Мъжка забавачка.

За мнозина не е тайна, че „Мъжка забавачка“ е последният проект, по който работех и който така и не успях да завърша. И виждам, че това е донякъде за добро. Защото не съм почитател на такъв вид театър. Аз го наричам със съвсем откровеното название „театрална чалга„.

Дори не знам защо е цялата тази истерия около това представление, свършващи рано билети, масирана рекламна атака… А то си е баш чалгичка. Няма Азис или някоя силиконова кака с големи… сини очи и с едно име, ама го има Асен Блатечки (звездата, която да привлича публика, лошото момче с големите мускули, дето всички харесват и заради който девойки надават истерични писъци в салона).

За пиесата

Пиесата е изключително глуповата немска комедия (което си е оксиморон, както и да го погледнеш), която разглежда темата за шопинг манията у жените (както и при някои мъже). Докато я четох още в началото на репетиционния период, не видях в нея абсолютно нищо смешно, нищо, което да ме грабне. Даже не си извадих култови реплики, както правя обикновено – обикновено повествование, прости ежедневни диалози. Да не говорим за това, че преводът на Боян Иванов хич пък не беше на ниво.

А идеята с халкичките от кутиите за бира ми беше интересна, уви, отрязана е в „авторския спектакъл“.

Рекламата

Плакатът на представлението е добър. Просто си личи, че е правен с желание от хора, които разбират и знаят какво правят. Други пък знаят, че всъщност това е осакатен от директора-автор-и-режисьор вариант на един зверски продукт, готов да си съперничи с холивудски филмов плакат.

Афишът си е нормален театрален афиш, само дето е отпечатан в розово, за да се набива на очи. Като покана за чалготека. Елате повече.

Програмата… ами нея можете да не си я купувате, всъщност, така или иначе интересното за четене е отмъкнато от в. Стандарт.

Представлението

Насам-натам пише, че ме очаквал час и половина гарантиран смях. Пък на мен не ми беше никак смешно, даже напротив. Успях да се засмея на две или три места, на вицове от улицата, които съм чувал, но съм забравил. Иначе представлението е изпълнено с вицове и скечове от типа на вицовете, които разказва Слави в края на шоуто си. Това донякъде освежава тъповатия текст и го разчупва. Донякъде. Защото ако не си прекарал последните десетина години на Марс, ще си чувал поне 80% от смешките. Просто поредният субпродукт, който минава покрай мен, без дори да му отдам голямо внимание.

Актьорска игра

Ивайло Христов и Алексей Кожухаров направо ме размазват. Аз съм фен на Иво още отпреди да започна да работя в театъра, а Алекс също ми е много комичен типаж. Уникални са, много ме радват. А Блатечки и Петър Тосков не могат да играят друго, хванали са си калъпа и си бичат каквото си знаят.

Декор и сценография

Бях виждал и (а и бях чувал за) голяма част от декора, както и за някои сценични решения и те никак не ме изпълваха с ентусиазъм. Елементарна работа – споменава се Хемингуей в текста – сочи се прилежно закачен негов портрет на стената до опъната рибарска мрежа, гребло на лодка… Ерол обича да се боксира – ей ти го боксовия чувал – виси и чака да бъде блъскан… PlayStation – седи в ъгъла. По текст трябва да се пие бира – хладилникът е пълен, няма страшно.

Противоречие

1. Окей, в мъжкото мазе не влизат жени… логично – то си е мъжка територия, непревземаема крепост, един вид Итака. Ами тогава Мая защо се разхождаше из него, докато си стържеше по цигулката между действията? И… това решение с живото изпълнение нещо хич не ми се връзваше логично с пиесата.

2. Пиесата е от Кристоф Магнусон, а в същото време е „авторски спектакъл“ на Емил Бонев. Как става тоз номер?!

Вместо заключение

Не бих поканил приятели на това представление. Защото смятам, че всички онези, които аз бих поканил на театър, имат нещо в главите си и умеят да го използват, не обичат да им бъдат давани нещата сдъвкани ситно и готови за преглъщане. Защото и те, както и аз, плюем на такъв вид субкултура, която ни залива.

Мога да пиша още доста по темата, но смятам да спра дотук, мисля, че казах достатъчно, за да се разбере какво мисля като цяло. За обобщение само ще кажа, че ако имаше сайт, подобен на imdb.com, но за театър, щях да сложа 1/10 или 2/10 (с много компромиси).

Веднага след премиерата се показа една публикация в блог, която имам подозрението, че е написана от вербуван (или силно пристрастен) човек – прекалено е полирана и излъскана.

29 Comments

Вербуването

Неописуемата ми любов към театъра и по-специално към пловдивския, ме кара винаги да стъпвам в залата с огромно любопитство и въодушевление, когато има нов или гостуващ спектакъл. Затова бих казал, че съм пристрастен(разбирай в смисъла на addicted) към театралното изкуство, а не че изпитвам специални симпатии към нещо. 🙂

Спектакълът

Вечерта, когато го гледах ми беше весело, бях с приятелка, изобщо прекарването беше чудесно. Настроението и предварителната нагласа са много важни за правилното възприемане на спектакъла.
Разбирам, че още си гневен на хората от „терариума“, в който си работил. Това явно ти е попречило да погледнеш с добро око на работата на този чудесен млад екип.
Разбира се, че съм ходил на много ужасяващи спектакли. Твърде отскоро имам блог, иначе можеше да прочетеш много интересни неща за „Чичовци“ и „Годеж“ например, които са едни от най-слабите представления, на които съм бил.

Чалга?
Какво против имаш лековатия сюжет и елементарните реплики? Мисля, че изкуството трябва да достигне до колкото се може повече публика, а не само до малка групичка псевдо-интелектуалци. А и целта , че от театър трябва да се печели. Като поставя гледаеми спектакли , Емил Бонев изпъква все повече с мениджърските си качества. А ти дори пре ди време сам си призна, че интересът към „Кървава сватба“ спада. Причината е претенциозността на спектакъла. (На мени ми хареса, но нали споменах, че съм пристрастен. 🙂 ) И така – по-малко посещения, по малко пари в театъра, и по-малки заплати…
Присъствието на Асен Блатечки наистина увеличава продажбите, но това не го прави по-голям актьор. Факт. А Тосков винаги играе много дървено. С това също съм съгласен.
Толкова засега.
И повече усмивки!!!

Вербуването

Неописуемата ми любов към театъра и по-специално към пловдивския, ме кара винаги да стъпвам в залата с огромно любопитство и въодушевление, когато има нов или гостуващ спектакъл. Затова бих казал, че съм пристрастен(разбирай в смисъла на addicted) към театралното изкуство, а не че изпитвам специални симпатии към нещо. 🙂

Спектакълът

Вечерта, когато го гледах ми беше весело, бях с приятелка, изобщо прекарването беше чудесно. Настроението и предварителната нагласа са много важни за правилното възприемане на спектакъла.
Разбирам, че още си гневен на хората от „терариума“, в който си работил. Това явно ти е попречило да погледнеш с добро око на работата на този чудесен млад екип.
Разбира се, че съм ходил на много ужасяващи спектакли. Твърде отскоро имам блог, иначе можеше да прочетеш много интересни неща за „Чичовци“ и „Годеж“ например, които са едни от най-слабите представления, на които съм бил.

Чалга?
Какво против имаш лековатия сюжет и елементарните реплики? Мисля, че изкуството трябва да достигне до колкото се може повече публика, а не само до малка групичка псевдо-интелектуалци. А и целта , че от театър трябва да се печели. Като поставя гледаеми спектакли , Емил Бонев изпъква все повече с мениджърските си качества. А ти дори пре ди време сам си призна, че интересът към „Кървава сватба“ спада. Причината е претенциозността на спектакъла. (На мени ми хареса, но нали споменах, че съм пристрастен. 🙂 ) И така – по-малко посещения, по малко пари в театъра, и по-малки заплати…
Присъствието на Асен Блатечки наистина увеличава продажбите, но това не го прави по-голям актьор. Факт. А Тосков винаги играе много дървено. С това също съм съгласен.
Толкова засега.
И повече усмивки!!!

„Терариум“ е помещението за закупуване на билети и то е наречено така заради двете му трайно загнездили се там обитателки. Не тая никакви лоши чувства. Даже напротив, безкрайно съм доволен, че вече не работя там.

А за чалгата – ами изкуството трябва да обогатява и облагородява онези, които се докосват до него. Тук това не се случва. Все едно гледаш поредния тъповат американски нискобюджетен филм.

Как ти звучи идеята за театрален спектакъл с Азис и Камелия в главните роли? Комерсиализирането на изкуството е порочна практика, на която трябва да се сложи край. За мениджърски качества няма да говоря, че ще стане страшно.

„Терариум“ е помещението за закупуване на билети и то е наречено така заради двете му трайно загнездили се там обитателки. Не тая никакви лоши чувства. Даже напротив, безкрайно съм доволен, че вече не работя там.

А за чалгата – ами изкуството трябва да обогатява и облагородява онези, които се докосват до него. Тук това не се случва. Все едно гледаш поредния тъповат американски нискобюджетен филм.

Как ти звучи идеята за театрален спектакъл с Азис и Камелия в главните роли? Комерсиализирането на изкуството е порочна практика, на която трябва да се сложи край. За мениджърски качества няма да говоря, че ще стане страшно.

Е, гледах го. 😐
Честно, това беше едно от най-монотонните и безинтересни представления, на които съм ставала свидетел.
Актьорска игра?Е, те такова чудо нямаше! 🙄 Какво беше т’ва изкуствено преиграване?(особено от страна на Христов)Самата режисура куца, но ще допусна, че и самата пиеса не е шедьовър.
И другото, което ме издразни – салонът бе пълен с хора, попаднали някак случайно в театъра.А групите настървени девойки дори не знаеха какво ще гледат…, но това не пречеше да въздишат силно и детински да се кикотят, когато Блатечки се съблече.(този момент как си пропуснал да го споменеш 😆 )Слава на Бога, защото бях отегчена до безкрай.
Така се случи, че в последния момент бях вързана с два билета.В крайна сметка заведох майка си(която в театър не стъпва, заради лоши спомени от соц. времето).Е, не пропусна да отбележи зависимостта на част от състава, количеството алкохол, изконсумирано на сцената и погълнатите парчета пица.Представям си какво си е помислила – „Какво стана с времето на изкуственото грозде?“ 😆
Както и да е, засмяхме се на няколко пъти, а на излизане заваля сняг. 😀 Беше приказно!:)
Е, отивам да отбележа края на стачката, колкото и да не ми се иска.
Усмивки!:)

Е, гледах го. 😐
Честно, това беше едно от най-монотонните и безинтересни представления, на които съм ставала свидетел.
Актьорска игра?Е, те такова чудо нямаше! 🙄 Какво беше т’ва изкуствено преиграване?(особено от страна на Христов)Самата режисура куца, но ще допусна, че и самата пиеса не е шедьовър.
И другото, което ме издразни – салонът бе пълен с хора, попаднали някак случайно в театъра.А групите настървени девойки дори не знаеха какво ще гледат…, но това не пречеше да въздишат силно и детински да се кикотят, когато Блатечки се съблече.(този момент как си пропуснал да го споменеш 😆 )Слава на Бога, защото бях отегчена до безкрай.
Така се случи, че в последния момент бях вързана с два билета.В крайна сметка заведох майка си(която в театър не стъпва, заради лоши спомени от соц. времето).Е, не пропусна да отбележи зависимостта на част от състава, количеството алкохол, изконсумирано на сцената и погълнатите парчета пица.Представям си какво си е помислила – „Какво стана с времето на изкуственото грозде?“ 😆
Както и да е, засмяхме се на няколко пъти, а на излизане заваля сняг. 😀 Беше приказно!:)
Е, отивам да отбележа края на стачката, колкото и да не ми се иска.
Усмивки!:)

Една уникална постановка! Аз и хората с който бях е гледахме за 7 пат (и ще има още)! Актиорския екип е невероятен!Петар Тосков в самата постановка казва,че е пример за младите и затова и играе по здаржано. Страхотни актиори уникален замисал….БРАВО!!!!!!!!!

Една уникална постановка! Аз и хората с който бях е гледахме за 7 пат (и ще има още)! Актиорския екип е невероятен!Петар Тосков в самата постановка казва,че е пример за младите и затова и играе по здаржано. Страхотни актиори уникален замисал….БРАВО!!!!!!!!!

Тази вечер (17.12.08) гледах постановката.
Честно казано не останах с по-различни впечатления от написаното по-горе…
Може би нещото, което ми допадна малко повече, бе играта на П. Тосков.

Поздрави! :mrgreen:

Тази вечер (17.12.08) гледах постановката.
Честно казано не останах с по-различни впечатления от написаното по-горе…
Може би нещото, което ми допадна малко повече, бе играта на П. Тосков.

Поздрави! :mrgreen:

Във вторник смятам да го гледам с приятелка. Не оплювайте толкова много спектакъл, който се харесва на много хора. Както каза някой по-горе, важна е нагласата. Аз не искам постоянно да гледам тежки пиеси. Понякога имам нужда просто да се разтоваря. Любимата ми пиеса е „Сънят“, но естествено не очаквам това ниво от всички постановки.
Ще пиша впечатления като го изгледам все пак…

Във вторник смятам да го гледам с приятелка. Не оплювайте толкова много спектакъл, който се харесва на много хора. Както каза някой по-горе, важна е нагласата. Аз не искам постоянно да гледам тежки пиеси. Понякога имам нужда просто да се разтоваря. Любимата ми пиеса е „Сънят“, но естествено не очаквам това ниво от всички постановки.
Ще пиша впечатления като го изгледам все пак…

Ами и аз не успях да се забавлявам. Скучна постановка за непретенциозна публика. Актьорите не са толкова виновни за мен. Толкова е потенциала на сценария… Нищо, ще си взема билет за „Сътресение“. Там, вярвам няма да се разочаровам…

Ами и аз не успях да се забавлявам. Скучна постановка за непретенциозна публика. Актьорите не са толкова виновни за мен. Толкова е потенциала на сценария… Нищо, ще си взема билет за „Сътресение“. Там, вярвам няма да се разочаровам…

Гледах постановката снощи и много се забавлявах.
Омръзна ми от псевдо интелектуалци, които ходят на „тежки „постановки и после с други такива обсъждат сто дена какво е искал да каже автора.
Според мен театъра, киното и музиката и въобще изкуството са направени да ни забавляват, да ни откъснат от тежкото ежедневие и поне за малко да ни разсмеят. Е, аз мисля че „Мъжка забавачка“ го прави. Ами мили хора, това е част от живота ни.
Не всички сме „велики интелектуалци“. И на актъорите едно голямо БРАВО!
Мили хора ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ!Стига вече да плюем по нормалните и лесно достъпни неща и да се правим на мнооого знаещи.
На всички които се колебаят, да отидат и да гледат постановката!

не изкуството подражава на живота, а обратното – животът подражава на изкуството. Когато гледаш лековати неща, после се забиваш на чалга, четеш Джейн Остин и съжаляваш, че не си се родила, например в Америка. Най-много да станеш кифла.

Гледах постановката снощи и много се забавлявах.
Омръзна ми от псевдо интелектуалци, които ходят на „тежки „постановки и после с други такива обсъждат сто дена какво е искал да каже автора.
Според мен театъра, киното и музиката и въобще изкуството са направени да ни забавляват, да ни откъснат от тежкото ежедневие и поне за малко да ни разсмеят. Е, аз мисля че „Мъжка забавачка“ го прави. Ами мили хора, това е част от живота ни.
Не всички сме „велики интелектуалци“. И на актъорите едно голямо БРАВО!
Мили хора ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ!Стига вече да плюем по нормалните и лесно достъпни неща и да се правим на мнооого знаещи.
На всички които се колебаят, да отидат и да гледат постановката!

Не съм съгласна с мнението,че Асен Блатечки „си е хванал калъпа и си бичи каквото знае“ ! Изглежда не си гледал достатъчно постановки с негово участие ! 😉 Асен е изключителен актьор,който може да изиграе абсолютно всичко,и то да го изиграе съвършено ! За,да докажа думите си,мога да те посъветвам да гледаш постановката „За мишките и хората“,както и филма „Отвъд чертата“ ! ;))

Въпрос на вкус 😉 За мен Асен е изключителен актьор,истински талант ! И мисля,че ако беше напуснал България,за да гради кариерата си навън,сега щяхме да го гледаме редом с най-големите имена на Холивуд ! А за „Мъжка забавачка“-гледала съм както нея,така и много други постановки и мога да кажа,че тя е своебразен начин за разтоварващо след напрегнатия ден преживяване.Не може да се гледат само сериозни и изпълнени с дълбока символика пиеси ! Човешката душа има нужда както от по-простички,така и от многопластови театрални преживявания ! Поздрави 🙂

Вашият коментар