие ще гледам наново постановка с който и да е от двама актьори, тъй като те карат да си на сцената, заедно с тях. Хареса ми, че слизат при теб до седалките, а в същото време не те виждат, а са там в тяхната игра и на теб ти остава само да ръкопляскаш накрая на представлението.

Categories
Шум зад кулисите

Издирва се Джим Хокинс

Loading

Младежки театър „Николай Бинев“ обявява кастинг за ролята на 14-годишния Джим Хокинс от „Островът на съкровищата” по романа на Робърт Луис Стивънсън.

„Островът на съкровищата” е незабравим приключенски роман от Робърт Луис Стивънсън, който дава началото на многобройни сюжети, книги, комикси, игрални и анимационни филми и компютърни игри, чиито герои са пирати.

Спектакълът ще се играе на Голяма сцена и премиерата му ще е на 01 октомври 2009г. Кастингите ще се проведат на 23 и 24 март от 11.00 до 19.00 в репетиционна зала на театъра. Кандидатите трябва предварително да заявят участие на адрес marketing@mlt.bg. Крайният срок е 12ч. на 21.03.2009г.

При регистрацията е необходимо да се уточни възраст, образование, театрален опит.

Видимата възраст на кандидатите е от значение, тъй като героят е на 14 години. Това е необходимо да се има предвид при подаването на заявка за участие!

Режисьорът Петър Кауков не крие амбициите си да направи поредния хит в репертоара на Младежкия като композира семеен спектакъл. Според него възрастовите граници на бъдешата продукция са от 10 до 100 години. Зрителите под 10 г. трябва да са с придружители, тъй като сюжетът съдържа боеве, битки, изстрели, дуели… За ефектните изпълнения Кауков отново се е доверил на майстора на каскадите Емил Видев.

Визуалните аспекти на спектакъла са в ръцете на Венелин Шурелов (сценография) и Елица Георгиева (костюми), а музикалната и звуковата среда – на Явор Димитров и Страцимир Димитров.

Петър Кауков споделя, че „Островът на съкровищата” е един от първите романи, които е прочел като дете и оттогава този сюжет остава незабравим. Той смята, че същото се случва с всяко дете, което чрез книгите се учи да мечтае и да следва мечтите си, ако трябва – дори до другия край на света. Разбира се, чрез приключенията и предизвикателствата момчетата и момичетата порастват и се научават да вземат решения и да ги отстояват, независимо, че понякога може и да изглеждат съмнително морални. Тази двойнсвеност на света е фокусирана в образа на пирата Джон Силвър, а ролята е поверена на актьора Атанас Атанасов, който ще трябва да съвмести „пиратството” с управлението на Сатиричния театър.