Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.
Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.
Не съм от привържениците на т.нар. театрални мечки и не харесвам Владо Карамазов. Голям почитател съм на текстовете на Ясмина Реза и номинациите за Аскеер за Владо Карамазов и Александра Василева за роли именно в текст на Реза беше излизането ми от зоната на комфорта да не гледам мечки в театъра. Купих си билет (и даже забравих за него, в последно време нямам представа защо така забравям за билетите за театър, но това е друга тема) и зачаках да дойде денят. Беше ми любопитно, идках да видя дали мога да притъпя отрицателното си мнение към мечките.
И така, успях! Стоически изгледах цялото представление без да напусна салона. Че то даже ми и хареса. Беше ми интересно да слушам текста на Реза, как е преведен на български и се опитвах да си представям мелодията на френския език зад думите, произнесени на български.
Не че не съм гледал и друг път на сцена Владо Карамазов или пък Юлиан Вергов, Александра Василева или Радена Вълканова, гледал съм ги. Първите двама някак ги избягвам, по възможност, обаче.
„Богът на касапницата“ се оказа леко и приятно представление, подходящо за вечерта след тежък ден – през призмата на неочаквани и донякъде смешни обрати, ставаме свидетели на срещите между две двойки родители, чиито деца са се сбили.
Диалози, изпълнени с фалшиви думи, неискрени, които изричаме, за да се харесаме на другите. До момента, до който демонът не излезе на свобода и не започнем да изричаме повече от това, което мислим, за да излязат на преден план премълчаните проблеми.
Не съм убеден, че са най-добрите роли на Владо Карамазов и Александра Василева – да, много са добри в ролите, които изпълняват, но чак пък номинация… Самият тип драматургия не позволява създаването на представление, което да е best of the best. Дори филмът на Роман Полански с Джуди Фостър, Кейт Уинслет, Джон С. Райли и Кристоф Валц не предлага зрелище, а кротко действие и диалози, които ни карат да се замисляме за начина, по който общуваме с другите.
По традиция номинациите и наградите Аскеер са по-авторитетните и изпълнени със смисъл, създадени с повече умисъл и с жури, което е по-прецизно и взискателно, с по-добър вкус към представленията. Отделно, че и самата церемония е по-впечатляваща. Ето и тазгодишните номинирани:
Изгряваща звезда
Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов за „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“
Весела Василева за „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“
Каталин Старейшинска за ролята на Роберта в „Дани и дълбокото синьо море“ от Джон Патрик Шанли, постановка Ованес Торосян, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
Поддържаща мъжка роля
Ивайло Христов за ролята на Лебедев Павел Кирилич в „Иванов” от Антон П. Чехов, постановка Стефан Мавродиев, Младежки театър „Николай Бинев“
Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“
Цветан Алексиев за роляите на Йоан Кръстител в „Последно изкушение” от Никос Казандзакис, драматургична версия Веселка Кунчева и Ина Божидарова, постановка Веселка Кунчева, Народен театър „Иван Вазов“
Поддържаща женска роля
Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
Станка Калчева за ролята на Дора Странг в „Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“
Ива Тодорова за ролята на Еколожката в „Добре дошли в България“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, постановка Гергана Димитрова, Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“ в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс – НДК
Моите адмирации за Станка Калчева, наистина изключителна роля, но фаворитът ми е Ивана Папазова с малката ѝ, но запомняща се роля във „Вълци“. Дори и само заради монолога ѝ си струва да се гледа цялото представление.
Сценография
Мариета Голомехова за „Последно изкушение” от Никос Казандзакис, драматургична версия Веселка Кунчева и Ина Божидарова, постановка Веселка Кунчева, Народен театър „Иван Вазов“
Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“
Юлиана Войкова-Найман за „Майстори” от Рачо Стоянов, постановка Петринел Гочев, Народен театър „Иван Вазов“
„Последното изкушение“!
Костюмография
Мира Каланова за „Влюбеният Шекспир“ по сценарий на Марк Норман и Том Стопард, постановка Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“
Юлиана Войкова-Найман за „Майстори“ от Рачо Стоянов, постановка Петринел Гочев, Народен театър „Иван Вазов“
Театрална музика
Петър Дундаков за „Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“
Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
Христо Йоцов за „Анна Каренина“ от Лев Н. Толстой, постановка Николай Поляков, Театър „София“
Музикалната картина на „Вълци“ ме подразни – прекалено силна и натрапчива, като някакво уродливо съчленение към представлението, а не в хармония и единство.
Водеща мъжка роля
Владимир Карамазов за ролята на Ален Рей в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, постановка Антон Угринов, Народен театър „Иван Вазов“
Иван Юруков за ролята на Найден в „Майстори“ от Рачо Стоянов, постановка Петринел Гочев, Народен театър „Иван Вазов“
Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“
Владо Карамазов. Колкото и да не го харесвам, тук е в силна роля.
Водеща женска роля
Александра Василева за ролята на Анет Рей в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, постановка Антон Угринов, Народен театър „Иван Вазов“
Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама“ по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Радена Вълканова за ролята на Вероник Улие в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, постановка Антон Угринов, Народен театър „Иван Вазов“
Александра Василева. Заедно с Владо Карамазов са много добри тук.
Режисура
Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
Григор Антонов за „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, Общински културен институт Театър „Възраждане“
Стайко Мурджев за „Еквус“ от Питър Шафър, Младежки театър „Николай Бинев“
Тук си избирам Диана Добрева, заради смелостта да направи всичко по този начин.
Най-добро представление
„Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, постановка Антон Угринов, Народен театър „Иван Вазов“
„Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“
„Еквус“ от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“
От трите предложения „Богът на касапницата“ води убедително.
Съвременна българска драматургия
„Добре дошли в България“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова (Независим проект на Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“, постановка Гергана Димитрова, 5 май 2016 г., в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс – НДК)
„Спасителят“, Комедия от Кирил Топалов (Драматично-куклен театър – Враца, постановка Васил Василев, 4 май 2016 г.)
„Пробен срок“ от Николай Гундеров (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)
ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2017“ големия български драматург КОНСТАНТИН ИЛИЕВ
Филип Аврамов за Чики и Валери Йорданов за Нино в „Ничия земя” по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“
Водеща женска роля
Албена Чобанова за Малама във „Вампир“ от Антон Страшимиров, реж. Маргарита Мачева, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград
Поддържаща мъжка роля
Ивайло Христов за Лебедев в „Иванов” от Антон П. Чехов, реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър „Николай Бинев“
Поддържаща женска роля
Гергана Плетньова за Дорина в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
Дебют
Александра Петрова за режисурата на „Хамелин” от Хуан Майорга, Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Режисура
Николай Поляков за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, Театър „София“
Сигурно с журито сме гледали различни представления, защото тази досада дори не мога да си помисля, че може да бъде номинирана, камо ли да бъде носител на наградата. Много лошо!
Майсторско техническо осъществяване
„Жулиета“ от Андраш Вишки, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
Сценография
Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, реж. Василена Радева, Театър „София“
Авторска музика
Христо Йоцов за „Анна Каренина“ от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков и „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен, адаптация и реж. Катя Петрова, Театър „София“
Други награди Икар
Награда „Икар“ За цялостен принос към преподавателската дейност – проф. Цветана Манева
Награда „Икар“ за чест и достойнство – Гинка Станчева
Награда „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър – Руси Чанев
По-долу са основните категории номинирани за наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България. Към някои от категориите са моите предпочитания и евентуално – кратък коментар.
Водеща мъжка роля
Васил Дуев за Хенри Чинаски в моноспектакъла „Всичко на масата“ по Чарлз Буковски, реж. Ана Батева, Общински театър „Любомир Кабакчиев“ – Казанлък
Иван Радоев за Тартюф в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
Филип Аврамов за Чики и Валери Йорданов за Нино в „Ничия земя” по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“
нямам фаворит в тази категория
Водеща женска роля
Албена Чобанова за Малама във „Вампир“ от Антон Страшимиров, реж. Маргарита Мачева, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград
Ивана Папазова за Васа Железнова в „Майка“ от Максим Горки, сценична версия и постановка Маргарита Мачева, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
Стефка Янорова за Мелинда Мец в „Една нощ с теб“ от Майкъл Уелър, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
Ивана Папазова прави поредна изключителна роля с образа на Васа!
Поддържаща мъжка роля
Благой Бойчев за Юрген Тесман, Васил Читанов за Съдия Брак и Ивайло Драгиев за Айлерт Льовборг в „Хеда Габлер” от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково
Ивайло Христов за Лебедев в „Иванов” от Антон П. Чехов, реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър „Николай Бинев“
Йордан Ръсин за Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, реж. Григор Антонов, Театър „Възраждане“
Поддържаща женска роля
Ана Вълчанова за Елизабет Гаро-Ларше в „Името” от Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер, реж. Здравко Митков, Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Гергана Плетньова за Дорина в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
Елена Кабасакалова за Липа в „Майка“ от Максим Горки, сценична версия и постановка Маргарита Мачева, Драматичен театър „Николай О. Масалитнов“ – Пловдив
Елена Кабасакалова е различна, запомняща се в тази малка, но изключителна роля.
Дебют
Александра Петрова за режисурата на „Хамелин” от Хуан Майорга, Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Анна Данкова за режисурата на „Голем“ – идея Анна Данкова с драматургичнотo съдействие ghostdog, ДНК, Национален дворец на културата и Култура аними
Дамян Тенев за режисурата на „Оркестър „Титаник”, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково
Маргарита Мачева за режисурата на „Майка” от Максим Горки, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
Мартин Христов за Хайме и Хосемари в „Хамелин” от Хуан Майорга, реж. Александра Петрова, Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Имаше няколко решения, които не са точно по моя вкус, в т.ч. използването на мултимедия в „Майка“. Нямам изразен фаворит.
Режисура
Боян Иванов за „Жулиета” от Андраш Вишки, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
Крис Шарков за „Хеда Габлер” от Хенрик Ибсен, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково
Николай Поляков за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, Театър „София“
Не зная кой трябва да спечели, но знам, че това не трябва да е Николай Поляков. Неговата Анна Каренина беше плоска, бездушна и лишена от емоции. Тегаво действие, което едва дочакахме да свърши.
Майсторско техническо осъществяване
„Бел Ами“ от Юрий Дачев по Ги дьо Мопасан, реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“
„Жулиета“ от Андраш Вишки, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
„Цимбелин“ от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен
„Бел Ами“ ме остави без дъх, но и „Цимбелин“ не е за подценяване.
Сценография
Васил Абаджиев за „Цимбелин” от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен
Марина Райчинова за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков, Театър „София“
Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, реж. Василена Радева, Театър „София“
Авторска музика
Антони Дончев, Милчо Левиев и Румен Тосков за „Тъгопоглъщач” по текстове и рисунки на Дафина Георгиева-Роня, реж. Катя Петрова, Театър 199 „Валентин Стойчев“
Христо Йоцов за „Анна Каренина“ от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков и „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен, адаптация и реж. Катя Петрова, Театър „София“
Христо Намлиев за „Едноокият цар” от Марк Креует, реж. Петър Денчев, Театрално-музикален продуцентски център, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
Други награди Икар
Награда „Икар“ За цялостен принос към преподавателската дейност – проф. Цветана Манева
Награда „Икар“ за чест и достойнство – Гинка Станчева
Награда „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър – Руси Чанев
Всеизвестно е, че когато нещо придобие доста широка популярност, няма как да не дойде момент, в който от Холивуд да не опитат да извлекат допълнително финансови изгоди. Това се случва и с Assassin’s Creed. Като почитател на играта, нямаше как да не поискам да видя как историята се пренася на едно различно ниво. Първоначално доста се изненадах, когато научих новината, че от култовата поредица ще се роди филм, но като се замислих – новината даже беше закъсняла.
Филмът се оказа доста освободен от всякакви рамки. Колкото и кинематографски да са игрите, не могат да достигнат пълнометражното кино и всички свободи, които то предоставя.
Assassin’s Creed започва самостоятелно, в своя времева рамка и нчма нищо общо с играта. Вместо Дезмънд Майлс и предшественика му, Алтаир ибн-Лаахад (Altaïr ibn-La’Ahad), във филма главният герой се изпълнява от Майкъл Фасбендър и той влиза в ролята както на Калъм Линч, така и на Агилар де Нера. Кал е героят от наши дни, който е осъден на смърт за престъпление, което не е извършил. След като получава „смъртоносната“ инжекция се събужда в Абстерго – корпорация на злото, която се ръководи от лошите тамплиери. Те искат от Кал да им помогне да проследят дреен артефакт – Райската ябълка.
Един от предците на Кал, Агилар, е асасин — врагове от хилядолетия на тамплиерите. Поредицата Assassin’s Creed се завърта около теорията, че всики спомени и преживявания на нашите предци се съхраняват и предават генетично чрез ДНК. Калъм трябва да използва огромна машина, наречена Анимус, за да преживее всички необходими спомени. Това започва да се отразява на психиката на героя, когато Абстерго започват да натискат да получат това, което искат в един от най-странните планове за световна доминация във филмовата история.
А, да… има и странна сцена, в която бащта на Калъм убива майка му, но това е някаква тъмна история от миналото, която не оказва кой знае какво влияние днес.
Animus, основен елемент в игрите Assassin’s Creed, е със сериозен редизайн и вече не е легло или стол, а огромна механична ръка, която позволява на използващия го свободно движение. И въпреки че изглежда фантастично, повдига немалко въпроси, свързани с употребата му (които не получават логично обяснение във филма). Например на героя му се дават скрити остриета в наши дни, които да използва в машината, но в спомените си той може да използва не само тях, а и други оръжия. Да не споменавам, че последният път, когато героят използва устройството, го прави гол до кръста… Филмът изобилства от такива странни решения.
Подобно на първите няколко игри от поредицата Assassin’s Creed, никой не се интересува особено от това какво се слува с героя в наши дни, както и одтаналите герои (в случая – останалите затворници). Те са налични за да движат историята напред, но доста често забравяш за тях. Освен това много от сцените са изцяло лишени от актьорски талант или са тотално безмислени и наличието им във филма е колкото да запълнят някакъв обем..
Силната страна във филма са сцените, в които действието се развива по време на Инквизицията в Испания (някой да го е очаквал?). Всичко изглежда фантастично, но за съжаление сцените са краткотрайни . И точно като в игрите, преходът е накъсан и създава усещането, че минаваш от мисия в мисия в играта. Няма някаква плавност и това определено дразни и пречи на филма.
Аплауз заслужава сценографията, актьорите и като цяло всичко, което се развива в миналото, защото те са това, което придават на филма някаква стойност и остават в съзнанието, когато се заредят финалните надписи.
В резюме: Assassin’s Creed не е най-лошата филмова адаптация на компютърна игра, но далеч не е и най-добрата. Ако не си от най-запалените привърженици на поредицата, спокойно можеш да пропуснеш филма в киното.
Не е тайна, че игри трудно могат да ме зарибят по начин, по който да им обърна внимание, камо ли пък да им се отдам за по-дълго време.
Path of Exile е от онези редки случаи, в които съм буквално прилепен към монитора и прекарвам доста време в игра. Не ми се е случвало да играя толкова задълбочено такава игра от времето на Diablo II. По-късно отделих сериозно време на поредицата Assassin’s Creed и с разочарование мога да споделя, че последните части ги изиграх някак машинално, без ентусиазмът от първите няколко издания. Още си спомням как с часове се разхождах из улиците на градовете… не правех нищо, просто се сливах с тълпата и се разхождах. Но това е друга история, за друго време.
Path of Exile е сериозен hack’n’slash и за добра игра иска здрава, нова мишка, която след това да бъде подменена с нова, защото бутоните в един момент просто отказват :-). Феновете на Diablo знаят за какво иде реч. Diablo III не успя да ме увлече – не ми донесе магията, която обещаваше, имаше редица проблеми, а и след 10-годишно чакане да получа това разочарование – не мерси.
Path of Exile е напълно безплатна игра. Точно така, безплатна – сваляш безплатно от официалния сайт, инсталираш и играеш. Толкова просто. Да, има и платени елементи в играта, но те не пречат на безплатната игра и удоволствието като цяло (нито пък драстично помагат или да дават някаква значителна преднина).
Та така – сваляш, инсталираш и пускаш. След задължителната регистрация (вече не ни прави впечатление, че навсякъде е нужна регистрация и не го правим на проблем, нали?) играта зарежда екран, в който създаваш своя първи герой. Трябва да избереш, подобно на Diablo, дали ще играеш класическа игра или ще си hardcore играч. Хардкор играта не се отличава по нищо от стандартната, освен с това, че като умреш – не, не свършва всичко, героят се прехвърля автоматично в стандартната лига и може да продължи играта в нея. Играта има три степени на трудност – Normal, това е стандартната игра, при която няма наказания при смърт, Cruel – с наказание от 7.5% от опита за съответното ниво и Merciless, при което се губи 15% от опита. Това е при класическата игра. При хардкор всичко приключва с първата смърт и героят се прехвърля към стандартната лига. И за да се достигне до края на играта, трябва да се изиграе три пъти, по веднъж за всяка трудност, а това си е истинско предизвикателство.
Можеш да избираш измежду 6 класа – Templar, Marauder, Shadow, Witch, Duelist и Ranger. И точно си избрал кой типаж ти подхожда най-добре и трябва да избереш дали ще играеш стандартна игра или текущата лига (текущата към момента на писане – Breach, 2.5.0, стартира на 2 декември).
Създаването на героя е много интересен аспект, който много ми допада и който отличава Pah of Exile от всички подобни игри, които съм виждал.
Това по-горе е дървото с пасивни умения, които се придобиват с всяко вдигнато ниво. Изглежда, а и е, огромно и предлага толкова много възможности, че на практика е трудно да срещнеш два еднакви героя – дотолкова яко могат да се персонализират. Като добавим и възможността, че всички класове герои споделят общо дърво, но всеки започва на различна позиция, в зависимост от класа си, това прави класовете доста размити – можеш да играеш с дуелист, който стреля с лък… или пък рейнджър с ножове… защо пък не мародер-магьосник? Всичко е въпрос на предпочитания, защото това са само примери, а изборът на пасивни умения само подпомага начинанието (или го прави по-сложно).
Играта е огромна, много може да се каже и напише за нея, не се изиграва лесно и това я прави крайно притегателна. На официалния сайт освен възможност за сваляне, има супер много информация, много помощна информация има в официалното уики, по сайтовете се намира и доста инфо за примерно развитие на герои… но това е подвеждащо, защото обикновено играта търпи непрекъснато развитие, в т.ч. и визуално и много от скрийншотите са неточни и объркващи, показват неща, които са променени, премахнати или преместени…
А сега – да поцъкаме заедно и да побродим из земите на Рекласт.
