Categories
Шум зад кулисите

Номинации за ИКАР 2017

Loading

По-долу са основните категории номинирани за наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България. Към някои от категориите са моите предпочитания и евентуално – кратък коментар.

Водеща мъжка роля

  1. Васил Дуев за Хенри Чинаски в моноспектакъла „Всичко на масата“ по Чарлз Буковски, реж. Ана Батева, Общински театър „Любомир Кабакчиев“ – Казанлък
  2. Иван Радоев за Тартюф в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  3. Филип Аврамов за Чики и Валери Йорданов за Нино в „Ничия земя” по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

нямам фаворит в тази категория

Водеща женска роля

  1. Албена Чобанова за Малама във „Вампир“ от Антон Страшимиров, реж. Маргарита Мачева, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград
  2. Ивана Папазова за Васа Железнова в „Майка“ от Максим Горки, сценична версия и постановка Маргарита Мачева, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Стефка Янорова за Мелинда Мец в „Една нощ с теб“ от Майкъл Уелър, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“

Ивана Папазова прави поредна изключителна роля с образа на Васа!

Поддържаща мъжка роля

  1. Благой Бойчев за Юрген Тесман, Васил Читанов за Съдия Брак и Ивайло Драгиев за Айлерт Льовборг в „Хеда Габлер” от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково
  2. Ивайло Христов за Лебедев в „Иванов” от Антон П. Чехов, реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Йордан Ръсин за Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, реж. Григор Антонов, Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

  1. Ана Вълчанова за Елизабет Гаро-Ларше в „Името” от Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер, реж. Здравко Митков, Сатиричен театър „Алеко Константинов“
  2. Гергана Плетньова за Дорина в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  3. Елена Кабасакалова за Липа в „Майка“ от Максим Горки, сценична версия и постановка Маргарита Мачева, Драматичен театър „Николай О. Масалитнов“ – Пловдив

Елена Кабасакалова е различна, запомняща се в тази малка, но изключителна роля.

Дебют

  1. Александра Петрова за режисурата на „Хамелин” от Хуан Майорга, Сатиричен театър „Алеко Константинов“
  2. Анна Данкова за режисурата на „Голем“ – идея Анна Данкова с драматургичнотo съдействие ghostdog, ДНК, Национален дворец на културата и Култура аними
  3. Дамян Тенев за режисурата на „Оркестър „Титаник”, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково
  4. Маргарита Мачева за режисурата на „Майка” от Максим Горки, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  5. Мартин Христов за Хайме и Хосемари в „Хамелин” от Хуан Майорга, реж. Александра Петрова, Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Имаше няколко решения, които не са точно по моя вкус, в т.ч. използването на мултимедия в „Майка“. Нямам изразен фаворит.

Режисура

  1. Боян Иванов за „Жулиета” от Андраш Вишки, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
  2. Крис Шарков за „Хеда Габлер” от Хенрик Ибсен, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково
  3. Николай Поляков за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, Театър „София“

Не зная кой трябва да спечели, но знам, че това не трябва да е Николай Поляков. Неговата Анна Каренина беше плоска, бездушна и лишена от емоции. Тегаво действие, което едва дочакахме да свърши.

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Бел Ами“ от Юрий Дачев по Ги дьо Мопасан, реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. „Жулиета“ от Андраш Вишки, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
  3. „Цимбелин“ от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен

„Бел Ами“ ме остави без дъх, но и „Цимбелин“ не е за подценяване.

Сценография

  1. Васил Абаджиев за „Цимбелин” от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен
  2. Марина Райчинова за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков, Театър „София“
  3. Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, реж. Василена Радева, Театър „София“

Авторска музика

  1. Антони Дончев, Милчо Левиев и Румен Тосков за „Тъгопоглъщач” по текстове и рисунки на Дафина Георгиева-Роня, реж. Катя Петрова, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  2. Христо Йоцов за „Анна Каренина“ от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков и „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен, адаптация и реж. Катя Петрова, Театър „София“
  3. Христо Намлиев за „Едноокият цар” от Марк Креует, реж. Петър Денчев, Театрално-музикален продуцентски център, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Други награди Икар

  • Награда „Икар“ За цялостен принос към преподавателската дейност – проф. Цветана Манева
  • Награда „Икар“ за чест и достойнство – Гинка Станчева
  • Награда „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър – Руси Чанев
Categories
Театър

Мъжка забавачка.

Loading

За мнозина не е тайна, че „Мъжка забавачка“ е последният проект, по който работех и който така и не успях да завърша. И виждам, че това е донякъде за добро. Защото не съм почитател на такъв вид театър. Аз го наричам със съвсем откровеното название „театрална чалга„.

Дори не знам защо е цялата тази истерия около това представление, свършващи рано билети, масирана рекламна атака… А то си е баш чалгичка. Няма Азис или някоя силиконова кака с големи… сини очи и с едно име, ама го има Асен Блатечки (звездата, която да привлича публика, лошото момче с големите мускули, дето всички харесват и заради който девойки надават истерични писъци в салона).

За пиесата

Пиесата е изключително глуповата немска комедия (което си е оксиморон, както и да го погледнеш), която разглежда темата за шопинг манията у жените (както и при някои мъже). Докато я четох още в началото на репетиционния период, не видях в нея абсолютно нищо смешно, нищо, което да ме грабне. Даже не си извадих култови реплики, както правя обикновено – обикновено повествование, прости ежедневни диалози. Да не говорим за това, че преводът на Боян Иванов хич пък не беше на ниво.

А идеята с халкичките от кутиите за бира ми беше интересна, уви, отрязана е в „авторския спектакъл“.

Рекламата

Плакатът на представлението е добър. Просто си личи, че е правен с желание от хора, които разбират и знаят какво правят. Други пък знаят, че всъщност това е осакатен от директора-автор-и-режисьор вариант на един зверски продукт, готов да си съперничи с холивудски филмов плакат.

Афишът си е нормален театрален афиш, само дето е отпечатан в розово, за да се набива на очи. Като покана за чалготека. Елате повече.

Програмата… ами нея можете да не си я купувате, всъщност, така или иначе интересното за четене е отмъкнато от в. Стандарт.

Представлението

Насам-натам пише, че ме очаквал час и половина гарантиран смях. Пък на мен не ми беше никак смешно, даже напротив. Успях да се засмея на две или три места, на вицове от улицата, които съм чувал, но съм забравил. Иначе представлението е изпълнено с вицове и скечове от типа на вицовете, които разказва Слави в края на шоуто си. Това донякъде освежава тъповатия текст и го разчупва. Донякъде. Защото ако не си прекарал последните десетина години на Марс, ще си чувал поне 80% от смешките. Просто поредният субпродукт, който минава покрай мен, без дори да му отдам голямо внимание.

Актьорска игра

Ивайло Христов и Алексей Кожухаров направо ме размазват. Аз съм фен на Иво още отпреди да започна да работя в театъра, а Алекс също ми е много комичен типаж. Уникални са, много ме радват. А Блатечки и Петър Тосков не могат да играят друго, хванали са си калъпа и си бичат каквото си знаят.

Декор и сценография

Бях виждал и (а и бях чувал за) голяма част от декора, както и за някои сценични решения и те никак не ме изпълваха с ентусиазъм. Елементарна работа – споменава се Хемингуей в текста – сочи се прилежно закачен негов портрет на стената до опъната рибарска мрежа, гребло на лодка… Ерол обича да се боксира – ей ти го боксовия чувал – виси и чака да бъде блъскан… PlayStation – седи в ъгъла. По текст трябва да се пие бира – хладилникът е пълен, няма страшно.

Противоречие

1. Окей, в мъжкото мазе не влизат жени… логично – то си е мъжка територия, непревземаема крепост, един вид Итака. Ами тогава Мая защо се разхождаше из него, докато си стържеше по цигулката между действията? И… това решение с живото изпълнение нещо хич не ми се връзваше логично с пиесата.

2. Пиесата е от Кристоф Магнусон, а в същото време е „авторски спектакъл“ на Емил Бонев. Как става тоз номер?!

Вместо заключение

Не бих поканил приятели на това представление. Защото смятам, че всички онези, които аз бих поканил на театър, имат нещо в главите си и умеят да го използват, не обичат да им бъдат давани нещата сдъвкани ситно и готови за преглъщане. Защото и те, както и аз, плюем на такъв вид субкултура, която ни залива.

Мога да пиша още доста по темата, но смятам да спра дотук, мисля, че казах достатъчно, за да се разбере какво мисля като цяло. За обобщение само ще кажа, че ако имаше сайт, подобен на imdb.com, но за театър, щях да сложа 1/10 или 2/10 (с много компромиси).

Веднага след премиерата се показа една публикация в блог, която имам подозрението, че е написана от вербуван (или силно пристрастен) човек – прекалено е полирана и излъскана.