Categories
Театър

Грозният

ГрозниятПознанството на режисьорката Василена Радева с немския драматург Мариус фон Майенбург довежда до поставянето на пиесата „Грозният“ за първи път в България. Премиерата е на 28 април в Театър „София“.

Постановката е на Василена Радева, сценографията и костюмите – на Владимир Славов. Композитор е Тодор Стоянов, а преводът е дело на Гергана Димитрова. В ролите зрителите ще видят Росен Белов, Невена Калудова, Михаил Милчев, Милен Николов, Калин Врачански.

Историята се завърта около компромисите, които правим, за да се харесаме на другите и за това как загубваме идентичността си в опити околните да ни приемат.

да си грозен е човешко, но ако си нечовешки грозен, това вече е проблем

Лете (главният герой) разбира, че е грозен и това преобръща живота му. Той се подлага на пластична операция и става перфектен. Новата външност предизвиква както бум в кариерата му, така и магнетична популярност сред жените. Оказва се, че това го може всеки и Лете не е единствен, защото много други също лягат под ножа, за да заприличат на него.

От комична, ситуацията става абсурдна и завършва… с малко по-различен от представите ни „хепи енд“.

Звучи интригуващо.

Categories
Театър

Вечеря за тъпаци

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Майк Рам. Майк е, както се казва, „The man on the silver mountain“. Иначе „прави опити да промени света. Или да промени себе си, така че да живее в мир с него.“

Вечеря за тъпаци

Трябва да си призная, че в последно време доста се бях откъснал от театъра. За човек, който е изучавал театрална режисура и актьорско майсторство, това звучи направо излагащо, но е факт. Не бих казал, че съм културно ограничен човек – редовно гледам кино, посещавам множество концерти, а книгите, които съм изчел, са просто неизброимо много. Но към театъра съм доста придирчив и може би затова преди няколко години, разочарован от липсата на добри пиеси от една страна и прекаленото оригиналничене на актьори и режисьори от друга, постепенно се откъснах от това изкуство.

Когато Димитър ме покани да посетя пиесата „Вечеря за тъпаци” в Сатиричния театър, като част от кампанията му „Блогъри ходят на театър” „Блогъри пишат за театър”, бях много поласкан, но в същото време и смутен. Опасявах се, че човек като мен, откъснал се за дълго време от театъра, може да напише някакво странно съчинение, което съвсем да обърка читателите му, но той беше убеден, че моето мнение би било интересно, стига да е искрено и неподправено. Затова приех поканата да гледам пиесата и да напиша този репортаж.

Когато човек чуе думата „театър”, веднага в съзнанието му изплуват телевизионни кадри на мастити театрали, постоянно оплакващи се от жалкото състояние на българския театър и липсата на загриженост от страна на държавата към това изкуство. С тези мисли в главата, вървяхме двамата с дъщеря ми Хермиона към сградата на Сатирата. Оказа се, че и двамата не бяхме ходили до сега в този театър и не бяхме много сигурни къде точно се намира. Тя даже се притесняваше, че може да не го намерим. Каква беше изненадата ни, когато пред предполагаемото място видяхме огромна тълпа от чакащи зрители! Значи има хора, които ходят на театър, все пак!

Впоследствие се оказа, че залата е препълнена, та за някои хора се наложи да внесат допълнителни столове. Излиза, че тези, които само се оплакват по телевизията, са жалки позьори. Питам се: какво повече искат тези хора? Залата е пълна, зрителите се радват на постановката и аплодират постоянно – защо винаги има недоволни и все някой иска още нещо от държавата?

Но да не се отклонявам и да се върна отново на пиесата. Само ще отбележа още нещо, което ми направи много приятно впечатление в Сатиричния театър – любезните служителки на гардероба и импровизираното барче, в което продаваха сандвичи, кафе и безалкохолни напитки. Когато отидеш на театър в 19 часа вечерта и постановката отнема 2-3 часа, логично е човек да огладнее или ожаднее. Вярно е, че изкуството изисква жертви, но Негово Величество Зрителят го възприема много по-добре на пълен стомах.

Пиесата „Вечеря за тъпаци” е комедия на скечовете. В нея има много майтап и много виц, но не е нещо, което ще разтърси душата ви. Аз я бях гледал преди няколко години в друг театър и напълно я бях забравил. Сега отново ми е трудно да си спомня целия сюжет. Може би аз съм крив в своите очаквания към театъра за някакво върховно душевно изживяване. В крайна сметка, всеки търси начин да оцелее и това, че театърът се цели в по-широките народни маси, явно е неговата формула на успеха. Но усещането, че гледам някаква версия на „Комиците” не ме напусна от началото, когато на сцената се промуши главата на Христо Гърбов, до самия край.

Някой може би ще остане с впечатлението, че критикувам пиесата. Всъщност, представлението си беше много добро. Актьорските изпълнения на Христо Гърбов и Иван Бърнев – изпълнителите на двете главни роли – бяха просто великолепни. Това са актьори, които отдавна са доказали своите професионални качества и тяхното изпълнение до голяма степен предопредели успеха на пиесата. За съжаление, другите роли бяха твърде малки и слабо развити, и останалите актьори нямаха възможност да разкрият напълно своите таланти.

Веселин Ранков имаше дълги моменти, в които стоеше на сцената без да прави нищо и сякаш го обземаше лека досада от това – нещо, което не остана незабелязано от публиката. Калин Сърменов успя да направи забележително изпълнение, въпреки кратката си роля, но женските роли бяха наистина епизодични и не можаха да оставят трайно впечатление.

Все пак, пиесата е забавна и публиката остана доволна. Имаше много смешни епизоди, в които избухвахме в спонтанни аплодисменти, а накрая актьорите бяха изпратени с дълги овации. Животът е кратък и не бива да се вземаме много на сериозно. Това е посланието, което открих за себе си в тази пиеса. Постановката „Вечеря за тъпаци” е едно чудесно забавление и едно добро средство да се отърсим от ежедневните грижи и да се заредим с положителна енергия.

Categories
Ежедневно

Mall of Plovdiv и банковите разплащания

208Оказва се, че в Mall of Plovdiv за да се разплатиш с банкова карта (независимо кредитна или дебитна), е необходимо да си представиш… личната карта. Мярката, според продавачите, е наложена заради зачестилите злоупотреби и разплащания с чужди карти.

Именно от съображения за сигурност, банковите карти са защитени с персонален PIN и е странно как търговците сами си вкарват гол и отказват клиентите си да пазаруват от тях заради някакви такива измислици-премислици. Смешна е и загрижеността на търговците за сигурността на банките и клиентите на банките, вместо да гледат как да ме прилапат да си оставя парите в магазина им… независимо дали са от моя или от чужда карта.

Като цяло си бях харесал някои неща, които исках да си купя, ей тъй, заради Великден, но както обикновено се случва напоследък, нямах пари в брой, но не исках да си давам личната карта. Врътвах се и си излизах от магазина, оставяйки персонала на магазините в смут. Не мисля да се връщам повече там.

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за „Аскеер“ 2009


Тази година на 23 май Фондация “Аскеер” за пореден път ще раздаде годишните си награди. Награди, които са „професионален, естетически жест към съсловието по своята вътрешноприсъща ценностна означеност, но и отстоявана етическа позиция, изключваща самонаграждаване или отличаване по интерес – икономически, идеологически, казионен.“

Ако трябва да опиша с една дума номинациите, които следват, то тя би била „измъчени“.
 

Водеща мъжка роля

  1. Малин Кръстев за ролята на Уокър/Нед в „Три дъждовни дни“ от Ричард Грийнбърг, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  2. Николай Урумов за ролята на Клов в „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, постановка Лили Абаджиева, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Цветан Алексиев за ролите на Втори Приятел, Вехтошар, Кочияш, Григорий Григориевич Сторченко, Подкальосин и Великият Канцлер в ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Водеща женска роля

  1. Ирмена Чичикова за ролята на Мариане в Изкуството да смиташ боклука под килима“ от Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Драматичен театър „Константин Величков“ – Пазарджик
  2. Росица Александрова за ролята на Мариане в Изкуството да смиташ боклука под килима“ от Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Драматичен театър „Константин Величков“ – Пазарджик
  3. Снежина Петрова за ролите на Непознатата, Василиса Кашпоровна, Фьокла и кучето Меджи в ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Изгряваща звезда

  1. Александър Кадиев за ролята на Бруно във Великолепният рогоносец“ от Фернан Кромелинк, постановка Мариус Куркински, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Димо Алексиев за ролята на Калигула в Калигула“ от Албер Камю, постановка Явор Гърдев, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
  3. Елена Димитрова за ролите на Просякиня, Проститутка, Майката на Сторченко, Агафя Тихоновна и Дама в ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

  1. Владимир Пенев за ролята на Левон в Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Захари Бахаров за ролята на Пип в „Три дъждовни дни“ от Ричард Грийнбърг, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Стефан Мавродиев за ролите на Ной Т. Симънс – Кон и Пенсионер афроамериканец в Страхотни момчета“ от Дейвид Язбек и Терънс Макноли, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Поддържаща женска роля

  1. Албена Георгиева за ролите на Просякиня, Гувернантка, Проститутка, Първа сестра на Сторченко – Даря Григориевна, Aрина Пантелеймоновна и Софи и Мирослава Гоговска за ролите на Просякиня, Гувернантка, Проститутка, Втора сестра на Сторченко – Маря Григориевна, и Момиче с куче в ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Ангелина Славова за ролята на Енджи в Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Станка Калчева за ролята на Джанет Бърмайстър в Страхотни момчета“ от Дейвид Язбек и Терънс Макноли, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Сценография

  1. Васил Абаджиев за „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, постановка Лили Абаджиева, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  2. Венелин Шурелов за Родилно петно“ от Николай Коляда, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  3. Даниела Олег Ляхова за ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Костюмография

  1. Даниела Олег Ляхова за ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Елена Иванова за „Балът на крадците“ от Жан Ануи, постановка Тиери Аркур, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Петя Стойкова за Сухи сладки за черен следобед“ от Елизабет Стрикланд, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“

Театрална музика

  1. Антони Дончев за Красотата спи“ по Шарл Перо и Зигмунд Фройд, постановка Стефан Москов, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Асен Аврамов за ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  3. Калин Николов за Калигула“ от Албер Камю, постановка Явор Гърдев, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Режисура

  1. Десислава Шпатова за Изкуството да смиташ боклука под килима“ от Ингмар Бергман, Драматичен театър „Константин Величков“ – Пазарджик и за „Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Маргарита Младенова и Иван Добчев за ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, Театрална работилница „Сфумато“
  3. Явор Гърдев за Калигула“ от Албер Камю, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Най-добро представление

  1. Изкуството да смиташ боклука под килима от Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Драматичен театър „Константин Величков“ – Пазарджик
  2. ОООО – Сънят на Гогол по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ на Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  3. Калигула от Албер Камю, постановка Явор Гърдев, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Статуетка за цялостен принос ще получи актьорът Георги Черкелов.

Categories
Шум зад кулисите

Филм „За народното творчество“

Народното творчество
снимка: Владимир Зенкевич

Носи се слух, че след успеха на моноспектакъла „Възгледите на един учител за народното творчество“ и след спектаклите на 1 и 2 април в НДК, Камен Донев ще заснеме филмова версия на спектакъла си.

Така зрителите ще могат да поканят актьора у дома си и да му се наслаждават и забавляват с него когато и колкото си желаят и ще се намали истерията около бързосвършващите билети.

Носи се и слух, че филмът ще е финансиран от Министерство на културата.

За този спектакъл писах още докато се подготвяше, а и след това.

Categories
Преглед на печата

Преглед на печата

Електронен всекидневник „Всеки ден“

Станишев среща Обама

Обърнете внимание на подзаглавието на новината и на снимката…

От сайта на пловдивския вестник „Марица“

в-к Марица

„Трима души, без да се брои лодката…“

По-долу в статията се чете:

„Масовото участие се дължало на факта, че солото било гранично и за трите области.“

както и

Бракониерството с електричество е много по-жестоко от използването на мрежи. За пръв път попадам на банка, която го прилага, призна той.