Categories
Преглед на печата

Камен Донев с нов моноспектакъл

Много обичан, но и много критикуван. Намират се хора, които завидели на успеха му се опитват да обиждат, наричайки него и спектакъла му „комерсиални“ и дори „чалга“. Хора, мислещи се за интелектуалци, за нещо повече от другите.

Неуспели актьори, смятащи себе си за критици, или пък такива събиращи на представленията си по 100 – 200 човека. Те казват, че театъра е за отбрани хора, а не за масовия зрител. Принизяват публиката, защото просто са некадърни да достигнат до всеки. Това са опасните псевдо творци.

Така пише Гергана Николова в статията си „Камен Донев с нов моноспектакъл“. Не, драга, не завиждат на успеха му – хвала на всеки, който успява да пълни салоните. Но изкуството трябва да съдържа някаква стойност, не да е просто смехотерапия. И за Мариус ли ще кажеш, че е „неуспял актьор“? Защото и неговото мнение за моноспектакъла не е никак бляскаво. За моноспектакъла, казвам, не за Камен. За Камен той каза, че „вече е достигнал своите 100%“. То и затова не се сещам за познат, гледал новото отроче, който да го е харесал. Недопустимо е да вдигнеш летвата високо, след което да не я надскочиш, а да разчиташ на благосклонността на „тълпата“, от които се очаква да харесат посредствения продукт. Или го правиш като хората, или гръмко се проваляш. Това се случи с новия моноспектакъл.

Да не говорим за показателния факт, че Камен взе Икар за ролята си в класическо театрално представление. Или тоя факт си го пропуснала?!

Categories
Шум зад кулисите

Живот с Икар. Гергана Плетньова

Супер сладурския разговор на Кеворкян с Гергана Плетньова.

Categories
Театър

Глас

Когато преди време научих, че Ивана Папазова ще прави моноспектакъл, искрено се зарадвах, защото тя, освен (може би е твърде силно да нарека „приятел“) позната и колега, с която сме работили заедно, е и актриса, която наистина много харесвам. Направи ми впечатление още преди много години с ролята си в „По-близки до земята“ от Желько Хубач, реж. Петър Кауков, после супер много се кефех на ролята ѝ на Елена в „Сън в лятна нощ“ (пак на Петър Кауков), харесваше ми като слугинята (малка, но запомняща се роля) в „Кървава сватба“ на Лорка (спектакъл на Мариус), Агафя Тиховна в „Женитба“ на Гогол и Ева в „Есенна соната“ (постановки на Иван Урумов). Загърбвайки истеричността в „Крал Лир“ на Стайко Мурджев, беше интересно да я гледам и като шута, макар за там да съм напълно съгласен с Анелия Янева за „пропиления актьорски заряд на Ивана“ (оставяме настрана и факта, че повече приличаше на Жената-котка, отколкото на шут, защото е друга тема). Тя е играла и в други представления, някои от които или не съм гледал, или не съм запомнил. Но и гореизброените са напълно достатъчни, за да разкрият част от актьорския ѝ потенциал, защото с всяка следваща роля тя успява да ме изненада, да ми покаже още, и още, и още. Затова я харесвам и не го крия. Затова се зарадвах за моноспектакъла ѝ, защото знаех, че ще ме изненада за пореден път.

Да правиш моноспектакъл хич не е майтап работа. Ако не вярвате, питайте Мариус, питайте Камен Донев дори… Или го правиш и си номер 1, или гръмко се проваляш. Средно положение няма.

плакатът на Глас„Глас“ не е лъжица за всяка уста, нито е представление за всеки. Не че е някакво толкова високо изкуство, елитарно и на прага на разбираемостта, не, в никакъв случай, но не е и бързосмилаем ситком, който гледаш и забравяш още при излизането от салона. А „Глас“ дори не е комедия. По всяка вероятност след заглавието в програмата ще пише „драма“. След като прочетох пиесата и успях да изгледам и спектакъла, личното ми мнение е, че това е трагедия. Истинска трагедия. Защото във всеки учебик по естетика се казва, че „трагично е загиването на прекрасното при сблъсъка му с действителността“. Защото едва ли има по-голяма трагедия от осъзнатия опропастен живот, потенциал, талант… Цял живот да преследваш мечтата си — да пееш, — която се изражда, за да се превърне в своята противоположност, но да продължаваш да я следваш сляпо до момент, в който намразваш себе си и гласа си. Да се боиш от гласа си, да чувстваш нежелание, отвращение дори да го чуваш… И готовността по-скоро да посрещнеш смъртта, отколкото да извадиш ГЛАСА наяве…

Да пее или да замълчи завинаги? Една велика певица се ражда от сянката на друга. А може би сянката, отражението е именно другата. Дубльорката или оригиналът. Виктория Глас или Мария Калас. За едната животът свършва там, където е свършило изкуството. А за другата продължава безмилостно. Овладяла ролята си до съвършенство, дубльорката знае как да изиграе примадоната. Ще се поддаде ли на изкушението да излезе на сцената и да го направи?

Кадър от представлениетоЗа това иде реч в представлението и в страхотния текст на Елена Алексиева. За нежеланието, за отвращението, за двойнствеността, за непознаната човешка съдба, която се крие зад всеки иконичен образ…

Шепа хора, седнали в удобните кресла на камерна сцена съпреживяваме с героинята, а видимо – и с Ивана всяко движение, всичко, което се случва на сцената, нейната изповед. Докосваме се до страховете й, защото те са толкова плътни, че можеш да ги пипнеш.

Сериозна работа е паднала, то си личи, защото изповедта на Глас е толкова истинска, някак толкова земна, близка, разбираема, едва ли не наша собствена – това предаване на емоция не се случва току-така и дори да е засложено в драматургичната основа, необходима е и допълнителна сериозна работа това наистина да се случи.

Консултации с вокален педагог (доц. Лилия Илиева), промени и размествания на текста така, че да се подсили емоцията или да отговори по-точно на режисьорски изисквания, маниерност, присъща за и позната ни от хора от висшето изкуство.

Страшно много харесах какво видях, същото усещане долових и у хората, с които бях – получихме точно онова, за което бяхме отишли, видяхме онова, което искахме да видим и преживяхме онова, което очаквахме да преживеем. Някак неусетно разбрахме, че концертът, който очакваме, току-що е свършил.

Единственото нещо, което някак през цялото време ми стоеше странно, бяха обувките. Нямам идея защо, но през цялото време имах усещането, че са от друго представление, а понеже гледахме репетиция, са били удобни на Ивана и затова е с тях. Всичко останало беше безупречно. И в началото споделих, че „Глас“ не е представление за всички, но онези, които обичат истинския театър, ще го харесат и аплодират дълго. И ще го препоръчат на приятели, както правя аз в момента.

По-горе написах, че като правиш моноспектакъл или го правиш и ставаш Номер 1, или се проваляш. Средно положение няма. Ивана Е номер 1! Тествано.

Снимките са на Георги Вачев, още няколко снимки има в страницата във facebook на театъра. Премиерата е на 16 и 17 април.

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Аскеер 2013

През годините наградите Аскеер винаги са били някак по-престижните, по-желаните и с по-голяма тежест награди за театрално изкуство у нас. Икар винаги са ми изглеждали като „защото трябва да ги има“… За толкова години Аскеерите някак по-точно улавяха пулса на българския театър и отсяваха по-точно най-добрите през годината (с изключение на миналата, когато незнайно защо журито беше решило да отсвири варненския театър, който пък имаше изключително силен сезон и репертоар!). По традиция, сред номинираните не попадат и заглавия и творци от състава на Театър „Българска армия“ (а може би трябва, защото сред тях също има много добри, а журито не е само от театъра, че да е пристрастно)..

Наградите тази година ще отидат за спектакли, чиято премиера е била в периода от 15 април 2012 г. до 10 април 2013 г. Тази година номинациите за Аскеер ми изглеждат странни. Не знам дали и какво са гледали от журито и по какви критерии са избирали номинираните, но оставам с усещането, че има нещо сбъркано. И за първа година Икарите ще са по-смислената награда.

Следват номинациите, заедно с фаворитите ми. Като цяло ми се струва тъпо наблъксването в категориите на недотам ярки заглавия, за да може „Хамлет“ на Явор Гърдев да е безспорен фаворит. Също така се чудя защо не направят категория „Ляхова, Тороманов и Шурелов“ и на ротационен принцип всяка година да им дават награда, че да може и други сценографи и костюмографи да видим…

Водеща мъжка роля

  1. Герасим Георгиев – Геро за ролята на Ганьо Балкански в „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, постановка Бина Харалампиева, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Марин Янев за ролята на Филипо, Стефан Мавродиев за ролята на Николо и Илия Добрев за ролята на Пепино в „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“

Леонид йовчев, няма съмнение. Не защото не заслужава наградата за ролята, а защото останалите бледнеят.

Водеща женска роля

  1. Елена Азалова за ролята на Мария Гаралда в „Карнавал“ от Жорди Галсеран, постановка Петър Денчев, Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора
  2. Жорета Николова за ролята на Нанси в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, постановка Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Илка Зафирова за ролята на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ от Андрю Бовел, постановка Зорница София, Малък градски театър „Зад канала“

Странно, но нямам фаворит. Може би Илка Зафирова, въпреки че не съм гледал тази ѝ роля, но пък Илка е страхотна актриса, така че нямам съмнения, че се е справила безупречно.

Поддържаща мъжка роля

  1. Атанас Атанасов за ролята на Труман в „Хората от Оз“ на Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  2. Вежен Велчовски за ролята на Абдел в „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Павлин Петрунов за ролята на Гунчо в „Духът на поета“ от Стефан Цанев, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“

Пас.

Поддържаща женска роля

  1. Даниела Викторова за ролята на Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън, постановка Стоян Радев, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Ивана Папазова за ролята на Шут на Лир в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Станка Калчева за ролята на Корделия Егерман в „Часът на вълците“ по мотиви от „Из живота на марионетките“ на Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“

Ей това ми е много интересна категория. Искам и трите да спечелят! Или поне първите две! (тайничко май Ивана ми е фаворит)

Изгряваща звезда

  1. Васил ДуевДани за ролите на Свалячът и Сексистът в „Самотни персонажи“ от Васил Дуев, постановка Васил Дуев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов, постановка Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  3. Димитър Живков за ролите на г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка в „Живак“ (Авторски моноспектакъл) от Димитър Живков, постановка Димитър Стефанов, Продуцентска къща „Креди Арте“

Да сложиш Гергана Плетньова в тази категория е обидно. Не само заслужава да спечели, ами ако може – да ѝ връчат два аскеер-а.

Режисура

  1. Ивайло Христов за „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Неда Соколовска за „Майките“, авторски вербатим спектакъл, Студио за документален театър „Vox populi“
  3. Явор Гърдев за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Някакви съмнения, че Явор Гърдев ще вземе награда? Не би трябвало да имате…

Сценография

  1. Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Елена Иванова за „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Петя Боюкова за „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов“

Пак за „Хамлет“, въпреки че личното ми предпочитание е Елена Иванова.

Костюмография

  1. Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Петя Боюкова за „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен Театър „Иван Вазов“
  3. Юлиян Табаков за „Идиот 2012“ по Фьодор Михайлович Достоевски, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“

Пфф… айде, пак „Хамлет“, мир да има…

Театрална музика

  1. Асен Аврамов за „Медея – майка ми“ от Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов, постановка Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Антоний Дончев за „Ричард ІІІ“ по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Мартин Каров за „Скачай!“ от Здрава Каменова и Мартин Каров, постановка Калин Ангелов, Театър „София“

Скачай!

Най-добро представление

  1. „Майките“, авторски вербатим спектакъл, постановка Неда Соколовска, Студио за документален театър „Vox populi“
  2. „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

така и така сме тръгнали да даваме на „Хамлет“, поне да е навсякъде… ще има мат’рял после медиите да пишат заглавия…

Съвременна българска драматургия

  1. „Терапевтът“ от Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)
  2. „Една седмица страсти“ от Любен Босилков (Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, постановка Ивелин Керанов, 25 март 2013 г.)
  3. „Зазиданите“ от Ясен Василев (Младежки театър „Николай Бинев“, постановка Тея Сугарева, 8 октомври 2012 г.)

Тази година Академия „Аскеер“ присъди Специална награда Почетен „АСКЕЕР 2013“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство на проф. дфн Александър Шурбанов за превода на четирите високи трагедии на Шекспир – „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“

Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2013“ актрисата Емилия Радева.

На номинираните – честито, церемонията е на 23 май и ще я дават по телевизора! За радост – на живо.